Растенията комуникират помежду си с обща неврална мрежа
Вече е известно, че дърветата и растенията могат да комуникират помежду си, както и с други организми, като насекомите. Ако това изглежда странно, просто си представи аромата на борова гора или току-що окосена трева. Да, това не е просто аромат, а съобщение, в случая с окосената ливада – сигнал за бедствие.
Някои от химичните елементи, които се съдържат в тези аромати съобщават на останалите растения да се подготвят за бедствие, или да привличат хищни насекоми, които да елиминират заплахата. Така някои от ароматите могат да се разглеждат като зов за помощ. Когато растение е увредено от инфекция или бива ядено от насекомо, то изпуска широк спектър от летливи органични съединения във въздуха. След досег с тези молекули, околните растения от същия вид (и дори други организми податливи на атаката) започват да произвеждат токсини или субстанции, които ги правят трудни за храносмилане.
Тези промени не се случват бързо както при животните, но необходимите гени за реакцията се задействат почти мигновено. Съществуват също така и доказателства, че химичния състав на летливите органични съединения отделяни от растенията в определен район може да бъде различен от тези, отделяни от същия вид растения в друг район. Това предполага, че растенията развиват местен диалект. Дали обаче това е комуникация, така както ние хората разбираме разговорите? Не е ясно дали растенията съзнателно или избирателно отделят органични молекули, с цел предаване на информация. Плачем, когато режем лук, но това не означава, че лукът разговаря с нас.
Изглежда тези сигнали по-скоро се използват от растенията за предаване на съобщения бързо и ефикасно към други части от същото растение. Вредители и инфекции лесно прескачат от един клон на друг. Предупреждение, отправено към другите разклонения, ги подготвя за наближаващата опасност. Сигналите се пренасят по въздуха, така че те могат да бъдат засечени и от други растения. Този вид комуникация много прилича на неврална мрежа, където органичните молекули изпускани от растенията могат да се разглеждат като медиаторите между невроните. Изпускането на медиатори във въздуха не е насочено към конкретен друг организъм, но другите растения и дори насекоми в непосредствена близост могат да се възползват от тях.
fungal-network
Не всичката информация между растенията се пренася по въздуха. Голяма част от комуникацията се осъществява под земята, в симбиоза с гъбите в почвата. Представяме си гъбите именно като „гъби“ – изникнали на повърхността след дъжд, но всъщност това са само половите органи на един макроорганизъм, простиращ огромната си мрежа из цялата гора. Дърветата предоставят на гъбите въглехидрати, а гъбите помагат на дърветата да извличат вода и минерали от почвата. Много растения свързват корените си помежду си за да си помагат благодарение на гъбите.
Понякога, когато растението е увредено или слабо, други растения свързани подземно с него, могат да развият навременна защита към същия агресор или дори да подсилят атакуваното растение. Информацията за случващото се може да се пренесе към далечни растения, благодарение на мрежата на гъбите.
“Унищожаваме старите или изсъхнали дървета без да подозираме, че тяхната коренова система служи за комуникация на съседните дървета и растения” – Suzanne W. Simard
Според Д-р Симард горските растения по-скоро помагат помежду си като споделят и пренасят нужните елементи през общата коренова система, вместо да се конкурират. Това разкрива една по-обща картина на взаимоотношенията при растенията. Въпреки че гледаме на всяко едно растение като отделен вид, трябва да приемем гората като един организъм. Хипотезата за общ организъм наречен “Гея” не е нещо невероятно. Сложната мрежа която растенията в гората използват за комуникация и пренос на хранителни вещества много наподобява невронните връзки в мозъка.
източник

One Comment

  • Thai Reply

    Супер статия! Мисля, че може да се научи много от Вашия сайт.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *