Вероятно най-бързия начин за комуникиране онлайн би бил директна връзка между два мозъка. Ако те са свързани, отпада нуждата от писане, можем просто да си помислим нещо и да го изпратим на приятел. Първите стъпки в тази посока прави Джулио Руфини, от Скайлаб, Барселона.
Сувеличаването на скоростта на интернет, както и с наличието на многобройните устройства, понякога се създава усещане, че мислите ни някак от само себе си ще се появят в мрежата. Изпращането и получаването на съобщения става в рамките на секунди. Дали обаче подобна незабавна комуникация е добра идея? Без значение, това вече се случва, преди години хората чакаха с дни и месеци писмо, днес дори час е твърде дълго.
При експеримента доброволец, намиращ се в Керала, Индия, е екипиран с устройство, което записва мозъчните вълни през скалпа. Този човек е инструктиран да си представи, че движи ръцете или краката си. Когато си представя, че си движи краката, компютър отбелязва 0 (нула), а ако се движат ръцете – 1 (единица).
Поредицата от нули и единици се изпраща на друг човек в Страсбург, Франция, екипиран с TMS робот, който доставя електрически пулсации към мозъка. Когато подателя в Индия си представя движение на ръцете, машината във Франция стимулира мозъка на получателя по начин, по който той да вижда светлина. Ако подателя си представя движение на краката, светлина не се вижда.
За да придадат значение на съобщението, учените разработват код – една поредица от нули и единици (или ръце и крака) означава „hola”, а друга – „ciao”. Получателят на съобщението, знаейки кода, може да разгадае светлинните сигнали и да разбере коя дума му се изпраща.
Изглежда просто, но през целия процес учените са се сблъсквали с усложнения.Подателя на съобщението е трябвало да има висока степен на концентрация, за да си представи само движение на ръцете или краката. Всяка друга мозъчна активност замъглява сигнала. Всъщност подателя дори е преминал специално обучение. Процеса също така не е особено бърз. Учените установяват скорост на пренос от два бита (една нула и една единица) за минута. Така предаването на дори най-простото съобщение би отнело доста време.
Съществува дебат дали това е първият по рода си експеримент. Миналата година екип от Харвард свързал мозъка на човек с опашката на плъх, и той успял да накара опашката да се движи само с мислите си. В университета във Вашингтон пък успели да създадат връзка между два мозъка, като по време на опита подател получил известен контрол върху моторния кортекс на получателя, като по този начин подателя предал съобщения, в резултат на които ръката на получателя подсъзнателно се насочила към клавиатура.
Експеримента на Руфини без съмнение обаче е първият подобен, който се провежда на такова голямо разстояние, както и първият, при който получателя е успял да разбере посланието.
А Руфини вече обмисля изпращане на чувства, усещания и свързани мисли между мозъци. Според него получаването на нечии чувства например би улеснило комуникацията между хората, като ще позволи наистина да разберем как се чувства другия, а защо не и как мислят животните?
„Мисля, че повечето от проблемите на света се пораждат от факта, че имаме различни гледни точки, и не разбираме как другите възприемат света, или как го усещат. Възможността да погледнем през очите на другите би променила много.“ – споделя Руфини.