Ще научите как хората общуват чрез онова, което казват, и какво говори за тях тази информация. Ще научите какво значи, когато някой използва сарказми, прескача от тема на тема, непрекъснато прекъсва събеседника си или като че ли не е в състояние да спре да говори.
Ще откриете характерните черти на хората, които говорят откъслечно и не довършват изреченията си. Снабдени с подобна информация за разпознаване чрез говора ще бъдете в състояние да определите дали си заслужава да имате доверие на някого, ще определите неговото самомнение, игривостта му, емоционалната му зрелост и психологическото му състояние.
Вслушвайте се, за да откриете издайническа информация
Моят колега д-р Пол Канталупо обичаше да казва, че ако оставите някой да говори достатъчно дълго, той ще ви разкрие всичко, което бихте искали да знаете за него. Той наблягаше на всичко.
Д-р Канталупо имаше предвид изкуството да бъдеш добър слушател и да определяш какви са хората, като ги оставяш да разкриват важни неща за себе си. Хората, които разкриват вредни или неподходящи неща, не притежават умението да се въздържат. Те не са в състояние да крият информация за себе си пред другите, защото за тях не съществуват граници. Ако ви разкажат с най-големи подробности дълбоко интимни неща, това би трябвало да ви подскаже, че са обременени хора с психологически проблеми, които би трябвало да знаете.
Всичко, което трябва да знаете, както и още
Веднъж търсех да назнача агент за връзки с обществеността. Една кандидатка, с която проведох интервю, почти не ме попита за самата мен и за всичко, свързано с мен, а предпочете да говори за своя живот и как силно се влюбила в един мъж, с когото току-що се запознала. Тя поиска съвет от мен как да действа и какво да каже, за да разбере дали този мъж истински я харесва. В хода на разговора излезе, че е омъжена жена, която търси начин да разнообрази скучния си и тягостен брак.
Не желаех да навлизам в личните й проблеми, затова й предложих да говори с някой, който би могъл да й даде съвет. После насочих разговора отново към необходимостта ми от личност за връзки с обществеността. След няколко изречения тя прекъсна мисълта си и каза: „Знаеш ли, този мъж наистина много ми харесва. Не знам какво да правя. Той така се раздава, толкова грижовен и мил е. Аз не съм така грижовна, защото не са ме възпитали така, но имам нужда точно от такъв мъж като него.”
Насилих се да бъда любезна и казах, че всеки трябва да прави онова, което желае, и единствено той може да вземе своето решение. За трети път се опитах да насоча темата към моята кампания да намеря човек, който да се занимава с връзките с обществеността. Но кандидатката вече бе издала каква е – нестабилна и напълно разконцентрирана личност. Научих, че самата тя изпитваше огромна нужда някой да се грижи за нея. Не това ми бе необходимо за моя бъдещ агент, който ще ми осигурява връзки с обществеността.
Хората ще ви разкажат всичко и вие ще се сдобиете с информацията, която ви е необходима, само като внимавате какво издават с начина си на говорене и като четете между редовете.
Точната страна на историята
Моята приятелка Андреа срещнала Боб – хубав, богат предприемач на средна възраст, който много й харесал. Боб бил в процес на труден развод и разказал на Андреа за ужасната си бивша жена. Тя била много стисната, студена и недостъпна. Споделил с Андреа дори, че докато той и жената, с която се развеждал, се любели, тя му говорела, че трябва да отиде на пазар и да вземе прането. Андреа ми повтори тази история, превъзнасяйки добрите качества на Боб.
Посъветвах Андреа да не прибързва с укорите си към предишната му съпруга, тъй като бракът се прави от двама. Стори ми се смущаващо да кажа на вероятната бъдеща жена на живота му, че този десетгодишен брак си е имал и интимна страна. Казах на Андреа: „Вероятно на жена му повече й се е искало да отиде по магазините, отколкото да се люби с него, защото е усетила, че всъщност той не я люби. Може би не й е казвал колко е красива и желана. Вероятно не я е накарал да се почувства като истинска жена в леглото. Може би Боб е егоистичен, самомнителен мъж, който не е задоволявал нуждите на жена си и по този начин тя се е справяла със ситуацията.”
„Права си – каза Андреа. – Никога не бях помисляла за това.” Андреа поиска да се срещна с Боб и всички излязохме на вечеря. В края на вечерта и двете бяхме разбрали какъв е Боб. Той непрекъснато приказваше за бившата си жена – колко била лоша, как се подигравала с него. Говореше за това колко пари има, колко било скъпо всичко, както и по други общоизвестни теми.
С начина си на говорене Боб издаде колко е свидлив и стиснат, което по-късно демонстрира. Когато дойде сметката, той щателно я прочете. Извика келнера и му заяви, че нямало да плати за чаша „студено” кафе след вечерята. После остави нищожен бакшиш на келнера.
Боб беше студен човек и скъперник. Това си проличаваше в израза на лицето и в тона на гласа му. Той сякаш хленчеше и не му се разбираше какво говори. Явно бе човек, който съществува истински само когато говори за себе си и за парите си.
Разказа ни всичко, което ни беше нужно. Така че нищо чудно нямаше, че жена му търси известно удоволствие, когато ходи по магазините, след като не получава никакво удовлетворение в леглото.
Знаци на речта
Вслушайте се в човека, когато говори. Винаги ли се изказва лошо за другите или се замесва в дела, в които останалите като правило се възползват от него? Отбележете колко често говори как да надхитри някого в бизнеса. Когато говори за другите, отмъстителен ли е? Винаги ли се смята за жертва? Често ли някой друг обърква плановете му? Винаги ли воюва с другите?
Онова, което хората казват, е изключително важно, за да разберем човешката им същност. Говорят ли за неща, които не би трябвало да казват пред вас, а по-скоро да споделят с психоаналитик? Човек, с когото току-що сте се запознали и който ви доверява дълбоко интимни неща от живота си, няма никакви задръжки. По-скоро има лоша преценка. Едно е, ако сте негов близък приятел. Но да се обсъжда изневяра или навиците на бившата съпруга в леглото говори много лошо за този човек, особено ако сте се запознали неотдавна.
Предлагам ви обяснения на обикновените знаци на речта.
1. Много общителен човек
Хората, които наистина са добре организирани, знаят какво точно да кажат на другите. Те са словесно щедри на добри думи и фрази, мили и любезни. Те са искрени и отговорите им са истински и казани от сърце.
Тези хора са честни и няма какво да доказват. Те мислят, преди да кажат нещо, затова не шикалкавят и не говорят глупости. Те винаги съзнават какво казват и на кого го казват. Говорят истината. Говорят кратко, точно и е лесно да ги разбере човек. Зад думите им не се крие нищо. Каквото чуваш, това е.
Те са по-загрижени за онзи, с когото говорят, отколкото за самия себе си. Това ги прави добри слушатели. За тях е по-важно да проявят интерес към другиго, отколкото да се правят самите те на интересни.
Много общителните хора не изпитват нужда да бъдат в центъра на вниманието. Те са самоуверени и сигурни в онова, което казват, и няма какво да доказват пред никого.
Често използват печелещи доверието фрази като „вероятно можем” или „би било в твой интерес”. Усеща се съпричастност и хармония, когато говорят, и очакват разбиране и съчувствие. Те са чувствителни и емоционално сигурни.
2. Синдромът „ само се пошегувах”
Хората могат да ви разкрият много неща за себе си и какво е отношението им към вас чрез техните думи. Ако някой ви говори саркастични неща или грубости, последвани от: „Аз само се шегувах”, това подсказва много неща.
Макар тези шегаджии да казват, че така просто се забавляват и не бива да падате духом, всъщност те разкриват враждебност или ревност. Хора, които се шегуват по този начин, може би искат да скрият нещо, което ги кара да се чувстват неудобно, като например факта, че са на диета или стареят. Те са такъв тип хора, които не гледат нещата право в очите и е възможно да изразяват отрицателните си чувства към вас под прикритието на хаплив хумор. Всъщност това е сигнал за появата на сдържан яд към вас, към самия него или към живота изобщо.
„Ето, вземи си още една поничка, добре ти се отразяват – казва Боб на приятелката си, а след това добавя – Само се пошегувах.” Но Боб не се е шегувал. Всъщност е бил ядосан на приятелката си Бетси, че пълнее. Тази жена – с десет килограма по-пълна – не е онази, в която се е влюбил. В душата си той негодувал, че тя яде повече, отколкото трябва, и му се искало Бетси да е пак същата както в началото. Не можел направо да й каже: „Възмущавам се, че пълнееш толкова, защото по-слаба, ми харесваше повече.”
Те наистина не ви харесват
Кони била красива жена и изглеждала прекрасно за годините си. Тя отбелязвала четирийсет и петия си рожден ден. Повече от петдесет души се събрали, за да празнуват. Две нейни приятелки Катлийн и Джен се присмивали на възрастта й. Те правели на пръв поглед невинни забележки затова, че е „прехвърлила годинки”. Присмивали й се, че била стара мома и такава ще си остане.
В началото Кони не обърнала внимание на забележките им. Засмяла се и весело казала на двете да си гледат работата. През цялата вечер обаче те продължили да се присмиват на Кони. Най-накрая Кони се засегнала и обидила от начина, по който двете й „приятелки” се държали, и им казала направо.
„Слушай, Кони, погледни на нещата откъм веселата им страна. Какво ти става? Не разбираш ли от шега? Къде остана чувството ти за хумор? Та ние само се шегуваме!” – казали приятелките.
Съдейки по вида им и по начина, по който говорели, на Кони не й се сторило, че двете акули се шегуват. Думите им ги издали, те наистина изразявали враждебност, яд и ревност. В тях се четяла злоба. Целта на Катлийн и Джейн била да я злепоставят пред останалите гости. Вместо да кажат: „Днес ти е четирийсет и петият рожден ден. Поздравяваме те. Изглеждаш чудесно, предстои ти страхотен живот, ти си прекрасна приятелка. Обичаме те” – тя чула само недоброжелателен присмех.
Кони се замислила за емоционалната си реакция и стигнала до истината. Тези жени й завиждали. Държали се агресивно към нея и думите им разкрили истинските им чувства. Използвали своите „шеги”, за да прикрият действителните си намерения. Целта им била да я накарат да се почувства зле от факта, че остарява.
От саркастични думи и изявления боли, няма значение кой ги казва. Хората, които правят подобни забележки, особено ако след това подмятат „само се шегувах” – или не ви харесват, или ви завиждат.
Тези хора се чувстват несигурни в себе си и ги завладява състезателното начало. Помнете, че не се шегуват, независимо какво ви казват. Казали са го напълно преднамерено.
3. Несъзнателно говорене
Въпросът не е в това, че тези хора не са умни, те просто може да не долавят или не знаят някои неща. Поради това те губят точки в междуличностното си общуване и в общуването си на работното място. Може би някога са страдали от някаква деформация и са загубили връзка със ставащото около тях, или може би говорят на жаргон, или използват ругатни, защото имат ограничен запас от думи.
Неотдавна се срещнах с един господин тъкмо преминал седемдесетте. Беше преживял лек удар и трябваше да му помогна, за да си възвърне самоувереността и умението да общува.
Той ми каза, че взел на работа „цветнокожо момче”. Този израз ми подсказа много неща за него. Разбрах, че макар да е имал успешен бизнес, времето му бе отминало. Днес никой, който има социално съзнание, не би използвал подобен пейоративен израз.
Скромният му речников фонд отразяваше ограничените му познания за това как светът се е променил. Стана ми ясно защо той и синът му, който сега движеше бизнеса, бяха стигнали до такъв конфликт – как да се ръководи компанията. Този човек бе изостанал с десетилетия.
Хора, които използват политически неправилни думи, разкриват много неща за себе си. Спомням си как работех с един лекар, който говореше за медицинските сестри в кабинета си като за „момичетата”. Това ми подсказа, че той не се отнася с уважение към своите служителки, на което явно се дължеше голямото текучество при него. По-късно научих, че този лекар изобщо не уважавал жените.
4. Синдромът на противоречието
Хората, които противоречат на всичко, са наркомани на силата, те се чувстват застрашени до такава степен, че трябва да се изявят, като говорят обратното и издават повече информация, отколкото е нужно, за да засилят позицията си. Поставяйки ви в неловко положение, с думите си тези хора издават, че не ви уважават. Те се състезават с вас и или не ви харесват, или се чувстват застрашени от вас.
Подобен тип поведение обичайно се среща между сродни хора, близки по възраст, които имат склонността да противоречат, за да разобличат другия. Случва се често и при семейни двойки, които се конкурират взаимно.
Спомням си как едно семейство ме покани на вечеря. Беше доста неприятно изживяване, защото съпругата непрекъснато противоречеше на всичко, което съпругът й кажеше. Като му противоречеше, тя искаше да покаже, че го превъзхожда.
Когато например той говореше за пътуването им из Европа, спомена, че купил столове в стил Луи XIV. „Столовете не бяха Луи XIV – извика съпругата. – Бяха евтини копия. Бяха стари жалки столове, за тапицирането на които се наложи да похарча цяло състояние. Сега поне изглеждат почти прилично!”
След това съпругът сподели колко му харесала Флоренция. „Флоренция ли! – възкликна жената. – Флоренция изобщо не ти хареса! Само чакаше кога ще си тръгнем! Непрекъснато повтаряше как вече ти омръзнало да гледаш магазинчетата, украсени с разноцветни хартии, и колко скъпо било всичко. Та ти дори не отиде в музея, където е изложен Давид на Микеланджело, за бога!”
Съпругът със зачервено от яд лице отвърна: „Да, но то беше в деня, когато се бях отровил от някаква храна и цял ден лежах.”
„Не си имал никакво отравяне – каза съпругата. – Стана ти лошо, защото предишната вечер яде като прасе. Трябваше само да видите какво количество спагети изяде този човек – чиния след чиния!”
Бедният човек не можеше да я надвие. Цялата вечер, независимо какво казваше той, съпругата му се чувстваше длъжна да го разобличи, твърдейки обратното. Съпругът явно изпадна в неудобно положение – както и всички на масата. Всезнайката, за която беше женен, сигурно изпитваше огромно удоволствие, чувствайки че превъзходството и силата са на нейна страна, като противоречи на всяка негова дума. Но това съвсем ясно показваше, че тя е нестабилна, зла и не го уважава.
Най-накрая не издържах на тази сцена, затова учтиво се извиних. Беше ясно, че жената ненавижда съпруга си. Никак не се изненадах, когато една година по-късно открих, че двамата са се развели. Няма начин отношения, които се градят на такава конкуренция и липса на уважение, да имат успех.
Следващата приятелка на съпруга беше една добра жена, която ценеше онова, което той казваше, и през ум не би й минало да му противоречи особено пред хора.
5. Синдромът „ ще те срежа “
Синдромът ще те срежа е подобен на противоречието в това отношение. Тези хора не изпитват уважение към другите или са изключително ревниви и се чувстват застрашени от вас. Тези нестабилни хора смятат, че трябва да съсипят хората около себе си, за да могат те да изпъкнат. На тях им трябва власт и контрол, за да се чувстват добре.
Да кажем, че са ви повишили. Вместо да чуете: „Поздравявам те!” или „Много се радвам за теб”, ще чуете нещо подобно: „Е, знам колко са добри в тази компания, тук автоматически те повишават, защото за служителите то е като стимул.”
Вероятно сте отслабнали, след като сте били на диета. Няма да чуете: „Сигурна съм, че е нужна голяма дисциплина и воля, за да направи човек като теб.” Вместо това чувате: „О, прекалено си отслабнала! Чак си измършавяла! Да не си болна?” Нищо, което кажете на такива хора, няма да им бъде достатъчно. Те винаги ще открият словесен черен облак на безоблачно небе.
Тези хора сами не се понасят, затова се опитват да ви накарат вие да се почувствате по-зле, като ви срежат. Те особено обичат да ви се сопнат пред други хора, това ги кара да се чувстват по-силни.
Хората, които срязват другите, обикновено абсолютизират и често употребяват „никога” или „винаги”. Те като че ли виждат живота само по един начин – черен или бял, за тях има само „да” и „не”. В тяхната палитра на възможности няма сиво и определено никакво „може би”. В начина, по който говорят тези хора, се усеща арогантност, с която искат да ти кажат „ще стане или както аз кажа, или много ти здраве”.
Трудно е да се осъществи диалог с подобни индивиди, защото обикновено те не дават на другите да вземат думата. Те ще ви говорят вместо двамата да разговаряте. Те не се интересуват особено от онова, което вие им казвате. Те не приемат чужди мнения и като че ли знаят всичко. Те не са добри слушатели, защото са твърде заети, за да говорят, затова не обръщат внимание на онова, което вие имате да им кажете. Независимо какво казвате, те трябва да ви надвият или да ви срежат.
6. Синдромът да се говори като кречетало
„Млъкни! Моля те най-после замълчи!” Само за това си мислел Джеф, когато завел Лори да я запознае с родителите си. Искало му се те да я харесат, но тя не спирала да говори. Тя просто не можела да се удържи.
Хората, които просто не млъкват, са социални неудачници. Въпреки че тяхната приказливост на пръв поглед може да изглежда привлекателна, тя определено омръзва още след първия час. Като слушаш тези хора, които бъбрят без прекъсване и ти пълнят главата с всякакви баналности, като например как тя измила мивката, това е достатъчно, за да влуди всеки нормален човек. Те обикновено не обръщат внимание дали другият има време да ги слуша.
Такива хора са погълнати единствено от себе си и изобщо не усещат какво впечатление правят на околните. Те действат често, като задават някакъв въпрос, после отговарят преди събеседника си. Този тип личности не търпят мълчание, защото тогава ги обхваща паника и изпитват неудобство. Сякаш у тях има някакъв мотор, който не спира.
Те говорят, за да се облекчат и успокоят. Това отвлича вниманието им от негативни неща или значими чувства, с които им предстои да се справят. Тях ги привлича повече удоволствието да слушат как самите те говорят, а не ги интересува каква досада причиняват на другите.
На кречеталата им е трудно да се отлепят от телефона. Те не усещат, че със заповеднически тон някой трябва направо да им каже да млъкнат, дори може да се стигне дотам да им затворят телефона.
Тези хора не съзнават как непрекъснатото им бърборене дразни другите, защото са прекалено вглъбени в самите себе си, за да го проумеят. Те рядко обръщат внимание на каквито и да е неизказани думи или тактични забележки, които им правят отегчените слушатели. Единственото, което може да ги накара да млъкнат за известно време, е, ако това им се каже високо и ясно. То обикновено продължава около половин час – защото повече не могат да се владеят. Отвътре нещо ги кара отново да се разприказват. Не им правят впечатление забележките на околните, тъй като са погълнати в себе си. Дори и да се обидят, ще млъкнат за малко и пак ще продължат да говорят. Изтощително е човек да бъде около тях, макар и за кратко.
Често в детската си възраст тези дърдорковци са имали някакъв проблем в психическото развитие, което може да е причината като възрастни да говорят толкова много. Обяснението за това поведение се намира в една фаза на развитието на езика, която е около три и половина или четиригодишна възраст, когато децата непрекъснато бъбрят на околните, че дори и на себе си. В този период те непрекъснато задават въпроса, защо, дори след като им е обяснено неведнъж. Правят го не само за да им се обръща повече внимание, но за да се чуват как говорят и да упражняват новоразвитото си умение да говорят.
Когато пораснат, може да се окаже, че психически са изостанали и са запазили навика си от четиригодишни. Непрекъснатото им бъбрене може да представлява психологически защитен механизъм, за да не мислят за страха си да не останат сами или да бъдат изоставени. Те се нуждаят да са в компанията на други хора, тъй като имат огромна потребност от аудитория. Ако няма никой около тях, ще говорят на себе си.
Психотерапията често разкрива, че тези, вече възрастни хора, като деца са били непрекъснато оставяни сами. Или са ги заключвали и са прекарвали часове наред сами, или са били изоставяни психологически сами, родителите и близките не са им обръщали внимание. Затова те говорят без прекъсване, за да се забавляват, когато около тях няма никой. Развили са способността си да бъбрят като средство да задържат около себе си други хора.
Понякога прекалената приказливост се свързва с прием на наркотици, с умствено разстройство или с друг неврологичен или генетичен синдром. Затова добре е да се знае, че тези хора може да страдат от нещо по-сериозно.
7. Синдромът на клюкарстването
Хората, които говорят лошо за другите, не могат да бъдат контролирани. Те не се чувстват добре, искат да се усетят властни, затова клюкарстват. Клюкарите обикновено са подли и двулични, искат да бъдат ваши приятели главно за да изтръгнат информация за вас и да я споделят с други. Те не могат да пазят тайна и всяка информация, която разкриете пред тях, те ще разгласят на всичките си познати.
Повечето клюкари са ревниви, обичат да се състезават, търсят начин как да ви обидят или смажат. В известен смисъл с приказките си елиминират всеки, който ги конкурира. Както някога е казал Зигмунд Фройд – завистта унищожава всичко.
Тъй като тези хора са завистливи, те ще направят всичко, което е по силите им, за да накърнят репутацията ви, като разпространяват подробности от личния ви живот, които не бихте искали да се знаят. Запомнете това за клюкарите – тези, които ви носят информация, ще отнесат информация от вас.
Може да мислите, че сте споделили нещо добронамерено или непринудено, а после ще откриете, че някой е казал на някого какво сте му казали. Между другото може думите ви да са били: „Дона се държи странно”, след като клюкарят ви е разказал някои пикантни подробности. След това Дона ви обвинява, защото чула, че говорите против нея. Опитвате се да се защитите, но Дона е обидена и ядосана. Вие не сте казали нищо лошо за нея. Това е свършил клюкарят. След това клюкарят разказва на всички, че сте казали, че Дона направо е чалната.
Тези клюкари следят всичко с орлов поглед, имат уши като радари, затова внимавайте какво говорите пред тях. Те често ще преиначат думите ви и ентусиазирано ще разпространяват изопачена версия на вашите коментари, придружена с пикантни подробности.
8. Синдромът да се скача от тема на тема
Търпението на тези хора обикновено е много кратко и като че ли всичко бързо им омръзва. Обикновено са нарцистични по натура и са щастливи единствено когато самите те или онова, което ги интересува, са център на разговора или пък контролират темата, която искат. Те променят посоката на разговора така, както на тях им харесва. Тези хора са изключително досадни за компания, защото е трудно да участваш заедно с тях в разговор. Те обикновено са егоистични, манипулират околните, като направляват разговора така, че да съвпадне със собствените им нужди и интереси.
9. Синдромът „аз”, „мен”, „на мен”
Тези нарцистични хора не търсят приятелска размяна на идеи, а по-скоро изпитват наложителна необходимост да ви разкажат за себе си и колко са страхотни. Те винаги трябва да бъдат център на внимание. Също така може да са шегаджии, които непрекъснато разказват вицове и смешни истории, за да привличат вниманието на околните.
Независимо колко се хвалят, тези хора са неуверени в себе си. Ако не са център на внимание, готови са да направят всичко, за да си спечелят главната роля независимо от нуждите и желанията на хората. Те са изключителни егоисти и служат само на себе си. Основната им грижа е да покажат на другите колко са велики и биха направили всичко, за да го постигнат. Те непрекъснато говорят за себе си, за децата си, за семейството си. До втръсване. Хвалят се, за да се наложат в собственото си съзнание.
Това че говорят непрекъснато за себе си, показва неувереност и празнота. Тези хора са свикнали да смятат, че са подобри от останалите. Всъщност те просто отразяват своята празнота и неувереност. Приличат на деца, които не са пораснали повече от двегодишна възраст, когато са били на етапа „аз”. Те продължават да вярват, че светът се върти около тях. Ако се опитате да отнемете играчка на двегодишно дете, то ще се разбунтува и ще се разпищи, ще се разплаче или ще се раздразни. Същото се отнася и до тези, които употребяват аз, мен, на мен. Ако в разговор се опитате да им отнемете думата, пазете се! Те също ще се разбунтуват и със злобни думи ще ви обсипят с обвинения. Тях не ги е грижа, че имате собствено мнение.
Един богат предприемач, когото познавам, е изпаднал в тази фаза. Всичко, което казва или прави, се върти само около него. Хората го смятат за егоманиак, което той с готовност приема. Онова, което хората не знаят, е, че този мъж почти не е общувал с баща си, който рядко му обръщал внимание. Дори когато синът му направел нещо хубаво (като например отлична бележка по физическо), баща му пак не му обръщал внимание.
Като възрастен човек, независимо колко пари изкарва този човек, това никога не е достатъчно. Без значение коя жена го обсипва с любов, пак не му стига. Той просто иска да се увери, че никога повече няма да бъде пренебрегван, както баща му постъпвал с него, когато бил малък. Той показва на всички, че съществува и прави така, че разговорът да се върти около него.
Затова другия път, когато в разговор многократно чуете аз, не се ядосвайте и не прибързвайте с мнението, че този човек непременно е арогантен, егоистичен и сноб. Разберете, че има много неща, на които може да се дължи неувереността.
10. Синдромът заетост
Също като при клюкаря в живота на тези хора се случват малко неща, затова се интересуват от вашия. В повечето случаи те са настроени да се състезават и правят какви ли не манипулации. В крайна сметка обаче те са груби и не се съобразяват с околните. Те нахлуват в личното пространство на човека и не се задоволяват от отговорите, които им се дават. Чувстват се длъжни да се разровят по-дълбоко във вашите работи.
Хващат ви в най-неочакван момент и ви поставят в положение на отбрана. Чувствате се сякаш сте длъжен да отговаряте на настъпателните им въпроси като например: „Колко плати за това?” Или: „Този естественият цвят на косата ти ли е?” Или: „Защо се разделихте с твоя приятел?”
Тъй като повечето хора не задават лични въпроси, обикновено нямате готов отговор. Затова механично им казвате каквото искат да знаят. По-късно ви иде да се скъсате рт яд, когато си помислите „защо им го казах?” Грешката не е ваша. Те неочаквано са го измъкнали от вас, проявявайки грубост, наглост, безочливост.
Много от тези хора, които се бъркат където не им е работата, са останали на нивото на развитието си на тригодишна възраст – задават лични въпроси, без изобщо да им мине през ума дали това е прието. На тригодишно дете може да му се прости, когато попита: „Кога ще си имаш бебе?”, но на трийсетгодишен човек не е възможно.
11, Синдромът „ще ти разкажа всичко”
Има хора, които ще ви разкажат всичко, независимо дали искате да го чуете или не. Тези хора са много неуверени и за тях няма предели. В желанието си да поддържат връзка с другите, като споделят интимни подробности от живота си, те не осъзнават, че се отчуждават от тях. Често стават за присмех на онези, на които разказват всичко.
Тези хора също са изостанали в психическото си развитие на етапа от две- до петгодишна възраст, когато децата ви разказват всичко, като се започне с това, какво обичат да ядат до навиците им, свързани с гърнето. За разкриването на тази информация родителите им обикновено ги хвалят и им казват „добро момче” или „добро момиче”.
Но когато стигнат възрастта да тръгнат на училище, те бързо откриват, че има неща, които не се обсъждат – като например навиците в банята. На пет- или шестгодишна възраст детето научава от връстниците си или от учителите си, че някои неща си остават за лично ползване. Когато хората стигнат зряла възраст и продължават да разкриват най-интимните си преживявания, те очакват да получат същото одобрение, което са получавали като деца.
Съпругът на Анита, който бе двайсет и пет години по-възрастен от нея, неочаквано почина. Тя не беше на себе си, когато попадна в света на срещите след осемнайсетгодишен брак. Явно Анита не знаеше как да действа и как да се държи сред неженени и започна да прави гаф след гаф. Забърка се с мъже, които искаха да се възползват от тази богата млада вдовица.
Като неин терапевт не се изненадах, че Анита ми разказа най-интимните си преживявания – всичко, като се започне как тези мъже се представяли сексуално до размера на органите им, до това по колко оргазма имала. Тя вярваше, че тази информация ще бъде запазена, тъй като бях неин терапевт. Никога не бих разкрила нещо, което тя ми е доверила.
Веднъж обядвах с няколко души, които познаваха Анита, и те започнаха да се смеят за нещо, което Анита им казала. Аз смятах, че съм единствената, която знаеше тези изключително интимни подробности от сексуалния й живот, обаче се оказа, че ги знаят също Мери и Сюзън, както и Лайза, Джеймс и Кевин, да не говорим и за други хора, на които те бяха разказвали.
Изключителната неувереност на Анита, както и липсата на ограничителни линии, незнанието й, че няма нужда да си кажеш всичко, за да се сприятелиш с хората, я превърнаха в мливо в мелницата на клюкарите и я направиха за присмех.
12. Синдромът говорене със заобикалки
Когато хората не говорят открито и по същество, резултатът е непълноценно общуване. Като че ли повече жени спадат към тази категория отколкото мъже.
Когато хората използват високопарни думи, за да изразят проста истина, те може да причинят непоправими вреди в общуването помежду си. Онези, които увъртат, обикновено са блудкави, таят голяма доза страх, не желаят да задават въпроси и да противоречат. Предпочитат да спазват статуквото и рядко поемат инициативата да извършат някаква съществена промяна.
Понякога тези, които увъртат, смятат, че по този начин печелят точки, но дълбоко грешат. Болезнен пример за това се видя по време на Войната в залива, когато бившият посланик в Ирак Ейприл Гласпи докладва пред Комисията за външни отношения към Сецдта, че действала твърдо, когато се срещнала със Саддам Хюсеин в Багдад, малко преди войските му да нахлуят в Кувейт.
Според съдържанието на телеграмата обаче, която е изпратила до Държавния департамент, за да обобщи резултатите от срещата си със Саддам, тя имала „мек и примирителен тон” по време на разговора си с диктатора. Всъщност покойният сенатор Алън Кранстън заяви публично, че „по онова време едно твърдо предупреждение към Саддам Хюсеин би могло да предотврати нахлуването в Кувейт, а също и всички смъртни случаи и разрушенията, които то донесе”.
Вероятно, ако бившата посланичка беше по-пряма и бе намекнала, че Съединените щати ще отговорят при евентуално нахлуване на Ирак в Кувейт, Саддам Хюсеин би разбрал ясно думите й и би размислил много, преди да даде заповед за нахлуване.
13. Синдромът на прекалената прямота
Макар че идеята да се говори направо е добра, има такива хора, които минават на темата прекалено бързо без никакви предисловия. Такива хора като че ли не си дават сметка как думите и забележките им ще се отразят на другите.
За тях не представлява нищо да кажат в очите на някого, че греши или че не го харесват. Те или не са научили основните умения да общуват, или в психическото си развитие са останали на равнището между четири- и шестгодишна възраст. Децата на тази възраст обикновено казват прямо какво мислят, като не им минава през ума какви последствия биха имали думите им. Може на висок глас да кажат на обществено място, че някой е много дебел или че някой мирише.
Макар тези хора да са честни, бруталната откровеност в зряла възраст може да разруши отношенията с друг човек. В много случаи, когато големи хора са брутално честни и не се замислят за чувствата на другите, може да го правят, за да предизвикат ефект.
Може да са деспоти, които използват своята прямота като форма за сплашване, за да държат другите в подчинение. Много футболни и баскетболни треньори използват тази тактика, за да повлияят на спортистите да играят по-добре. Но в многото случаи, когато някой говори направо, това не сплашва другите, а ги отчуждава. Повечето хора не забравят подобни коравосърдечни думи и те остават завинаги загнездени в съзнанието им.
14. Синдромът на обезличаването
Хората, които говорят безлично, живеят в страх. Дълбоко в душата си те се боят от собствената си сянка. Вместо да кажат нещо подобно като „извинявай” и тогава да зададат въпроса си, те сигурно ще кажат: „Извинявайте, много съжалявам, че ви се натрапвам.” Или: „Ужасно ми е неудобно, че отнемам от времето ви, но…”
Хора, които говорят по подобен начин, страдат от ниско самочувствие и не желаят да причиняват неприятности. Подобни хора се държат по този начин, защото не могат да повярват, че някой би отделил време, за да разговаря с тях. Често пъти тези хора се изразяват кратко, защото не желаят да се разкриват, за да не разтревожат някого. Не могат да понесат да се окажат център на вниманието, опасяват се, че някой може да ги прецени, и ще ги намрази. Чувстват се по-удобно, когато стоят в сянка.
Те никога няма да преуспеят в живота, защото не се застъпват за онова, което по право им принадлежи. Оставят се другите да ги тъпчат. Ако другите им предложат подкрепа и кажат добри неща за тях, те пак ще успеят да се подценят. Да кажем, че ги похвалите за научните им постижения. Може да ви отговорят с: „Е, няма нужда да си много умен, за да го направиш.” Или: „Всеки би го направил.” Те винаги омаловажават себе си и постиженията си.
Много е трудно да се разговаря с тях, защото непрекъснато се стараят да се подценят и не ви дават възможност да ги поощрите. Те никога не приемат честна хвалба от никого.
Когато попаднат в положение да са център на внимание, такива хора се стягат и се притесняват ужасно много. Дори и да са умни и да имат много, което да кажат, те често остават сдържани и не казват нищо, защото това може да причини изпадане в конфликт със самите себе си.
Те умеят да мислят. Може да ви изненадат с нещо като: „Ами това, което исках да кажа, така и така ще прозвучи глупаво, но се радвам, че не се обадих.” Готови са да направят всичко, за да избягнат каквато и да е критика, макар и да са силно критични към другите. Подобен тип общуване потвърждава истинността на старата пословица, че когато обвиниш и посочиш с пръст някого, към теб ще се насочат три. Определено три пръста сочат към онзи, който се обезличава в общуването. Главното е, че те са така критични към другите, както и към себе си.
Така че следващия път, когато се опитате да направите комплимент, който няма да бъде приет, и то на някого, който непрекъснато се подценява, знайте, че този човек вероятно изпитва душевни терзания.
Едно предупреждение: подобен тип хора са силно пасивно-агресивни. Дори и да са крайно ядосани, и то с право, те никога няма да ви го покажат, затова бъдете готови да чуете много увъртания.
15. Синдромът „не знам”
Намират се хора, които се боят да направят каквото и да било, включително и да изразят мнението си от страх да не засегнат някого. Рядко способни да заемат категорично становище, тези хора се обезличават и се боят да не нарушат статуквото. Те често се боят от другите хора и от живота изобщо.
Присъствах на една вечеря и мъжът до мен непрекъснато отговаряше с не знам на всеки въпрос, който му задаваха. След известно време всички спряха да го питат какво мисли по един или друг въпрос, всъщност престанахме да говорим с него. Той ни дразнеше, защото отказа да се приобщи към групата. В края на вечерта господинът ме попита дали познавам някой литературен агент или издател, защото имал интересна идея за книга.
Въпросът му ме изуми. Нямаше начин да препоръчам този човек на когото и да било, след като той не разкри какво мисли. Хората се разкриват, когато споделят мнението и идеите си с останалите.
Отговорих му, че не ми е удобно да го направя, и му обясних защо. Казах му, че през цялата вечер съм се опитвала да го опозная и на всеки въпрос той смънкваше не знам.
Казах му, че това ме е накарало да се почувствам неудобно и да остана с впечатлението, че той крие нещо или че само приема, но и не дава никаква информация.
Той ми отвърна, че не бил мислил по въпросите, по които говорихме, не желаел да разстройва никого, в случай че изкаже различно мнение. Той не съзнаваше, че тъкмо като не изказа своето мнение, по този начин направи неприятно впечатление на всички.
Тогава му казах, че ако иска да стане писател, ще му се наложи да представи книгата си, където би трябвало да взема отношение по някои въпроси. Но тъй като не виждам да го прави, не ми е удобно да го пратя при свой познат издател. Той оцени това, което му казах, и по-късно ми се обади да ми благодари, че съм отворила очите му. Каза че неговото не знам може би е причината, че не е напреднал в живота толкова, колкото му се е искало. Беше прав.
Между другото онези, които винаги се съгласяват с всичко или отричат всичко, спадат към една категория незнайници. Просто трябва да осигурите обратна връзка, ако желаете да общувате с другите, и отговори като „не знам”, „да” или „не” са просто недостатъчни! Подобни отговори говорят, че човекът е стиснат, неуверен, бои се и трупа в себе си информация. Затова на такива хора е трудно да им се има доверие, да не говорим за необходимостта да се сближи човек с тях.
16. Синдромът да се лъже
Ако някой обяви нещо подобно като: „Искам да бъда напълно откровен с теб.” Или: „Никога не бих те излъгал”, първата мисъл, която би ви хрумнала, може да е: „Защо ми казва, че не ме лъже? Може би наистина го прави. От друга страна, защо изобщо ми казва такова нещо?”
Вашата интуиция се оказва абсолютно правилна. Тези уверения се използват от хора, които не са прями. Трябва да обръщате внимание на подобни изявления и тогава може да откриете някой, който може да не казва истината.
Хората, които не са прями, се издават както физически, така и с говора си. В началото на изречението може да проявят колебание, за да може в това време да подредят мислите си и да изфабрикуват онова, което искат да кажат. Случва се, докато говорят, много често да употребяват „хм” или се запъват с „ъ” или „ами”. Може да повтарят думи и изрази като (например „често … често работя навън”) или да повтарят части от думи (например „на мен наистина … истински ми харесва”), правят го, когато са притеснени. Тези повторения и колебания често се случват, защото хората, които не са искрени, вероятно не са очаквали някакъв въпрос или отговор. Може да не са били готови с лъжата, която отдавна са намислили да изрекат.
Възможно е хората, които не говорят направо, да прескачат от мисъл на мисъл или онези, които дават повече информация, отколкото е необходимо, да не казват истината. И най- предпазливият лъжец може да бъде заловен както Фройд пръв посочва в книгата си Психология на ежедневния живот от 1901 г. като „грешка на езика”. Всъщност хората може да се издадат, като забравят важни имена или имена на близки, или като изрекат нещо, което не са имали намерение да кажат, като например: „Помолих го да се сближим.
Искам да кажа, да се срещнем.” В този случай може би има някаква потисната мисъл, която се разкрива, когато човек се изпусне. Вероятно жената е имала повече неща предвид, както тя по невнимание разкрива, от една невинна среща с мъжа.
Друго издаване на синдрома лъжец е прекаляване с комплименти. Ако комплиментите са прекалено излиятелни, съществува възможност намеренията да не са честни. Тези хора изпяват хвалебствията си с единствената цел, за да ви разкъсат на парчета. На всекиго е приятно да получи комплимент, но никой не обича да го смятат за глупак, да го унижават и да проявяват снизхождение към него. Хора, които вършат това, винаги ще искат нещо от вас.
Конфуций е познавал такъв тип хора още през 500 г. пр. н. е. За тях той е казал: „Никога не вярвай на човек, който ти се умилква.” Съществуват приспособленци, които ще ви изпуснат като горещ картоф от ръцете си. Стига да се появи нещо по-добро или някой друг да има възможност да помогне на каузата им, за тези хора вие вече ще бъдете минало.
Адриана, телевизионен продуцент, наричала всички около себе си миличък, сладичък, сладурче. Правила им страшни комплименти с противен сладникав глас. Но щом получила онова, което желаела, Адриана почти престанала да говори на колегите си. В края на краищата всички разбрали колко е фалшива и не я назначили. Хората не желаели да работят с нея. Лицемерните й комплименти ги отблъснали.
Такива неуверени хора се правят на важни, като се опитват да манипулират другите. Затова непрекъснато лъжат, за да поддържат самочувствието си, или да упражнят контрол над другите. Желанието им е да държат човека на разстояние и да не му дават възможност да разберете какви са в действителност. Затова фабрикуват измислици за живота си или за другите, за да се правят на интересни и да спечелят власт.
Подобен на синдрома на лъжеца е флиртаджията.
Тези хора манипулират другите, за да видят кого биха могли да привлекат и докъде биха могли да стигнат. Няма нищо лошо във флирта, ако го правиш искрено. Искрен човек, който ви засипва с комплименти и ви преследва с покани да излезете с него, може и да има почтени намерения. Но трябва да внимаваме с онези, които използват флирта като средство за напомпване на своето его, като манипулират другите.
Такива са хората, които се забавляват, като пускат всякакви шеги със сексуален подтекст и обещания, които не изпълняват. Казват ви, че ще ви се обадят, и никога не го правят. Те просто се опитват да разберат колко хора ще ги сметнат за сексуални, привлекателни и очарователни.
Лъжците често живеят в страх, че хората ще открият истината за тях. Затова обикновено ви засипват с комплименти. Те прекаляват с тези си изяви, но дълбоко в себе си не изпитват желание да ви опознаят. Те използват думите като средство да ви държат на разстояние,
17. Синдромът да се фъфли
Хората, които фъфлят, обикновено са незрели и психически угнетени в детска възраст, подобно на онези, които имат висок и пронизителен глас.
Д-р Пол Канталупо наблюдавал фъфлещите възрастни хора и открил, че онези, които не произнасят правилно шипящите звуци, често се случва да са останали на психическото си равнище на възрастта 6-8 години. Той открил също, че хората, които като възрастни произнасят неправилно други звуци като „у” и „р”, може би са останали на психическото си равнище на възрастта, когато се усвояват тези звуци. Според наблюденията му през двайсет и пет годишната му практика млади жени, които фъфлели, често споделяли, че са били сексуално насилвани като деца по времето, когато са усвоявали тези звуци.
Докато неправилното или преиначено произношение на „с”, „з”, „дж”, „ч” при деца може да звучи сладко и приятно, то при възрастните вече не е така. Изследванията показват, че тези, които фъфлят, са смятани за мързеливи, отпуснати и неинтелигентни.
Когато обсъждаме хора, които фъфлят, е възможно да изпаднем в заблуждение, тъй като често има такива случаи при проблеми със зъбите или устата, които причиняват фъфленето. Така че винаги е нужно да се уверим дали няма съпътстващи обстоятелства за фъфленето, които се дължат на проблеми със зъбите.
18. Синдромът речта да се насища с етнически думи
Колкото и да е добре да се гордеете с произхода и с етническото си потекло, не е хубаво дотолкова да потънете във вашата култура, че да поставяте в неудобно положение хората около себе си, които нямат същия етнически произход и култура.
„И така този шмегеги се мисли за майвен. Аз направо плашинг. Той се шрайинг за всичко това и ми идеше да мишуга. Най-накрая му казах да си затвори писка. Сестра ми чула какво съм му казал и квелна с начас колко лошо съм се държал в гиферлах ситуация.”
Превод: „Този гадняр си мислеше, че знае всичко. Толкова се разсърдих, че ми идеше да се пръсна от яд. Той ми крещеше разни неща, които направо ме подлудиха. Най-накрая му казах да си затвори устата. Сестра ми чула какво съм му казал и преливаше от щастие как съм се справил с ужасната ситуация.”
Ако не знаете идиш, изобщо няма да разберете нищо от горния цитат. Дали ще вложите думи от идиш, испански, френски или китайски в речта си, е изключително грубо да го правите пред хора, които са от друга националност. Ключът към успешното общуване е да се намери общ език.
Хората използват тези изрази, за да държат останалите на разстояние, което не е правилно. Може да е приемливо като един вид връзка да се използват някои национални изрази, когато говориш на хора от същата етническа група, но не е прилично да се говори така пред други хора. Това ги отчуждава и ги изключва от разговора.
19. Синдромът да се използва жаргон
Хората, които използват жаргон, го правят, за да се приобщят към някаква група. Казват ви, че им е гот, и използват последни жаргонни изрази. Но истината при жаргона е, че в стремежа си да звучите съвременно, вие никога няма да сте в течение на всичко ново, няма да сте готини и модерни, защото жаргонът се мени всяка минута, така че онзи, който използва жаргон, винаги е изостанал.
Хората, които използват много жаргон, изпитват непреодолимо желание да се числят към някаква група. Говорят така, за да не ги разбират други извън тяхната „група”, също както аглийският кокни „слангуидж” се е развил в една строго определена група. Бил е създаден като тип код, който да се разбира само от шепа отбрани англичани.
Кой би могъл да знае, че „чинии с месо” означава нечии крака, „черен хляб” означава мъртвец, „чичо Нед” означава хляб, а „Лилиан Гиш” – парче риба. Той помагал на хората от работническата класа, които го говорели, за да се чувстват изключителни и уникални.
20. Синдромът на отплесването
Пазете се от онези, които ви казват повече, отколкото бихте желали да знаете, или се отплесват: възможно е да не ви казват истината.
Гейл подозирала, че съпругът й, с когото били женени от десет години, й изневерява. Тя много се разстроила и дойде при мен за консултация. Съпругът й винаги закъснявал и всеки път имал готово извинение. Тя искаше да разбере дали я лъже къде ходи. Казах й следващия път, когато се прибере късно, да го попита къде е бил и да следи дали ще й отговори направо или ще се отплесне. Тя направила точно така. На въпроса, къде беше, той отговорил:
„Ами отидох в дрогерията да ти търся подарък и тогава се сетих, че нямам дребни. Не можаха да ми развалят, затова се наложи да прескоча до кафенето „Фенси” и да ги разваля.
Няма да познаеш кого срещнах там – един мой стар приятел от армията Джо. Не бяхме се виждали двайсет години. Казах му, че не изглежда много добре, а той ми довери, че неотдавна се били разделили с жена си. Оплака се, че имал син, който нещо загазил, защото нарушил закона, и сега бил в изправителен дом.
Бедният беше така разтревожен, че изпих няколко бири с него, докато се съвземе. После не можах да намеря ключовете си, затова известно време лазихме на колене по пода, търсейки ключовете. Там открихме сума ти други неща, но не и ключовете.
Най-накрая ги намерих в тоалетната, а когато поисках да изляза оттам, бравата заяде. Не можах да изляза, а пък моят приятел се зачудил защо се бавя. Дойде да ме търси в тоалетната и се наложи най-после да разбие вратата, за да ме измъкне. Тези врати са толкова стари. Не мога да разбера защо не ги поправят. Стоях там половин час, докато се измъкна. Щяхме да се обадим в пожарната да дойдат на помощ, но моят приятел настоя, че той ще отвори вратата, и аз го оставих да прави каквото ще.”
Съпругът на Гейб продължил с още много отклонения в измислената си история и станало ясно, че подозренията й се оправдали. Той имал някаква връзка. Тя го попитала само къде е бил. Той я засипал с информация, за да обясни вината си за тричасовото си закъснение. Най-накрая тя го попитала направо дали има връзка, и той си признал.
Хората, които имат синдрома на отплесването, се забравят и говорят каквото им падне.
Те бъбрят безспир, отплесват се по едно или по друго, за да скрият, че не искат да кажат простата истина.
21. Синдромът на заекването
На всекиго се е случвало да пелтечи или да заеква, когато е нервен, смутен или сплашен. Заекването често се състои от колебание, дълга пауза или повторение на думи или срички. Заекващите често са нервни, стеснителни, боязливи, или не казват истината. Дали това е вярно, зависи от обстоятелствата кога заекват, от степента на заекване и продължителността на заекването.
Много е писано за хората, които заекват или пелтечат, и съществуват много противоречия в тази област. Според някои хроничното заекване се дължи на психологически причини, други пък смятат, че то се дължи на условията на живот в ранното детство. Има такива, които мислят, че е генетично, а според други то е комбинация от трите.
Всъщност много патолози по говора не могат да стигнат до съгласие какъв курс на лечение да предпишат, защото заекването се обяснява с много неща. Но независимо на какво се дължи, този проблем причинява на хората много страдания и неприятности.
В никакъв случай не казвам, че хората, които страдат от хроническо заекване, са лъжци. Но факт е, че хората, които говорят нормално, когато решат да излъжат, проявяват колебание, правят дълги паузи и повтарят думи или срички.
Психологът Пол Екман пише, че по гласа може да се познае кога човек лъже. Той има предвид хората, които правят прекалено дълги паузи, и то твърде често. Те проявяват колебание, когато е техен ред да кажат нещо, в началото заекват доста често и се получава нещо такова: „аз, аз, имам предвид, всъщност аз, всъщност аз имам предвид”, или пък използват части от думи „на мен наис-наистина ми хареса”. Екман твърди, че хората, които проявяват подобно колебание, го правят, защото онзи, който лъже, често пъти не е разработил истинските си чувства или предварително не е решил какво да каже. В резултат на това се получава конфликт в съобщението, което изрича.
Други реагират отрицателно на подобно поведение. Дълбоко в себе си съзнават, че става нещо съмнително – че тези хора не са искрени. Те не знаят точно защо, но чувстват, че нещо не е наред. Наблюдавали са поведението на хора, които лъжат. Като последица може да се откажат да имат нещо общо с този човек в бизнеса или в личните си отношения.
За съжаление тази е причината заекващите да страдат толкова дори когато не лъжат.
Очевидно повторенията и колебанието оказват лошо въздействие върху човешкия невробиологичен механизъм.
Точно това се случи, когато Лестър Хейс – бившият защитник на Лос Анджелис Рейдърс, пресече печеливш пас и така неговият отбор спечели Суперкупата. Телевизионните камери се смъкнаха надолу към Лестър, той прояви колебание в говора, започна да повтаря първата сричка на първата дума, която искаше да каже, и я повтаряше безспир. Така и не можа да каже каквото искаше. Само повтаряше няколко звука. Той изживя истински кошмар в живота. Но милионите му поддръжници изпитаха силно неудобство, докато го гледаха.
Още по-нетактичен беше спортният журналист, който без никакво съчувствие заливаше Лестър с въпроси, докато немигващата камера бе фокусирана върху него. Всички изпитаха неудобство, защото режисьорът не пожела да даде панорамна снимка и да изключи микрофона, докато на Лестър му мине словесното блокиране.
Тъй като милиони зрители станаха свидетели на този инцидент, включително и потенциални рекламодатели, това коства на Лестър милиони от реклами на различни продукти. След този случай никой не можеше да повярва, че той би могъл да рекламира някакъв продукт.
В края на краищата Лестър им доказа, че грешат. Той дойде при мен, за да поработим върху запъването му. Прекарахме часове заедно в усилена работа. Скоро той вече можеше да контролира заекването си и стана търсено лице за реклами.
22. Синдромът да се мънка
Често се случва хората, които мънкат, да имат ниско самочувствие. Те може да са стеснителни, свити и плашливи, а мънкат, защото смятат, че това, което ще кажат, не е важно. Те са неуверени в себе си и с гласа си крият нещо. Това може да бъде и форма на словесна пасивна агресия, при която не казват всичко, което мислят.
Въпросите за оценката са ключов фактор за мънкането. Често тези хора изпитват силен срам и неудобство от това, което са те, и какво са направили в живота си. Предпочитат да стоят незабележими и в сянка, така че никой да не ги вижда. Те, упорито се стараят вниманието да не се насочи към тях.
Тъй като хората често карат мънкащите да говорят по-високо и да повтарят казаното, вниманието към тях се насочва автоматически, независимо дали го искат или не. Те желаят да бъдат незабележими, но когато слушателите им не ги разбират, се дразнят. Мънкащите от своя страна се притесняват, защото вниманието се насочва към тях, а им се иска да стоят настрани. Така че се образува един порочен кръг от напрежение между слушателя и мънкащия.
Всъщност това е толкова досадно, че близо 80% от хората, интервюирани от организацията Галъп, смятат мънкането за третия най-досаден навик в говора. Трябва да използваме съчувствен и ласкав, а не рязък тон, когато караме мънкащите да говорят по-високо.
23. Синдромът на откъслечната реч
Изключително трудно е да се проследи посоката на мисълта на някои хора. Те имат умствени и емоционални проблеми. Може да страдат от мозъчно разстройство, химически дисбаланс, това да бъде реакция от употреба на наркотици или може да имат сериозни психически проблеми, дори шизофрения.
Когато някой винаги говори накъсано, определено има нещо нередно. Децата говорят накъсано, докато учат езика, и това е нормално. Но този начин на говор не е нормален за възрастните. Когато чуем накъсана реч, трябва да обърнем внимание и да разберем какво не е наред. Често тази накъсана реч отразява неправилна координация на мускулите на тялото.
Израелският физиолог Моше Фелденкрайс пише в класическата си книга Неуловимото очевидно, че неправилно координираните движения на тялото са импулсивни и незавършени, тъй като една част на тялото е напрегната, а в същото време друга – отпусната. По подобен начин една част от речта може да бъде смислена, докато друга – напълно безсмислена и да не следва линията на мисълта. Речта и мисълта са накъсани. В допълнение на това зрителният контакт с такъв индивид е вял, той прилича на човек потънал в мислите си.
Този смущаващ тип говор често се наблюдава при шизофреници, които наблягат на известни думи и изрази, а скоростта и ритъмът им на говор не съвпадат.
Една моя приятелка Бет поиска да ме запознае с приятеля си Робърт, който дойде с два часа закъснение. Това, което той говореше, нямаше никакъв смисъл. Изреченията му бяха несвързани, той нямаше логична линия на мисълта и не можех да проследя какво казва.
Когато той отиде до банята, Бет развълнувано ме попита какво мисля за него. Отнесох се честно с нея. Отговорих й, че или е дрогиран, или съвсем не е наред. За мен думите му нямаха никакъв смисъл. Бет се разсърди и щом той се върна от банята, си тръгнаха.
Същата вечер Бет ми се обади разплакана. „Беше права – каза. – Той е наркоман. Каза ми, че бил чист и че от години не е докосвал наркотик, но аз видях как той и приятелите му се дрогираха в апартамента му. Тогава си тръгнах. Мислех го, че е истински гений и затова говори така.”
Когато чуете някой да говори по този начин, бъдете нащрек. Това може да се дължи на много причини и не всичките да са добри. У този човек може би не всички способности функционират хармонично.
Важно е също да се отбележи, че някои хора, чиято линия на мисълта тече нелогично или речта им е откъслечна, може да приемат психотропни медикаменти за подобряване на психическото си състояния.
24. Синдромът на колебливия
Споменах как някои колебания може да бъдат свързани с лъжи. Възможно е човек да проявява колебание, докато се опитва да изфабрикува някоя лъжа. Колебаещият се може да бъде свит и неуверен индивид, който не желае да прави грешки, или се старае да бъде перфекционист в желанието си всичко да бъде хубаво и точно, когато говори.
Има и такива, които се колебаят и се бавят прекалено много като форма на арогантност и в желанието си да властват. Те ви карат да ги чакате да довършат това, което искат да кажат. Тези колебаещи се хора са чешити, които смятат, че това, което казват, е изключително важно. Затова ви карат да чакате, правят дълги паузи, за да се представят за по-умни. Това е манипулативен способ, при който казват нещо за три минути, а то нормално би им отнело три секунди.
Ако се опитате да прекъснете тези колебаещи се личности, по-често срещаният вариант е, че те няма да ви обърнат внимание и ще продължат да говорят сякаш нищо не се е случило.
Когато преценяваме колебаещия се, основното е да знаем и други важни подробности. Не всички колебаещи се лъжат или се опитват да бъдат арогантни и властни. В наше време, когато толкова много хора са на рецепта за лекарства, стабилизиращи настроението, се появи нов въпрос относно общуването. Не е необичайно да срещнем хора, които често проявяват колебание в средата на изречението и забравят какво са имали намерение да кажат. Ако това се случва много често, значи този човек взима лекарства. Това може да се окаже показател за сериозно невромоторно увреждане като например деменция.
25. Синдромът на вечно вайкащия се
Срещат се вечни словесни жертви, които смятат, че светът им е длъжен, затова че съществуват. Те непрекъснато се оплакват, охкат и пъшкат за нещо определено и за всичко изобщо. Техният разговор се върти около това как всички са постъпили неправилно с тях и колко им е зле заради нещо.
Дали се отнася за здравето им или за отношенията им с други хора, те просят внимание, търсейки помощ. Но когато други се опитат да им предложат тази помощ, те рядко им обръщат внимание. Обвиняват всички и всичко около себе си. Те не са в състояние да оценят нищо и се саморазрушават. Като че ли си остават вечните вайкащи се, които живеят в миналото. Разговорът с тях дори за кратък период от време изцежда енергията ви. Те са депресирани хора, които дърпат надолу към себе си всекиго, за да слезе до тяхното ниво на нещастие.
Ако им предложите изход от ситуацията, рядко пропускат да отговорят с „да, ама”. Винаги ще намерят извинение защо не могат да разрешат проблемите си. На тях като че ли им е приятно да се представят за мъченици. Това им поведение дразни и гневи околните, които смятат, че усилията им да помогнат на тези хора са напразни.
26. Синдромът на лаконичния
Изключително тихите хора често изглеждат плашливи, защото е трудно да се разбере какво всъщност мислят. Те рядко споделят мнението и идеите си, затова проявяваме подозрение и не им вярваме.
Ако отбележите: „Хубава кола имаш”, те отговарят: „Да, вярно.” Когато ги попиташ каква е колата, отговарят с две думи: „Тойота Супра.” „Доволен ли си от нея?” – питате. „Ами да” – отговарят те. „Как реши точно нея да купиш?” – е следващият ви въпрос. „Просто ми хареса.” Тези хора не ви предлагат нищо друго освен кратък отговор на въпроса, който задавате. Те не умеят да разговарят и никога не завързват разговор, нито пък дават допълнителни подробности към отговора си.
Често при лаконичните хора се сблъскваме с психически проблеми. Обикновено те са изключително свити, самовглъбени и стеснителни. Тези хора се самозадушават и често потискат истинските си чувства. Те като че ли не си разрешават способността да разкрият какви са всъщност и, общо взето, се затварят пред нови хора, нови идеи и нови начинания.
Те са резервирани и се държат отчуждено, така че да не бъдат зависими от другите. Така те се превръщат в самотници. Живеят в страх, тъй като не се осланят на другите. Обикновено избягват конкурсното начало. Когато са принудени да говорят, те се чувстват сякаш са наказани или някой ги измъчва. Затова говорят само когато някой ги попита нещо, или пък когато те пожелаят да говорят. Обикновено са упорити личности, които се опитват да властват над другите със своето пасивно-агресивно мълчаливо държание.
Такива хора хранят негодувание и доста голяма доза вътрешен гняв и враждебност. Изглеждат слаби, мекушави и тихи, но съвсем не са такива. Те плашат, защото, като потискат чувствата си докрай, в края на краищата един ден изригват.
В повечето случаи те се затварят, защото се боят да не ги наскърбят, което вероятно се дължи на някаква травма от миналото им. В общуването те отказват да участват в пълна степен и емоционално се разграничават от другите.
Те са непреклонни хора, които явно не умеят да се справят с промените. Използват непрекъснато едни и същи думи и изрази като „обзалагам се”, „съвсем сигурно”, „предполагам” или „не знам”. Те често свеждат отговорите си до една или две думи, тъй като решават, че другите говорят прекалено много, затова си пестят думите.
Те отбягват другите хора и възприемат поведение, че не ги е грижа. Често чувстват безнадеждност и се примиряват със своя начин на живот, затова стоят на позицията, защо да се тревожа дали хората ще ме приемат. Това още повече ограничава общуването с околните.
27. Синдромът на снизходителния
Тези всезнайковци никога не ви слушат, нито пък разговарят с вас, а само говорят пред вас. Подобно на някой професор или лектор те говорят отвлечено на висок интелектуален стил. Те са словесни сноби, които, като говорят отвисоко, се опитват да накарат другите да се почувстват на по-ниско стъпало от тях. Те често артикулират думите прекалено отчетливо, използват високопарни думи, говорят бавно и преднамерено, сякаш говорят на дете.
Често използват хладни и заплашителни изрази като „би трябвало да направиш*’ или „по-добре направи” и дразнят околните, като се отнасят без уважение към тях. Те говорят, като подценяват слушателите си, за да покажат своето превъзходство и изключителна ценност. Това са надменни хора.
Те са нелюбезни и не зачитат другите, тях не ги интересува дали някой друг се опитва да вметне някоя реплика. Очевидна е потребността им да говорят и обясняват авторитетно и на висок стил да изкажат мнението си. Ако някой, ги прекъсне, както и често се случва, обикновено се сърдят и се разстройват. Приемат го като нападка към себе си. От друга страна, може да млъкнат и да се държат настрани, когато нещо им омръзне, или не се интересуват от темата.
Изключително трудно е да се общува с такива хора, защото те искат да държат нещата в свои ръце и вярват, че това, което мислят, е единствено правилното.
28. Синдромът на подстрекателя
Подстрекателят, или този, който се меси в чужди работи, се опитва да създаде неприятности, като ви дразни. Такива хора изпитват най-голяма радост, като изричат неща, които знаят, че ще ви разстроят. Техният живот е толкова мизерен, че те се стараят да направят също такъв и живота на другите. Общуват като използват инсинуации само за да причинят раздори. Може да имате щастлив брак и да знаете, че отношенията ви са солидни, но когато се намери такъв човек да ви подстрекава, вие започвате да си задавате въпроса, дали наистина отношенията ви са толкова здрави.
„Сигурна съм, че Том наистина те обожава и е напълно предан съпруг, макар че онзи ден прекара цял следобед с Марси” – е възможно да каже вашата приятелка. Или: „Не че искам да се меся, но Клио не работеше ли за теб, а не за Джим? Видях я в неговия кабинет и той й възложи някаква работа.”
Тези хора са плашливи, потайни, двулични, които много държат да се забавляват за ваша сметка. Много обичат да си пъхат носа във вашите работи и да ви дават съвети. Те причиняват неприятности и единствената им цел е да ви кажат нещо, което ще ви разстрои и ще вгорчи живота ви.
29. Синдромът на мърморкото
Това обикновено са хора, които обичат да контролират всичко. Искат да са сигурни, че нещо трябва да се направи, затова ще ви попитат сто пъти дали е направено. Непрекъснато ще ви опяват, за да се уверят. Мразят да не им се обръща внимание и ще направят така, че да ги забележите, като ви дразнят, докато извършите онова, което те искат.
Най-голямото им желание е да държат под контрол всичко и са силно критично настроени към другите. Когато най-после свършите онова, което те желаят, пак не е достатъчно. Ще започнат да ви критикуват и да изтъкват как все пак не оправдавате доверието. Мърморкото често пита: „Защо винаги правиш така?” „Защо не вдигнеш чорапите си от пода?” „Защо винаги трябва да кажеш това или онова?”
Мърморенето е главната причина семейните двойки най-накрая да стигнат до терапия и да се разведат. Това е взаимна игра на сила, в която никой не печели. Ако мърморкото престане да мърмори, на тези хора все пак ще им останат много неща, за които да си говорят, и да има по-малко тъга и сръдни.
30. Синдромът на прекъсването
Според изследвания на Галъп личностите, които прекъсват другите, притежават най-дразнещия навик да говорят. Близо 90% от запитаните са заявили, че не могат да понасят, когато някой ги прекъсва, докато говорят. Всъщност онези, които прекъсват другите, пораждат силна враждебност у тях, защото не ги оставят да доизкажат мисълта си или да споделят идеите си.
Тези, които обичат да прекъсват, получават пълна власт над разговора и не дават думата на никого. Тяхната грубост показва, че са самомнителни и не забелязват другите. Често когато човекът, когото са прекъснали, видимо се подразни от тях, те продължават да говорят, без да обръщат внимание на факта, че го обиждат.
Подобно на човека, който скача от тема на тема, този, който прекъсва, изпитва необходимост да контролира темата на разговора. Такива хора са егоисти, затова нуждата им да си кажат онова, което имат да казват, е от първостепенно значение, дори по-важно от това да завържат връзка със събеседника си. За тях е изключително важно последната дума да бъде тяхна, иначе ще останат неудовлетворени. Те трябва да командват парада и през това време цялото внимание да бъде насочено към тях.
Дълбоко в себе си подобни хора са плашливи, до такава степен не могат да се владеят, че се смятат длъжни да се постараят да контролират всичко, включително и разговора.
31. Синдромът на ругаещия
Хората, които използват ругатни в разговора, го правят, за да звучат или съвременно, или да покажат, че стоят на твърди позиции. В много случаи това е отбранителен механизъм, който се прилага, за да се държат другите на разстояние. Ако другият участник в разговора се чувства удобно да използва същите ругатни на простонароден език, това би могло да сближи двамата. Много пъти хората псуват за ефект. Те искат да видят как го приемате и какъв сте. Може да го правят и за да постигнат шоков ефект както един мой бивш клиент.
Този господин имаше проблем с представители на властите и беше известен бунтар в средите на шоу-бизнеса. Репутацията му ми беше известна. Когато дойде в моя кабинет, той се беше подготвил да ме изпита. Опита се да ме шокира, като ме обсипа с нецензурни думи.
В случая обаче той се потресе. Въпреки че не е в стила ми да използвам ругатни, по време на пръв поглед безсмисления ни разговор аз нарочно му върнах някои от циничните думи, които той използва.
Щом ги чу, на лицето му засия щастлива усмивка. „Харесваш ми. Ти си страхотна жена” – каза. От този момент нататък ние вече се разбирахме. Той главно ме изпитваше и с изненада разбра, че не съм скована и нямам намерение да го съдя, затова в мое присъствие се чувстваше удобно.
Много кавгаджии или падащи си по контрола ругаят, опитвайки се да се сдобият с власт. Правят го, за да изпитат другите, също като моя клиент, бунтуващия се артист. Те използват този прийом да привлекат вниманието, да докажат властта си над другите и да провокират някаква реакция. Те много приличат на пет- или шестгодишни деца, които се прибират от училище и казват на родителите си да вървят на м…. си, ако им кажат да направят нещо, което те не желаят.
Родителят е шокиран и вероятно сърдит. „Никога повече да не ми говориш така.” Детето не може да повярва, че тази малка дума предизвиква толкова силна реакция. То вече свързва тези думи с власт, сигурно е, че ще породи реакция, макар и негативна. Когато децата поотраснат, те бързо научават, че тези думи упражняват голяма власт, и ги използват за ефект.
Спомням си един мъж, който си падаше по мен. Аз също се бях привързала към него до момента, когато започна да псува. Всъщност той ме изпитваше, за да разбере дали ще го харесвам, ако се държи така. Истината е, че не го харесвах чак толкова, но псувните му ми подсказаха, че този мъж таи вътрешна враждебност.
Подобно държание мога да търпя в професионалния си живот и при срещите си с моя пациент, бунтуващия се артист, за да постигна разбирателство с него, но в личния ми живот то няма място. Не желаех мъж, който да ми показва колко е твърд и груб. Това ме смущаваше. То също ми подсказа много неща за преценката на този мъж, а тя беше изключително слаба. Той практически не ме познаваше, а пред мен изсипа купища псувни. Той не си даваше сметка, че може да се обидя, и не съзнаваше, че това в никакъв случай не е начин да направиш впечатление на жена.
Разбрах също, че ако бях завързала връзка с този мъж и го бях представила на мои колеги, не можех да съм сигурна, че ще използва подходящ език. В края на краищата, ако имаше толкова лоша преценка и псуваше пред мен, кой би могъл да каже, че няма да използва същите думи пред други хора. Би било неудобно за всички и не желаех да рискувам.
