Всички смятаме, че сме уникални, независими индивиди, и държим живота си в ръце. Но ново проучване разкрива доказателства, че поведението ни и дори личностните ни черти могат да бъдат повлияни от нещо напълно неочаквано – имунната система.

Учените откриват, че чрез изключването на дори една имунна молекула при мишки, това променя поведението на животните и взаимоотношенията им. Това предполага, че имунната система може да играе роля при състояния от спектъра на аутизъм и шизофрения.

Това, разбира се, е ранно проучване и засега е проведено само върху мишки. НоJonathan Kipnis от медицинския университет във Вирджиния смята, че ясно е показал, че минимална промяна в работата на имунната реакция към патогени може да предизвика анти-социално поведение у животните. Възстановяването на молекулата води и до възвръщане на нормалното поведение.

„Звучи странно, но може би ние сме просто многоклетъчни бойни полета на две древни сили: имунната система и патогените. Част от личността ни може всъщност да бъде определяна от имунната система.“ – казва Kipnis.

Молекулата, за която става дума, се нарича Interferon gamma, и се освобождава от имунната система при досег с патоген, като вирус или бактерия. Този тип реакция е част от адаптивната имунна система, която оглежда за патогени. До преди миналата година се смяташе, че имунната система е изолирана от мозъка, поради кръвно-мозъчната бариера.

През 2015 година именно Kipnis с колегите си разкрива за първи път кръвоносни съдове, които свързват директно мозъка с лимфната система, което означава, че мозъкът и имунната система контактуват директно.

Тази връзка обяснява много неща – години наред учените предполагат, че състояния като депресия, аутизъм и шизофрения по някакъв начин се задействат от имунната система. Kipnis отива по-далече и развива хипотезата, че патогените и имунната система могат да се свържат с определени социални състояния и да въздействат върху социалните ни взаимоотношения и личност.

„Връзката между хората и патогените може директно да е повлияла върху развитието на социалното ни поведение, позволявайки ни да се ангажираме със социални взаимоотношени, необходими за оцеляването ни като вид, и в същото време развивайки имунната система така, че да ни предпазва от заболяванията, последващи досега с патогени.“ – казва Kipnis.

При опитите с мишки, учените изключват имунната молекула interferon gamma, и при всички такива екземпляри се оказва, че тази молекула е жизненоважна за нормалните социални взаимоотношения.

• Блокирането на молекулата води до претоварване на мозъка, и мишките губят желание за взаимоотношения с други мишки.

• Възстановяването на молекулата възвръща нормалната работа на мозъка, и мишките възобновяват предишната си активност.

Това показва ясна връзка между имунната система и поведението, или поне при мишките.

Разбира се наблюдаваме едва първите стъпки в разбирането на връзката между имунната система и мозъка, необходими са допълнителни изследвания. Но резултатите имат обещаващ потенциал в разбирането на поведението ни и защо понякога познатите терапии не сработват както се очаква, и дори до откриване на нови методи за третиране на хора със социални разстройства.

източник