Легендата за мартеницата и по какъв начин тя е свързана с произхода ни? Четете още на: http://www.budnaera.com/201601f/1601001232.html#ixzz4a56oXM41 Научете за преследването на Фалун Гонг от Китайската комунистическа партия
– Известно е че мартеницата е типично и единствена българска традиция.
-Тази традиция не е прекъсвала вече повече от 1300 години в Дунавска България но не възниква тук.
-Мартеници са широко разпространени и в някои части на днешна Румъния, Македония, Гърция, Сърбия, Албания – из всички части на Българската Етническа Територия и поселения.
Първи Март е един от най-мистичните наши празници. Всички го празнуват, но малцина знаят какво точно символизира този прастар обичай… Една от най-разспотранените легенди у нас, адаптирана по редица народни песни, гласи известната история за дъщерята на Кубрат Хуба(ва), и гълъбът пренесал бяло-червен конец до Аспарух. В легендата разбира се има известна истина, защото има песни пеещи за наш Цар превел ни в тези земи, и сестра му… След легендата ще илюстирам и една от тези песни. Идеята за птицата донесла вест от далечни роднини, обяснява напълно защо старите хора са вярвали че когато се види първият щъркел(известие за идването на топлите дни) то мартеницата трябва да се свали…

Легендата за Мартеницата във съвременна интерпретация:

Към края на своя живот владетелят на българите Кан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат единни, за да бъдат силни и да не ги пречупят както става с пръчките ако ги вадят една по една от сноп. Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали българите и успели да пленят дъщерята на Кубрат – Хуба. Водачът на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария Кан и се разделили търсейки свободна земя за своите племена. Единият от братята тръгнал на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг по различни пътища. Преди да се разделят, братята се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят нова земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат от Ашина и да ги последват.
Четиримата братя потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на врага. Не след дълго при Хуба долетяла очакваната птица, която имала златен конец на крачето. Както получили тази радостна вест Хуба и Баян избягали от плен и достигнали земите около Дунав. Не знаели точно накъде да поемат, само птицата можела да им покаже пътя. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето й. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хазарското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух посрещнал на Хуба и Баян и ги отвел при своите. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. Така с победоносната си войска дал началото на новата българска държава. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца когато това се случило. Тя станала символ на късмет, любов и щастие. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички. Оттогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме силни, щастливи и единни. Да помним, от къде произлизаме и да не се разделяме задълго от снопа пръчки, който колкото по- голям ни прави по-силни.
източник: http://www.budnaera.com

2 Comments

  • Теменужка Reply

    Учим учениците на правопис и пунктуация! Моля Ви, редактирайте си текста !

  • Ванко Николов Reply

    Титлата на българските владетели до преди 1018 година:
    КАНАС не е нищо друго освен един стар вариант на титлата КНЯЗ, а пълната титла КАНАС У БИГИ има значението КНЯЗ В БОГА ( КНЯЗ ОТ БОГА). Гърците дават превод EK TEOI ARXONTOS – от Бога владетел ( владетел в Бога).
    Никъде в изворите, в хрониките, по каменните надписи няма ХАН, нито КАН! “кан” и “хан” са една и съща дума произнесена по два различни начина. ХАН(КАН/ KHAN| е титла на монголо-тюркските владетели от Чингис( 1162 -18 август 1227) насетне. А българите не са нито монголи, нито тюрки.Впрочем има регистрирана тракийска титла AKENAS – VIII век преди Христа.
    Титлата е KANAC BIГI. Канас У Биги – Княза от Бога. BIГI – БИГИ е падежна форма на Бог.
    Бога, Бага, Биги. Канас е княз . Канас = Кня(е)с(з) Ако премахнем гласните то става още по ясно – Кнс =Кнс(з).
    КАНАСИ – Линеар А, документ с регистрация Ко za 1c – от преди 3800 години.
    АКЕНАС – Фригийски надпис W-07 – от преди 2710 години.
    КАНАС, КАНЕС – Старобългарски надписи от ранното Средновековие – IX век.
    КЬНѦЅЪ – Писмени паметници от Х век.
    КЪНѦЗЪ – Писмени паметници от XI век.
    КНЕЅЪ- Писмени паметници от XVII век.
    КНЯЗ –Писмени паметници от XIX век.
    КНЯЗ – Най-ползваната форма през ХХ и ХХI век.
    Княз е висшата титла! От нея по висша няма! За пример- Княза на Мрака и Княза на Светлината! Е, отгоре е само БОГ!

    Аспарух е непотвърдена “личност”. Освен Теофан (Единственият източник, на който се опират историците е Теофан. Но той говори само за Кубрат и неговите петима синове. )и преписвачи (+монаха Сукри от арменското радио, който открил нечуван и невиждан до тогава (~1886г) ръкопис на Хоранаци, който всъщност не бил негов … и т.н.) – никой друг не знае за него. Е, естествено и допълнението към библейската история на асирийците, днес по-известна в “нАучните” “ни” среди като “Именник…”…. “Неговите” (на Аспарух) “българи” – още по-малко са “потвърдени” (най-вече – археологически). “Докарвай”-те си българи от където Ви-ти се прииска, това няма да промени ФАКТА, че наименованието българи се е появило ТОЧНО ТУК, на земите на Балканите, и то далеч преди 681г.
    Родът Дуло носи имена използвани от сарматите в Боспорското царство. Едно от имената записани в боспорските надписи е Дулес. Подобно име се среща по-късно по “ромейската” керамика около Мадара.
    Всъщност може и да се разгледа от друг ъгъл: Дуло- Ду Ло и всъщност едната от тях значи род, а другата от, та реално било от рода…

    Кубрат като личност няма. Няма нито един известен ми документ с такова име, който да има доказателствена връзка с българи, с владетел на българи, или изобщо с България.
    Той е събирателен образ съшит произволно от историчарстващи титуловани величия, от няколко личности:
    – Курт (Именника) – Кетрадес – Хорбат/Хорват (от пръстена)
    и още 1-2, за които сега не си спомням точно.
    Но Кубрат няма никъде, никакъв, и в никаква връзка с българи.
    Или ако има Кроват си е живял в Илирия/Панония и никога и никъде отвъд делтата на Дунав. Както пишат хронистите, той е бил “господар на uni, vulgares & contragenses”. А т.нар. хуни и българи от цели 2 века преди това се подвизават точно в Панония. Контрагентите(съюзниците) вероятно са по-късните “кровати
    И най-вероятно Теофан да е бащата на Аспарух Потърси да видиш оригналите на източниците и виж там пише ли за българи, пише ли за Кубрат и пише ли за договор. Достойно за титлата “изсмукано от пръстите менте на века” Събития от Македония се телепортират на Дон
    Хора с имена Кетрадес и Кувер се преименуват в Кубрат. Панония става Кавказ. Абе чудесата на българската историческата наука.

    Та тази история със снопа пръчки е само един добре съчинен мит. Още у Езоп(тракиец) има басня с такова съдържание, пренаписана в стихове през ІІ в от н.е. от Бабрий и носеща заглавието „Селянинът и неговите синове”. http://www.bglibrary.net/ebooks/17en/en-bg-bashta-sinove.php
    У нас се знае точно кога се е пръкнала тази история – през 1882 г.в Пловдив излиза “Кратък учебник върху българската история, от най-старо време и до днес”, със съставител Стефан Бобчев, в който е включена същата легенда, като в „главните роли” вече са хан Кубрат и синовете му. Откъде ли авторът е почерпил извори за да я включи в учебника, който е иначе копие на историята на Константин Иречек…хаха…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *