Често се случва да оставаме до късно на работа, да работим и през почивните дни, доброволно или принуждавани от работодатели, които понякога не заплащат допълнителния труд. Но според проучвания, работодателите би трябвало да отказват подобен вид „подарък“ от работниците си. Заменянето на сън или хоби с работа, особено неплатена, очевидно не е добра идея за работника. Оказва се обаче, че не е добра идея и за работодателя.

Правени са изследвания, целящи да открият връзката между изработените часове и продуктивността. Оказва се, че производителността на работника спада значително след 50-часова работна седмица, а след 55 часа става равна на нула, т.е. ако някой работи 70 часа на седмица, допълнителните 15 часа той реално не прави нищо. Проучването е направено от Джон Пенкавел от университета Станфорд и показва, че допълнителните часове водят до бездействие, както и до честа смяна на работниците. По-дългото работно време се отразява на финансите на работодателите негативно, дори и да не заплащат на работника за положения извънреден труд.

„Съществуват косвени допълнителни разходи, свързани с извънредния труд, разходи по поддръжка на работното място, осигуряване на светлина, топлина, вентилация, както и допълнителна работа на отговорниците.“ – казва Пенкавел.

Работната седмица може да бъде намалена при тези, които работят много, без това да се отрази на производителността, което е полезно както за работниците, така и за работодателите. Според проучване, 40% от американците работят повече от 50 часа на седмица, а 20% – повече от 60.

Само че тенденциите не вървят в посока на намаляване на работата, и причина за това са технологиите. 35% от хората заявяват, че интернет и мобилните и смарт телефони са увеличили работните часове. При работещите в офис, процента е 47.

Това, от което се лишават хората, за да работят извънредно, е сън. Според проучване, направено в университета в Пенсилвания, се оказва, че хората, които спят по шест или по-малко часа, работят с час и половина повече, от тези с нормален сън.

А недостига на сън е убиец на производителността.

Според Пенкавел производителността не е функция на часовете, прекарани в работа.Той е използвал данни от фабрики за муниции от времето на първата световна война, тъй като производителността там е лесна за измерване. Други учени също се съгласяват, че повече часове не означават повече или по-добре свършена работа, но според Пенкавел съществува естествена граница за дните и седмиците на работа.

Разбира се, работата в офис е много по-различна от тази във фабрика за муниции, и е много по-трудно да се измери производителността. Кратки периоди на напрегната работа с извънреден труд могат да бъдат продуктивни, ако са инцидентни, системното „преработване“ намалява производителността.

„Истината е, че и умствената, и физическа работа води до умора, която ограничава когнитивните ни и физически ресурси, които влагаме в работа. Когато не разсъждаваме ясно или не се движим достатъчно бързо и точно, отнема много повече усилия да се поддържа качеството на работата, както и да се спазват инструкциите за безопасност.“ – казва Пенкавел.

Вината за извънредния труд не е само на работодателите. Много работници нямат нужната дисциплина, да установят ясни граници между работата и почивката, други обичат чувството за значимост, което им дава работата през почивните дни.

Фирмите обаче не обръщат внимание на проблема, а ако го правят, то е по-скоро символично.

Големи корпорации обаче все повече се стремят към създаване на политики, позитивно настроени към семействата на работниците, с плаващо работно време и възможности за работа от дома.

източник: http://fresh-science.com/zashto-nikoga-ne-tryabva-da-rabotim-poveche-ot-50-chasa-na-sedmitsa/