Всички се прозяваме – животни, хора, дори ембрионите в утробата. Но защо? И защо прозяването е заразно?

По предварителни мозъчни скенери, областите в мозъка, асоциирани със самосъзнанието (способността ни за определяне на умственото състояние и чувства, както в себе си, така и в другите) и самоопределянето, стават активни, когато наблюдаваме прозяващи се хора. Много хора със състояния от спектъра на аутизъм и шизофрения не показват подобна мозъчна активност, и не реагират на прозявки. Това предполага, че заразната прозявка е резултат на емпатия и изграждане на нормални човешки взаимоотношения.

Защо обаче социалните ни взаимоотношения са базирани на прозяване, а не на хълцане, например? Никой не знае със сигурност, така както и никой не знае защо точно се прозяваме. Ембрионите се прозяват, за да раздвижат челюстите си, а възрастните – когато са уморени или отегчени.

В миналото прозявката е била сигнал за повишено внимание в племето, защото обикновено се е появявала с настъпването на мрака. Като ефект на групата се проявява и в качеството си на знак, че всички трябва да спят. На стража са оставали само определените за това лица. В този смисъл прозявката прилича на реакцията на пиците, когато се събират за сезонните си миграции. Когато видят друга птица, летяща в определената посока, към нея се присъединява друга, към тези две – други две и т.н. Естествено, това е само теория.

Според някои учени, прозяването е безусловен рефлекс, чрез който се възстановява кислородния баланс в организма и се отделят ненужните количества въглероден диоксид.

Според нас обаче прозявката не е нищо друго, освен културен начин да кажеш, че животът трябва да се приема спокойно. Няма нужда от пренапрягане. Важи за хора и животни… Всъщност има няколко теории, за това защо се прозяваме:

Занимавка за мозъка

При сънливост, умора, скука процесите на потискане в главния мозък започват да преобладават над процесите на възбуждане. В резултат се затормозяват и някои функции на организма, в това число и дишането. То става на по-редки интервали, по-дълбоко, от което в кръвта се натрупват въглероден окис и други продукти на обмяната на веществата. По-високите им концентрации автоматично въздействат върху центъра, контролиращ дишането в главния мозък, и провокират прозявка – поемане на по-голямо количество кислород.

Така бавното дълбоко вдишване по време на прозявката обогатява кръвта с кислород и снижава концентрацията на веществата, отделени при обмяната. А напрежението на мускулите на устната кухина, лицето, шията, участващи в прозяването, увеличават скоростта на кръвотока в мозъчните съдове. Всичко това подобрява кръвоснабдяването на мозъчните клетки и обменните процеси в тях се активизират.

Освен това прозяващият се човек се протяга (ако обстановката го позволява), напрягайки мускулите на ръцете, краката и гърба. Сигналите от натоварените мускули постъпват в ретикуларната формация, една от основните функции на която е да поддържа тонуса на мозъчната кора. С няколко думи, прозявката временно активизира всички функции на главния мозък.

Подготовка за битка или бягство

Медицинските специалисти, работещи с летци изпитатели и парашутисти, неведнъж са забелязвали, че преди отговорен полет мнозина от пилотите започват силно да се прозяват. Естествено, и дума не може да става за умора. Точно обратното – в такава ситуация всички системи на организма са в пълна бойна готовност. Изследвания установили, че в моменти, свързани със силно емоционално напрежение или опасност, се задейства древен механизъм – човек инстинктивно замира и затаява дъх, дишането се подтиска. И тогава прозявката идва на помощ. Наситената с кислород кръв от дълбокото вдишване постъпва в мозъка и мускулите за да поддържа състоянието на готовност за решителни действия.

Справяне със стреса

Когато човек се прозява, почти винаги притваря очи. Известно е също така, че по време на прозявка слухът се влошава, тъй като при това движение се разварят стените на евстахиевата тръба, съединяваща устната кухина със средното ухо и в него нахлува въздух. Това, което учените отбелязали като новина, били единодушните отговори, че прозявката предизвиква успокоение и отпускане.

Анализът на отговорите позволил да се предположи, че прозяването в крайна сметка намалява емоционалното напрежение. Ето още един възможен отговор защо пилотите изпитатели се прозяват, е – справяне с нервното напрежение. Прозявайки се вечер след изморителен ден, едва ли си давате сметка, че по този начин тялото се справя със стреса и се подготвя за спокоен сън.

източник: http://fresh-science.com/zashto-prozyavaneto-e-zarazno/