АРОМАТНИ МОЛЕКУЛИ ОТ ЖИВОТИНСКИЯ СВЯТ

От древни времена в страните от Изтока се използват за медицински цели ароматните секрети от специализирани жлези на някои животни. Освободените вещества ( феромони) служат за привличане на индивиди от противоположния пол, както и за маркиране на територията, принадлежаща на животното. Миризливите жлези са разположени в различни части на тялото, в зависимост от вида. Например при елени и антилопи те са разположени пред вътрешния ръб на очите, обикновено в кожата над съответната ямка на слъзната кост. При антилопите (Antilope cervicarpa) тези жлези имат отделителен канал с голям диаметър, като животното произволно разширява или стеснява отвора на този канал. Секрета на жлезите е катранено черен, наподобява восък по своята консистенция и има силна характерна миризма. Мъжкия индивид непрекъснато поставя „ миризливи следи “, като трие разширения отвор на канала по клоните и стъблата на растенията. По този начин всеки мъжкар маркира определена територия, която защитава от конкурентите.

При индийския слон ароматните жлези са разположени между окото и ухото; на камилата в шията; при шимпанзета и горили – под мишниците; при лисица- в основата на опашката; при кучето- на възглавничките на лапите; при крокодилите – близо до ануса, а през периода на чифтосване – на долната повърхност на главата, близо до ъглите на устата; при кози- зад рогата; при бобъра- в препуциалните жлези, както и при мъжкия мускусен елен- непосредствено пред препуциалната гънка (препуциума).

Миризмите се излъчват от полово зрели индивиди от двата пола, но като правило те са много по- развити при мъжките. По време на разгонването обикновено се произвеждат специфични вещества при женските, които привличат и възбуждат мъжките. В останалите фази на половия цикъл миризмата им не ги привлича.

Съществуват жлези, които отделят зловонни миризми, които служат като защита. Например, при скункса секрецията на аналните жлези включва меркаптан, чийто праг на възприятие за хората е много нисък. Смята се, че миризмата на секрета от порове, норки, язовци също служи като защита. Някои автори посочват, че койоти, мечки и пуми избягват срещи с росомахи, като им отстъпват  плячката, защото не понасят миризмата на аналните им жлези. Тази миризма плаши кучетата, тъй като блокира обонянието им. При лисицата миризливите вещества имат и друга функция. В последните етапи на бременността в урината й се натрупват химикали, които имат отвратителна миризма. Отделяйки тази урина на входа на дупката на язовец, тя принуждава обитателя да напусне къщата си. Миризмата на земеровките, както отбелязва Чарлз Дарвин, предпазва труповете им от ядене от птици и хищни животни. Мускусът от норка също е неприятен за насекомите.

Секретите на ароматните жлези на бозайниците представляват мазна маса със силна миризма и понякога оцветена в определен цвят. В повечето случаи това е смес от липиди, произведени от мастните жлези и биологично активни вещества, които са продукт на дейността на определени жлези. Типичен пример за миризливо вещество е мускусът – червенокафяво вещество със специфичен аромат. Ароматната основа на мускус (0,5 до 2%) е мускон (метилциклопентадеканон). Това е гъсто масло с точка на кипене 142-143 ° C, по отношение на химическата структура е цикличен кетон.

В страните от Изтока най- често се използва секрета на мускусната жлеза на мускусния елен (Moshus moschiferus). При възрастен мъжки мускусната торбичка съдържа 30–56г. мускус. Когато се изсуши, силната и устойчива миризма изчезва и се появява отново, когато се овлажни. Миризмата на мускус се усеща в концентрация 1: 100 000 000 000. В китайската медицина това лекарство се използва вътрешно при анемия, неврастения, припадък, неспокоен сън, истерия и конвулсии при деца, а също и като общо тонизиращо лекарство, както и като стимулант на миокарда. Европейската медицина използва мускуса като афродизиак,  при припадък и като успокоително и антиконвулсивно лекарство при истерия. В „ Здравния кодекс на Солерна “ се среща следната рецепта: „ Мускус, лавандула, градински чай и теменужка, кресон и артемизия – това е лекарство за хора с парализа“. Мускусът е включен в много от лекарствата  описани от Авицена. Големите дози от него причиняват лошо храносмилане, гадене, световъртеж.  В хомеопатията се използва при различни заболявания с преобладаване на неврологични симптоми. Всяка година хиляди елени са избивани в страните от Изтока заради скъпоценния мускус. От всеки сто убити животни се добива около 3,5 кг мускус, който съдържа около 30 г мускосон.

В древна Русия използвали друго миризливо вещество за лечебни цели- екстракт от Beaver Stream ( бобров мускус) или ” бобров поток”, който навремето се ценял четири пъти по- скъпо от бобровата кожа. Смятало се, че ” бобровия поток “има стимулиращ ефект върху здраво тяло в големи дози и успокояващ- в малки дози. Смятан е за най- ефективен при нервни заболявания, сърдечно- съдови, мигрена, наранявания на меките тъкани, нагнояване на кожата, припадъци. Използва се за ускоряване на раждането. Химичния състав на ” бобровия поток” е описан от учените през 1954г. В момента се използва в парфюмерията , за да се сътворят най- добрите парфюми. 

При маралите, благородния елен и еленът сика, аналните жлези, разположени от долната страна на опашката, отделят секрети в моменти на опасност.

Когато се разтревожат, животните повдигат опашката си нагоре, отваряйки многобройните канали на жлезата. Улавяйки тази миризма, други елени от стадото  могат да се ориентират и реагират на сигнала за опасност. Миризмата на секрета на опашната жлеза на мъжкия  предизвиква агресивно поведение у съперниците. Използването на еленски опашки за медицински цели се практикува на Изток  повече от едно хилядолетие. Информация за тази практика може да се намери в книгата на тибетския лекар Уо- Джедсон. Еленските опашки се използват в страните от Югоизточна Азия и се наричат ​​„ лувей “. Под формата на отвари, екстракти, тинктури се предписват при анемия, обща слабост, импотентност. Женските опашки се оценяват по- високо от мъжките. Тибетските лекари смятат, че това лекарство е по- ефективно от препаратите от рога.

 В нашата практика категорично отказваме да използваме екстракти от жлези на животни, особено когато са свързани с тяхното физическо унищожаване. Добре е да се познава тази информация, но в Кан терапия не се използват вещества получени чрез насилствено физическо унищожение, или предизвикан голям стрес на животно, дори и да не се умъртвява при добиването на съответните секрети. Приложението на такива препарати е в абсолютно противоречие с идеологията, целите и задачите на метода!

Н.Х.