АРОМАТЕРАПИЯ И АСТРОЛОГИЯ

Всичко родено в определен момент от времето, придобива качествата на този момент във времето.

Карл Юнг

Как се събраха астрологията и ароматерапията?

Вместо да се опитвам директно да отговоря на този въпрос, ви каня да направим едно кратко пътуване във времето. Нека се върнем към дните, когато светът е бил твърде млад.

Представете си, че седите на хълм под небе, осеяно с блестящи диаманти от звезди. Вие сте в тази красива млада възраст, когато човек вече не е дете, но все още не е възрастен. Гърбът ви е облегнат на топла скала, а до вас е старейшината на племето, може би вашият дядо или баба. Днес за първи път възрастните ви изпращат на нощна стража и вие сте малко притеснени, но и горди от това. В далечината трудно можете да различите добре защитените жилища, в които спят вашите съплеменници… слабия блясък на огън, който се поддържа цяла нощ, за да плаши хищниците, и на който жените готвят нещо бързо рано сутринта. Зимата все още не е свършила и гореща отвара от зърна или плодове ще ви затопли и ще даде сила, в крайна сметка трябва да прекарате целия ден в търсене на храна – за някой на лов, а друг в събиране на всякакви ядливи растения.

Голямата луна виси ниско над хоризонта. Възрастната жена, до която седите, пита: „ Как мислиш,  след колко дни ще бъде пълната луна?“ Надникваш замислено в сребристата светлина: „ Сигурно три дни“! „  Мисля, че след четири, но добре, преценяваш. Когато настъпи пълнолуние, ще трябва да проверите всички копия и да изпратите пет или шест ловци да дебнат ден и нощ, защото това ще бъде четвъртото пълнолуние след дните на тъмнината и най- дългата нощ, което означава, че стадата биволи ще се върнат в долината много скоро.”

Вие кимате. Не е нужно да обяснявате колко е важно да уловите повече биволи по време на миграцията им. Все пак имате биволска кожа на краката си, тя пази и дома ви, а печеното биволско месо е най- доброто нещо, което сте опитвали. Мързеливо откъсвате стръкче трева и го разтривате между пръстите си, вдишвайки острия аромат. Вашият мъдър спътник също го усеща и измърморва: „ Хей, защо съсипваш тревата? Тя е добро лекарство. Тук по- добре да съберем малко и да го занесем на майка ти – да го изсуши сутринта. Само не режи цялата трева, тя ще порасне до следващата луна и тогава ще берем много. Тук винаги расте, когато тези звезди се издигнат над върха на най- големия хълм… Виждаш ли ги? Тези, които приличат на глава на бик ли са? Вдигаш глава, следейки сочещия пръст  с очи, и определено можеш да видиш глава на животно в небето.

Всичко това, разбира се, е само измислица, но е много близо до историческата истина и има много доказателства за това. В местата обитавани от древни хора, които са на повече от 37 хиляди години, са открити животински кости с надраскани върху тях фазите на луната. Лечебни билки са открити в някои древни погребения заедно с човешки останки. Те били идентифицирани чрез вкаменен прашец, около  22 растения, които все още се използват като лечебни растения  и днес, са били „погребани“ заедно с този, който очевидно е бил лечител. Начинът на живот на някои народи, които все още живеят в тясно единство и хармония с природата, ни позволява да погледнем в много далечно минало и да добием известна представа за това как са живели нашите далечни предци.

Разбира се, основният помощник на човека при определянето на времето е била Луната. И първият часовник на човечеството, разбира се, е Слънцето. То деляло  деня  от нощта и един сезон от друг, като древните са  броели  дните на слънцестоенето и равноденствието. Но при изчисляване на времеви интервали, по- дълги от денонощие и по-кратки от година, Луната се оказва безценен помощник. Ако, например, сте знаели от наблюдения или сте запомнили, че животното, чието месо ядат вашите съплеменници и което винаги се ловува редовно, веднъж на всеки четири месеца, мигрира през вашите земи, тогава е много по-лесно да преброите пълнолунията, отколкото да преброите 116  дни… В крайна сметка от това знание зависи дали ще сте сити и облечени или ще останеш гладен, гол и без покрив над главата. Така че в крайна сметка животът ви зависи от това. Също толкова важно било да се знае къде и кога да се намерят правилните растения, годни за консумация и лечение. И всички тези знания се предавали устно от поколение на поколение.

Къде и по кое време може да се намери едно или друго животно или растение се определяло както от звездите, така и от съзвездията, които блестят толкова ясно и ярко в небето. Връзката между появата на едно или друго съзвездие в определена част от небето и периодично повтарящи се събития на Земята постепенно става част от колективната памет на племето и негова стратегия за оцеляване. И когато отделни племена от ловци- номади и събирачи на растения преминали към уседнал начин на живот  и започнали да орат земята, същите наблюдения им помогнали да предсказват валежи от дъжд и други важни промени във времето, като така определяли кога и какво е най- добре да сеят.

Не знаем дали нашите далечни предци са вярвали, че Слънцето, Луната и звездите са алфата и омегата на всички събития на Земята, или просто са използвали небето като часовник и календар. Между това знание и астрологията има дълъг път. Но някои основни принципи са останали непроменени, като времето на земните събития спрямо позицията на слънцето, луната и звездите. Никой не знае как тези наблюдения кристализират в това, което днес наричаме астрология. Но, разбира се, едно е ясно, между тези кости, върху които са надраскани фазите на луната и първите сведения за астрологията са минали хилядолетия – през това време се е родила и развила речта и хората са се заселили в градовете.

Сушенето на ароматни растения за медицински цели все още е далеч от съвременната ароматерапия, но се основава на древните човешки вярвания, че някои растения имат лечебни свойства. На същата плодородна почва процъфтява цяла система за лечение – билколечението, което в продължение на хиляди години е служило като единствен източник на лекарства за хората и част от което е и ароматерапията. Не е случайно, че тези две изкуства, или две науки – тъй като и двете дисциплини включват елементи и от науката, и от изкуството – са се развивали паралелно в най-древните цивилизации.

Системата от знания, която сега наричаме астрология, възниква в Близкия изток около 1650 г. пр.н.е. Но да не забравяме, че преди едно или друго знание да се превърне в система, то се използва дълго време, може би дори се предава от поколение на поколение, първо в устната традиция и едва след това в писмената. Каменни плочи, датиращи от около 2000 г. пр.н.е., свидетелстват, че древните египтяни и вавилонци са разделили небето на 36 сектора, по 10 ° всеки. Около 700 г. пр.н.е. вавилонците вече са използвали концепцията за зодиакалния кръг, въпреки че са включили много повече съзвездия в него, отколкото ние сега. Изминали са още 200 или повече години, преди зодиакът да придобие обичайната си форма от 12 знака. И приблизително по същото време древните персийски астрономи комбинират 12 различни съзвездия в кръг, давайки на всяко свое собствено „ разделение“ от 30 °, с което работим и днес. В онези дни все още не е имало разлика между астрономи и астролози.

Както знаем от историята, в онези далечни векове хората са сравнявали планетите с богове и са им преписвали с голяма сила и мощ, наричайки тези планети „ управители” или „ владетели” на определени знаци. Някои от термините, които тогава били широко разпространени, са оцелели и до днес и се използват в съвременната астрология, въпреки че системата от вярвания се е променила значително.

Всяка следваща цивилизация адаптира имената на планетите към имената на боговете от своя пантеон, но тъй като сегашната цивилизация се смята за наследник на древните гърци и римляни, естествено, имената на олимпийските богове са достигнали до нас.

Малко след като Зодиакът приема познатата ни форма, великият  Хипократ започва да учи, че има пряка връзка между астрологията и изкуството на лечението. Въпреки че, както вече споменах, преди каквото и да е количество информация и наблюдения да се превърнат в система от знания, трябва да мине много време – време на практическо приложение, подбор и развитие. Хипократ е бил холистичен лекар (от гръцки holos – цял, цял, обемен) и е разглеждал човека като едно цяло, а не само като съвкупност от отделни органи. Считал  за необходимо  да се лекуват не симптомите, а да се търси истинската причина за всяка болест. Той използва и описва различни лечебни растения, включително такива, които са неразделна част от съвременната ароматерапия: кориандър, кимион, копър, тамян, смирна, роза и мащерка. Неговите писания също свидетелстват за факта, че връзката между знаците на зодиака и определени части от човешкото тяло, сега признати, е била добре проучена в онези далечни времена. И дори тогава той препоръчвал  да се въздържат от операции на човешкото тяло в дните, когато Луната преминава през знака- управител на определени органи и телесни части. Именно той разработил  теорията за четирите темперамента: холеричен, сангвиничен, флегматичен и меланхоличен, които до 17 век служат като основа на всяко лечение. Темпераментите, подобно на знаците на зодиака, съответстват на четири елемента: холерик – огън, сангвиник – въздух, флегматик – вода, меланхолик – земя.

Колко важна е връзката, която Хипократ прави между астрологията и лечението, става ясно от неговото изявление: „Този, който започва лечение, без да вземе предвид движението на звездите, е просто глупав.“ Силно казано, нали? Цели поколения лекари са израснали върху учението на Хипократ и мнозина са оставили след себе си трудове, написани въз основа и под влиянието на това учение. На първо място, това са Диоскорид, живял 400 години след Хипократ, и Гален, още едно поколение по-късно. Гърци по произход, и двамата са работили в Рим и двамата са оставили обширни трудове върху лечебните растения, включително практически познания по астрология. Когато през  5 век от н.е. Римската империя се разпада, много гръцки и латински текстове са пренесени в Александрия, в известната библиотека, а по-късно преведени на арабски. Това е цивилизацията на арабите, възникнала около VI век от н.е. , и на нейните наследници дължим по-нататъшното развитие на сложната система от астрологични и медицински знания, достигнали до наши дни. Възприели тези знания от предишни цивилизации, арабите ги развиват, допълват и систематизират.

От всички велики астролози на древността най-важна роля в развитието на ароматерапията играе Абу Али ал-Хусайн ибн Абдалах ибн Сина, по-известен в Европа под името Авицена. Името му отдавна се свързва с изобретяването на метода за дестилация на етерични масла от растения. Археологическите разкопки обаче показват, че примитивна дестилация е съществувала и преди него, но той е подобрил метода с помощта на охлаждаща серпентина. Едно нещо знаем със сигурност: онези етерични масла, които са ни известни и които Шекспир нарича “всички аромати на Арабия”, са получени за първи път в Персия по времето на Авицена. Той е роден през 980 г. сл. Хр. д. и е бил един от онези, които днес наричаме „човекът на Ренесанса“.  Притежавал  енциклопедични познания – от законите на исляма до поезията, от музиката до метафизиката, от логиката и математиката до медицината и астрономията. Той също е бил алхимик и може би в процеса на алхимични експерименти е попаднал на метод за получаване на етерични масла. Останали са много негови произведения, сред които са поеми и философски разкази, но двете основни творби от живота му са „Канонът на медицината” – енциклопедия по теоретична и клинична медицина в 5 части, и „Китаб аш шифа”. ” – “Книгата на изцелението”, която включва не само описания на повече от 800 лечебни растения и методи за тяхното използване, но и подробни инструкции за различни видове масаж и мануална терапия, както и препоръки за диететика и рационално хранене, които могат да се използват сега.

И така, разбира се, астрологията и ароматерапията произхождат от Близкия изток и Средиземноморието. Това обаче изобщо не означава, че те не биха могли да възникнат и да се развиват паралелно в други части на света. Този най-важен исторически период, около 2000 г. пр.н.е., се появява отново, когато обърнем поглед към Индия и Китай. И в двете страни по това време вече е имало добре развита собствена система за билколечение и развитието на астрологията е било в разгара си. И ако китайската астрология се основава на малко по- различни принципи, то индийската ведическа система има много общо с европейските традиции, може би поради близките контакти с гръцката култура през 2 век. Ведическата астрология винаги е била неразделна част от аюрведическата  медицина и остава такава и днес.

Аюрведа – в превод от санскрит означава “наука, знание за живота” (Аюр – живот, Веда – знание) – една от  свещените древни индийски книги: Риг Веда, Самаведа, Аюрведа и Атхарваведа.

Северозападна Европа има свои паметници – свидетели на цивилизация с високо развита математика и астрономия, съществувала по тези места не по- малко от 2000 години преди да се появят първите писмени свидетелства за вавилонската астрология. Става дума за известния мегалитен паметник Стоунхендж. Уви, при липсата на каквито и да било записи за него, можем само да предположим, че е построен за астрономически и религиозни  ритуални цели, а колосалните усилия, изразходвани за изграждането му, и самата архитектура на този огромен долмен, очевидно говорят, за това колко важни са били наблюденията на небесата за неговите строители. Трудно е да се повярва, че хората, които са в състояние да направят строги изчисления не за какво да е, а за изграждането на толкова точна обсерватория (а всичко говори в полза на това, че Стоунхендж е по същество обсерватория), не са имали писменост. Най-вероятно „хартията“ е била дървесна кора или друг крехък материал, който през последните хилядолетия просто не е оцелял в студен и влажен климат. Едно нещо е ясно: тази колосална сграда е служила за наблюдение на небето и по- специално на Слънцето в дните на слънцестоенето. Но не знаейки със сигурност дали нашите далечни предци са вярвали във влиянието на движението на небесните тела върху случващото се тук на Земята, можем само да гадаем защо наблюдението на изгрева в дните на лятното слънцестоене е било толкова важно за строителите на мегалити.

Въпреки това, каквито и да са били целите им, те са имали обширни познания по математика и астрономия и, много вероятно, в края на ерата на мегалитите, част от тези знания са дошли в Месопотамия, където са записани на каменни и глинени плочи, които в топъл и сух климат оцеляват и пренасят през ефира на времето до нас сведения за началото на традиционната астрология. В Египет също толкова добре са запазени папируси с рецепти за билкови лечебни препарати, благодарение на които сега можем да видим как астрологията и медицината са се развили през хилядолетията, превръщайки се в системата от знания, която намираме в писанията на Хипократ, Гален и Авицена .

Именно техните трудове, особено тези на Хипократ, Гален и Диоскорид, в превод от латински, са широко разпространени в средновековна Европа и са в основата на тогавашната медицинска и астрологична практика. Някои от първите европейски билкови рецепти са просто преводи на по-ранни текстове и едва по-късно учени като Банк и Жерар в Англия, Монард, Матиоли и Чарлз дьо Льоклюз в континентална Европа добавят свои собствени наблюдения към тях. По това време астрологията и медицината били тясно преплетени и лекарите, предписвайки лечение на пациент, взимали  предвид звездното време не само на неговото раждане, но и на началото на заболяването. Английската кралица Елизабет I се обърнала към известния астролог Джон Дий, за да предскаже най- благоприятното време за коронацията си и оттогава постоянно използвала  услугите му. Той също така предупредил кралицата за кампанията на испанците с тяхната „Непобедима армада“ (въпреки че тази прогноза може да не е напълно астрологична, тъй като Дий „на непълно работно време“ също бил и шпионин!).

Астролозите от следващото поколение имали късмета да доведат астрологичната медицина до върха на развитието, но също и тъжни да видят първите признаци на нейния упадък. Най-известният сред тях е Никълъс Кълпепър: благодарение на него знаем какво, с какво и как са лекували в Англия през 17 век. За съжаление нашите знания не са получили практическо приложение. Неговият обемист труд „Билкарят“, в който не само всяко описано растение е „свързано“ с определена планета, но и са дадени много други астрологични наблюдения, остава непроучен.

Но друг труд – “За астрологичната природа на болестите”, публикуван през 1655 г. и обобщаващ знанията и методите, възникнали и развити през последните векове и дори хилядолетия, все още остава класически справочник по астрологична медицина. Кълпепър прави ясно разграничение между билкови отвари или инфузии, които всеки може да приготви за себе си, и “химически масла”, сега наричани “етерични масла”. Тези масла, приготвени от аптекарите, са много по-мощни от отварите и настойките и Кълпепър по всякакъв начин подчертава, че трябва да се използват с повишено внимание и знания.

Значението на книгите на Кълпепър се крие и в това, че са написани на английски език, което означава, че всеки, който ползва езика, може да ги прочете и да получи информация за лечебни растения, астрология и практическото лечение. Фактът, че Кълпепър не е лекар, а обикновен аптекар, само налива масло в огъня, когато членовете на Кралския колеж на лекарите го нападнат с яростни критики.

По това време някои небилкови препарати, понякога много отровни, вече са започнали да се използват в медицината. Например сифилисът е бил лекуван с живак, който е убил повече животи, отколкото самата болест. Освен това лекарите започнали  да пренебрегват астрологичния подход към лечението, който бил широко използван преди. Колкото повече медицината се отдалечавала от природата, толкова повече се отдалечавала и от звездите.

В някои обществени среди започва да се атакува и самата астрология. Уилям Лили, великият съвременник на Кълпепър, е бил арестурван по обвинения в държавна измяна, а също и за предсказване на бъдещето. Той предсказва – и то доста точно – Голямата чума и пожара в Лондон. По време на делото той дори бил  обвинен, че уж сам е предизвикал пожара, за да се сбъдне предсказанието му.

До края на 17 век астрологията като цяло и в частност медицинската астрология напълно изпаднат в немилост, поне в Англия, въпреки че все още се преподава  в някои университети в Европа. Обществото започва да се дразни от сложния, символичен, мистериозен, често подвеждащ език на астрологията, разработен още през средновековния период  и връзката му с алхимията. Започва епохата на Просвещението с неговия ангажимент към науката, логиката и яснотата. В медицината развитието на хирургията и познанията по анатомия изместват старото учение за темпераментите. Знанията за лечебните растения, разбира се, са запазени, но в по-голямата си част на ниво селски лечители и вещици, а те също често са били изпращани на клада, обвинени в магьосничество. Големите мислители вече не са били привлечени от астрологията, тя все повече и повече е била третирана като предразсъдък.

Ситуацията се променя едва към края на 18-ти век, с публикуването в Англия през 1790 г. на новите и пълни обяснения на окултните науки на Ебенезър Сибли. Астрологията започва отново да занимава умовете на сериозните мислители в началото на 19 век поради интереса към нея на такива “владетели на мислите” от онова време като Ричард Крос Смит, който пише под псевдонима Рафаел, и Ричард Морисън, известен като Цадкил. Те организират първото астрологично общество в Англия, издават специални списания и неуморно обикаляха с лекции. В края на 19 век Алън Лео въвежда спиритуалистичното течение в астрологията и основава Астрологическата ложа на Теософското общество. Но медицинската астрология трябвало  да изчака своето възраждане до края на 20 век.

Началото на века било белязано от изключително нарастване на популярността на астрологията. В  Англия тя била посветена на първите колони от страниците на вестниците, а във Франция Рене-Морис Гатфосе разпръсва семената на това, което днес наричаме ароматерапия. Той е кръстникина метода и дава термина ” Ароматерапия”. Докато работи като химик в семейна козметична фирма, където етеричните масла са широко се използват като ароматни вещества, той се интересува от техните лечебни свойства и започва да ги изучава задълбочено. Изследванията водят  до издаване на  първата книга за ароматерапията в сегашния й смисъл. Не бива обаче да забравяме, че етеричните масла и цветните есенции се използват в парфюмерията още през Средновековието.

Следващият популяризатор на ароматерапията във Франция е Маргьорит Мори, която продължава работата на Гатфосе. Тя се премества в Англия и именно на нейните ученици дължим разцвета на това изкуство в англоезичните страни. Друга важна фигура е д-р Жан Валне, който е работил като военен хирург във френската армия през 50-те години и е направил много за развитието на ароматерапията. Нарастването на популярността на холистичната алтернативна медицина – ароматерапия, билколечение и хомеопатия – съвпада с откриването на малкия атероид Хирон. Наистина, през 1977 г., по същото време, когато е открит астероидът, за първи път е публикувана работата на Робърт Тисеранд „Изкуството на ароматерапията“, в която свойствата на всяко етерично масло са „свързани“ с някаква планета.

След това, през 20 век, от масовата астрология се отделя друго направление, което е от голямо значение за разбирането на лечебния процес – психологическата астрология. Заслугата за това принадлежи на Карл Юнг, чиято работа е продължена от  Лиз Грийн и Хауърд Саспортас. От средство за предсказване на бъдещето астрологията се превъръща  в средство за познаване на личността и това е основното, което холистичните лечители успяват да заимстват от астрологията. Когато разберете какво движи човек, можете да му помогнете по- ефективно. Нашето разбиране за основите на астрологията също се променя- сега е рядкост някой астролог да смята Слънцето, Луната и звездите за причините за всички събития на Земята и в човешкия живот. Във всеки случай понятието “управител” вече не се идентифицира, както преди, с боговете. По-скоро се предполага, че някаква фина сила, която прониква в цялата Вселена и все още не е напълно позната, е в състояние да ни въздейства дори от най-далечните звезди.

Човечеството е изминало дълъг път на еволюция и придобиване на знания, но прекрачвайки прага на новото хилядолетие, много от нас отново се въръщат към вярата, че небесните тела могат да влияят на земните събития. И можем да разберем по-добре истинската стойност на астрологията, ако си спомним думите от Еклисиаст – „каквото е горе, такова е и долу“ – и да погледнем звездното небе като огледало, отразяващо земния живот, а не като сила, която ни контролира. До голяма степен благодарение на Карл Юнг и неговата теория за синхронността, ние поемаме по пътя на това познание. Приемайки традициите както на Запада, така и на Изтока, ние можем да се считаме за късметлии, тъй като имаме възможност да обединим отново две посоки, които са били неразделни едно от друго  много дълго време, но са били разделени през последните три века.

Автор:    Н.Христов