Лечението на депресия обикновено е симптоматично, а причина за възникването й се търсят в серотонина. Оказва се обаче, че след шест десетилетия проучвания тази теория все още не е клинично доказана.

Съвременните изследвания на човешкото поведение разкриват колко малко знаем за умствените заболявания. Твърди се, че причините за тях са по-скоро свързани с теорията на еволюцията, отколкото с генетиката и дисбаланса на химикали. За да разберем какво е дисбаланс, трябва първо да знаем какво е баланс, а неврологията до момента не дава обяснение какво е оптималното състояние на мозъка.

През 50-те години в САЩ лекарство за гърчове става известно с разрушаването на депата на серотонин в мозъка, а страничния ефект е летаргия и сънливост. В същото време друг медикамент, за туберкулоза, води до промяна в настроението на 70% от 17-те приемащи го в продължение на 5 месеца. Така психиатрията се ориентира към медикаментозно третиране на умствените заболявания, а фармацевтичната индустрия с радост се включва в проучванията.

Учените сами се убеждават, че са открили нещо за човешкото тяло, а всъщност откритието е, че патентовани синтезирани химикали оказват влияние върху поведението. Ясно е, че антидепресантите имат ефект, но този ефект не е лечебен.

Аналогията е например жена със социална фобия, която открива, че няколко питиета облекчават симптомите й. След шест седмици тестове лесно може да се окаже, че тази „терапия“ е ефективна и да започне да се препоръчва на пациенти, дори и за превенция на симптомите. След десет години „терапия“ обаче, как тази жена, в период на абстиненция, да обясни на близките си, че наистина се е нуждаела от алкохол за химически баланс?

Доказателствата за неефективността на антидепресантите се крият в непубликуваните проучвания. Фармацевтичните компании правят множество изследвания на продуктите си, но не всички от тях виждат бял свят.

• Така например от 1987 до 2004 година 12 антидепресанта са били одобрени от агенциите по храните и лекарствата, базирано на 74 проучвания. 38 от тях са били положителни, а 37 са публикувани. 36 изследвания били негативни, т.е. не показали полза от лекарствата, като 3 от тях са публикувани с позитивно мнение.

• През 1998 година доктор Ървин Кирш, експерт по плацебо ефекта, публикува анализ на 3 000 пациента, третирани с антидепресанти, психотерапия, плацебо, или не получили никакво лечение, и открил, че едва 27% от терапевтичния ефект се дължи на действието на медикамент.

• Последващ анализ през 2008 година разкрива, че антидепресант действа по-добре от плацебо в едва в 20 от 46 опита, а разликата между двете е незначителна. Това малко предимство е клинично незначително и може да се дължи на странични ефекти.

Възможно е участниците в проучването да се влияят от лекарства, вярвайки, че това са медикаменти, които ще им помогнат. При едно изследване се оказало, че пациенти не получили очаквания ефект от лекарствата, ако си мислели, че приемат само захарно хапче.

Оказва се, че теорията за серотонина наистина е само теория, и не е доказана.Различни открития показват, че депресията може да не е резултат единствено на необичайни нива на серотонин, а по-скоро е свързана с неправилна комуникация между различни други части на мозъка.

Проблема с лекарствата е, че те създават смущения във функциите на невротрансмитерите, принуждавайки организма да компенсира това чрез серия от адаптации, в резултат на което след няколко седмици мозъка може да функционира по начин, различен от нормалния. Подобна промяна е например в чувствителността на рецепторите на към серотонин.

Това се нарича опозиционна толерантност. Оказва се, че риска за пациентите да възвърнат заболяването си е пропорционален на това колко „силно“ е лекарството – 44%, в сравнение с лечение с плацебо – 24%. Отсъствието на повторно заболяване, когато не се прекъсва лечението, е реакция към вещество, към което организма е вече толерантен.

Пациенти, които никога не са били третирани с медикаменти, също така имат по-леки пристъпи, и по-добро представяне в дългосрочен план. Според проучване, направено в Харвард, поне половината от пациентите, спрели лекарствата, се разболяват отново в следващите 14 месеца.

„Продължителният прием на антидепресанти може да стане причина за депресия. Възможно е веществата в лекарствата да променят начина, по който работят синапсите, което не само че понижава ефекта на самото лекарство, но и създава постоянно депресивно състояние.“ – казват от Харвард.

Предположението, че се разболяваме, когато спрем лекарствата си, не е съвсем вярно, по-скоро това са симптоми на абстиненция.

Според различни проучвания 60% от третираните с медикаменти все още показват симптоми след една година, въпреки подобрението от първите три месеца.Медикаментите довели до подобрение в 33% от пациентите, докато други форми на лечение довели до 60% подобрение. В друго мащабно изследване в 15 града, показва, че пациенти, които на са били подложени на терапии с психотропни лекарства като цяло имат по-добро здравословно състояние, симптомите им са много по-леки, а вероятността да развият психично заболяване – по-малка.

В 10 годишно проучване, направено в Холандия, се казва, че 76% от лекуваните от депресия без лекарства са се възстановили напълно, в сравнение с 50% при пациентите на лекарства.

Краткосрочните ефекти на лекарствата са по-добри, но не така стоят нещата са остатъка от живота, който може да не е толкова дълъг, именно поради употребата на медикаменти. Един от страничните ефекти на антидепресантите е склонност към насилие, включително и към себе си. Много лекари съобщават за безброй пациенти със самоубийствени идеи седмици след започване на терапията.

Антидепресантите всъщност не са създадени за депресия, а за много други и различни заболявания. Депресията е леко заболяване, в сравнение с шизофрения например, и не би трябвало да се третира с едни и същи медикаменти.

Каква е алтернативата?

Без съмнение е необходимо задълбочено разбиране на това, какво ни казват симптомите на депресията за тялото и духа ни. Необходими са много повече проучвания, както и намиране на начин за превенция.

Правилната диета е от значение за борба с депресията, и особено амино-киселините, които оказва се, подобряват състоянието, макар да няма клинични тестове все още.Правилното хранене води до добро общо здравословно състояние, а с това се намалява вероятността за заболявания.

Повече движение и духовни практики, като медитация и йога, също оказват положителен ефект. Народната медицина също така има своите лекове за подобни състояния.

Най-добрият начин да се предпазим от депресия е щастието, наред с всички позитивни емоции, мисли и чувства.

източник: http://fresh-science.com/depresiya-prichinata-ne-e-v-serotonina/