Skip to content
Проф. Никола Александров е създател на съвременните български пробиотици на основата на прочулия се по цял свят наш „добър бацил” Lactobacillus bulgaricus. Генерал-майор от запаса, до неотдавна ръководител на Катедрата по токсикология и алергология на Военномедицинската академия. През 2008 г. авторитетният вестник “Файненшъл Таймс” публикува специална статия за работата на проф. Александров. В момента българският учен продължава да работи върху създаването на нови продукти, например пробиотик за деца с вкус на банан – идеалната според него храна за деца.
***
– Какво представляват пробиотиците, проф. Александров? Хранителни добавки ли са, лекарства ли са?
– Пробиотиците са живи организми, които, приети в човешкия организъм, променят цялата му дейност. Има три вида организми в нашето тяло: лоши (около 200), които причиняват всички болести, като започнем от туберкулозата, минем през холерата и стигнем до раковите заболявания; неутрални (1000-1200), за повечето от които не знаем какво действие имат; и добри – пробиотици (15-20).
– А как става така, че човекът започва за използва добрите бацили?
– Думата „пробиотик” (от гръцки – „създавам живот”) започва да се използва през 50-те години на 20. век от канадски учени в противовес на „антибиотик” („унищожавам живот”), след като се виждат вредните ефекти на антибиотиците. Всъщност пробиотиците са били открити още от траките. Думата „йогурт” е тракийска и означава „твърдо, здраво мляко”.
Едва в началото на миналия век обаче с напредването на науката става възможно да бъдат изследвани микробите и по-специално да бъде разбрано значението на пробиотиците. Руският биолог, носител на Нобелова награда и директор на френския институт “Луи Пастьор” проф. Иля Мечников излиза с теорията си „За дълголетието и подмладяването на човека”. Според нея в дебелото черво се развиват гнилостни процеси, при които се образуват токсини. Така организмът бавно се самоотравя. Това обаче може да бъде спряно със заселване на лактобацили. Руският учен дава пример със здравите български селяни, които всеки ден ядат кисело мляко и сирене. По това време (началото на 20. век) в България има най-много столетници на глава от населението (4 на всеки 100 души, за сравнение – в момента Япония е на първо място с 1,5% столетници). След като Мечников представя теорията си, през 1905 г. българинът Стамен Григоров, който работи в Швейцария, открива в нашето кисело мляко прочулия се по-късно в цял свят Lactobacillus bulgaricus.
И в момента тези „добри” бацили Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus се откриват в изворните води, затова от хилядолетия се носят легенди за нашите изворни води. Именно тези микроорганизми лекуват. Ако се добави от такава вода към мляко, то и сега, в наше време, се заквасва. По този начин вероятно траките са заквасили за първи път мляко и са преобърнали развитието на човешката цивилизация. Преди хиляди години хората не са можели да консумират мляко, тъй като не са имали ген, който да отговаря за производството на ензима, разграждащ млечната захар. Така неразградената млечна захар ферментирала в червата и създавала за хората тежък дискомфорт – диарии, повръщане, обриви. С консумацията на мляко с бацили е бил създаден нужният ген и това довело до коренна промяна в цивилизацията – създал се белият човек.
– Какво е обяснението?
– До откриването на технологията с лактобацилите хората са си набавяли жизненоважния витамин D единствено чрез излагане на слънчевите лъчи. Заради това и древните хора обитавали топлите райони, по-близки до екватора. С усвояването на млякото хората започнали да се разселват в по-северните райони. Там по-слабото слънчево греене довело до образуването на по-малко меланин в кожата – пигмента, определящ цвета й и предпазващ от слънчевата радиация. Така черната кожа започнала да изсветлява. Затова древните рисунки по вази и други артефакти изобразяват тракиеца Орфей като чернокож, а вече по-късно Спартак е белокож. Когато излезе филмът за аргонавтите („Язон и аргонавтите”, 2000 г.), в ролята на Одисей беше тъмнокож актьор и тогава незапознатите протестираха. А по онова време действително всички хора са били черни.
Освен това лактобацилите засилили многократно имунната система на хората. Това е позволило на белия човек да завоюва Америка и Азия. Мит е, че 200 испанци с 20 пушки са завладели земите на инките, някога милионна империя с огромна армия. На практика инките са измрели от болести – първо с белите хора са дошли микробите, те са унищожили населението и тези 200 души всъщност са завоювали една празна територия. Така са овладени и Сибир, и Австралия – просто имунната система на завоевателите е била по-силна.
– Но защо точно Lactobacillus bulgaricus сред всички други бацили?
– Лактобацилите са два вида – от растителен и от животински произход. Ние имаме в телата си от животински произход. Растителните пък, които са откритието на траките, виреят на много места в природата – в корените на дъба, в чашките на дряна, в невена, в розата. Животинските бацили не могат да се развиват в голямо количество, ако са самостоятелни. Ако обаче се добави Lactobacillus bulgaricus, той служи като катализатор и лактобацилите започват да се размножават, получава се верижен процес. Lactobacillus bulgaricus е единственият бацил, наименуван на определено място, тъй като обитава само територията на Стара България.
– Не може ли да се създаде среда вън от тази територия, в която да вирее?
– Не може. Ако например го занесете в Париж, след едно-две заквасвания той мутира.
– А как се стигна до разработването на първия съвременен пробиотик у нас?
– През 1980 г. на мен, като на млад асистент във ВМА, и на проф. Цветков – от Селскостопанската академия, ни възложиха да направим храна за космонавтите, за международната космическа програма „Интеркосмос”. Така създадохме биотехнологичния продукт “Биостим”, преименуван по-късно на “Биомилк”, защото се оказа, че първото име е френска запазена марка.
– Защо е бил създаден първо за космонавти?
– Защото за тях е необходима свръхконцентрирана, свръхполезна храна. Самите бацили имат антиоксидантен ефект, а свободните радикали в човешкия организъм най-много се образуват от космическите лъчи. Представляваше нещо като голямо хапче за дъвчене. После, като дойдоха промените, проектът беше разсекретен. Тогава започнах да произвеждам продукта в една фирма и да го продавам както на българския пазар, така и международния.
– Защо пробиотиците са толкова популярни в Япония?
– През 50-те години на миналия век японците започват много да боледуват от рак. Оказало се, че използваните от тях изкуствени нитрати за осоляване на рибата действат като канцерогенни вещества. Тогава японците започват да търсят какво да противопоставят на раковите заболявания. Правят изследвания и установяват, че Lactobacillus bulgaricus действа най-благоприятно срещу рака. Тогава японското правителство сключва споразумение с българското фирмата „Мейджи” да започне да произвежда пробиотични храни. Оказва се, че има ефект – броят на раково болните намалява.
– Какво може да се лекува с пробиотици?
– Пробиотиците не лекуват в прекия смисъл на думата. Те действат на имунната система. 80% от нашата имунна система се намира около дебелото черво. Тя определя физическото ни здраве, нашите съпротивителни сили. Мозъкът е компютърът, той ръководи действията, но той не се нуждае от нищо друго освен от глюкоза и кислород. Докато протеините, аминокиселините, всичко, от което е изградена живата клетка, се определя от имунната система. Ако пробиотиците се вземат постоянно, на практика организмът няма да боледува.
– Има ли хора, за които е противопоказно да ги пият?
– Само тези, които имат алергия към белтъка, не могат приемат белтъчни пробиотици, но пък има соеви. Lactobacillus bulgaricus се развива и на соева основа.
– Можем ли да пием пробиотици, създадени в друга страна?
– L. acidophilus (с животински произход), който е широко разпространен в целия свят и се произвежда в Америка, в Европа има много по-слаб ефект от Lactobacillus bulgaricus. През 2005 г. Конгресът на САЩ разисква въпроса за разпространението на пробиотиците и тогава на първо място, като най-добър пробиотик от световно значение, се посочва Lactobacillus bulgaricus.
– Моят личен лекар гледа с недоверие на пробиотиците.
– Повечето хора, които имат предубеждения към пробиотиците, просто не ги познават добре. После ние, българите, сме нихилисти към своето. Ако това нещо беше дошло у нас като Лактобацилус Америкус например, нещата щяха да стоят другояче. А самите американци, корейците, всички, за които изнасяме, търсят нашите пробиотици, понеже са добре запознати.
Автор: Таня Иванова
източник:
Related