Ако предварително знаем за какво говорят болките в сърцето, никога няма да получим инсулт или инфаркт

Пър­во­то, ко­е­то тряб­ва да се нап­ра­ви при проб­лем със сър­це­то, е пос­т­ра­да­ли­ят да се сло­жи да лег­не и да му се оси­гу­ри дос­та­тъч­но въз­дух.
Бол­ка­та е пред­па­зен ме­ха­ни­зъм, с кой­то ор­га­низ­мът из­вес­тя­ва, че не­що не е на­ред. По­ве­че­то хо­ра чес­то от­ми­на­ват то­зи сим­п­том, на­дя­вай­ки се да ми­не от са­мо се­бе си. Дру­га част пък пра­вят об­рат­но­то – фик­си­рат се вър­ху здра­ве­то си и пос­то­ян­но тър­сят съ­ве­ти и ле­че­ние, чес­то без нуж­да. Бол­ка­та в сър­це­то се по­я­вя­ва в ля­ва­та по­ло­ви­на на гър­ди­те, там къ­де­то се на­ми­ра са­ми­ят ор­ган, но за нея мо­же да има раз­лич­ни при­чи­ни. Ви­на­ги оба­че тряб­ва да й се об­ръ­ща вни­ма­ние. То­ва не зна­чи, че и при ми­ни­мал­но съм­не­ние тряб­ва за­дъл­жи­тел­но да се ви­ка “Бър­за по­мощ”, но чо­век не би­ва да ос­та­вя не­ща­та са­мо на при­ро­да­та.
Как мо­гат да се раз­ли­чат раз­лич­ни­те сиг­на­ли на бол­ка­та?

ПЪРВИ СИГНАЛ

БОЛ­КА СЛЕД ФИ­ЗИ­ЧЕС­КО НА­ТО­ВАР­ВА­НЕ

Ако тя въз­ник­ва ка­то прис­тъп и е свър­за­на с фи­зи­чес­ко на­то­вар­ва­не или се усе­ща ка­то па­ре­не, на­тиск, прис­ви­ва­не, не тряб­ва да се от­ла­га по­се­ще­ни­е­то при кар­ди­о­лог. Ве­ро­ят­но ста­ва въп­рос за сте­но­кар­дия – ед­на от фор­ми­те на ис­хе­мич­на­та бо­лест на сър­це­то. Тряб­ва да се нап­ра­ви елек­т­ро­кар­ди­ог­ра­ма, стрес -ЕКГ и де­но­нощ­на мо­ни­тор­на ЕКГ по Хол­тер.

ВТОРИ СИГНАЛ

БОЛ­КА ПРИ ЛЕ­КА ПРОС­ТУ­ДА

И та­зи бол­ка не тряб­ва да се ос­та­вя без вни­ма­ние. Тя мо­же да бъ­де ре­ак­ция на мик­роб­ни­те ток­си­ни, а съ­що и приз­нак на рев­ма­ти­зъм или ен­до­кар­дит (въз­па­ле­ние на вът­реш­на­та об­вив­ка на сър­це­то). При­чи­на­та мо­же да се уточ­ни от кар­ди­о­лог или рев­ма­то­лог, кой­то ще прес­лу­ша сър­деч­ни­те то­но­ве, ще наз­на­чи ана­лиз на кръв­та, ЕКГ и дру­ги не­об­хо­ди­ми из­с­лед­ва­ния.

ТРЕТИ СИГНАЛ

БОЛ­КА В СЪС­ТО­Я­НИЕ НА ПО­КОЙ

Про­дъл­жи­тел­на про­бож­да­ща бол­ка, раз­ля­та в ля­ва­та по­ло­ви­на на гър­ди­те, ко­я­то въз­ник­ва в със­то­я­ние на по­кой, а чес­то и при сил­но въл­не­ние. Най-ве­ро­ят­ни­те при­чи­ни са ве­ге­та­тив­на дис­фун­к­ция или деп­ре­сия. Кон­сул­ти­рай­те се с пси­хо­нев­ро­лог. Без ле­че­ние мо­же да има се­ри­оз­ни пос­ле­ди­ци.

ЧЕТВЪРТИ СИГНАЛ

БОЛ­КА ПО ВРЕ­МЕ НА ДВИ­ЖЕ­НИЕ

Ако при дъл­бо­ко вдиш­ва­не, об­ръ­ща­не на тя­ло­то и ма­ха­не с ръ­це се по­я­вя­ват про­бож­да­щи бол­ки в об­ласт­та на сър­це­то, по­тър­се­те при­чи­ни­те за то­ва сред за­бо­ля­ва­ни­я­та на опор­но-дви­га­тел­ния апа­рат. По­тър­се­те по­мощ от нев­ро­лог или ор­то­пед. Раз­лич­ни­те про­ти­во­въз­па­ли­тел­ни пре­па­ра­ти, ма­ну­ал­на­та те­ра­пия и ле­чеб­на­та гим­нас­ти­ка ще по­мог­нат да се спра­ви­те с бол­ка­та.

ПЕТИ СИГНАЛ

БОЛ­КА СЛЕД ОБИЛ­НО ХРА­НЕ­НЕ

Та­зи бол­ка се по­я­вя­ва при пре­яж­да­не, след при­е­ма­не на маз­на или лю­ти­ва хра­на или на гла­ден сто­мах. Тя въз­ник­ва по­ра­ди об­ща­та инер­ва­ция на сър­це­то и ор­га­ни­те в ко­рем­на­та ку­хи­на и мо­же да бъ­де приз­нак за гас­т­рит, яз­ва на сто­ма­ха, пан­к­ре­а­тит, хо­ле­цис­тит. Те­ра­пев­тът или гас­т­ро­ен­те­ро­ло­гът ще раз­поз­на­ят из­точ­ни­ка на бол­ка­та.

ШЕСТИ СИГНАЛ

БОЛ­КА, ПОС­ЛЕД­ВА­НА ОТ ОБ­РИ­ВИ

Ряз­ка бол­ка в гръд­на­та клет­ка в съ­че­та­ние с об­ри­ви по ко­жа­та меж­ду реб­ра­та. При­чи­на­та е т.нар. опас­ващ хер­пес, от кой­то бо­ле­ду­ват, ка­то пра­ви­ло, въз­рас­т­ни­те хо­ра (при де­ца­та то­зи ви­рус пре­диз­вик­ва из­вес­т­на­та на всич­ки ва­ри­це­ла). Обър­не­те се към дер­ма­то­лог или спе­ци­а­лист по ин­фек­ци­оз­ни за­бо­ля­ва­ния, ко­и­то ще пред­пи­шат оп­ре­де­ле­ни ан­ти­ви­рус­ни или обез­бо­ля­ва­щи сред­с­т­ва.

СЕДМИ СИГНАЛ

УЧЕС­ТЕ­НО БИ­Е­НЕ НА СЪР­ЦЕ­ТО

Чес­то пъ­ти бол­ка в об­ласт­та на сър­це­то лип­с­ва, но чо­век усе­ща, че все пак не­що не е на­ред – то бие “неп­ра­вил­но”. Усе­ща­не­то за “по­ве­че” уда­ри е всъщ­ност нор­мал­но рит­мич­но би­е­не на сър­це­то, при ко­е­то се чув­с­т­ват до­пъл­ни­тел­ни уда­ри, след ко­е­то след­ва па­у­за. Те­зи из­вън­ред­ни уда­ри на сър­це­то се на­ри­чат ек­с­т­ра­сис­то­ли. Те мо­гат да въз­ник­нат и при здра­ви хо­ра, обик­но­ве­но не се усе­щат и не пред­с­тав­ля­ват опас­ност за здра­ве­то.
Но ако ек­с­т­ра­сис­то­ли­те са мно­го и при­чи­ня­ват дис­ком­форт, не­за­бав­но се обър­не­те за по­мощ към спе­ци­а­лист. Кар­ди­о­ло­гът се за­ни­ма­ва с ди­аг­нос­ти­ка­та и ле­че­ни­е­то на та­ки­ва за­бо­ля­ва­ния. Ка­то пра­ви­ло, се пра­ви де­но­нощ­на мо­ни­тор­на ЕКГ по Хол­тер за оп­ре­де­ля­не на ви­да и ко­ли­чес­т­во­то на ек­с­т­ра­сис­то­ли­те.

ОСМИ СИГНАЛ

СЪР­ЦЕ­БИ­Е­НЕ, КО­Е­ТО ПЛА­ШИ

Бър­зо­то би­е­не (та­хи­кар­ди­я­та) мо­же да бъ­де нор­мал­на ре­ак­ция на фи­зи­чес­ко или емо­ци­о­нал­но на­то­вар­ва­не или по­ви­ша­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та на тя­ло­то.
Ако за­чес­тя­ва­не­то на уда­ри­те въз­ник­не в със­то­я­ние на по­кой, пул­сът дос­тиг­не 160-180 уда­ра в ми­ну­та или се по­я­вя­ва ви­е­не на свят или при­па­дък, то­ва със­то­я­ние се на­ри­ча па­рок­сиз­мал­на та­хи­кар­дия. Пре­ме­ре­те пул­са. Ако той дос­тиг­не 180-200 уда­ра в ми­ну­та, из­ви­кай­те “Бър­за по­мощ”. Ле­ка­ри­те ще се за­е­мат с оп­ре­де­ля­не­то на при­чи­ни­те за то­ва със­то­я­ние и ще наз­на­чат про­фи­лак­тич­но ле­че­ние. Има и друг вид би­е­не на сър­це­то – не­рит­мич­но.
Уда­ри­те са в раз­лич­ни про­меж­ду­тъ­ци от вре­ме. Най-чес­то то­ва е прис­тъп на арит­мия. Не­за­бав­но по­тър­се­те кар­ди­о­лог, кой­то ще оп­ре­де­ли при­чи­на­та и ще наз­на­чи не­об­хо­ди­мо­то ле­че­ние.
Спе­ци­а­лис­ти­те съ­вет­ват след 30-го­диш­на въз­раст по­не вед­нъж сед­мич­но да си из­мер­ва­ме кръв­но­то и вед­нъж го­диш­но да пра­вим ЕКГ. Те­зи еле­мен­тар­ни мер­ки по­ма­гат да се от­к­рие евен­ту­ал­но­то за­бо­ля­ва­не на сър­деч­но­съ­до­ва­та сис­те­ма в ра­нен ста­дий и нав­ре­ме да се за­поч­не ле­че­ни­е­то.

КАКВА ТРЯБВА ДА Е ПЪРВАТА ВИ РЕАКЦИЯ

Спеш­на по­мощ при арит­мия:
Пос­та­ве­те чо­ве­ка да лег­не и му оси­гу­ре­те при­ток на въз­дух.
Ако чо­ве­кът е в съз­на­ние, пред­ло­же­те му да вди­ша дъл­бо­ко въз­дух и сил­но да се на­пъ­не. По­ня­ко­га то­ва пре­къс­ва прис­тъ­па на арит­мия.
Ако чо­ве­кът е в без­съз­на­ние, нап­ра­ве­те ма­саж на сън­на­та ар­те­рия, но не по­ве­че от 1-2 се­кун­ди. То­ва не тряб­ва да се пра­ви при хо­ра в нап­ред­на­ла въз­раст, за­що­то при тях има ате­рос­к­ле­ро­за на сън­на­та ар­те­рия и мо­же да се пре­диз­ви­кат на­ру­ше­ния.
При приз­на­ци на на­ру­ше­но кръ­во­об­ра­ще­ние (по­си­не­ли ус­т­ни, блед­ност) мо­же­те да опи­та­те да пре­къс­не­те та­хи­кар­ди­я­та със си­лен удар в сре­да­та на гръд­на­та клет­ка. То­зи на­чин е оп­рав­дан са­мо в слу­чай на опас­ност за жи­во­та.
Спеш­на по­мощ при сте­но­кар­дия:

– пос­та­ве­те чо­ве­ка да лег­не и му оси­гу­ре­те при­ток на въз­дух;
– пос­та­ве­те под ези­ка му таб­лет­ка нит­рог­ли­це­рин;
– при лип­са на ефект да­вай­те по 1 таб­лет­ка на все­ки 3-5 ми­ну­ти.

Ако бол­ка­та не ми­на­ва след при­е­ма­не­то на 4-5 таб­лет­ки, дай­те обез­бо­ля­ва­що сред­с­т­во и из­ви­кай­те “Бър­за по­мощ” – то­ва мо­же да е на­ча­ло­то на ин­фаркт на ми­о­кар­да.
Сър­це­то осъ­щес­т­вя­ва сво­я­та дей­ност пос­ред­с­т­вом сви­ва­ния на сър­деч­на­та мус­ку­ла­ту­ра в ре­зул­тат на рит­мич­ни елек­т­ри­чес­ки им­пул­си.
Нор­мал­но сър­деч­на­та дей­ност се ха­рак­те­ри­зи­ра с оп­ре­де­лен, пра­ви­лен и пос­то­я­нен ри­тъм на сък­ра­ще­ния на сър­деч­ния мус­кул. Чес­то­та­та на сър­деч­ни­те сък­ра­ще­ния се про­ме­ня с въз­раст­та. При но­во­ро­де­ни де­ца тя е сред­но 140 уда­ра в ми­ну­та, при 16-18-го­диш­ни – 67 уда­ра в ми­ну­та, при 47-го­диш­ни ли­ца – 72 уда­ра в ми­ну­та, у по-въз­рас­т­ни – 80-84 уда­ра в ми­ну­та. Сред­на­та чес­то­та у въз­рас­т­ни е 60-80 уда­ра в ми­ну­та.
На­ру­ше­ни­я­та на сър­деч­ния ри­тъм се на­ри­чат арит­мии. При уве­ли­че­ние на сър­деч­на­та чес­то­та над 100 уда­ра в ми­ну­та (за въз­рас­т­ни) и рав­но­ме­рен пра­ви­лен ри­тъм на сър­це­то се го­во­ри за си­нусо­ва та­хи­кар­дия. При за­ба­вя­не на сър­деч­на­та дей­ност под 60 уда­ра в ми­ну­та и пра­ви­лен ри­тъм се го­во­ри за си­ну­со­ва бра­ди­кар­дия.
С по­ня­ти­е­то си­ну­со­ва арит­мия се оз­на­ча­ват пе­ри­о­ди­те на смя­на на за­ба­вен с учес­тен ри­тъм и об­рат­но.
Друг вид раз­с­т­рой­с­т­во на сър­деч­ния ри­тъм са ек­с­т­ра­сис­то­ли­те. Те пред­с­тав­ля­ват при­бър­за­ни сър­деч­ни уда­ри в хо­да на нор­мал­на­та сър­деч­на дей­ност, след ко­и­то нас­тъп­ва по-про­дъл­жи­тел­на па­у­за до след­ва­щия нор­ма­лен сър­де­чен удар.

КАКВИ СА СИМТОМИТЕ ПРИ РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ УВРЕЖДАНИЯ?

При та­хи­кар­дия бол­ни­ят усе­ща ус­ко­ре­на и уси­ле­на сър­деч­на дей­ност, от­пад­на­лост, лес­на умо­ра, ле­ко за­дъх­ва­не, чес­то пъ­ти из­по­тя­ва­не на дла­ни­те на ръ­це­те и стъ­па­ла­та на кра­ка­та.
При бра­ди­кар­дия по­ня­ко­га дъл­го вре­ме бол­ни­те ня­мат ни­как­ви оп­лак­ва­ния. По-къс­но се явя­ват сър­деч­ни бол­ки, об­ща сла­бост, за­май­ва­не, ото­ци по кра­ка­та и др
Сим­п­то­ми при арит­мия са усе­ща­не за при­туп­ва­не и прес­ка­ча­не на сър­це­то. При аб­со­лют­на­та арит­мия мо­же да се по­я­ви за­дух, ви­е­не на свят, до­ри за­гу­ба на съз­на­ние.
Арит­ми­и­те се дъл­жат на нер­в­но-пси­хи­чес­ка пре­у­мо­ра, ня­кои ин­фек­ци­оз­ни за­бо­ля­ва­ния, тю­тю­но­пу­ше­не, зло­у­пот­ре­ба на ал­ко­хол или ка­фе и ре­ди­ца сър­деч­ни за­бо­ля­ва­ния.
При­чи­ни­те за та­хи­кар­ди­я­та са ин­фек­ци­оз­ни за­бо­ля­ва­ния, прид­ру­же­ни с трес­ка, ма­лок­ръ­вие, зна­чи­тел­но от­с­лаб­ва­не, от­ра­вя­не с тю­тюн, ба­зе­до­ва бо­лест, пси­хич­но нап­ре­же­ние, след пре­ка­ле­на упот­ре­ба на ка­фе, чай и ал­ко­хол.
Бра­ди­кар­ди­я­та чес­то се наб­лю­да­ва при мо­зъч­ни ув­реж­да­ния, при сил­но пов­ръ­ща­не, бъб­реч­на кри­за или жлъч­на кри­за. Сър­деч­на­та дей­ност е за­ба­ве­на и при ре­ди­ца сър­деч­носъ­до­ви за­бо­ля­ва­ния, рев­ма­ти­зъм, ми­о­кар­дит, сър­деч­на ате­рос­к­ле­ро­за, сър­де­чен ин­фаркт и др.

Как­ва е прог­но­за­та?

Пред­сър­д­на­та и ка­мер­на­та та­хи­кар­дия и бра­ди­кар­дия пред­с­тав­ля­ват теж­ко на­ру­ше­ние на сър­деч­ния ри­тъм. Те обик­но­ве­но се дъл­жат на за­бо­ля­ва­ния на ми­о­кар­да, ко­и­то за­ся­гат и сър­деч­ноп­ро­вод­на­та сис­те­ма, не­ряд­ко имат прис­тъ­пен и пре­хо­ден ха­рак­тер и се пре­о­до­ля­ват след ле­че­ни­е­то.
Прог­но­за­та на по­ве­че­то ви­до­ве арит­мии е бла­гоп­ри­ят­на. Въз­мож­на е им­п­лан­та­ция на пес-мей­кър с трай­но ре­гу­ли­ран нор­ма­лен сър­де­чен ри­тъм.

Как мо­жем да се пред­па­зим?

Не­об­хо­ди­ми са по­чив­ка, ле­ка при­ро­до­съ­об­раз­на хра­на и спо­кой­с­т­вие. Ко­га­то сър­це­то е здра­во, не­об­хо­ди­мо е об­що ук­реп­ва­не на ор­га­низ­ма и нер­в­на­та сис­те­ма. При ув­ре­де­но сър­це ле­че­ни­е­то се про­веж­да от ле­кар спе­ци­а­лист. Арит­ми­я­та в съ­че­та­ние с ек­с­т­ра­сис­то­ли мо­же да на­ру­ши нор­мал­но­то кръ­во­об­ра­ще­ние
Арит­ми­я­та с ек­с­т­ра­сис­то­ли спа­да към опас­ни­те за­бо­ля­ва­ния. При нап­ред­нал ста­дий на за­бо­ля­ва­не­то мо­же да въз­ник­не фиб­ри­ла­ция (треп­те­не и мъж­де­не) и спи­ра­не на кръ­во­об­ра­ще­ни­е­то.

източник