Василий Гоч е роден през 1953 г. в село Великое Вербче, Украйна. Има диплом за инженер-конструктор, но работи като научен ръководител в Школата за причинно-следствени връзки, която е негово откритие. Освен това Гоч е доктор на биологическите и техническите науки, доктор на науките в съвременното езикознание, професор по лингвистика, професор в катедрата по медицинска психология и психокорекция към Международната Кадрова Академия (МКА – Киев), почетен професор на Международния Виенски университет, почетен доктор към Международния университет на франкоговорящите (Брюксел –Женева), член на седем академии на науките.

– Каква е историята на създадената от вас Теория за причинно-следствените връзки? Как започна всичко?

– Паралелно с работата по специалността ми, аз задълбочено изучавах нетрадиционните/народните/ методи за лечение, тъй като се наложи да търся лек за язвата на стомаха, която ме мъчеше. С помощта на специални упражнения ръцете ми станаха свръхчувствителни към потоците енергия, които влизат и излизат от човека.

Започнах да проследявам вродените болести и причините за тях и разработих оздравителна методика по пътя на неутрализацията на тези причини. По-късно бях поканен да изнеса цикъл от лекции в Сочи и Москва по въпросите, свързани с взаимовръзката между човека и заобикалящата го среда. На основата на тези лекции подготвих първата си книга „Причина и карма”, която излезе през 1992 г. Три години по-късно президентът на Калмикия К.Н. Илюмжинов ме покани да работя в новосъздадения тогава Център за народна медицина и рехабилитация „Бадма”.

– Какво представлява Теорията за причинно-следствените връзки?

– Теорията за причинно-следствените връзки има за цел да изучи взаимодействието между човека и заобикалящата го среда чрез анализ на причинно-следствените връзки/ПСВ/, както и самия механизъм на ПСВ. Развивайки новите тенденции в научното познание, аз приложих методи, с които да бъдат обяснени оптималните форми на човешкия дух като главна творческа сила във вселената. При това обхванах такива аспекти в проявлението на човешкия дух, като духовността, познанието и взаимодействието, хармоничното триединство, които водят човека до духовно преобразяване и нови духовни технологии. Главната цел на Теорията за причинно-следствените връзки е да изведе човека по Пътя към себе си, отвъд който започва творческото взаимодействие със света.

Основните постулати на Теорията за причинно-следствените връзки и тяхното значение за различните сфери от човешката дейност са описани в моите 460 научни труда, в това число 40 патента на изобретения в областта на медицината, биологията и психологията, както и 88 монографии, издадени на девет езика.

Освен това вече 15 години в Севастопол се провежда ежегодна международна научно-практическа конференция, наречена „Причинните аспекти в развитието на живите системи”, на която се представят научните резултати от прилагането на Теорията за причинно-следствените връзки в различни сфери на науката и живота.

– Как работи вашата методика при наличие на проблем? В какви жизнени ситуации тя е ефективна? Може ли чрез работата с причините да се избавим от болестите?

– Методиката включва изследване на динамиката на полето в човека/биологическия обект, вещта, пространството/, влизане вътре в причината за явлението или събитието и работа по обезвреждането на негативните причини, както и промяна в характера на ПСВ. Работата над причината е осъзнато и целенасочено въздействие върху тази причина, която се е проявила в неблагоприятно следствие – негативно събитие или болест.

Начинът за въздействие върху причината е промяната на нейния облик от негативен към позитивен. Ръцете при работата с причината контролират състоянието на ПСВ и проверяват резултатите от работата. Тялото няма дефекти, ако неговите енергийни потоци от която и да е точка на полето около човека се издигат нагоре над главата и свободно се спускат по предната част на тялото към краката, преминавайки през три тесни прохода. Потоците енергия могат да бъдат усетени с ръцете, но зад тях стоят определени сили и затова трябва човек да знае какви са възможните усещания и образи. Тези ориентири се дават в хода на обучение по методиката.

За да се свържеш с причините, трябва да си вътрешно озарен. Моята методика не работи с хипноза, промяна в състоянието на съзнанието, ребъртинг/дълбоко дишане/, магия. Най-голям ефект се постига с хора, които са тръгнали по пътя на духовното развитие.

Работата с причината позволява реално болният да се избави от болестите си – лично аз вече 20 години не съм посещавал поликлиника.

– Какво, според вашата теория, представлява времето?

– Времето на Василий Гоч е тотална форма на движението на живота. Това е единен процес на разгръщане на идентичността във Вечността, който осъществява аспектите на метаморфозата.

Времето на Падението/преди Смяната на Времето/ е време на самотрансцедения на Словото чрез материалното. Времето на Падението се стреми да се превърне в отъпкан път, след което започва неговото сгъстяване и превръщането му в пространство чрез унищожение на съществуващия свят. Но в този момент е възможен и друг вариант за развитие на събитията – Смяна на Времето.

Учениците на Р.О. ди Бартини (О.Л. Кузнецов, П.Г. Кузнецов, Б.Е. Большаков) признаха моето описание на Времето: „Пространството не съществува извън Времето. Но механизмът на формиране на времето не е толкова очевиден и затова трябва да го разглеждаме отделно. Този механизъм може да бъде изложен по различни начини. Според нас В.П.Гоч предлага удачен способ.” (Б.Е.Большаков. Закон Природы…, стр. 162)

– Разкажете за Новото Време. Какви обективни явления свидетелстват за протичащите в момента промени, Смяна на Времето? Какви промени да очакваме в близко бъдеще?

– Смяната на Времето е смяна в направлението на времевия вектор и точките на неговите приложения. Сега спира неговото сгъстяване и започва обратният процес – разширяването му.

Тази промяна започна на 5 януари 1992 г. – това е смяна на епохата, Велик прелом в Творението, Безусловен подем. И това е на всички нива на Битието.

Смяната на Времето дойде като знание на закономерностите на Битието, като работа в Съ-творчество.

Още през 1996 г. ученият Грег Брейдън фиксира необясними явления, които преди не е имало в човешкия опит. Той обяснява промените с това, че ние/цялата наша цивилизация/ се приближаваме към точка 0, при която Земята и човекът трябва да преминат през трансформация, свързана с повишение на вибрациите и смяна на състоянието.

Необяснимите явления, които се случват за пръв път са:

1. През 1993 г. в центъра на нашата галактика е засечено тайнствено излъчване, което обгръща всички звезди и планети – Новото Време!

2. В средата на 80-те години на миналия ХХ век на Слънцето са станали силни изменения – то губи интензивността на своето електромагнитно поле; Слънцето се охлажда, но останалите планети от Слънчевата система се затоплят.

3. През 1986 г. Юпитер започва да върти в обратна посока.

4. През 1995 г. започват да се появяват житни кръгове, които копират модела на Слънчевата система, но земята липсва! Това послание се разчита по следния начин: на Земята започват големи промени, старата Земя ще изчезне!

5. Промени във Фотонния пояс. През 1961 г. Робърт Стенли забелязва, че се е увеличила плътността на светлинните частици и продължава да се увеличава. Средата на Фотонния пояс съотвества на трансформацията във времето.

6. Древните календари указват важността на днешните времена:

* календарът на древните египтяни – 39 хил. години назад;

*календарът на маите – 18 хил. години назад;

Но и двата завършват през 2012 г., което означава, че ще преживеем уникален момент в историята на Земята.

Времето свърши през 1992 г., а сега е Преходът във Времето. Маите казват, че по време на Прехода хората ще живеят в Безвремие, но ще се върнат към своята природа и предназначение.

7. Магнитното поле на Земята отслабва и сега е едва 10% от максимума, който е бил преди 2000 години. Отслабването на магнитното поле предизвиква забавяне във въртенето на Земята, при което се повишават вибрациите на полето. Възможно е планетата да спре да се върти.

Подобно нещо се е случвало и преди в историята преди 35 хил. години – перуански източници сочат, че е имало нощ, дълга 3 денонощия; в Близкия Изток се е случвало да има ден, продължил повече от 20 часа; индианците Хопи отбелязват, че „Слънцето е изгрявало и залязвало по два пъти на ден и то с променени посоки – от запад на изток”.

Има промени и в напрежението на земното магнитно поле – от І век н.е. до 1950 г. нивото му е било 4 Гауса, а към 2007 г. се е забавило до 0,4 Гауса.

Честотата на магнитното поле на Земята също е друга – от І век н.е. до 1996 г. е било 7,8 Херца, през 1996 г. се е увеличила на 8,6 Херца, а от 2007 г. насам е 14 Херца.

Във всички промени има смисъл – трансформация на Времето. И така, приближаваме се към нулевата точка. Основната задача на 2012 г. е трансформацията на човешкото битие в Съ-битие в границите на отработения творчески потенциал.

източник