История на мануалната терапия.

     Какво е „Мануална терапия” и как се е развила в хода на човешката история? Това е въпрос, който вълнува всеки практикуващ физикална медицина или е преоткрил своя професионален път като масажист. За съжаление в България поради липсата на достатъчно информация по въпроса, предложена компетентно и коректно, се създават условия за криминогенно практикуване на тази методика и свързаните с нея разновидности. Това разбира се води до поредица от негативи които рефлектират най-вече върху „persona non grate”-пациента. Надявам се, че водейки тази рубрика, ще съумея да запълня поне малко тази празнина, ползвайки скромния си професионален опит и по този начин да предпазя ползващите услугите на непрофесионалисти от ненужни усложнения. Също така, бих искал от тази трибуна, да отправя своя апел към всички не медици практикуващи мануал-терапевтични техники, непрекъснато да обогатяват своята здравна култура (най-вече познанията по фундаменталните науки като  анатомия, физиология), за да постигнат изконното правило в медицинската практика „АКО НЕ МОГА ДА ПОМОГНА, ПОНЕ ДА НЕ ВРЕДЯ”.

 Буквално преведен термина „Мануална терапия” означава „Лечение с ръка”, но в медицинската практика той се използва в по-тясно направление, касаещо специфично въздействие върху ставите и прилежащите тъкани. На практика се използват три основни техники: мобилизация, манипулация и компресиране. Техните особености ще разгледаме в следващите статии.

   За да спазим традицията, при презентирането на една толкова важна в здравен аспект методика, е редно да направим едно кратко историческо проследяване.

 Мануалната терапия е един от най-древните терапевтични методи, съпровождащ човечеството още от неговата поява. Както споменахме по-горе, касае се за лечение чрез ръце. Още Аристотел е нарекъл ръката „орган на органите”, а Кант пък я нарекъл „външен мозък” с който човекът не само произвежда своите материални блага, но и използвал за лекуване на своите болки и страдания.

 Сведения за прилагане на мануална терапия в древния свят са открити в множество древни папируси в Египет, където манипулирането на ставите бил задължителен подход в медицинската практика на жреците.

  Древните гърци издигнали в култ „Вертебралната манипулация”(манипулирането на прешлените). Била е прилагана още от учителя на Хипократ- Хиродикос.

  Прочутия римски лекар Гален, редовно използвал мануални техники, за да лекува травматизма при гладиаторите.

  Авицена, като прословут представител на арабската медицина използвал редовно мануални техники за корекция на „усукани” и „изкривени” гръбначни стълбове като за целта използвал сложни системи от въжета и ремъци.

 През средновековието религиозните догми дават негативно отражение в развитието на медицинската практика. Мануалната терапия като част от нея също търпи застой в развитието си. Традиционните техники на мануалната терапия през този период са продължили да съществуват в уменията и практиката на народните лечители, известни като „правачи”, „чекракчии”, „костоправьi”, “bonesettes”, “ledtstejart”, “kuatsu”. Познанията да се „наместват”стави и кости при навяхвания са се предавали от баща на син.

  През 1899г д-р А. Щил за първи път дава научно обяснение и приложение на мануалната терапия, като я нарича „остеопатия” поради мускулно-костния произход на заболяванията при които се прилага тази методика. Той е описал и много случаи на вътрешни заболявания излекувани с техниките на остеопатията (диабет, хипертония, ангина,дори дизентерия и тиф).

 Около 1910г. възниква възможно най-комерческото направление в мануалната терапия- Хиропрактиката. Практикува се предимно от не медици, с меркантилна цел. Те изучавали в кратковременни курсове някои от техниките на остеопатията като ги прилагали твърде агресивно и некомпетентно, обявявайки ги за панацея. Тук е мястото да спомена, че няма методика която да е панацея, както и няма терапевт, който да е вездесъщ. Това агресивно поведение на тези хора е довело до изграждане на недоверие към техниките на мануалната терапия и постигнатите от нея безспорни успехи при лечението на редица заболявания.

 За съжаление, в България се създадоха условия, за неправомерно приложение на различни методи съдържащи в същността си мануални техники. В повечето случаи те се прилагат от не достатъчно компетентни хора, ръководени единствено от целта да реализират комплексирания си егоцентризъм и лично облагодетелстване за сметка на здравето на доверилия им се страдащ. За да не се популяризира в негативен план мануалната терапия, би било добре, тези хора да се образоват  в тази област и да посещават редовно семинари на тази тема, за да не се получават афекти по отношение на пациентите.