Skip to content
КЕДЪР- продължение 1
Сибирски кедър
Pinus sibirica
Кратко ботаническо описание

Вечнозелено дърво, високо 35- 40 м, с диаметър 1,5-2 м. Плодоносната горна част на короната е дълга само 1- 1,5 м (рядко 2 м). Сибирският кедър расте бавно и живее 300-550 години, някои дървета – до 500- 800 години в култивирани горски насаждения. Дървото е еднодомно, тоест женски шишарки и мъжки класове растат на едно и също дърво. Обикновено шишарките се намират на по- дебели клони и предимно в горната част на короната, докато вишнево- червените мъжки класове са в долните части. В средната част на короната има шишарки и класове. Така нареченият цъфтеж обикновено настъпва през юни, но и цъфтежът, и опрашването, и оплождането, и времето на узряване на шишарките и тяхното падане зависят значително от условията на района на отглеждане и климатичните условия.
Опрашването се осъществява през юни, а оплождането – 11-12 месеца след опрашването. Поленът има въздушни торбички, така че с помощта на вятъра се разпръсква далеч. Количеството прашец е толкова голямо, че е почти равно по маса на добива на семената. Вятърът пренася кедровия прашец до потоци и езера, където той е основна храна на малките риби. По време на късни пролетни слани цветните класове често се увреждат и това се отразява на плодородието на дърветата.
След цъфтежа, семената узряват през втората година. Дава плодове веднъж на две години, но добри реколти се получават веднъж на 4-5 години, а отличните реколти се случват веднъж на всеки 10-15 години. В кедровите гори в северните райони шишарките узряват много по-късно. Тайговите кедрови гори в Урал започват да дават голяма реколта не по- рано от 100 години след засаждането. Добивът на кедрови ядки средно варира от 150- 170 до 220- 250 кг от хектар гора. Във влажните зони той е много по- нисък – 50-70 кг, а в блатата – до 10-20 кг на хектар. Но на добри почви с достатъчно количество светлина в добри години, от кедровите насаждения се събират 400- 650 кг ядки от хектар, а понякога и до 1000 кг! Местните жители от селища в кедрови гори защитават плодоносните “богати” кедри, като такива дървета оствават във фолклора им като траен спомен. Такива дървета, които са имали значение за техния бит и прехрана и са загинали от мълния или огън, се помнят като живи същества в продължение на много години.

Добивът на семена от сибирски кедров бор зависи от много фактори: преди всичко от горските условия, метеорологичните условия по време на опрашването, оплождането и узряването на семената, вида, типологичния и възрастов състав на насажденията, плътността на короната и санитарното състояние на дърветата. Цикличността на семепроизводството се определя от единадесетгодишен период на слънчева активност, който до голяма степен влияе върху метеорологичните условия и зависещото от тях време за натрупване на хранителни вещества в дърветата, необходими за производството на семена. Различните вариации на това натрупване, създават пъстра и географски разнородна картина на периодичността на производството на семената от кедровия бор.
Семеносенето при свободно растящи кедрови дървета и в редки гори, започва на 25- 40-годишна възраст, единични шишарки могат да се появят дори по- рано. В горските насаждения с гъстота 0,4-0,5 тя започва на 50-80 години, а с плътност 0,7-0,8 – на 70-100 години. Най- усилено семепроизводството е от 160 до 260 години, след което постепенно намалява. Дърветата на възраст 400- 500 години дават промишлени добиви от семена само когато са в добро санитарно състояние, което е рядкост. Стволът на сибирския кедър е прав и равен. Кората на младите стволове е пепеляво-сребристо сиво-зелена, а по- късно става кафява, кафяво- брадавичеста. Много старите дървета имат кафява, набръчкана, дебела кора. Короната на младо дърво е остропирамидална, при възрастните е широко разперена, често с много връхни части. Горните клони са канделобровидни ( свещовидни), т.е. издигнати нагоре. Младите издънки са жълтеникави и покрити с дълги червени косми. Иглите по клоните са събрани в китки от 5 игли, което придават на кедъра пухкав вид. Те се сменят след 3-7 години, като някои игли остават зелени и до 9-10 години. Дължината на им е 60-140 мм, ширината е около 0,8-1,2 мм. Те имат триъгълна форма, три канала за осмоляване и като че ли са леко назъбени.
Класовете имат бъбрековидна, заострена форма, не са насмолени и са покрити с червено- кафяви люспи. Дължината на им варира от 6 до 10 мм.

Шишарки ( узрели)- светлокафяви на цвят, яйцевидни ( при другите видове са цилиндрични, удължено- яйцевидни). Дължината на шишарката е 6-13 см, ширината е 5-8 см. Всеки конус съдържа от 80 до 140 кафяви семена. По клоните на кедъра се образуват 1-5 шишарки, понякога до 10. В годините на добра реколта има до 80-100 шишарки на едно дърво, много рядко до 140. Но обикновено има не повече от 15-30 шишарки средно на дърво. В кедровите гори в годините на отлична реколта има до 200 и дори 300 шишарки на едно дърво. В кедрови градини при добра култивация и грижа за дърветата на едно дърво е имало случай да достигнат дори до 1500 шишарки. Но това са редки случай, обикновно те са почти 8-10 пъти по-малко.

Кедрови семена са неговите ядки. Правилно е да се наричат ядки, а не орехи, тъй като последните се образуват в цъфтящи растения, а кедърът няма цвят. По морфологичен и външен вид, както и по употреба, семената на кедъра са подобни на плодовете на ореха. Затова хората наричат кедровите семена- орехи, което често се среща в научната литература. Някои ботаници класифицират кедъра към орехоплодните растения. От ботаническа гледна точка това е груба грешка. Кедровите ядки са тъмнокафяви с твърда кора, обикновено дълги 7-14 мм и широки 6-9 мм. В една шишарка броят на ядките варира от 30 до 158 броят на ядките варира от 30 до 158 броя.


Красотата и величието, разнообразните приложения и икономическа значим, правят сибирският кедър съществена част от културата на много народи в ЕвроАзия!
Следва продължение Н.Х.
Related