Глаголицата е уникална писменост, създадена от Константин Философ. Братята Константин и Методий са родени в град Солун в семейството на благородник. Баща им се казвал Лъв, изпълнявал длъжността друнгарий (висш военачалник) и бил пръв по ранг след стратега на Солунската област. За дядо им по бащина линия се знае, че бил преселник от България, който според един от биографите на двамата братя „е изпаднал в немилост пред владетеля, на когото е служил”. Майка им се наричала Мария и по произход била от славяните, живеещи около Солун. Константин още като дете проявил изключителни дарби и затова през 842 г. бил изпратен да учи в прочутата Магнаурска школа. Той се прочул със своята мъдрост и със задълбочените си познания по история, литература, философия, граматика, диалектика, музика, астрономия, теософия, математика, логика, риторика. Говорил е няколко езика и е познавал добре културите на древните народи. Изпълнявал е различни дипломатически и просветителски мисии по поръчка на византийския император.

Константин Философ започнал работа по създаването на нова писменост още след завръщането си от мисията при сарацините през 851 г., когато се оттеглил в пълно усамотение в един от манастирите в Северозападна Мала Азия. В житието на Константин Философ, автор на което е неговият ученик Климент Охридски, пише, че след като се отдал на дълъг размисъл, молитви и съзерцание, той получил видение (прозрение), в което Бог му се явил и му показал знаците на писмеността (“Пространно житие на Константин Философ” гл. ХІV).

След усилен труд към 855 – 856 г. двамата братя вече са били съставили нова писменост (наречена “глаголица”) и създали нов език (наречен „българославянски”) на базата на българския език и на едно от наречията на южните славяни. Глаголицата отразявала всички фонетични особености на българославянския език, създаден специално за нуждите на църковното богослужение. Значима част от уникалния труд на двамата братя е съставянето на граматика към новия език, което изисквало задълбочени познания за същността на българския и славянския езици. Глаголицата и българославянският език били създадени основно с политическа цел – българите, чиято държава била най-силната в Югоизточна Европа и славяните, които били един от най-многобройните народи в Източна Европа, трябвало да бъдат приобщени към християнството от Византия. Рим и Византия се конкурирали в стремежа си да приобщят повече народи към своите църкви, защото това било успешна форма за поставяне под зависимост.

През 862 г. Константин Философ бил натоварен от византийския император Михаил ІІІ с мисия във Великоморавия. Мисията имала религиозна и просветителска цел. Във връзка с това двамата братя трябвало да преведат цялата християнска богослужебна литература и да подготвят достатъчно преписи за дейността си във Великоморавия. За да подготвят преводите и преписите на евангелията и литургичните книги, Константин Философ, Методий и група от техни ученици се оттеглили за няколко месеца в манастира „Свети Полихрон”.

В началото на 863 г. Константин, Методий и придружаващите ги ученици пристигнали във Велеград, където били радушно посрещнати от княз Ростислав. Първата книжовна школа, която Константин Философ и Методий създали, била Великоморавската, но тя просъществувала за кратко време, тъй като княз Светополк (наследник на княз Ростислав) бил зле настроен към делото на двамата братя и позволил на немските духовници да преследват техните ученици, да ги затварят и да изгарят подготвената от тях богослужебна литература. Мисията на Константин Философ и Методий имала добри резултати в Панония при княз Коцел (860 – 874) и най-вече в Хърватско.

Хърватската редакция на глаголицата (наричана “длъгнеста” или “ъглеста”) била разпространена сред западните и най-вече сред южните славяни. Освен богослужебни книги, на нея били писани документи, писма, записки и друга литература. В началото всички книги се пишели и рисували на ръка от писари и калиграфи в специални работилници, наречени “скрипториуми”. След средата на ХV век на глаголица започнали да се издават и печатни книги.

Разпространение на глаголицата в България

Едни от най-добрите ученици на Константин и Методий, част от които били техни сътрудници още от времето, когато са създавали глаголицата, бягайки от немските духовници, се добрали до Белградската крепост, която по него време била в пределите на България като гранична крепост и била управлявана от боритаркан – наместник на княз Борис І. Управителят на крепостта приел с почит изгладнелите и премръзнали просветители, подслонил ги, погрижил се за тях и ги изпратил в столицата Плиска, където те били приети с големи почести. През 886 г. в България пристигнали и други прогонени от Великоморавия ученици на двамата братя. Те били по-млади и силни, затова немските духовници ги продали като роби на робския пазар във Венеция, където били откупени от служители на византийския император Василий І Македонец и закарани в Константинопол. Там им възвърнали духовните санове и ги изпратили при княз Борис І. Един от тези ученици бил презвитер Константин, получил по-късно прозвището Преславски. По време на престоя си в Константинопол той се запознал с по-малкия син на княз Борис І – Симеон, който тогава учел в Магнаурската школа.

В столицата Плиска били създадени условия за разгръщане на широка просветителска, мисионерска и книжовна дейност. В Преслав било основано голямо книжовно средище, известно в историята като Преславска школа. Княз Борис І изпратил Климент с просветителска мисия в югозападните български земи. Климент бил българин по произход – в житието му пише: “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които обикновено народът знае като българи”. Климент приел мисията да основе в Кутмичевица втори център за книжовна дейност и да създаде училище за свещеници и учители. Подпомогнат финансово от княз Борис І, Климент построил манастира “Свети Пантелеймон”, където в продължение на 7 години развивал широка просветителска дейност. На осмата година бил ръкоположен за епископ на областите Драговития (северно от Солун) и Велика (Западните Родопи). Климент създал Охридската школа. През 916 г. Климент починал и бил погребан в една от Охридските църкви. Канонизиран е за светец от християнската църква. В историята е останал с името Климент Охридски.

Наум участвал в създаването на Преславската школа до 893 г., когато бил изпратен да помага на Климент Охридски в югозападна България. През 900 г. Наум построил манастир край Охридското езеро със средства, осигурени от цар Симеон І.

Само в района на Плиска и Преслав в края на ІХ век е имало 27 църкви, 11 манастира и 14 манастирски църкви.

Създаденият от Константин и Методий българославянски книжовен език намерил почва за всестранно развитие и обогатяване в България. Тук той от богослужебен (сакрален) език се превърнал в пълноценен книжовен език, който започнал да се ползва за нуждите на образованието, науката, културата, държавната администрация и при всекидневното общуване.

Глаголицата е замислена като свещена писменост. Създадена е на базата на знаци от българското руническо писмо, магически знаци, букви от писмеността брахми. От структурата, организацията и подредбата на знаците от глаголицата е видимо, че Константин Философ е целял да създаде универсална свещена писменост, подчинена на законите на хармонията. Съществува и вътрешна логическа връзка между отделните графични елементи на знаците.

Фигура модул.

Графичното оформление на знаците е свързано с фигура модул:

В тази фигура се вписват всички знаци от глаголицата. Фигурата модул е съставена от следните елементи:

– този знак означава: “Аз съм твоя бог”.

В християнството е бил разпространен знакът

Той се нарича “инсигния” и е символ на Иисус Христос.

В древността кръгът е символ на Слънцето и небесната хармония.

Разполагането на отделните елементи от знаците е свързано и с полетата на магическия квадрат:

Този магически квадрат е свързан с числата 16 и 4 (четирите елемента, от които е съставен светът: земя, въздух, вода и огън). Квадратът често се е ползвал и като символ на човека.

Съществува видима прилика между някои глаголически знаци и букви от други азбуки – финикийската, арамейската, палмирската, староеврейската и коптската. Особено силна е приликата със знаците от българската руническа писменост:

Част от знаците на глаголицата са сходни с букви от писмеността брахми:

Глаголицата съдържа 32 (според някои автори 33) основни писмени знака и 7 т. нар. „допълнителни” или „комбинирани”. Съставена е само от главни букви. В първоначалния период се пишела в петлинейна система за писане:

Петте линии образуват четири вътрешни полета, в които се подреждали елементите на знаците. Постепенно системата била опростена от писарите и те започнали да разполагат буквите между две линии. Заглавията и началните букви били изписвани значително по-големи, с много орнаменти и украси. Специално за заглавията калиграфите създали т.нар. “висящо писмо” – начин на писане, при който шрифтописецът изравнява буквите по горната линия на реда и изписва останалите части силно издължени надолу:

Според графичните си форми и начина на изписване глаголицата се е развила в два варианта:

1. Обла глаголица, наричана също „българска глаголица”:

Знаците от облата глаголица са първоначалният вариант на писмеността. Буквите са построени върху пет хоризонтални линии за писане. Облите елементи на буквите са пълни окръжности, в които се сменят плавно тънки и дебели линии. Само няколко букви са с ъглесто начертание:

2. Длъгнеста глаголица, наричана още „хърватска” или „далматинска”:

В края на ХІ век преписвачите на книги започнали постепенно да изменят някои от елементите на знаците, изписвайки ги по-издължени и ъгловати. Облите елементи се превърнали в правоъгълни или квадратни, а някои от тях дори изчезнали. Буквите, писани предимно с право перо, станали високи и тесни.

Последователността на знаците от глаголицата е сходна с последователността при финикийските и гръцките букви. Повечето буквени знаци, с които се бележат специфични български и славянски звукове, са групирани в края на азбуката. По подобие на други азбуки, на всеки глаголически знак е дадено наименование. Не е установено защо за название на съответните знаци са избрани именно тези думи. Повечето изследователи твърдят, че думите се намират във връзка помежду си. Други намират наименованията за странни, дори загадъчни. За именуване на знаците са използвани различни части на речта – прилагателни, съществителни (в това число и абстрактни – слово, покой), местоимения (азъ, онъ, иже, нашь), наречия (дзело, добро, како), глаголи (веди, мьслите), предлог (от), съюз (и). Названията на знаците са улеснявали наизустяването и запомнянето на буквите и на тяхната последователност.

Всеки знак от глаголицата е имал числена стойност. Когато знакът има числена стойност, в повечето случаи се е заграждал с точки, а над него се пишела титла. Например:

В България, както и във Византия, се е използвала десетичната система – с 9 букви са се означавали едноцифрените числа, с други 9 – кръглите двуцифрени, с още 9 – кръглите трицифрени. Знак, равностоен на нула, е нямало.

В появилата се по-късно азбука – кирилица – е възприета византийската система за съответствия между знаците и числените им стойности. Затова част от кирилските букви нямат числово значение:

Най-често употребяваните думи не са изписвани изцяло, а били съкращавани. Първоначално това били свещените имена, названието на Бога или свързаните с него понятия, например: Иисус, Бог, Господ, Син Человечески, Син Божий, Мати Йесусова и други. Над съкратените думи се поставяли знаци, наречени титли. Понякога се е поставяла малка извита черта със ситна буква под нея, например:

Единственият препинателен знак била точката, поставена най-често в средата на реда. Тя изпълнявала ролята и на запетая, въпросителен, удивителен, многоточие. Най-често точката отделяла не цели изречения, а техни по-малки части.

Глаголицата се е употребявала в цялата българска езикова територия до началото на ХІІІ век. Най-разпространена е била в южните и югозападните български области във връзка с разгърналата се просветителска и книжовна дейност на Охридската школа. Глаголицата постепенно била изместена от кирилицата, която по устройство била по-опростена и лесна за усвояване. В известен период книжовниците ползвали и двете азбуки. По адриатическото крайбрежие на Хърватия глаголицата се е използвала до началото на ХХ век, предимно като тайнопис в някои манастири. В дешни дни тя се използва само като локално писмо на епархията Крижевци в Хърватия.

Названието на писмеността идва от думата „глаголати”, която означава „говоря”. В буквален смисъл думата „глаголица” означава „знаците, които говорят”.

източник: