Просото е поредната незаслужено пренебрегната традиционна култура за сметка на модерните напоследък суперхрани като киноa и чия. Най-често дори не може да бъде открито в магазина, дори на щандовете за здравословна храна. И ако попитате за него, ще бъдете упътени към храната за птички. Крайно незаслужено за една така полезна, евтина и вкусна храна.
Просото – храна с дълга история в модерния свят
Просото е сред най-старите култури, с които човечеството се е прехранвало. Следи от него са открити от преди 7000 години при останки от керамични изделия, които служели за съхранението ми – най-напред в Етиопия, а по-късно – и в Индия и Пакистан. Преди разпространението на ориза, то било и основна житна култура и в Китай.
Просото всъщност не е зърно, а семе на семейство растения под общото наименование Panicum miliaceum L. ( на английски Millet). То е изключително издържливо и се нуждае от много малко вода, но търпи жарко слънце. Тези особености го правят разпространена храна в най-бедните и оскъдни на природни ресурси страни. Издържливостта му на вредители го прави безинтересно за произвеждащите пестициди компании и то се води за една от най-чистите култури. Лидер в производството е Индия с над 10 млн тона годишно, следват Нигерия и Нигер.
В България за просо се говори още по време на основаването на българската държава и столетия наред народът се е изхранвал с просеник (в който има и голямо участие царевичното брашно) – корав хляб, който не бухва, но засища и трудно плесенясва. От просо се прави най-хубава боза, а подобна напитка, с различна степен на алкохолно съдържание, има във всички страни, в които се отглежда то. Днес просото заслужава своя Ренесанс, защото на фона на останалите безглутенови суперхрани от другия край на света, то е далеч по-евтино, а ползите хич не са малко, дори повече.
Хранителен състав на просото:
Калории 1,582 kJ (378 kcal)
Въглехидрати – 72.8 g (от които фибри – 8,5 g)
Мазнини 4.2 g (oт които полинаситени – омега-3 – 0.1 g, омега-6 – 2.0 g
Белтъчини – 11.0 g
Витамин В1 0.42 mg (37% от дневната нужда)
Витамин В2 0.29 mg (24%)
Витамин В3 4.72 mg (31%)
Витамин B5 0.85 mg (17%)
Витамин B6 0.38 mg (29%)
Витамин B9 85 μg (21%)
Витамин K 0.9 μg (1%)
Калций 8 mg (1%)
Желязо 3.0 mg (23%)
Магнезий 114 mg (32%)
Манган 1.6 mg (76%)
Фосфор 285 mg (41%)
Натрий 195 mg (4%)
Цинк 1.7 mg (18%)
Мед 0.8 mg
Селен 2.7 µg
гликемичен индекс 71
Просото и ползи за здравето
На първо място просото е безглутенова храна и е подходящо за хора с хранителна непоносимост към глутена. Това я поставя в много ограничен списък със продукти, а цената й изпъква веднага.
Втората тенденция в храненето, в която то се вписва отлично, е, че просото след готвене остава алкална храна. Ако внимаваме за алкално-киселинния баланс, то е отново един отличен избор. Напоследък се твърди, че поддържането на алкалната среда е най-силното антиканцерогенно средство.
Просото е храна с много приложения за здравето. Като съвкупност от качествата си, но най-вече заради магнезия, то е изключително полезно за жени в менопаузата заради повишения риск от рак на гърдата, остеопороза и възпаления на ставите.
То предпазва сърцето и артериите от склерозиране, повишава сърдечния тонус. Профилактика срещу диабет II и при висок “лош” холестерол.
Фосфорът участва във строежа на ДНК кода ни – в нуклеиновите киселини, и е важен елемент на здравата клетка. Затова се препоръчва да се консумира просо при възстановяване от болести.
Голямото количество фибри и лесното усвояване предпазва от всякакви болестни състояния на храносмилателната система и също така – от камъни в бъбреците. Особено важно е значението на фибрите за здравето на дебелото черво, където започват много други заболявания.
За кулинарията
Просото е по-полезно да се консумира белено и полирано – то не губи ценни качества, но така се преодоляват дъбилните вещества в твърдата му обвивка. Фибрите в обвивката се намират и в самото зърно и остават част от полезните му качества. Обеленото просо се измива добре, докато водата стане бистра и може да се накисне за 1-2 часа. Друг вариант е да се сложи на сух тиган и да се напукат зърната, за да уврат по-бързо. Но като цяло – то няма нужда от много кулинарна обработка.
Просото може да участва във всякакви рецепти с ориз, кус кус, елда, булгур и т.н. То има мек, но сравнително неутрален вкус. Поема много вода и се вари в съотношение 1:2,5 вода. След завиране, огънят се намалява и се оставя да къкри около 25-30 мин. Ако искаме кремообразна текстура – разбъркваме и постепенно се разварява. Ако държим на отделни зрънца – не бъркаме, а накрая добавяме мазнина и съвсем леко разбъркваме да проникне тя между зрънцата.