Разстройствата от спектъра на аутизъм са състояния, характеризиращи се с нарушени социални способности, повторяемо поведение и непривични реакции към сензорни стимули. Учените откриват, че подобни състояния не са изцяло резултат от дефекти при развитието на мозъка, което е теория, развивана с години.
Учените смятат, че поне някои от ефектите на аутизъм и подобните заболявания се дължат не само на мозъка, като дори могат да бъдат засегнати периферни нерви, които изпращат сензорна информация от крайниците към мозъка. Това означава, че и други части от нервната система могат да са отговорни за това как засегнатите усещат и реагират на стимулиране.
Новото проучване е направено от Дейвид Гинти (David Ginty) от университета Харвард, и е извършено върху мишки. Целта на изследването е проследяване на няколко генетични мутации, които често се откриват при хора, засегнати от аутизъм.
Две от тези вариации оказват ефект върху гените Mecp2 и Gabrb3. И двата гена е известно, че влияят на синаптичната функция на мозъка, което ги прави важни за комуникацията на невроните. Вариациите обикновено се откриват при хора, страдащи от аутизъм.
„Въпреки, че знаем за няколко гена, асоциирани с аутизма, основна задача беше да открием къде в нервната система се случва проблем. При модифицираните мишки тези мутации са само в периферните сензорни неврони, които засичат леки докосвания по кожата, и така показахме, че мутациите са задължителни и необходими за създаването на мишки с нетипична свръхчувствителност към допир.“ – казва Гинти.