Skip to content
Епизод №5
Като човек тръгне по пътеката към голямото чудо, неизбежно е да срещне първо някои малки чудеса.
Ето едно от тях.
Пешка Тенева: „Това е чудо, което се случва. Лягам си аз снощи на възглавницата с изписаното на глаголица Изцеление. Възглавницата ме обгръща толкова силно, че не мога да се отделя от нея, сякаш има някаква сила, която нежно ме притиска. И изведнъж от устата ми излизат думите: „Аз съм българче и расна в дни велики в славно време. Син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе…“ Тъй като бях съвсем будна се зачудих как и от къде ми дойдоха тези думи в устата, които ме заставиха да ги изрека…“
Целебна ли е реакцията на Пешка Танева? Трудно е да се каже. Но поне е едно положително, приповдигащо усещане. Нека да го приемем за сега като компенсативна проява на унизено национално достойнство, което честичко ни налагат: чувство, че живееш в колониална държава, че решенията за твоя постоянно поскъпващ живот се вземат някъде надалеч, от непознати и чужди хора. Може и да е мечта по една друга реалност, изразена в стихотворението, с което някога пораствахме. Ще бъда благодарен на Пешка Тенева, ако продължи да участва в по-нататъчното изучаване на глаголицата, откъм нейните психосоматични въздействия.
Ако тя желае по-пряко и по-физически да усети разлики в здравословното си състояние нека да допише към думата изцеление, името си на глаголица. То би изглеждало така:

Спас Мавров съветва, навярно с мисълта за подобряване на душевната устойчивост:
Спас Мавров: „Пишете си името на Глаголица. Без цел – просто така.“
А съгражданката му от Казанлък добавя:
Мариана Витанова: „По време на учителската стачка прекарвах времето в библиотеката и попаднах на малка книжка, където имаше съответствието на буквите на глаголица с тези на кирилица – това ме интересуваше много от малка. Това съответствие не е съвсем точно, но… На всички колеги дадох листеча с имената им на глаголица. За всички беше интересно, за мен беше вълнуващо изживяване…“
Сега идва по – трудното: да приведем и коментираме четирите негативни резултата. От общо 97 описателни коментара, три са негативни. Да ги разгледаме.
Камелия Иванова: „Първата нощ заспах трудно с главоболие и се събудих така. Написала съм само веднъж с едри букви.“
Rosi Brat: „А аз сънувах страшен сън-война.“
Г.А.: „Да споделя първи впечатления от нашата магия – повлия безсънието. От 2 години не съм спала до 7.30 сутринта – това за мен си направо успиване. Обикновено се будя към 4-5 часа. И нещо много странно на първата сутрин, което ме стресна – със събуждането в просъница първата дума, която изплува в съзнанието ми беше “рак”. Единственото ми обяснение, е че имам страх от тази болест и чести натрапчиви мисли, с които ми е трудно да се преборя. Татко почина от рак и кошмара е още жив пред очите ми. Опасявам се с тия мисли да не си “поръчам” наистина болестта. Ще проследя до 7-ми ден какво ще се случи…“
Е.С.:
“… По повод думата “изцеление”… Аз я написах само веднъж на листа с едри букви. Първата нощ я забравих на шкафчето над главата ми. На втората и третата нощ спах върху листа. И първата и следващите нощи сънувах починалите си родители. Те починаха рано, от рак и двамата, след неуспешно лечение. Първата нощ, без листчето да е под глава ми, се видях в къщи с всичките ми починали роднини. сякаш аз им шетах нещо да ги посрещам. Втората нощ майка ми беше много сърдита и беше разчистила в къщи разни предмети да ги изхвърли и дори с нея стигнахме до конфликт ( макар че, когато я сънувам никога не ми говори, просто някак си се разбираме) аз започнах да връщам предметите обратно. Баща ми също беше в съня, но той само я придружаваше През деня подадох сладки на една позната, знам че така се прави, когато сънуваш мъртвите. На следващата нощ сънят ми беше много реален. Изписваха ме от болницата, заедно с майка ми. Аз тръгнах да си събирам багажа и да се обличам, обаче нея не можах да я намеря никъде из болницата. Някой каза че са я преместили в друго крило. Тръгнах натам, но ми беше много трудно на вървя. Затова помолих един санитар да я търси и да пита къде е Пенка! Два пъти и извиках името, защото той се отдалечи от мене. Сутринта, ходих и запалих свещ в църквата, нали беше празник. Нощес пак сънувах нещо, но вече не толкова ярко, а и махнах листа с думата, защото много ме натоварва. Може би ще Ви е полезно това,което споделих, няма проблем да го споделите с други, без да цитирате името ми…“
Дааа…Възможно е ГЛАГОЛИЦАТА в определени случаи да ни връща назад, в егрегора ни. Ако не желаем това, а искаме да се сдобием все пак с целебните й резултати, какво да направим. До името си, под глаголическата дума изцеление нека да добавим името ИСУС. То се изписва така:

Идеята е на един руски учен – историк и лингвист, езотерик и физик(1). И при него обаче не можах да намеря много интересното за мен тълкуване на разликата в кодовите значения на руската и българската дума изцеление. Забележете, навярно при разделяне на старославянския руснаците са избрали правописа на думата с буквата С. Така в първата й сричка се разчита името на Исус. Сякаш той е поканен да присъства и участва във всяко руско изцеление. Ние, българите, сме избрали сякаш да разчитаме на земята, при нашия правопис земята е тази, откоято се подразбира, че очакваме… Ето:
1.
исцеление (руски правопис )
2.
изцеление (български правопис)
Тук използвам малко по-новия начин на изписване на думата. Нека да не ви учудва, че дряновото клонче на буквата Л е заменено с един по-късен вариант от облата глаголица.
По-интересен е другия извод. При руснаците и днес храмовото лечение, молитвата, вярата, иконите, камбанният звън работят по-добре за стабилността на тяхното здраве. На руска територия те са реално използвани и целебно действащи. Ние се осланяме повече на земните благини: билките, кристалите, планините, горите, дърветата, слънцето…
В книгата ще дадем по-дълбок анализ на тази разлика. Нека сега да я запомним и който реши да се приближи по тревясалата пътека на глаголицата към забравения от нас Бог може да го стори по-ползотворно като изпише думата изцеление в руския вариант. Някога, много някога и ние сме я изписвали по този начин.
И тъй, при проблемните усещания, с Бога напред. За тази нощ стига толкова, че да останат сили и за следващата. Бъдете здрави с глаголицата или без нея, но по-добре участвайте в разчистването на великата целебна пътека, която би ни върнала нещо от Златен век на народното българско здраве.
Емил Елмазов
Related