Содата за хляб е ненаситена натриева сол на въглената киселина. Получава се синтетично чрез химически процес, който включва натриев хлорид, вода, амоняк и въглероден диоксид (CO2). Тъй като е съединение на силна основа и слаба киселина, натриевият бикарбонат проявява алкални свойства. На практика почти всички популярни приложения на содата са свързани със способността й да алкализира средата, в която се внася. Поради ненаситения си характер, тази сол е нестабилна – лесно влиза във взаимодействия, отделяйки СО2. Тъкмо това нейно свойство е дало и наименованието й – добавена в тестото, под действие на температурата тя се разлага до натриев карбонат и СО2. Под влияние на въглеродния двуокис хлябът бухва.

Отдавна е известна употребата на содата в бита – свързва мазнините и почиства перфектно домашната посуда. Подобна е причината за използването й в домашната козметика. Отстранява от кожата излишната мазнина, като по този начин придава гладък, чист и свеж вид. В популярната медицина е класическото средство за неутрализиране на стомашни киселини. Последното обаче не е много препоръчително, защото отделения СО2 дразни допълнително лигавицата и се получава отново изливане в стомаха на порция киселини. В съвременната медицина приложението й е ограничено – като компонент на водно-солеви разтвори и коректор при изразена ацидоза.

Това, с което напоследък содата претърпя ренесанс и придоби едва ли не статут на панацея е хипотезата на италианския онколог д-р Тулио Симончини. Отдавна е известно, че отпадъчните вещества в обмяната са киселини. Почти всяко заболяване – възпаление или дегенерация водят до вкисляване – ацидоза. (Обратното – алкалозата е рядко състояние, предизвикано най-често от изкуствено вмешателство.) Най-тежката тъканна дегенерация – ракът е свързан обикновено с дълговременно вкисляване.

Лауреатът на Нобелова награда по физиология (1931 г.) биохимикът Ото Варбург дефинира ракът като група клетки развиващи се в силно променена кисела среда, живеещи предимно анаеробно (безкислородно) чрез ферментация на захари. Тулио Симончини доразвива тази теза, като казва, че раковата тъкан нараства освен в кисела среда и чрез вторична инфекция с популярната гъбичка Candida albicans. Оттук и презумпцията, че ако туморът се третира чрез алкализиране и унищожаване на гъбичките със сода, то той се стопява. Дали това е така и дали е толкова лесно предстои да се верифицира. Самият Тулио Симончини описва содата като ефективна главно тогава, когато туморът е достъпен с катетър за директно третиране. В никакъв случай не се препоръчва самодейното пиене на сода (особено с кленов или друг захарен сироп, който всъщност подхранва тумора!). Не е показанаупотребата на сода и за профилактика – болните ползвали сода против стомашни киселини също (ако не и по-често) развиват рак.

Нека не забравяме, че содата бикарбонат е химически продукт и като такъв има много странични ефекти. Снижавайки стомашната киселинност нарушава целия процес на храносмилане с всички последици от токсичност поради несмляната храна, както и непълноценно хранене. Намалената стомашна киселинност спомага за развитието за всевъзможни микроби в стомашно-чревния тракт, вкл. Хеликобактер пилори и проникването им през стените в кръвта.

Друг основен негативен ефект е хипернатриемията – содата е натриева сол и подобно на натриевия хлорид (готварската сол) задържа в тъканите вода и токсини, трупа поради това наднормено тегло, повишава кръвното налягане, води до загубата на калий, магнезий и много други необходими соли.

 Ако желаем да алкализираме тялото си, това можем да постигнем по естествен път, а не чрез химикали. Най-доброто средство са прясно изцедените зеленчукови сокове, зелените смутита и плодовите сокове. Суровата растителна храна осигурява най-доброто и балансирано алкализиране на организма ни, което не само ни почиства от киселини и отрови, но ни снабдява и с така необходимите витамини, минерали, ензими и биоактивни вещества.

източник