Доктор Уилиям Тилър от университета Станфорд изследва аспектите на човешкото съзнанието, като използва някои интересни физични аналогии за да покаже. че съзнанието може да се разгъва или свива. Според него, определението за съзнание в речниците е неточно и непълно. Съзнанието е много повече от това „да си буден и адекватен“.

Доктор Тор Норетрандерс, професор по философия от Копенхаген, е установил, че подсъзнанието може да обработва милиони пъти повече информация от съзнателния разум. Изглежда, че в подсъзнанието се оформят малки порции информация, чакащи да бъдат обработени от съзнателния ум.

Това обаче се случва само когато съзнанието предварително следва дадена цел или тема. Ако формиращите се порции информация в подсъзнанието не са от значение за целите на индивида, те биват изхвърлени преди да се осъзнаят. Предполага се, че придаването значение на специфична информация е важен аспект от човешкото съзнание.

Още по-важно е информацията да бъде интегрирана в структурата на личността. Когато интегрираме информация в себе си, предизвикваме промени в естествения ход на нещата – понижаваме ентропията, като създаваме ред в  хаоса. Ние помагаме на света да стане по-организиран, чрез интерпретация и интеграция на информация, която смятаме за важна.

Доктор Тилър прилага принципите на термодинамиката [ентропия] и сравнява човечеството с кутия газови молекули. Разпределението на енергията сред движещите се молекулите е аналогична на разпределението на съзнанието между хората.

„Без значение какви умишлени промени правим, когато системата остане на спокойствие, бързо възвръща равновесното си.“ – обяснява Тилър.

Това не означава, че нещата са статични и произволни, напротив. Всяка самостоятелна молекула обменя енергия при сблъсък с други молекули, и така покачва или понижава енергията си. Ако една молекула приеме енергия при взаимодействието си с друга, то втората молекула губи същото количество енергия.

От примера става ясно, че самостоятелно молекулите променят енергията си с времето, но енергията в цялата система зависи от фактори влияещи извън системата.По същият начин Тилър разглежда хората като колективна система, вместо като отделни съзнания. Растежа на съзнанието между хората, е като добавянето на топлина в кутията.

„Когато една човешка единица умишлено взаимодейства или комуникира с друга, се обменя принудително информация и може да бъде създадено допълнително съзнание.“ – смята Тилър.

Ако значима комуникация води до растеж, то забравата и липсата на комуникация води до намаляване на колективното съзнание.

„Всички части на системата са зависими една от друга, така формираме човечеството. Важното е да не забравяме, че всеки член от обществото е част от колективното съзнание – системата, това сме ние. Аз съм ти и ти си аз. Това, което аз правя, се отразява на твоят растеж, а твоите действия се отразяват на мен.“ – обобщава Тилър.

 източник