Болестта на Паркинсон е хронично и прогресиращо заболяване на мозъка, което най-често засяга хората над 60 годишна възраст. Пациентите с болестта на Паркинсон имат затруднен контрол върху движенията на тялото и това състояние се влошава с прогресиране на болестта. Накрая те стават неспособни да изпълняват ежедневните си дейности.
Симптомите на болестта на Паркинсон са резултат от загубата на нервни клетки в мозъка, която засяга контрола на движенията, както и други сфери като – настроение, сън и мисловна дейност. Не е известна точната причина за загубата на нервни клетки, но се смята, че включва комбинация от генетични фактори, фактори на околната среда, стареене.
Болестта на Паркинсон е едно от най-разпространените заболявания в съвременното общество.
Заболяването “подмладява” в последните години. Все по-често начални симптоми се проявяват вече и при хора на 40, дори на 35 години. Причините са свързани с генетиката, с променения ритъм на живот, с неблагоприятните екологични фактори.
Симптоми
Класическите симптоми на болестта на Паркинсон – т.нар. „моторни” (двигателни/свързани с движението) симптоми – включват тремор, забавеност на движенията, скованост/ ригидност на мускулите и проблеми с равновесието. Като допълнение се срещат и не-моторни симптоми, например депресия, деменция, болки, проблеми със съня и нарушения в храносмилането, кръвно налягане и др. Болестта на Паркинсон е прогресиращо заболяване и с времето се появяват нови симптоми, а съществуващите постепенно се задълбочават. Все пак, болестта не е смъртоносна – пациентите могат да живеят от 15 до 25 години от момента на поставяне на диагнозата.
Още през 1817 г. английският лекар Джеймс Паркинсон е описал симптомите на болестa. Тогава е била известна като трепереща пареза. На болния започват да му треперят крайниците, забавят се движенията, мускулите му се сковават.
Наистина произходът на заболяването не е проучен докрай. И все пак като причина се посочва постепенното загиване на нервните клетки в една специфична мозъчна област.
Черна субстанция, така е наречена заради големия брой пигментни клетки, съдържащи допамин. Това е специфичното вещество, което обезпечава химичния контакт между частите на “двигателната” система в мозъка. За това произтичат редица нарушения в двигателен аспект.
– Тремор (треперене). Често започва с леко треперене на ръцете или на отделни пръсти, което се засилва в състояние на стрес. Характерен признак за болестта е потреперване на брадичката. Това е особено забележимо, когато човекът си седи спокойно. И точно обратното- треперенето на брадичката изчезва, когато той е в движение. Влошава се почеркът му ( става ситен и неразбираем), трудно закопчава копчетата си, както и се нарушава изпълнението на други фини движения.
– Забавят се движенията му. Състоянието се нарича брадикинезия. С времето болестта се обостря с нови симптоми – не само забавени, но и неловки движения, нарушена координация. Не може самостоятелно да стане от по-нисък стол.
– Ригидност на мускулите. Втвърдяване на мускулите на шията и крайниците, което сковава движенията на човека и на всичко отгоре му причинява болка.
– Изчезва автоматизмът на движенията. Мигането, усмихването, размахването на ръцете при ходене – това са автоматични действия, които всеки здрав човек извършва на подсъзнателно ниво. Но при болния от Паркинсон този автоматизъм на движенията от време на време пропада или изцяло изчезва. В някои случаи върху лицето на болните устойчиво се появява изражение на втренчено и напрегнато внимание с немигащ поглед. Болните могат да изглеждат и съвсем равнодушни, безразлични, въпреки че в крайна сметка преживяват една или друга ситуация. Както всички здрави хора. Има случаи, когато освен мимиката на лицето изчезва и способността на болния човек да жестикулира.
Нарушава се артикулацията. Много болни страдат от нарушен говор – може да се стигне до неразбираема реч; гласът да изгуби интонацията си и да стане монотонен и тих. За възрастните хора това е истински проблем. Защото техните съпрузи често са с нарушен слух и не могат да чуят и разберат какво иска да каже болният. Младите се сърдят, защото си мислят, че болният говори неразбрано само от небрежност.
– Оформя се „ позата на просещия човек“- ръцете и краката се свиват в ставите, както се задълбочава изгърбването.
– Променя се походката – човекът сякаш не ходи, а влачи краката си. Трудно прави първата крачка, “убягва” му центърът на тежестта и той е принуден да го догонва. При опита си да спре да ходи, болният “се изтласква” напред, а това води до загуба на равновесие.
– Могат да се забавят мисленето и вниманието, но интелектът и паметта на човека се запазват.
Едни от най-ранните прояви на болестта на Паркинсон
са чисто вегетативни нарушения: понижава се обонянието, човекът често получава запек, нарушено уриниране; кожата и косата стават мазни; появява се склонност към понижено кръвно налягане – особено когато болният се опита рязко да се изправи – било то от легнало, било то от седнало положение. Често болестта започва от едната половина на тялото и чак след няколко години се разпространява и върху другата страна. Могат да бъдат диагностицирани различни форми на болестта: например с преобладаване на треперенето в клиничната картина. Или на преден план е ригидната форма, т.е. скованост и трудни движения.
ВНИМАНИЕ!
За съжаление, наличието на симптоми говори за вече много задълбочен и напреднал процес в централната нервна система. Човешкият мозък има много високи компенсаторни възможности, затова първите сигнали се появяват, когато вече са загинали не по-малко от 70 % от нервните клетки в черната субстанция.
Имайте предвид, че болните от Паркинсонова болест често страдат от депресия. Това е свързано с две причини: първо, човекът е огорчен от това, че не може да действа пълноценно, както преди, и второ – в природата на самата болест е увреждане на някои мозъчни части, които обезпечават уравновесено настроение.
Диагноза
Понастоящем няма лечение за болестта на Паркинсон, но след поставяне на диагнозата от лекар в повечето случаи симптомите могат да бъдат ефективно лекувани. Целта на терапията е да се контролират и облекчават симптомите, за да могат пациентите да продължават да изпълняват задълженията си и да се наслаждават на прилично качество на живот за колкото е възможно по-дълго време.
Лечението на болестта на Паркинсон обикновено включва лекарствена терапия и в някои случаи хирургическа намеса. Важна роля играят физическите упражнения, хранителния режим, допълващите терапии, емоционалната подкрепа и силната обвързаност на близките. Разбирането на същността на болестта, положителната нагласа към новата ситуация в живота, приемането на нови цели и предизвикателства са също толкова важни, колкото практическото справяне с болестта.
Лечение