Съдбата на  методите с благоприятно въздействие върху човешкото здраве е различна. Някои, едва успели да се появят, изчезват безследно, други, преминали през трънлив път, се запазват от векове. Един от най- старите в историята на медицината методи за лечение на различни заболявания, с категорично доказан ефект е вакуум- терапията. Произходът му можем да търсим в дълбините на вековете. Аборигените на Австралия и Америка са използвали методи за “прогонване на духа на болестта” с помощта на кух биволски рог. В китайската традиционна медицина се използват и до днес бамбукови цилиндри или високи чаши за чай. Опита в световната натуропатична практика е наложил мнението, че вендузите могат да се използват за лечение на ставни заболявания, колики, остра болка, бронхо- пулмонални заболявания и в други случаи. Важен акценте е, че при правилното приложение и аплициране на вендузите задължително трябва да се появят хиперемни петна, според оцветяването и изпотяването на които е възможно да се правят някой диагностични изводи.

Твърде често в практиката се използва вакуумна терапия за кръвопускане. Например, в древен Рим, известния лекар Гален (130-200) използвал вендузи, които се нагрявал с пламък на лампа и поставял върху телесната повърхност правейки предварително малки разрези, вярвайки, че по този начин от тялото се извличат различни отрови, които са първопричината за  много заболявания.

Вакуум- кръвопускането е много популярно и днес в арабските страни. Още от древността известния лекар Абу Али Ибн Сина, известен още като Авицена (980-1037), в своя класически труд “Канони на медицинската наука”, разглежда ефекта върху тялото от  пиявици и вендузи като “средства за извличане на лоша кръв” пише:” Ако тялото е чисто, тогава с вендузи или пиявици трябва да се почиства само болният орган. Не го отлагайте, забавянето увеличава злокачествеността на заболяването.”, т.е. увеличава се вероятността да се разболее цялото тяло.

В народната медицина, широко се прилага вакуум  с помощта на глинен съд. При заболявания, локализирани в коремната област, намазвали  със сапун, и ползвали саксия, затоплена отвътре, която поставяли върху корема. Способа се правел и за „ разпръскване на лоша кръв“, а акушерките го използвали, за да предизвикат спонтанен аборт. По селата лекували мастит чрез вакуум с керамични съдове. В тях създавали отрицателно налягане чрез изгаряне на горими вещества, което водело до изсмукването на гнойта от гърдата.

От традиционната битова медицина, употребата на вендузи постепенно се въвежда в официалната медицина. Положителните клинични ефекти от прилагането на вакуум се прилагат от хирурзи, зъболекари, физиотерапевти, невропатолози и спортни медици, както и в други области на медицинската практика. В средата на 19 век, руския хирург Н. И. Пирогов теоретично обосновава този метод, като го нарича „външен вакуум- аспирация“. Той смята, че нагорещения въздух допринася за отстраняването на възпалителния ексудат, както и механично почистване на повърхноста на раната.

Според T. Billroth (1869), въздействието на отрицателното налягане предизвиква увеличаване на миграцията на левкоцити в областта на възпалението, като увеличаването на техния брой има изразен “абсорбиращ ефект” върху болните тъкани. Rogowicz (1885) смята, че локалната застойна хиперемия води до  повишен регионален лимфен поток, като циркулиращите в зоната на хиперемия лимфоцити са именно субстратът, който осигурява изразения терапевтичен ефект.

Важен „ крайъгълен камък” в научното обосноваване в приложението на вакуума с терапевтична и профилактична цел е дело на немския хирург Август Бир ” Изкуствената хиперемия като метод на лечение” (1906 г.) и „ Лечение чрез конгестивна хиперемия”  (1908). Използвал е „суха чаша” при лечение на циреи, карбункули, абсцеси, мастити, инфилтрати и др. А. Бир, наричайки ефекта на конгестивната ( застойна) хиперемия „ мощен терапевтичен фактор”, предлага използването му за предотвратяване на инфекциозни усложнения при чисти рани. Нарича началния периотд на остро възпаление „най- плодородната почва за използването на този метод на лечение“. Той дава ясна и кратка обосновка на лечебните свойства на метода, които са предимно “създаване на продължителна и дълбочинна хиперемия”. Терапевтичната ефективност на изкуствената хиперемия в тъканите, според него, се изразява в  резорбция на белези, уплътнения и др. Освен това А. Бир обяснява “смукателния и аналгетичен ефект” на конгестивната хиперемия, като основа на  бързото отстраняване на различни патологични продукти от зоната на възпаление поради ускореното дрениране на течности- детоксикиращ ефект.

Терапевтични клиники и болници използват малки, стъклени медицински вендузи, предимно за лечение на последствията от настинки (трахеит, бронхит, пневмония). В опит да разбере как вакуум терапията влияе на човешкото тяло, дава научна интерпретация на метода, известния терапевт В. X. Василенко в труда си ”К физиологическому действию некоторых отвлекающих средств” (1926).

Интересът към използването на вакуум, особено в хирургичната практика, нараства през 50-те години на миналия  XX век. Това е подробно описано в монографията на хирурзите Ю. А. Давидова и А. Б. Ларичева „ Вакуум- терапия ран и раневой процесс” (1999). Авторите описват поразителни резултати от двадесет години изследвания върху използването на вакуумната терапия в областта на хирургията на рани и високата ефективност на метода при тежки гнойни инфекции.

Известни са различни модификации на използването на вакуумната терапия в акушерската и гинекологичната практика. Например, абдоминалната декомпресия се използва като акушерска помощ. Вакуум с  терапевтична цел се използва при бременни жени с ранни и късни форми на гестоза (заболявания, свързани с бременността, които се основават на общи спазми на малки артерии). А. К. Подшибякин (1960), използвайки локална вакуумна терапия върху биологично активни точки за такива бременни жени, постига положителен терапевтичен ефект в рамките на няколко дена. В резултат на тази експозиция, при пациентите с гестози  бързо се овладява повръщането, като настъпва енергична резорбция на отока. Интересни са резултатите от работата на T. Hwang и T. Kim. (2000), които в практиката си успешно прилагат вакуумна терапия при пациенти с ранна и късна прееклампсия ( нарушение по време на бременост, характеризиращо се с появата на високо кръвно налягане и, в чести случаи, високи стойности на белтък в урината). Вакуумната терапия се използва като монотерапия, както и в комбинация с акупунктура или моксиране. Групата в експеримента им се състояла  от 126  пациентки, страдащи от различни форми на гестоза, от които 78% са бременни със съпътстващи патологии – сърдечно- съдови, ендокринни, стомашно- чревни, нефрити и други. Контролната група се състои от бременни жени с гестози, които са лекувани с лекарства. Резултатите от лечението и в двете групи били оценени с помощта на оценката по Apgar. Проучванията показват, че при болни жени, които са получавали вакуумна терапия по време на бременност, 70% новородени имат резултат 8-9 точки по скалата на Апгар, 22% – 6-7 и 8% – 4-5 точки. При което в първата група от изследваните изобщо не е имало детска смъртност. В същото време във втората група бременни жени, лекувани с медикаментозна терапия, само 25% от родените деца имали 8-9 точки, 51% – 6-7, 23% – 4-5 точки, а детската смъртност е 1%. В механизма на  терапевтичния ефект от вакуумната терапия, авторите отбелязват, на първо място, нормализиране на утероплацентарното ( маточно- плацентното) кръвообращение. Такова лечение е много ефективно дори в амбулаторна база и се препоръчва като терапевтично и профилактично средство в акушерската практика.

В спортната  медицина вакуумната терапия  едновременно с барокамерата на Кравченко се използва успешно от А.Б.Коробков и неговата школа. В своя труд „ Физиологические сдвиги при ускорении восстановительных процессов и лечении спортивных травм путем использования локального отрицательного давления” (1974) Коробков и сътрудници демонстрират високата ефективност в използването на вакуум за възстановяване функционалната активност на спортистите, повишаване устойчивостта на тялото към физически стрес, лечение на спортни травми и заболявания. Изследването служи като основа за създаването на теорията за “ефекта на локалното отрицателно налягане”. Според тази концепция в човешкото тяло не са включени и програмирани адекватни адаптивни механизми за отговор на вакуум- въздействие, тъй като са се  образували филогенетично  при нормални условия на налягане. В резултат на това реакцията на организма към този необичаен стимул е много по- силен, отколкото е необходимо за поддържане на целостта на организма и неговото оцеляване. Точно такава реакция мобилизира защитно- компенсаторните механизми и вътрешни ресурси на тялото, което обяснява високата степен на ефективност и скорост на оздравяване при много наранявания, остеохондроза, радикулит и други заболявания.

Значителен принос в използването на вакуумната терапия в неврологичната практика е опита на Е. С. Велховър. Той подробно разработва и обоснова метода на вакуумно експониране върху тялото. Фундаментално значение има обяснението му, как точно дълбоката вакуумна терапия на меките тъкани допринася за изключително ефективното лечение на различни заболявания на периферната нервна система. Авторите са изследвали някои механизми на влиянието на вакуумната терапия, като детоксикационните свойства на този терапевтичен фактор са много ясно демонстрирани.

Много интересна е работата на китайския лекар У Вей Син “Вакуумна терапия” (1993 г.), в която са представени резултатите от ефективното използване на вакуум при редица заболявания. „ Вакуумната терапия е един от най-древните и в същото време най- младият  метод на лечение. Това е универсален метод, който ви позволява да лекувате различни заболявания. Никое лекарство не работи по този начин“, казва Ву Уей Син. Не можем да не се съгласим с това, тъй като ежедневната практика постоянно ни убеждава в правилността на тези думи.

От 1990 г., П. П. Михайличенко успешно използва метода на вакуумната терапия с цел терапевтични и профилактични ефекти върху тялото на здрави и болни хора със заболявания на опорно- двигателния апарат и вътрешните органи. Той разработва и изследва в Русия и в чужбина оригинален метод за използване на вакуумна терапия, наречен “вакуумна градиентна терапия” (VGT). Клиничните резултати показват общи закономерности в реакциите на меките тъкани – поява на конгестивни подкожни кръвоизливи (екстравази) и локален оток,  при здрави и болни, при деца и спортисти след употребата на VGT. Това формира развитието на концепцията за образуване на венозно- интерстициален лимфен застой, което води до дистрофия на тъканите, както при здрави, така и при болни хора. Доказана е ролята на хроничното „ отразеното действие в развитието на различни патологии на меките тъкани, като са установени зависимости между дистреса и рефлекторните зони на човешкото тяло. Резултати от работата и клинични наблюдения на автора са отразени в монографията „Вакуум-терапия: баночный массаж (Михайличенко, 2000).

Нека направим един малък обзор на богатия опит на известни лечители, при използването на вакуум терапия в различни области на медицината от древността до наши дни. Така ще демонстрираме широк спектър от терапевтични ефекти на вакуумната терапия върху меките тъкани, органите и тялото като цяло. Резултатите от клиничните наблюдения доказват високата ефективност, безопасност и универсалност на този метод, давайки възможност едновременно както  за диагностициране, така  и за лечение на много заболявания, подобряване на общото здраве, физическата активност и козметична корекция. Това ни дава основание да считаме, че нито един от познатите в медицината физиотерапевтичните методи няма такъв универсален спектър от въздействия като вакуумната терапия.

1). К. Гален, IIв.- Прави кръвопускане за извличане на “отрови” от тялото, създавайки  вакуум посредством пламък.

2). Авицена, 11в.- Кръвопускане с вендузи- наблюдава ефект,  като при използване на пиявици

3). Смит, 1798г; Б.Бел, 1804г.- Извршват вакуум терапия в комбинация с херметична камера. Наблюдават терапевтичните ефекти при възпалителни състояния на крайниците.

4). Ж. Жупо, началото на 19в.- Използва всмукване за създаване на отрицателно налягане. Наблюдава терапевтичните ефекти върху крайниците.

5). Регович, 1885 – Работи върху теорията за усилване на регионалния лимфопоток, обяснявайки терапевтичното действие, като следствие увеличеното количество на  циркулиращите лимфоцити.

6). Т. Билрот, 1869 г .- Наблюдава повишена миграция на левкоцити в областта на възпалението, хипотеза за  „ абсорбиращо действие”.

7). А. Бир. 1906 г.; 1908 г.- прилага вакуум при лечение на циреи, абсцеси, мастит, инфилтрати, уплатнения, белези, кръвен съсирек, като предизвиква продължителна и изразена хиперемия, за постигане на детоксикиращ ефект.

8). В. X. Василенко, 1926г – Прилага вендузи за лечение на последствията от настинки – пневмония, бронхит. Установява леко понижение на кръвното налягане и пулса, както и повишаване броят на лимфоцитите в периферната кръв.

9). Г. Коган, 1925 г.; А. да Мело- Силва, 1929; О. Майглер, 1930 г.; А. И. Нестеров, 1932 г .-Наблюдават промените на устойчивостта на капилярните съдове на кожата. Разработват цялостна диагностика при различни заболявания.

10). В. А. Кравченко, 1933г.- Прилага лечение на гнойни рани и атонични рани посредством  авторски вакуумни камери, създаване на различни режими на компресия и декомпресия, наблюдава  въздействието на топлината върху тъканта крайниците.

11). В. А. Кравченко, 1933г.- авторкси метод за лечение на пародотит чрез вакуум.

12). В.И. Кулазепко, 1959, 1960 г .- Прилага и описва методи за вакуум лечение на пародотит и заболявания на лигавицата устата.

13). А.К . Подшибякин, 1960- Описва и използва вакуум в акушерската практика. Методика при  гестоза, използвайки вендузи в  биологично  активни точки.

14). В. А. Черпавски, Б. Т. Миразимов, 1970г. – Прилагат лечение на рани и язви чрез вакуум, при което постигат: стимулиране на фагоцитозата, антисептика, аналгезия, ускоряване на  регенеративните процеси, подобряване на периферното кръвообращение. Използват вакуум апарат с 0,8 – 0,9 атм.

15).  А. В. Коробков и сътрудници, 1974 г.- Използват барокамера на Кравченко за лечение на умора и последици от наранявания при спортисти. Прилагането на вакуум води до:

• подобряване на кръвообращението в миокарда и периферните тъкани;

• нормализиране на повишеното кръвно налягане;

• намаляване на pH на артериалната кръв;

• повишена оксигенация на тъканите, увеличават скоростта на усвояване на кислород не само в засегнатата област, но и в симетричните такива.

• увеличаване на интерстициалното пространство;

• повишаване на температурата на кожа (средно с 2,6, °C), с което значително увеличават топлообмена.

• възстановяване и повишаване на физическата и умствената работоспособност; елиминиране на болковия синдром при радикулит, миозит, остеохондроза и други заболявания .

16). Е. С. Велховер, Б. Б. Радиш, 1983 г. Иползват  вакуум апарат CMA, с дозиран вакуум за лечение на заболявания на периферната нервна система. Използва се методът на кинетичен и статичен вакуум- масаж на повърхностните  тъкани, което води до:

• повишено кръвообращение в периферните тъкани, подобряване на кръвоснабдяването на мозъка, нормализиране на съдовия тонус;

• подобряване на локалното и регионалното кръвообращение в кожата, мускулните тъкани и вътрешните органи , рефлекторно свързани с третирания дерматом;

• дозирана дилатация на повърхностни и дълбоки съдове;

• своеобразна “съдова гимнастика”;

• детоксикиращ ефект в тъканите ( установено експериментално);

• повишаване на мускулната ефективност;

• подобрява еластичността на  съединителната тъкан;

• засилване на отделителните функции;

• повишаване на локалната дермална температура в засегнатата област – 3,2-5,1 °С;

• аналгетичен ефект, следствие на отделянето на ендогенни опиати и серотонин;

• води до екстравазация (Излив на течност в извънсъдовото пространство, която нормално се намира в съда. В резултат на това се формира оток с различни характеристики в зависимост от количеството и състава на екстравазата), което предизвиква отделяне на биологично активени вещества, които стимулират адаптацио- трофичната функция.

17). – Е. С. Вельхо, В. Г. Никифоров, 1989г. Използват вакуум за лечение на невралгия, плексит, артрит, спондилоартроза на гръбначния стълб с  вегетативно- съдови и рефлекторно- тонични синдроми, хронична пневмония, спастичен и атоничен колит, пиелонефрит, импотентност и други заболявания. За целта разработили  специални вендузи с  различни размери, конфигурации и функционалност.

18). У Вэй Синь, 1993г.- Използва вакуум за лечение на болка с различен произход, заболявания на вътрешните органи (хроничен бронхит, бронхиална астма, гастрит, колит, запек, остри респираторни инфекции и т.н.). Активно използва вендузите в неврологията, травматологията, урологията, дерматологията, акушерството и гинекология, добри резултати лечение на наднормено тегло.

19). Н. К. Лин, 1997г.- Лекува на импотентност, фригидност, хронична умора, изтръпване на крайниците, болков синдром. Наблюдават екстравазации в кожата с различна интензивност.

20). А. Давыдов, А. Б. Ларичев, 1995г., 1999г.- В хирургичната практика,  използват вакуумна терапия, при което значително  се повишава ефективността на лечението при мастит и рани, включително и гнойни, като намалява срока за заздравяване   2 – 2,5 пъти, намалява нивото на усложненията, значително се  съкращава продължителността на фазата на възпаление. След терапията има забележимо “съживяване” на процесите на регенерация на тъканите, включително и  пациенти с диабет. Средната продължителност на лечението на такива пациенти  е 8 дни, докато традиционното лечение на рани е 18 дни. Лечението на  гноен лактационен мастит в 50% от случаите не изисква допълнителни лекарства.  При нито един случай не са наблюдавали гнойно- резорбтивна треска. В сравнение с резултатите от традиционните терапии на пациенти с остър гноен лактационен мастит броят на усложненията при прилагане на вакуум- терапия намалява  девет пъти. Възстановяването е 2,5 пъти по-бързо. Проучване на механизмите на вакуумно действие показа следните изменения които възникват в тъканите :

• нормализиране на локалното микроциркулаторно русло в увредените тъкани за чрез увеличаване на броя на мастоцитите;

• балансиране на рН в тъканите към слабо алкална реакция, поради повишения дренаж в междуклетъчното пространство и рециклиране на метаболитни продукти;

• намаляване на пропускливостта на съдовата стена;

• нормализиране на показателите на водно- електролитния обмен в тъканите;

• детоксикация на тъканите;

• подобряване на процесите на диференциация на лимфоцитите.

21). В. Ф. Нагорная и сътрудници, 1996г.- При оперирани пациенти от доброкачествени тумори на яйчниците, използватна локална коремно- вагинална вакуумната терапия за възстановяването на функционалните взаимоотношения на регулаторните системи на репродуктивната хомеостаза.

22). И. В. Карпухин и сътр., 1996г.- Работят върху еректилни и конулативни дисфункции от различен генезис: простатит, състояния след  фалопротезиране, използването на локална вакуумна терапия води до пасивно усилване на кръвопотока в кавернозната тъкан на кавернозните тела, забавяне на венозния отток и подуване на гениталиите. Води до промени в градиентите на хидростатичното и онкотичното налягане в прилежащите кръвоносни и лимфни съдове, което увеличава дифузията на кислород, оксигенацията на тъканите и катализира тяхната метаболитна скорост. Стимулирането на химио- и барорецепторите на кавернозни тела, води до повишаване на концентрацията на азотен оксид в тъканите и активира релаксиращите фактори на кавернозна тъкан, синтезирани с негово участие, което наред с неврохуморалната активация на гръбначните и кортикално- субкортикалните центрове води до за възстановяване на ерекцията.

23). Г. Н. Пономаренко, 1998г.- Изследва терапевтичният ефект на локалната декомпресия в комбинация с вибрации, което предизвиква увеличение на регионалния кръвен  и лимфен поток  и укрепване метаболизма на мазнините в подлежащите тъкани, води до активиране нивото на метаболитните процеси във всички слоеве на кожата и подкожната мастна тъкан. Активира  липидния метаболизъм, липоезата води до намаляване на телесното тегло и съдържанието на липопротеиди с висока плътност. Такова лечение е ефективно за пациенти със заболявания на обмяната на веществата, дистрофични процеси в тъканите, последици от наранявания, хирургични интервенции, атония на гладката мускулатура на вътрешните органи (стомах, черва, пикочен мехур и др.), заболявания на сърдечно- съдовата система  ( ИБС, ангина пекторис, хипертония стадий I-II), първична мускулна атрофия, както и за превенция на умора, хипокинезия,  лимфен дренаж, възстановяване на тонуса на скелетните мускули. Вибровакуум терапията има изразени антиспазматични, вегетокорригиращи и липолитични ефекти.

24). Т.Хван; Т.Ким ; 2000г.- Успешно използва вакуумна терапия за лечение на бременни жени с ранни и късни форми на  токсикоза на бременността и различни съпътстващи заболявания. Използват я както като монотерапия, така и в комбинация с акупунктура. Наблюдават изразено подобрение в утероплацентарното кръвообръщение.

25). П.П. Михалченко; 2000г.- Използва вакуум при лечение на заболявания на опорно- двигателния апарат, някои соматични заболявания, нарушено функционално състояние на оргнизма, исхемия на меките тъкани, остеохондроза на гръбначния стълб и свързаните неврологични прояви, миофасциален болков синдром с различна локализация, синдром на хронична умора, хиповитаминоза, невроциркулаторна дистония, вертебробазиларна недостатъчност, депресия, умствена и физическа умора и др. Прилагат вакуум  от 100- 760 mmHg , при което е установена  висока ефективност на вакуумната терапия като стрес протектор и изразен аналгетик. Първо се идентифицира зоните, зависими от стреса на човешкото тяло въз основа на видими индикатори: екстравазация и локален отток. Разработва диагностични критерии за функционалното състояние на тъканната циркулация в повърхностните и дълбоките слоеве. Формулира концепцията за венозно- интерстициално- лимфния застой и исхемичната болест на меките тъкани, отразяващи общата им патологична роля във формирането на  широк спектър заболявания при хора от различни възрастови групи. Установява  основните механизми за ефекта от вакуумната терапия, свързани с нормализиране на  микроциркулацията, тъканно-трофичната функция, възстановяване на регулаторно-метаболитните и регенеративно- репаративни процеси на увредените тъкани.

26). П. П. Михайличенко, Ж. А. Чабаева, В. В. Загранцев, 2002г.- Прилагат вакуум за лечение на деца над три години с бронхит, трахеобронхит, последствия от  пневмония, сколиоза на гръбначния стълб, синдром на миофасциална болка, феномени на стреса и свързани със стреса заболявания, синдром на хроничната умора, хиповитаминоза и др.

27). П. П. Михайличенко, Ж. А. Чабаева, В. В. Загранцев, 2002- Наблюдават терапевтичните ефекти на вакуумната терапия върху спортисти при различни заболявания, травми, функционални разстройства. Вендузите  допринесят за значително по- голяма ефективност при възстановяване на нарушената функция в сравнение с традиционното лечение, намаляват срокове на възстановяване и рехабилитация, увеличават функционалността на тялото на спортистите. Описват  възможността за физическа подготовка с помощта на вакуумна терапия.

28). П. П. Михайличенко, 2002г.- Разработва методологични основи за прилагане на вакуум терапия в шийно- лицевата област с медицински и козметични цели. Описва се изразен терапевтичен и козметичен ефект върху кожата и подлежащите лицеви тъкани, затлъстяване и целулит в други части на тялото, което се дължи на възстановяването на микроциркулацията и метаболитните процеси в тъканите.

29). П. П. Михайличенко, 2000г.; А. Н. Васин, 2001г.- Прилага вакуум- терапия за облекчаване на възпалителни процеси в ухото, лечение на сепсоневрална загуба на слуха, отосклероза, синузити, фронтален синузит, вазомоторен и алергичен ринит.

30). Н. В. Гришкии, 2001- Прилага вакуум- терапия в центъра по аерокосмична медицина. Ефектите от вакуумната терапия наблюдава в меките тъкани на дълбочина до 5 см под формата на подобрен метаболизъм и  регенерация на тъканите. Наблюдава  терапевтичен ефект на вакуумната терапия при остеохондроза на гръбначен стълб, междупрешленни хернии, хронична пневмония, конгестивни симптоми на сърдечна недостатъчност, невродермит, псориазис, простатит, гинекологични и урологични заболявания.

Н.Х.