Skip to content
Защо е всичкият този шум по темата за алкално-киселинния баланс? Възможно ли е да променим pH на кръвта и тялото с диета? Има ли реален риск за здравето?
Преди време публикувахме статия, в която се обяснява как определени храни могат да повлияят върху pH на тялото. Оказва се, нещата са далеч по-сложни и интересни. И за щастие, ако сме здрави, чувстваме се добре и нямаме метаболитни нарушения, тялото разполага с три буферни системи, които стриктно контролират алкално-киселинния баланс. Така че преди да започнете с диетите или да внимавате какво похапвате, може би е добра идея да знаете как в действителност стоят нещата.
А, на въпроса, наистина ли храната след консумация може да въздейства на алкално-киселинния баланс на кръвта и тялото, краткият отговор е: не и в някаква значителна степен.
Нивото на pH на кръвта се регулира стриктно от сложни буферни системи, които работят за да я поддържат в границите между 7.35 и 7.45, поддържайки я леко по-алкална от чиста вода.
-
Ако pH нивото на кръвта падне под 7.35, резултатът е състояние нареченоацидоза, което се характеризира с подтискане на централната нервна система. Тежката ацидоза със стойности на pH под 7.0, може да доведе до кома и дори смърт.
-
Ако pH на кръвта се покачи над 7.45, резултатът е алкалоза. Тежката алкалоза също може да доведе до смърт, но по различен механизъм; алкалозата прави нервните клетки силно чувствително и превъзбудени; причинява нервност, раздразнителност и конвулсии – именно конвулсиите са причина за смъртта.
Иначе казано, ако можете да дишате нормално и успявате да изпълнявате ежедневните си задачи, тялото ви би трябвало адекватно да работи, за да държи киселинно-алкалния баланс на телесните течности в рамките на нормалните стойности от 7.35 до 7.45, а храната която консумирате не би имала някакво сериозно въздействие върху тези нива.
Но защо тогава е всичкият този шум по темата? Защо трябва да алкализираме тялото си? И от къде идва идеята, че ако сме прекалено киселинни, можем да си докараме остеопороза, камъни в бъбреците и редица други заболявания? Отговорите на горните въпроси се крият в разбирането на човешката физиология, фундаменталните принципи за алкално-киселинния баланс и как тялото регулира pH в различните телесни течности.
Физиология
Телесните течности се разделят на две основи групи:
-
Вътреклетъчни течности – представляват цялата течност вътре в клетките. Нарича се още цитозол и забележете, съставлява 2/3 от течността в човешкото тяло.
-
Външноклетъчни течности – представляват течностите обграждащи клетките, като съответно външноклетъчната течност е от два типа:
-
плазма – съставляваща кръвта;
-
интерстициална течност – завземаща мястото между различните тъкани, очите, лимфната система, ставите, нервната система и около различните органи.
Както стана ясно, кръвта и кръвната плазма трябва да поддържат pH от 7.35 до 7.45, за да могат клетките да функционират нормално. Защо клетките се нуждаят от среда с pH в тези граници за да са здрави, е извън темата, но в общи линии, всички активни протеини в тялото поддържат специфични геометрични форми, а те лесно могат да бъдат повлияни дори от най-малките изменения в pH.
Скалата на pH варира от 0 до 14. Течност която има стойност на pH от 7 се счита за неутрална (обикновено чистата вода има неутрално pH). Течности със стойност на pH под 7 – като лимонов сок и кафе – са киселинни. А течности със стойности над 7 – като човешката кръв са алкални. В скалата на pH, всяко поредно цяло число отбелязва стойност десетократно различна от предходната; с други думи, течност с pH от 6 е 10 пъти по-киселинна от течност със стойност от 7, а течност със стойност на pH от 5 е 100 пъти по-киселинна от чиста вода. Повечето газирани напитки имат стойности на pH от около 3, което ги прави около 10 000 пъти по-киселинни от чистата вода.Следващият път когато решите да се почерпите с газирано, спомнете си за това.
При усвояването на течности и храна, крайният продукт от преработката им и усвояването на хранителните вещества често има киселинно или алкално-формиращ ефект. Метаболитните процеси на клетките също отделят киселини, които са просто неизбежни. Съществуват две предпоставки за нарушаване pH на телесните течности:
-
киселинно или алкално-формиращите ефекти от храните и течностите които поглъщаме;
-
киселините които се генерират от естествените метаболитни процеси в тялото.
За щастие, както споменахме в началото, тялото притежава три основни механизма, които работят непрекъснато за да предотвратят това да се случи. Тези механизми са:
-
буферните системи
-
въглеродно-киселинно-бикарбонатна буферна система;
-
протеинна буферна система;
-
фосфатна буферна система;
-
Газообменна система (с участие на дишането и кръвоносната система)
-
елиминирането на водородни йони в бъбреците
Няма да обсъждаме в детайли, но е важно да стане ясно, че тези системи съществуват, за да пречат именно на хранителни, метаболитни и други фактори, да изведат pH на кръвта извън границите от 7.35 – 7.45.
Има ли реален риск?
Когато ви насърчават да алкализирате кръвта си, основно се има предвид, че трябва да консумирате достатъчно храни с алкално-формиращ ефект. Причината е, че голяма част от обработената храна, основно тестени и захарни изделия, има киселинно-формиращ ефект, и ако сте прекарали години с лоша диета, съставена предимно от такива храни, има вероятност да “преуморите” някои от буферните системи до степен, в която да си докарате нежелано здравословно състояние.
За пример, фосфатната буферна система използва различни фосфатни йони за да неутрализира силните киселини и основи. Около 85% от фосфатните йони използвани от тази буферна система идват от калциевите и фосфатни соли, които са структурни компоненти на костите и зъбите. Ако тялото ви периодично е изложено на голямо количество киселинно-формиращи храни и напитки, при необходимост може да изтегля калциево фосфатни резерви. а с времето това може да доведе до структурни слабости в костите и зъбите.
Бурното извличане на калциеви и фосфатни резерви може да увеличи калция в кръвта, създавайки предпоставка за образуване на камъни в бъбреците.
Това е само един пример как буферните системи могат да бъдат претоварени до ниво влошаващо здравословното състояние. Тъй като буферните системи трябва да работят постоянно и по-всяко време, във ваш интерес е да се придържате към храни, които не ги натоварват излишно.
Нуждите на тялото са добре задоволени когато храната е богата на полезни хранителни вещества и разбира се е разнообразна. В менюто трябва да присъстват, както алкално-формиращи, така и киселинно-формиращи храни. В идеалния случай, бихте искали да консумирате повече алкално-формиращи храни, отколкото киселинно-формиращи, за да може ефектите от храната да съвпадат с леко алкалното pH на кръвта и останалите телесни течности, така не се създава излишна работа на организма.
-
Храни с предимно алкално-формиращ ефект
Диня, лимони, пъпеш, лайм, манго, медена, папая, магданоз, повечето пресни билки, морски водорасли, кресон, аспержи, киви, круши, ананас, стафиди, зеленчуокив сокове, ябълки, кайсии, кълнове, авокадо, банани, рейпфрут, портокали, грах, маруля, тиква, глухарчета (всички ядивни цветя), броколи, репички, целина, зеле, домати, краставици, кълнове, диви листни зеленчуци, спанак, моркови, карфиол, чушки, чесън, тиквички, сладки картофи, зелен фасул, гъби, праскови, нектарини, папая, зеленчукови сокове, манго, кокос, череши, зехтин, тиквени семки, бадеми, сусам, джинджифил, суров кромид лук, ряпа, фурми, ягоди, грозде, къри, канела.
-
Храни с предимно киселинно-формиращ ефект
Царевица, преработени захари, ечемик, ориз, повечето зърнени култури, мляко, включително и соево мляко, масло и маргарин, сладолед, мед, телешко, пилешко, свинско и други меса, морски дарове и риба, плодови сокове, кафе, бира и друг алкохол, оцет, маслини, боровинки, повечето видове хляб, паста, консервирани храни, леща, фасул, яйца, всички сирена, червен боб, фъстъци, кленов сироп, сладка и конфитюри, колбаси, чай, безалкохолни напитки, вино, горчица, тютюн, рафинирана захар, рафинирана сол, изкуствени подсладители, антибиотици (повечето лекарства), бяло брашно (включително макаронени изделия), морски дарове, месо.
Имайте предвид, че тези списъци не са изчерпателни, нито имат за цел да бъдат такива. И друго – това, че един плод или зеленчук е кисел, не означава задължително, че ще има киселинно-формиращ ефект в тялото.
В крайна сметка?
Ако се храните предимно със зърнени култури, тестени изделия, животински продукти, и комбинирате всичко това с кафе, безалкохолно и млечни продукти, със сигурност ще подобрите здравословното си състояние, ако заместите някои от изброените със свежи зеленчуци и плодове.
Нямате нужда от медикаменти за да поддържате pH на тялото в норма. Тялото е създадено за да поддържа стриктни граници на pH на телесните течности. Идеята е да наблегнете на свежата храна, като зеленчуците и плодовете станат една основна част от менюто. Консумирайте всякакви други богати на ценни хранителни вещества храни, включително тези, които ви се струват апетитни и тялото ви ги понася добре.
Надяваме се тази информация даде малко повече яснота по темата.
Related