Skip to content
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ПРОИЗХОДА НА ИМЕТО
КЕДЪР

Смята се, че кедърът или цедър (Ceder) е старото име на европейския кедър. Така са го наричали латините – древните римляни, в чиято родина расте. Когато римляните завзели остров Крит преди две хиляди години, те намерили там дървета, които били много подобни по форма на короната и шишарките на популярното дърво на тези в тяхната родина и ги нарекли кедър (cedrus), тоест дървета, подобни на кедър.
Информация за това как нашите предци са наричали кедъра, в науката не е запазена. Не е съвсем ясно как самият термин “кедър” е достигнал до днешни времена. Една от хипотезите е, това да се е случило от заемки от английския език, в който този термин ( с английска транскрипция – Cedar) се отнася за 75 вида иглолистни дървета и няколко десетки широколистни дървесни видове, чиято дървесина прилича на кедровата.
Според друга версия терминът би могъл да дойде при нас чрез християнските икони, които първоначално са били изографисани само върху дървени плочи от ливански кедър – единственият дървесен вид, растящ в родината на християнството – Палестина.
В славянският език не е приет латинския термин „ кедрус “ и започнали да нарича дървото, от което са направени иконите- Кедър. Когато самите славяни започнали да рисуват икони, се оказало, че е доста скъпо да се внасят дъски от ливански кедър от далечни земи. Поради това започнали да използват дъски от местен дървесен вид , чиято дървесина на външен вид е много подобна на дървесината на ливанския кедър. И така това име остава сред хората. Може би това не се е случило в Киевска или Новгородска Рус, а на Балканския полуостров, където православието е прието малко по-рано, а кедърът расте сравнително по- наблизо. Българите, живеещи на Балканите, просто са заели този термин от италианците. А от българите, наред с писмеността, преминава и при източните славяни.
Има и такава версия, според която думата “кедър” идва при източните славяни от древногръцки. Някога, древните гърци, подобно на египтяните, познавали кедъра, който расте в планините по азиатските и африканските брегове на Средиземно море.

Херодот е имал сведения за кедровия (европейски) бор с ядливи шишарки, а в известната си „ История” споменава „ единственият народ, който яде шишарки”- имайки в предвид скитите. Думата ” катерица” в името на тези народи се превежда като ” ядящи борови шишарки”. Същият автор съобщава, че скитските жени приготвяли тестообразна паста, като стривали няколко парчета ароматно дърво, включително кедър. Ползвали са я като хигиенна и козметична процедура, като намазвали тялото и лицето си с тази благоуханна паста.
Според най- вероятната версия, Кедър е дума от семитски произход и означава „ духовна мощ”, за това дървото се явява символ на непоколебимата вяра. Едно от най-древните ароматични средства използвано в храмовете като благовоние с особено мистично влияние. Широко се използвало от древните египтяни като основно средство за мумифициране на умрелите. От дървесината правели саркофази, а така също и високи мачти за египетските плавателни съдове. Някога дървото е служило като строителен материал за построяването на високи здания и храмове, тогава както и днес са използвали дървесината за направата и на декоративни кутии за скъпоценности и моливи. Широко използвано в древността, днес кедъра няма особено промишлено значение, поради тъжния факт, че не са останали достатъчно високи дървета. Нещо повече, той е и изчезващ вид.
Следва продължение…. Н.Х.
Related