През последните години учените предложиха сензационна хипотеза- „ Имунната система е шестата сетивност”. Тя възприема несъзнаваната информация за света около нас, информира мозъка за събития извън и вътре в тялото. И обонянието, и имунитетът са отговорни за една важна функция – разпознаването. По друг начин казано, те дефинират „аз“ и „те“. Известно е, че в процеса на еволюция обонянието, което играе огромна роля при животните, отчасти губи своето значение при  хората. Но пък в противовест на това, имунната система достига най-голямото си съвършенство при висшите животни и хората. Вероятно има постепенно прехвърляне на функции от обонятелната система към имунната система. Общият модел на молекулярно разпознаване дава възможност да се предположи съществуването на такъв брой обонятелни рецептори, който ни позволява да направим аналогия и да установим еволюционна връзка между имунната и обонятелната системи.

 Това не означава, че обонянието заема незначително място в живота на човека! Напротив, става ясно как и защо ароматите влияят на имунната защита. В своето развитие, животните и хората са били в непосредствен контакт в продължение на хиляди години с биологично активни вещества от растителен произход, разтворени в атмосферата, към които са развили зависимости. Съвместното съществуване на ароматните растения и животни е образувало общ метаболизъм между тях: това се доказва от сходството на някои органични химични конструкти в молекулите на растителните ароматни вещества и хуморалните регулаторни фактори в човешкото тяло ( хормони и вещества, които предават нервни сигнали- невротрансмитери). Растителните ароматни вещества играят важна роля в глобалните атмосферни процеси, имат положителен ефект върху химическия състав на водата и биосферата, правят въздуха на нашата планета „жив“. Установено е, че около един милион килотона растителни ароматни вещества навлизат в атмосферата годишно.

  Липсата или намалената концентрация на етерични масла в атмосферата или в затворено помещение може да доведе до развитие на различни заболявания при животните и хората. За профилактика всеки здрав човек трябва да вдишва 3-4 мг. растителни ароматни вещества дневно, в случай на заболяване тези вещества служат като лекарство. Има връзка между лечебните свойства на растенията и еволюцията, процеса на оцеляване, адаптирането към околната среда ( от фармакогностична гледна точка според учените, най- демонстративни  са древните растения, оцелели при смяната на геоложките епохи, те имат най-голям “опит в адаптацията”, а също така са живели в тежки условия ). Ролята на етеричните масла (и основната им част – терпеноидите) в еволюцията на растенията е много голяма и до голяма степен загадъчна и мистериозна. Тези вещества са много активни от биохимична гледна точка, поради което влияят на генетичния апарат, допринасят за генетичното фиксиране и др. Те участват във взаимодействието на растенията помежду си и в комуникацията на флората и фауната (известна е ролята на фитонцидите, фитоантибиотиците – вещества от растителен произход, които могат да унищожат клетките на други растения, както и на много микроорганизми). Защитната роля на някои растителни ароматни вещества се счита за еволюционен предшественик на имунната защита. Еволюцията на разпознаващите молекули е довело до образуването на свързани структури: от една страна, вкусови и обонятелни рецептори, от друга страна, системи за тъканна съвместимост и имуноглобулини. Имуноглобулините са специални протеини, антитела, които действат самостоятелно или са разположени върху кръвните клетки и им помагат да разпознават и унищожават микробни или ракови клетки. Системата за съвместимост на тъканите е като че ли имуногенетичен паспорт на човек (или животното), характеризиращ неговата индивидуална уникалност и биологични характеристики, включително предразположение към заболявания. И така, обонятелният тракт е със структура имаща редица аналогии със структурата на имуноглобулините и протеините, отговорни за съвместимостта на тъканите. Комплексът за съвместимост на тъканите е свързан с някои нарушения на обонянието при хората (т.нар. аносмия, често е комбинирана с нарушения на сексуалното поведение и производството на феромони при животните). Феромоните – ароматни вещества, отделяни от специални жлези, играят огромна роля в живота на животните ( и в скрита форма при хората), до голяма степен определяйки тяхното сексуално поведение, всъщност тествайки биологичната съвместимост на партньорите за възпроизвеждане. Но на следващия етап определянето на съвместимостта е функция на имунната система! Има случаи на спонтанен аборт поради имунологични причини: имунната система на майката не позволява развитието на ембриона ( възприеман като чужд за тялото на майката), очевидно съдържащ неуспешна комбинация от майчини и бащини гени. В случаите, когато имунната система “разпознае” комбинацията за успешна, тя не я счита за чужда, не се получава отхвърляне. Така добре познатата връзка между миризмата и сексуалното поведение е фиксирана имуногенетично. Много интересно е, че феромоните предават информация за много емоции – като опасност или страх, например. Още по- интересно е, че феромоните на животните, подложени на стрес, влияят върху имунитета на други животни. Потискането на имунната система се наблюдава и при липса на обонятелна информация, липсата на аромата излъчван от майката или нарушение на целостта на обонятелния мозък. Тук, в така наречената обонятелна луковица, идва информация за миризмата. Както е добре известно от невробиологията, обонятелния мозък и така наречената лимбична система представляват мозъка на древните бозайници. Миризмите играят голяма роля в появата на емоции, сексуално поведение, памет, тъй като лимбичната система е отговорна за тези функции. Но е изненадващо, че увреждането на лимбичната система не само води до промяна в емоционалността, сексуалността, но води и до тежки имунодефицити. Забележително е, че в този случай е възможно да се възстановят имунологичните и поведенчески функции с антидепресанти. Очевидно може да се предположи, че обонятелните и имунологичните нарушения при някои психични разстройства – болест на Алцхаймер, епилепсия, синдром на Даун, шизофрения, както и стареенето и “предразположението към психоза” са взаимосвързани на ниво рецепция, тоест нарушения на механизъм за разпознаване, трудност при разграничаването на системата “приятел или враг”. Важни са и екологичните аспекти на взаимодействието между обонятелната и имунната системи. Установено е, че агресивните химически миризми причиняват силен стрес. Обонятелните стимули, свързани със замърсената атмосфера, се считат за психотравматични и имунотоксични, свързани с респираторни алергии. Въпреки че хората имат по-слабо развито обоняние от много животни, те са в състояние да различават миризмите на хиляди различни вещества. Известно е, че подпраговите концентрации на миризливи вещества, тоест несъзнателни мирисни усещания, също влияят на тялото. Следователно, с прекомерно или недостатъчно производство на ароматни вещества, както и неспособността за разграничаване на миризми при хората могат да бъдат свързани с  депресивни разстройства, разстройства на сексуалното поведение както и имунодефицити. Интересен е въпроса: Как може да се извърши психо- и имунокорекция с помощта на миризми?

 

Етерично- маслено въздействие при афективни психични разстройства

  Вдишването на ароматни вещества подобрява паметта, вниманието (броят на грешките при програмистите например, намалява с 20-54% при вдишване на етерични масла от лавандула, жасмин, лимон). Усещането за спокойствие не само при бебетата, но и при възрастните се постига с помощта на миризмата на майката и млякото.

 Психо- соматичната форма на въздеиствие на етеричните масла  обезпечава дълбочинните терапевтични ефекти. Приложението на различни физикални апликации с различни аоматни букети също осигурява холистичните акценти на въздействие. Етеричните масла в повечето случай проявяват многостранни ефекти в зависимост от дозировката и начина на приложение. Едно и също масло може да има различен ефект върху нервната система (силен единичен ефект – стимулира, слабият тетаничен ( наслагващ се)  ефект-  тонизира, голяма дозировка ефект на инхибиране). В допълнение към вдишването на етерични масла, може да се  използва  масаж (различен от класическия масаж, например първи модул в Кан терапия). Масажът подобрява проникването на етерични масла в подкожието, създавайки етерично- маслено депо, а от там и в кръвния и лимфния поток. Базирайки се на  рефлекторната и хумуралната теория , обясняваща физикалното въздействие на масажните техники, можем да получим релевантно обяснения за холистичното въздействие посредством конструкта „ етерични масла+ масаж”. Може да се коментира, че чрез масажа осъществяваме  нервно- рефлекторни корелации от рецепторните полета на кожата към обонятелния анализиращ конструкт ( депоефекта ангажита подкожните химиорецептори, което предопределя своеобразното поемане на аромата през кожата). По същия начин може да се коментира ефекта от водни физикални апликации или аерозолотерапия. Етерично – масления масаж ЕММ в Кан терапията,  може да се комбинира с лекарствена терапия или фитотерапия, като значително мултиплицира терапевтичното въздействие. Например използването на етерични масла от индрише, бергамот, сладък портокал, лавандула, сандалово дърво при жени с депресивни разстройства води до подобряване на настроението, намаляване на главоболието, умората и нарушението на съня. При различни заболявания, свързани с психични разстройства, се използват етерични масла от роза, чаено дърво, ветивер, теменужка и др. При обсесивни страхове използването на ароматерапия позволява да се съкрати употребата на транквиланти. Лекарите предполагат, че в бъдеще ароматерапията ще играе голяма роля в борбата с тютюнопушенето, преяждането и нарушенията на съня.

 Ето няколко съвета от професионалния ароматерапевт Джоан Редфорд:

• При летаргия можете да използвате смес от масла от джинджифил- 4 к., евкалипт- 3к., мента- 3к. – до 10 капки в аромалампа или вана.

• При безсъние два часа преди лягане се използва смес от равни части бергамот и иланг-иланг – до 10 капки в аромалампа.

• Можете да сложите 3-4 капки масло от лавандула върху възглавницата си и да използвате нероли или розово масло като масло за лице.

• При депресия (задължително с консултация с психиатър) може да се използва ароматерапия с масла от бергамот, лайка, здравец, жасмин, лавандула, нероли, портокал, сандалово дърво, иланг-иланг. Редовната употреба на някое от тези масла в аромалампа (6-10 капки дневно) или вана (до 10 капки, 2-3 пъти седмично) може да помогне много за преодоляване на чувството на безпокойство и емоционална несигурност.

• Състоянието на слабост след преумора със значително психическо напрежение, може да бъде премахнато със следната смес от масла: босилек- 4к., маточина- 3к. и масло от лимонова трева- 3к.- до 10 капки в аромалампа или вана.

• Нервното напрежение и възбудимостта могат да бъдат облекчени чрез комбинация от етерични масла, които успокояват нервната система с добавка на едно  укрепващо масло. Успокояващите могат да бъдат: лавандула, сандалово дърво, здравец, жасмин, кедър, пачули, роза, иланг-иланг. За укрепване – босилек, лимон, градински чай, мащерка. За масаж добавете 5 капки масла от мандарина, сандалово дърво, иланг-иланг и тамян към 50 мл от базисното масло. За вана или аромалампа се използват 6-10 капки смес от масла от бергамот и лавандула- по 3к., масла от здравец и босилек- по 2к.

• Раздразнителността се смекчава със смес от масла от лавандула- 4к., мандарина- 3к., лайка или роза- 3к. – до 10 капки в аромалампа или вана.

• Самопомощ при тревожност (паникатака) може да се постигне чрез използването на следните масла: бергамот, лайка, индийско орехче, градински чай, лавандула, тамян, лимон, роза, пачули, сандалово дърво, мащерка, ветивер. Смес от 2-3 избрани масла се използва до 10 капки в аромалампа или вана.

• При лоша памет се използват масла от розмарин- 4к., босилек- 3к. и мащерка- 3к. – по 6-10 капки в аромалампа.

Етерично- маслено въздеиствие при проблеми с имунната система

 Много е важно етеричните масла да имат всички имуномодулиращи ефекти под формата на летливи фракции или аерозоли, тоест състояние, най-близко до естественото. В. В. Николаевски, известен специалист в тази област, пише, че летливите фитонциди (лук, чесън, иглолистни растения) може да се използват в малки концентрации, но в същото време имат значителен ефект върху тялото, включително стимулиране на имунната система. По-специално, те стимулират локалния имунитет – производството на секреторен имуноглобулин в носната кухина. Подобен ефект имат и етеричните масла, като вид концентрати от фитонциди на етеричномаслени растения: например маслата от монарда и босилек стимулират имунната система при сериозни имунодефицити. Естествените  аромати, които отговарят на международните стандарти, не предизвикват алергични реакции (но при пациенти с анамнеза за алергични реакции се препоръчва кожен тест в рамките на 24 часа). Разбира се много съществен е индивидуалния подход и подбор на етерично-маслената рецептура, която се контролира от обучен за целта терапевт. Най- добрият имунокоригиращ ефект от етерично-маслените физикални апликации се отчитат през есенно- зимния сезон. Използването на етерични масла в детските заведения намалява заболеваемостта и увеличава общата адаптивност на децата към условията на фрустрирана социална среда. Това се случва не само поради бактерицидното действие на етеричните масла, но и поради въздействието върху регулаторните системи на тялото: нервна, имунна, ендокринна.

 

Въздеиствие при  психични и имунологични разстройства

 Правени са опити с животни  за възстановяване на увредените от стреса имунни функции чрез влиянието на различни миризми върху обонятелния тракт. Установено е, че ароматът на цитрусови плодове може да трансформира имуносупресията, предизвикана от неусвоен стрес. Ако чувствителността на клетките на обонятелния тракт се отстрани със специални вещества, тогава не се наблюдава имуностимулиращ ефект. Японски лекари използвали цитрусов аромат при лечението на пациенти с депресия, което довело до значително намаляване на дозите на антидепресантите. Според авторите лечението с аромат на цитрусови плодове нормализира невроендокринните и имунологичните функции и е по-ефективно от лечението само с антидепресанти. В Изследователския институт по психично здраве в Томск е проведена арома рефлексотерапия при пациенти с повишена умора, главоболие, безсъние, раздразнителност, нарушения на вниманието, както и при пациенти с безпокойство и тревожност. Използвани са масла от портокал, лимон, грейпфрут, босилек, розово дърво, мента, иланг-иланг, хвойна, розмарин, кипарис, пачули, здравец, роза, лавандула, майоран. Курсът на лечение се състои от 4-5 сесии  масаж (рефлекторен масаж на ходилата) и музикотерапия с интервал от 3-4 дни, по време на които се наблюдава забележимо смекчаване на патологичните прояви на фона на стимулиране на имунната система: в кръвта на пациентите, нивото на клетките, отговорни за имунологичния отговор значително било повишено. Интересното е, че подобни промени се наблюдават в кръвта на психично здрави хора, които са преминали профилактичен курс на въздействие с етерични масла. Тежестта на положителните имунологични промени зависи от дълбочината на първоначалния имунодефицит.

 Добри резултати са получени с използването на ароматерапия в комплексното лечение на пациенти с опиумна зависимост, в състояние след абстиненция с астенични, депресивни прояви, нарушение на съня, агресивност. При тях имунната система също е засегната. Тъй като почти всички страдат от хроничен вирусен хепатит, много от тях имат гнойни кожни заболявания. В кръвта на пациентите се установявили отклонения в нивото на имуноглобулините. Острите симптоми на абстиненция били овладявани с  помощта на аромафон на етерични масла от здравец, лавандула, босилек, бергамот. Вдишването на ароматни вещества било придружено от релаксираща музика и говора  на психотерапевта. В процеса на лечение тревожността и агресивността намалява и се появило желание за възстановяване от наркозависимостта. Още след 10 дни такова лечение се появяват положителни имунологични промени. Често за по-добър ефект се комбинира ароматерапия с биофидбек за лечение на такива пациенти. Очевидно обонятелната система участва във формирането на наркозависимоста, така че използването на ароматерапия при лечението на наркомани е много обещаващо.

  Като цяло ароматите на етерични масла могат да подобрят психофизиологичните параметри и имунологичните параметри. Експеременталните дизайни в областта са насочени към доказването на фундаменталната възможност за условно рефлексно възпроизвеждане на имунологични явления. Какво се има предвид? Определено вещество – имуностимулант – системно навлиза в тялото като е съпроводено с условен стимул. Най-подходящият условен стимул е миризмата – по- често се използва камфор, както и сяра или цитрусови аромати. Впоследствие имунологичният ефект се наблюдава само при вдишване на ароматното вещество. Тази процедура се провежда експериментално и принадлежи към така наречената заимствана химическа имунотерапия. Трябва да се има в предвид, че болезнените състояния могат да се развият по такъв условен рефлексен механизъм: алергичните реакции и паническите разстройства, тясно свързани с тях, възникват не от самото вещество или ситуация, а от миризмата, свързана с него или събитието. Много скоро лечението чрез миризми ще има място в арсенала на имунолога, или по-скоро психоневроимунолога.

 

 Ароматерапия като психотерапия.

 Използването на психотерапията за имунорегулация е неразделна част от всеки немедикаментозен метод, включително ароматерапия (изолирана и комбинирана с масаж, терапия за тяло, рефлексология, релаксация, музикотерапия), имайки психо- емоционален, психотерапевтичен ефект. Ако психическата травма може да доведе до нарушен имунитет, тогава какво е по-вероятно да доведе до възстановяване на имунната защита – психоактивни лекарства, имунокоректори или психотерапия – лечение без лекарства? Или е необходима комбинация от тези методи? В съвременната медицина съществуват утвърдени идеи за веригата от събития: депресия – увреждане на имунната система – образуване на имунодефицит и разрушаване на имунологичния отговор – развитие на инфекциозни, онкологични и други соматични патологии. Била изложена интересна хипотеза за еволюционните модели на депресията като причина (чрез психоневроимунни връзки) за нарушаване на репродуктивния живот. Видове, които нямат еволюционно желание за оцеляване, но имат повишена адаптивност към околната среда (вероятно се има предвид хората), са развили специфичен механизъм за бягство от живота, което обяснява честотата на депресивните разстройства и връзката им с имунитета.  В момента се критикува широко разпространеното мнение, че депресивното състояние е придружено от потискане на имунологичните функции и общата съпротива на организма. Дори установената идея за верига от събития се преразглежда: депресия – намаляване на активността на клетките, отговорни за имунологичното наблюдение – онкологични заболявания. При някои емоционални смущения се наблюдава намаляване на риска от рак поради активиране на имунната система. Напоследък все по-често се съобщава, че имунната супресия не е задължителен спътник на депресията и се наблюдава по-често при тежки депресивни разстройства, като зависи от възрастта, пола на пациентите и най-важното от психологическите характеристики на човек, неговата индивидуална поведенческа стратегия. Индуцираните от стрес имунологични промени могат да бъдат свързани с личностни черти: ниво на тревожност, склонност към депресивни реакции или, напротив, към рационално решаване на житейски проблеми и т.н. Често имунологичните аномалии след стрес се различават много малко от норма. Популярната хипотеза, че стресът отслабва имунната система и в резултат на това допринася за различни заболявания, не може да бъде недвусмислено потвърдена от съвременните данни за връзката между психологическите и имунологичните реакции. Еустресът „положителения стрес“ е необходим за поддържане на имунната система на оптимално ниво, причинявайки физиологични и поведенчески промени, които насърчават адаптацията и интеграцията на нервната и имунната системи. Има доказателства за положителен ефект на краткотрайния стрес върху имунната система. След скок с парашут примерно има мобилизация на имунната система. Изпитният стрес има благоприятен стимулиращ ефект върху имунната система при лица с определен тип висша нервна дейност или при млади хора. Известни са резултати за значимостта на експерименталното психологическо натоварване при пациенти с депресивни разстройства (ефектът, който се проявява в по-голяма степен дори не на психологическо, а на имунологично лабораторно ниво) и неговата незначителност за психично здрави индивиди.

 Естествено, имуносупресивната, или имуностимулиращата, роля на стреса зависи не само от личните характеристики, но и от силата и продължителността на стресора. Ако психо-емоционалните, физическите и други натоварвания не надвишават “праговото ниво”, невроендокринната система стимулира адаптивното преструктуриране на имунитета и устойчивостта на тялото се повишава. Прекомерните продължителни и тежки натоварвания водят до изчерпване на регулаторната система – увеличава се рискът от развитие на имунодефицити и онкопатология. Важна роля в тези взаимодействия играят видът на нервната система, личностните черти (стеничност или астеничност, инхибиране или възбудимост). Предполага се, че има два полярни типа личности – някои от тях са склонни към лидерство, агресивност, повишена имунологична реактивност (до алергии) и добра устойчивост на болести. Другият тип, напротив, се характеризира с депресия, подчинение и податливост към инфекциозни и други заболявания. Рискът от развитие на имунодефицит е свързан с такива черти като нерешителност, сдържаност, съвестност, стриктно спазване на социалните норми. За изследване на ефекта на стреса върху имунитета се използват различни методи, включително оригинални схеми на експериментален психологически стрес (до гледане на филми на ужасите в динамиката на психологическите и имунологични изследвания).

 Положителни клинични и имунологични ефекти от груповата психотерапия, релаксиращата и образната терапия се наблюдават при такива сериозни заболявания като рак на белия дроб, рак на гърдата, афтозен стоматит, алопеция, генитален херпес, СПИН. Различни психологически тренировъчни техники водят до благоприятни психологически и имунологични последици при хора с депресия след загуба на близък човек, при спортисти с имунодефицити поради физически и психоемоционален стрес. Имуномодулаторите могат да засилят ефекта от рационалната психотерапия. По този начин се използват различни методи на психотерапия за модулиране на имунитета: релаксация, хипноза, преподаване на поведенчески техники за избягване на стреса. В този смисъл някои методи за нелекарствена експозиция са много обещаващи – биофидбек, екстракраниална терапия. Имунологичните ефекти на техниките, основани на сензорно въздействие, тоест стимулиране на сетивните органи, практически не са обхванати. В Томски психиатри, физиолози, имунолози, са получили обещаващи резултати, които показват благоприятен клиничен, психологически и имунологичен ефект от аудиовизуалната стимулация, извършена с апарата Voyager. Стимулирането на обонянието по време на ароматерапия също има имунологични последици. Тези взаимоотношения между чувствителните системи още веднъж потвърждават, че имунната система е специфичен сетивен орган, а психологическите методи за имунокорекция са много обещаващи – както при практически здрави индивиди, така и при имунодефицити, предизвикани от стрес, и при тежки заболявания, придружени от нарушен имунитет. Може би ароматерапията е един от най-достъпните, безвредни и приятни методи за постигане на психическо и имунологично благополучие!

Автор: Н. Христов