Ребека Никмайър (Rebecca Knickmeyer) от университета в Северна Каролина провежда едногодишно изследване над бебета и тяхното мозъчно развитие. Вече прохождащите бебета се подлагат на различни тестове, но това което най-много интересува Никмайър е чревната микрофлора – общността от бактерии, вируси и други микроорганизми, които живеят в червата.
Проектът, наречен закачливо „ако проучването“, е част от съвместните усилия на учените да установят дали микроорганизмите в червата влияят върху развитието на мозъка. Според различни други изследвания, проведени основно върху животни израснали в стерилна среда показват, че микроорганизмите могат да въздействат върху поведението, психологията, и да изменят неврохимията.
Данните от подобни проучвания при хора са доста оскъдни, но нарушения в чревната флора често се асоциират с депресия, безпокойство и други разстройства. Много е трудно да се установи със сигурност дали нарушенията в бактериалната флора са причина или резултат от заболяването. Все още никой не е установил колко важни са микроорганизмите за човешкото развитие и здраве.
Различни фармацевтични компании и медицински институти харчат огромни суми, за да открият отговорите. За първи път, може би започват да откриват начините, по които микроорганизмите успяват да въздействат на мозъка – чрез хормони, имунни молекули и специфични метаболити произвеждани от самите тях. До сега се смяташе, че микроорганизмите имат влияние върху мозъка единствено когато преминаткръвно-мозъчната бариера. Когато това се случи, те могат да имат сериозен ефект върху мозъка и цялото тяло – например вируса на бяс предизвиква агресия, възбудимост и дори страх от вода.
В проучване на мишки от 2011 година се установява, че при трансплантиране на чревни бактерии, поведенческите характеристики се пренасят върху приемния индивид – сравнително срамежливите мишки стават по-изследователски настроени когато носят бактерии от мишки с такъв характер. Д-р Барцик (Premysl Bercik) от университета McMaster в Хамилтън споменава за друго непубликувано проучване, където трансплантирани чревни бактерии от хора с посттравматично стресово разстройство и генерализирана тревожност върху мишки, създават същите симптоми при приемните гризачи. Важно е да се отбележи, че при трансплантиране на бактерии от клинично здрави хора, не се наблюдава същото наследяване.
Когато мишките са прекарали целия си живот в стерилна среда, те са склонни да показват по-малко симптоми на безпокойство, което в естествената среда за животно от този вид не винаги е нещо добро. Когато изследват мозъците на мишките се оказва, че област обикновено асоциирана с безпокойството има голяма промяна в рецепторите реагиращи на серотонина.
Микроорганизмите могат да променят нивата на невротрансмитери, така че да възпрепятстват тяхната комуникация. Определени метаболити от бактериите стимулират производството на серотонин от клетките покриващи дебелото черво. Тези клетки са отговорни за 60% от периферния серотонин при мишките, и над 90% при хората! Интересен факт, като се има предвид, че антидепресантите целят увеличаване серотонина в мозъка, по доста неестествен път.
Стерилните мишки имат много по-малко серотонин в кръвта, но нивата могат да бъдат възстановени чрез добавяне на основна чревна бактерия Clostridium, която разгражда мастните киселини с къси вериги. При мишки с нормална чревна флора, подложени на лечение с антибиотици, се отразява спад в нивата на серотонина, което ясно показва пагубния ефект на антибиотиците и върху микроорганизмите с благоприятно въздействие.
Друго проучване от 2015 година цели да докаже, че микроорганизмите влияят и на миелинацията – формирането на мастни покрития, които изолират нервните фибри. Стерилните мишки са защитени от експериментално провокирани състояния, като множествена склероза, която се характеризира с демиелинация на нервните клетки.Добре е, че поне една компания се интересува дали метаболити, произведени от определен вид бактерии могат да се използват във възстановяването на хора с множествена склероза.
Трейси Бейл (Tracy Bale) от университета в Пенсилвания, в скорошно проучване на бременни мишки подложени на стрес открива, че при тях рязко се понижават нивата на Lactobacilli във влагалището, което е и основният бактериален колонизатор за новородените. Все още не е ясно как бактериалната флора се пренася на новородените, но учените откриват, че това може да окаже ефект върху невро-развитието, особено върху мъжките екземпляри. Бейл показва, че дори плодът да е роден чрез Цезарево сечение, добавянето на микрофлора от стресирана майка води до същите последици.
Мнозина са скептични относно резултатите от всички тези и други подобни изследвания, но науката става все по-отворена към идеята за влиянието на микрофлората върху психическото здраве и хроничните заболявания. Проекти като MyNewGut и Human Microbiome Project целят да установят как микрофлората влияе на мозъка, а дори и обратно.
Използването на микроорганизми за третиране на различни състояния може да се окаже невъзможно, поради евентуалното им влияние върху човешкия геном във времето. А дори и да се намери практичен начин за доставяне на благоприятни бактерии в червата, тялото може да ги унищожи, тъй като изглежда толерира развитието само на определени такива. Интересните и значими откритията в областта тепърва предстоят.
източник: http://fresh-science.com/vrazkata-mezhdu-chrevnite-bakterii-i-mozaka/