ВЪЗМОЖНИ МЕХАНИЗМИ

НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА МПД ( ТАЙ ДЗИ)

ВЪРХУ АФЕКТИВНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА

             Има две широки категории механизми, обясняващи за ефектите на МПД:

1).  Тривиални механизми, срещащи се при конвенционалните физически упражнения, като мускулно, кардио и дихателно натоварване.

2). Сложни неврологични механизми, свързани или с невропластичност  или с неврохормонална и невроимунологична модулация.

Смятаме, че този механизъм предлага най- продуктивния път за бъдещи изследвания, като предлагаме  няколко коментари  по- долу.

 

Метаболитни разходи

          Упражненията за ментално (медитативно) движение с лека до умерена интензивност, лесно се контролират, не се нуждаят от допълнително оборудване, не е нужно много пространство за практикуването им, могат да се правят на закрито при лошо време, не включват резки движения. Нивото на натоварване не е много по- голямо от това на лека разходка и може да е трудно да се разбере как МПД може да има толкова много от силни ефекти. МПД ( Тай Дзи) включва плавни координирани движения на всички части на тялото, които леко, постепенно, нестресово достигат възможния индивидуален обем на движение в големите стави. В съответствие с философията си за баланс, МПД избягва максимални разтягания или натоварване и предпазва от всякакво чувство за напрежение, усилие или пренатоварване. При изследвания, сравняващи ефектите на МПД върху физиологични параметри като баланс, костна плътност, вариабилност на сърдечния ритъм (HRV), кръвно налягане, увеличен витален  капацитет и мускулна сила, обикновено се установява значително подобрение на тези показатели (повишен баланс и кост плътност, намален пулс HR и кръвното налягане BP, повишен HRV, повишен аеробен витален капацитет и мускулна сила). В сравнение с конвенционалните интервенции често, MПД има еднакво положителни ефект. Въпреки това, в случая на интервенцията с МПД, степента на усилие е значително по-малка от тази, използвана при конвенционалната интервенция за упражнения. Янке споменава, че сравнително леките движения с ниска интензивност, характерни за МПД, оказват значително влияние върху костната плътност. Той предполага, че някои от положителните физически ефекти на МПД може да не се дължат на същите механизми като тези на конвенционалните упражнения.

 

За по- конкретни заключения ще са необходими по- точни измервания на метаболитния еквивалент (MET) и други обективни мерки. Чао е измерил MET на модифицирания МПД (Тай Дзи) в три нива на енергийна консумация, ниско, умерено и интензивно  ниво. MET е мярка за консумацията на енергия по време на тренировка, изразена като съотношение към стандартно ниво на консумация на енергия, приблизително еквивалентно на това по време на покой. По този начин един MET е в състояние на покой, три MET-а е три пъти енергийната консумация в състояние на покой. При максимално натоварване енергийния разход би бил около 23 MET. Някои сравнения на МПД с конвенционални упражнения показват по- големи ефекти върху регулирането на вегетативната нервна система, което отново предполага различен механизъм от този на конвенционалните упражнения.

 

Ритъм

Плавните ритмични движения на МПД ( Тай Дзи) обикновено се усещат като доста приятни. Шин Лин  предполага, че умереното ритмично движение може да повиши парасимпатиковия тонус, докато интензивното усилие причинява повече симпатиково активиране. Както при възрастни хора, така и при деца, редовното ритмично движение се е доказало като успокояващо. При поведението на животните умерените ритмични движения са много често срещани в поведението, което има успокояващо влияние върху животното. Скоростта, с която човек е препоръчително да извършва MПД, е около шест метра в минута (0,1 Hz). Изглежда, че това е честота, при която дишането и сърдечният ритъм имат най-голяма тенденция да достигнат до синхрония. С други думи, при тази честота се засилва дихателната синусова аритмия (RSA). По време на практиката на МПД се създава усещането, че образно „ сте в браздата“, че се движите в силен, бавен ритъм. Когато RSA е задълбочена, кръвообращението става по- ефективно, сърдечната честота се увеличава по време на вдишване, тъй като обемът на кръвта се движи относително повече в малкия кръг на кръвообращение и се забавя по време на издишването, тъй като обемът на кръвта се пренасочва в големия кръг. Тази промяна в обема на кръвта може да е част от основата за внушението в МПД( Тай Дзи), че човек „ диша с ръцете и краката“ – очевидно това физически е невъзможно, но може би е едно добро метафорично описание на регулираната циркулация  на кръвта. Това стимулира ефективността на сърдечно- дихателната система и може да засили парасимпатиковия тонус, когато е занижен, т.е. активират се виталните функции на организма. При състояния на повишен вагусен тонус и недостатъчна симпатикова стимулация (вазо-вагусен синдром), това ритмично дишане може да балансира ANS ( автономна нервна система) чрез повишаване на симпатиковата активност и евентуално намаляване на вагусния тонус. Това възстановяване на вегетативния баланс вероятно има умерен ефект върху афективните симптоми и може да намали съзнателния страх и безпокойство чрез намаляване на интензивността на соматичните маркери (интероцептивното осъзнаване на висцерални  афективни състояния, на които може да се основава субективното афективно преживяване). Това синхронизирано дишане ще повлияе на промените в сърдечната честота (HRV). Честотният анализ HRV показва силен скок на осцилаторната крива във високочестотния  диапазон, който ангажира малкия кръг на кръвообращение, и се счита за най-надеждния индикатор за здравословно повишаване на вагусния тонус, като демонстрира намалена сила в останалата част от обхвата. Това дишане се нарича „ кохерентно дишане“ и може да бъде свързано със силни положителни чувства и по-балансирано психическо състояние. Интересното е, че единствения резултат, за който има най- голямо доказателство за ефективността на МПД ( Тай Дзи) е намаляване на стойностите на артериалното налягане (АН). Хипертонията може да бъде свързана значително с повишена тревожност  като следствие на дистрес.

 

Постурална позиция

          Много МПД ( Тай Дзи) практики включват  преместване на тежестта от единия крак на другия или ритмична активност на цялото тяло, като тежестта е здраво поставена на двата леко свити крака. Голямо внимание се отделя на правилното уравновесяване на позата и на използването на тялото като цяло. Въпреки че степента на натоварване е ниска, мускулите се използват по добре координиран и съзнателен начин, евентуално с повторно моделиране на моторната нервна система. Този аспект на практиката се провежда за подобряване на „ заземяването“, което е субективното усещане и обективното състояние на по-стабилна връзка със земята.

Изглежда вероятно този опит спомага за повишаване на чувството за самоефективност, баланс и увереност, за които е доказано, че са подобрени от MПД  и може да помогне за стабилизиране на промените в настроението и намаляване на депресията и тревожността. Неотдавнашно проучване на позата в пространството показва, че когато субектите приемат поза с „ нискък център“ ( отпуснати и ниско разположени в пространството) или „висок център“ ( напрегнати и високо разположени в пространството) за няколко минути, има значителни промени в поведението, както и в нивата на тестостерон и кортизол. Авторите (Carney et al.) заявяват, че техните резултати показват реалността на „ когнитивното въплъщение“, при което доброволната физическа поза може да доведе не само до промени в когнитивното и афективно преживяване, но и от неврохормоналните промени. Това предполага, че акцентът върху позата при МПД може да има научна основа. Carney et al. анализират типични пози, който човек може да види в заседателната зала. Неврохимичните и поведенчески промени, настъпили чрез заемане на поза с висок център, включват повишен тестостерон и преминаване към поведение, поемащо риск. За разлика от демонстриращите значително по- добър баланс  в позициите с „ нисък център“. Много прецизната поза, използвана при почти всички движения на МПД, е добре уравновесена и балансирана. Предполагаме, че само актът на задържане на балансирана поза за определен период от време може да предизвика поведенчески, афективни и неврохимични промени в посока към баланса.

Изследване на Yeh et al., демонстрира значително намаляване на левкопенията при пациенти с рак на гърдата, използвайки 3-седмична интервенция със стълбова медитация от МПД  [Ци гун Джан Джуан (Zhan Zhuang)]. Тази практика включва просто стоене в продължение на 15 минути в точно биомеханично уравновесена, отпусната и добре балансирана поза.

 

Интероцепция

          Централен аспект на МПД ( Тай Дзи) е вниманието към интероцептивните и проприоцептивните усещания. Практикуващите МПД стават значително по- чувствителни към тактилни, интероцептивни  и кинестетични възприятия и редовно изпитват различни положителни и сложни вътрешни усещания. Теорията на Дамазио за соматичните маркери изяснява колко важна е интероцепцията за афективната и когнитивната функция. Той казва, че това, което се нарича интуиция или предчувствие, може да се дължи на тази система. Информацията за състоянието на вътрешните органи  излиза към ламина прима на гръбначния мозък, през парабрахиалното ядро ​​на мозъчния ствол до вентромедиалния таламус и оттам през задната островна кора (първичната интероцептивна кора) до предната инсула, където информацията се интегрира с по- високи нива на контекстна информация и става достъпна за съзнанието. Дамазио предполага, че целостта на този път е необходима за много афективни, междуличностни и когнитивни процеси, тъй като това е основата за ясното усещане за собственото афективно и автономно състояние. Информацията, получена чрез тази интероцептивна система, е основата, на която предната инсула (както и предната цингуларна извивка и вентромедиалната префронтална кора) генерират фиксация на вниманието, което организира мозъка , за да насочва вниманието към  външния свят по конкретни начини. Тази система е замесена в способността за съпричастност и състрадание, както и пристрастяване, безпокойство, тревожност и депресия.

Farb установява, че подобреният съзнателен достъп до интероцептивните сигнали, свързани с тъгата, е свързан с намалени депресивни симптоми. Доказано е, че медитацията и МПД подобряват интероцепцията, дори до степента на промяна на невронните връзки между задната и предната инсула, моста, през който интероцептивните усещания достигат до съзнанието.

 

Образност

          МПД ( Тай Дзи) използва фрази като „ насочете Ци“, „ съберете Ци“, „ преместете Ци“, което може да е проблематично за разбиране от биомедицинска гледна точка. Този капацитет е основна цел на Тай Дзи, Цигун  и други форми на МПД (където терминът „Енергия“, „ Сила” често се използва вместо „Ци“). Полезен начин за разбиране на тези термини е да се мисли за „ Ци“ като за динамично интероцептивно, проприоцептивно, кинестетично, тактилно усещане за изтръпване, вибрация, топлина, натиск или поток. По този начин „ движението на Ци“ се разбира като съзнателно използване на образи за модифициране на вътрешното преживяване на практикуващия. Типична инструкция за МПД като психологичен тренинг, може да бъде:„ Докато изпълнявате определено координирано движение, представете си усещането за поток от топла течност от таза нагоре през гръбначния стълб, излизаща навън през ръката ви.“ Или „ Концентрирайте вниманието си в центъра на гърдите и си представете цвете, нежно, разцъфващо излъчващо аромат.“

След период на достатъчно дълга практика ( между 6 и 8 месец), такива тренинзи  могат да доведат до живи физически усещания, не абстрактна мисловна картина, а въплътено „ усещане за чувство“ за интероцептивно,  кинестетично преживяване, обикновено с ясен хедоничен компонент. Смята се, че тези субективно преживени интероцептивни промени съответстват на действителните промени във физиологията на тялото и нервната система. Например разпространението на приятна топлина може да показва повишено разширяване на капилярите, мекото чувство в сърцето може да включва намален АН и повишена HRV, чувството за безтегловност в крайниците може да показва подобрен контрол на мускулния тонус чрез ретикулярната активираща система в мозъчния ствол. Този процес е подобен на използването на двигателни образи от спортист за репетиция на даден спорт. Визуалните, интероцептивни и кинестетични изображения могат да доведат до значителни, широко разпространени и трайни промени в мозъка. Известно е, че двигателните изображения активират области на мозъка, отговорни за генерирането на вътрешни усещания, като задната теменна кора, предмоторните и допълнителните моторни зони. Визуализацията може значително да подобри двигателната ефективност  и да увеличи мускулната сила. Представеното движение активира много от същите области на мозъка като действителното движение, въпреки че моделите на активиране не са идентични. Задната теменна кора, където се изгражда изображението на тялото, както и допълнителната двигателна зона, където се изработват двигателните планове, се активират за предпочитане чрез въображаемо движение. Ефектите от въображаемо движение се разпростират върху автономната система, вследствие на което настъпват промени в сърдечно- съдовата и кожната резистентност, които придружават въображаемо усилие, като е възможно да се задействат и други автономни промени, като променена парасимпатикова регулация на сърцето, подобрена автономна регулация на ентералната нервна система и повишен капацитет за социална ангажираност чрез активиране на наддиафрагмалната част на парасимпатиковата система  ( вентро- вагусна система на Поргес). Положителните ефекти на моторните изображения могат да се предвидят от степента на автономна реакция по време на изображенията.

 

Базалните ганглии

          Принципните функционални вериги на мозъка: афективни, интероцептивни, мотивационни, за внимание, изпълнителни, асоциативни, памет и сензомоторни, всички те трябва да се координират помежду си във връзка с предизвикателствата от околната среда. Човек трябва да може да забележи и да се ориентира към съответния стимул, да идентифицира неговото значение, да приеме подходяща физическа, афективна и когнитивна подготвителна позиция (поза), след това да избере и да изпълни подходящо действие. Последните изследвания на базалните ганглии (БГ) предполагат, че те са основен център за тази функционална интеграция. Всички кортикални региони имат полунезависими невронни вериги, спускащи се надолу към стриатума (входното ядро ​​на БГ), към globus pallidus, substantia nigra и субталамичното ядро ​​и връщайки се през таламуса към същата област на кората. Това позволява на БГ селективно да инхибира или стимулира определени части на кората, както и да координира техните действия. Това се отнася както за доброволни, така и за неволни или обичайни действия. БГ имат подобени вериги, спускащи се до понса и медуларните области, разширявайки процеса на подбор и координация до функциите на мозъчния ствол. Симптомите на болестта на Паркинсон (PD; което се причинява от дефицит в допаминовите вериги на БГ), както и други заболявания, вероятно свързани с БГ, като синдром на Tourette и разстройство с хиперактивност  и дефицит на внимание (ADHD), са свързани с поведенчески , когнитивни и афективни симптоми. PD е известна със ступор на движението, флексорнопозициониран, депресия и когнитивни ограничения, докато  ADHD има противоположна картина.

         Термините хипофрения и хиперфрения са създадени, за да се отнасят до когнитивните  афективни измервания на хипо- и хипер- кинетичните разстройства, показващи взаимодействието на двигателните, афективните и когнитивните измерения в БГ. Според нас, фокусът на МПД(Тай Дзи) върху умишленото култивиране на балансирана поза, засилена интероцепция и кинестатика, съзнателният фокус върху плавното и балансирано движение, ритмичното дишане и положителния афект и  използването на намерение, всички действащи заедно, могат да повлияят на целия мозък чрез БГ и го насочват към по-балансирано функциониране. При което хиперфренията (тревожност, ADHD) се успокоява и хипофренията (депресия, апатия) се зарежда с енергия. Излишното активиране в оста на HPA намалява и неврохимичната среда става добре регулирана. В този процес позата и движението играят централна и основна роля, процесът на „заемане на поза спрямо нещо“  е централна и обединяваща функция на цялата нервна система. Linas твърди, че двигателната функция е основната причина за съществуването на  ЦНС.

Режими по подразбиране

          Последните изследвания идентифицират руминацията или блуждаенето на ума (хроничното полусъзнателно изплуване на мисли)  като важен фактор за тревожност и депресия. „ Режимът по подразбиране“ на мозъка включва активност на задната цингуларна кора, както и на горната и медиалната извивки. И двете зони са свързани с вътрешния „саморазговор”, „автобиографичния” Аз. Брюър  показва в изследване на опитни медитатори, че в медитативни състояния тези региони стават по-малко активни, а дорзо-латералната и медиалната префронтална кора, дорзалната предна цингуларна кора и задната островна кора стават по- активни. Това са области, свързани с когнитивния контрол и концентрация  към настоящето, особено към интероцептивните стимули. Дългосрочната практика на МПД ( Тай Дзи) води до трайно преструктуриране на тези мозъчни участъци, което води до увеличаване на сивото вещество в областите на кората, участващи в интероцепцията. Предполагаме, че МПД може да бъде ефективен в краткосрочен план при промяна на режима на мозъчна дейност по подразбиране, по отношение на  руминацията, като се ориентира към  осъзнаване в момента на практиката. А в дългосрочен план, създаване на нови синаптични комуникации и увеличавайки невропластичността на базата на изграждане на нова карта от неврални мрежи. Ако това е така, МПД като психотренинг  може да бъде от огромна помощ при превенцията и терапията на депресия и тревожност. На лице са всички основания да се предположи, че физиологичните системи на тялото реагират на тренировки по МПД ( Тай Дзи) по същия начин, по които тези системи реагират на други форми на умерено интензивни упражнения. Това предположение включва онези отговори, които имат пряк посреднически ефект върху психологическите променливи. Доказателствата, че физиологичните фактори могат да обяснят благоприятния ефект на упражненията върху психологическото благосъстояние, произтичат от изследвания, които показват, че те стимулират секрецията на серотонин и допамин, което от своя страна засилват синаптичното  предаване в централната нервна система. Данните от проучвания върху животни показват, че упражненията стимулират секрецията на ендогенни опиоиди (ендорфини) и предизвикват състояние на еуфория.Редовното практикуване на  МПД тренинг  е ефективно средство за предотвратяване или подобряване на метаболитните и психологическите  заболявания, предизвикани от хроничен стрес. Тези предимства се приписват на основния ефект от подпраговото движение за намаляване на чувствителността към стрес, както и на спомагателните действия, влияещи върху метаболитните функции и особено на инсулиновата чувствителност и преразпределяне на хранителните депа към окисляване, а не към съхранение. Според физиологичен механизъм, тренинга по МПД( Тай Дзи) може да увеличи екскрецията на норадреналин в урината, да намали нивата на слюнчения кортизол и да повиши сърдечната честота, което води до по-малко общо нарушение на настроението с чувство на по-голяма енергичност и по-малко напрежение, гняв, умора , объркване, състояние на тревожност и депресия.

Следващо проучване предполага, че докато повишава енергичността, МПД може да намали психическия и емоционален стрес, да намали нивата на слюнчения кортизол и да подобри състоянията на настроението. Също така се намалява оксидативния стрес и се подобрява невроендокринната авторегулация, което може да противодейства на свързаната със стреса невронна дегенерация. МПД ( Тай Дзи) тренинга е свързан със значително намалена активност на симпатиковата нервна система.

Психологическото напрежение на практикуващите МПД може да бъде облекчено чрез производството на регулаторни Т- клетъчни медиатори, трансформиращи растежен фактор бета и интерлевкин 10 при специфична антигенна стимулация, което може да подобри защитата на лигавиците, което води до по- нисък риск от автоимунни и възпалителни нарушения при възрастни хора.

По отношение на основния физиологичен ефект на МПД, авторегулаторните сигнални пътища могат да играят значителна роля, такива пътища са представени в мозъка чрез лимбични схеми за възнаграждение и мотивация.

Тези открития предполагат, че редовния тренинг  има благоприятни антидепресивни и анксиолитични (противотревожни) ефекти и те са свързани с намаляване на невроендокринния отговор на стреса. Нестресовата, подпрагова форма на движение в МПД повишават нивата на невротрофичния фактор, получен от мозъка в хипокампуса, което може да играе важна защитна роля срещу хипокампалната дегенерация, свързана с хроничен стрес. Хипокампусът е чувствителна част от лимбичната система, който  може да бъде особено уязвим към невронна дегенерация.

Все повече доказателства предполагат, че умерените МПД практики  могат да увеличат пролиферацията на хипокампалните неврони и да осигурят контрол на свързаната с възрастта загуба на неврони, като вследствие на това забавят намаляването на функционалния  обем на хипокампуса. Дейвидсън и др. отбелязват  активната роля на хипокампуса в емоционалния отговор. Те предполагат, че хората, които обикновено не успяват да регулират афективните си реакции, могат да имат функционално увреждане на хипокампуса. Практикувайки МПД ( Тай Дзи) редовно, поради съхраняване и увеличаване на функционалната активност на хипокампа, могат да се изградят качества и навици, чрез които да се култивират  положителни емоции, запазване на емоционалната стабилност и повишаване на концентрацията.

Така, МПД подобрява физиологичната функция, включително метаболитно ниво,пролиферация на неврони и невроендокринна авторегулация, които пряко или косвено водят до психологически конструкти, като положителна емоция, емоционална стабилност, толерантност към стреса и намаляване на тревожността.           

 автор: Н.Христов

 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *