Исус Христос е живял в други времена. Възможно ли е да грешим за историческата хронология?
Възможно ли е общоприетата дата за раждането на Христос да е грешна? Времето на неговия земен живот, не е само епоха на зараждането на нова религия. Това е нова точка на отчитане на хронологията. Днес почти всеки човек, независимо от вероизповеданието знае Евангелската история за Исус Христос. В повечето страни е прието да се води летоизчислението от раждането на Христос. Никой не се съмнява, че от важното за човечеството събитие са изминали повече от 2000г. Но защо хората са така уверени в това? И има ли сериозна намеса в хронологията на човешката история?

До подобно заключение са достигнали авторите на проекта „Нова хронология“ Анатолий Фоменко и Глеб Носовски. Открили, че истинската хронология на развитието на човечеството е много по-къса от общоприетата. Според тях голяма част от историческите събития са се случили много по-късно, отколкото ние сме свикнали да мислим. В това число и раждането на Христос. “Нашите изследвания не касаят въпроси от богословски характер. Ние не засягаме нито вероучението, нито християнството, нито друга концепция. Същественият въпрос е въпроса с изчислението на датите. Нашите изследвания не засягат чувствата на вярващите”, твърдят учените. За изучаването на древните документи използвали свои авторски матeматико-статистически и астрономични методи за датиране.

Кога в действителност е живял Исус Христос?

Хронолозите са решили, че трябва да разделят историята на човечеството на две ери. До раждането на Христос и след него. Учените наричат тези периоди до новата ера и новата ера. Новата ера е започнала с раждането на Христос. Колкото и да е странно, окончателно датата на раждането на Христос се е наложила едва в 16 век. Прието е да се счита, че датата на раждането на Христос е изчислена от монаха Дионисий Малък. Това се е случило през 532г. от нашата ера, 500г. след самото събитие. При това Дионисий първо изчислил датата на разпятието, а вече след това, като се опира на представата за възрастта на Христос и свои собствени изчисления, Дионисий определил и годината на раждане на спасителя. Ако той е знаел съвременната астрономия, то не би могъл да каже годината на рождение на Христос в началото на нашата ера. За съжаление астрономическата наука е станала достатъчно развита едва в 17-18 век. Но към това време грешната дата е била канонизирана. Отначало от Римo-Католическата, а след това от Православната църква. Историците не обичат да говорят на тази тема и като правило отправят всички към историческите документи.

Но те премълчават една интересна особеност в старите документи. В 15, 16, 17 век датите не се пишели както днес. В средните векове са били разпространени 2 форми на запис на името на Спасителя. Латинската буква “ i “ от първата буква на името Исус /iisus/ и латинската буква X – първата буква от името Христос.

Лето изчисление е първият известният начин въведен през Византийката ера от Адам. А вторият – е вече излезлият от употреба стар летописен начин – Индиктов. Оказало се, че тези дати записани по два различни начини не се съгласуват, а трябвало да съвпадат. В изчисленията от Адам, номера на годината се записва с едно число. Това е като един безкраен брояч. Такъв брояч ние използваме и днес, само точката на отчитане е друга от рождението на Христос.

christ

В Индиктовото изчисление числото на годините се е задавало не с едно число, а с три. Всяко от които се е променяло с различен размер. Всяко от трите числа е имало свое собствено название: Индикт, Кръг на слънцето и Кръг на луната. Всяко едно от тях, всяка година се е увеличало на единица. Но само когато е достигало положената величина се започвало от единица. И след това отново се увеличавало с единица. Така вместо на 1 в безкрайното броене на годините, в Индиктовия начин се използвали 3 циклически брояча. Те задавали годината с три неголеми числа всяко едно от тях не можело да излезе от предписаните граници. Тези числа са Индикт, който се променял от 1 до 15,  Кръг на Слънцето- от 1 до 28 и Кръг на Луната- от 1 до 19. Участващите числа ограничители (15,28,19) са неделими по между си. Те нямат общ делител. За това всяко съчетание се получава от количество години равно на произведението им. Когато ги умножим се получава 7980. Така повторението на индиктовите дати е възможно след 7980г. С други думи на отрязък от времето с продължителност почти 8000г. индиктовият начин задава годината напълно еднозначно.

Аналогична картина на несъвпадение на датите, се наблюдава с датите на Кръщаването и Разпъването. Как е можело да се случи? Дали за преписвача не е представлявало проблем да коригира датите и да ги направи да съответстват една на друга?

Фоменко и Носовки предположили, че преписвачът не е могъл да поправи датите, написани по Индиктния начин. Защото той вече не ги е разбирал по архаичния начин за записване. Датата по Византийската ера от Адам започнали да вписват в летописите в 16-18 век. Но в старините първоизточници, които те преписвали или редактирали датите от Адам, като правило отсъствували. Вместо тях имало архаични индиктови дати. Като се стараели да съхранят старите индиктови дати преписвачите са могли да ги объркат. Защото те не разбирали техния смисъл. Например обърквали Кръга на Луната и Възрастта на Луната, което не е едно и също.

За решаването на тази не проста задача Фоменко и Носовски създали специална компютърна програма. След направата на доста сложни изчисления, които просто са били невъзможни през 17-18 век, Фоменко и Носовски са получили няколко дати. Три от тях са били най- вероятни за раждането на Христос: 87г. от н.е., 867г. от н.е. и 1112г. от н.е.

Но коя от тези дати е точната?

Всичките три дати трябва да се разполагат в определен порядък. Съгласно Християнската традиция между рождението и кръщаването са изминали 30г. А между рождението и разпъването – 33г. Учените разгледали всички възможни варианти. И определили, че има само две решения, които точно съответстват на Евангелските изисквания.

Избрали следното: за раждането – декември 1152 г. За кръщението – януари 1182г. За разпъването – март 1185г. Времето на земният живот на Иисус Христос е 12 век. от н.е. Неочаквано за традиционната история, датата на раждането на Христос може да се намери не само в старите руски документи, но и в европейските. Интересен исторически документ, който описва световната история от сътворяването на света до 1680г. е „Фоетрон или позор исторически“. Тук думата позор е използвана в своето старо значение: обзор. Той е бил написан на латински от Епископа Вилхем Стратеман в 17 век. През 1720г. по заповед на Петър І тази книга е била преведена на руски език от Епископ Гавриил Бужинский. През 1749г. по указа на императрица Елизавета Петровна „Фоетрон“ е бил забранен. Практически всички негови екземпляри са били иззети.

В тази книга се говори за празнуването на християнските юбилеи, които са празнувани във Ватикана от 13 до 16 век. Подробните изчисления чрез юбилеите доказват, че събитието Рождество е от 12 век. Юбилей е празнуване на Рождението на Христос. Но не всяка година, а през определено количество години. В кои години е трябвало да се честват тези Юбилеи са определяли Римските папи.

Папа Урбан ІV
Папа Урбан ІV

Първият, който е определил тези дати е бил папа Урбан ІV. Той е учредил празнуването на Юбилеите всяка 30-та година. И първото такова честване е направено през 1390г. Но папа Бонифаций ІХ е заповядал Юбилеите да се честват не през 30 години, а през 10 години. Това правило са спазвали във Ватикана до 1450г. Но от 1450г. по заповед на папа Николай VІ са започнали да ги празнуват през 50 години. Всичката тази на пръв поглед скучна информация в действителност съдържа ценна информация. След математически изчисления може да се определи какви са датите, в които е можело да се роди Христос по мнението на средновековните папи. Ако в 1390г. юбилея се отбелязвал на 30г. т.е. кратно на 30. А в 1450 год. – през 50г., т.е. кратно на 50 се получават датите: 1150г., 1150г., 1000г., 850г., 700г., 550г.,400г., 250г., 100г.,-50г., и т.н. с интервал от 150г. назад. Поразително, е че в списъка няма – 1 г. от н.е., където историците разполагат раждането на Христос. Получава се, че за разлика от хронистите в 16-17 век, Римските папи от 14 век не са смятали, че Христос се е родил в 1-та година от н.е.

С периода на живот на земята на Исус Христос са свързани две ярки астрономически събития. Едно от тях е пълно слънчево затъмнение в деня на смъртта на Христос. Другото е избухването на нова звезда в годината на раждането на Спасителя. В Евангелието това събитие е описано като появата на Витлеемската звезда. В резултат на избухването на нова звезда се разлитат космически остатъци в Космоса и образуват събирания и мъглявини. Едно от тези избухвания е оставило след себе си мъглявина в съзвездието Телец. Тя се нарича ракообразна мъглявина. Дълго време се е считало, че избухването на звездата се е случило в 1054г.  През 1899г. е била направена нейната първа фотография. През 20 век с мъглявината са се занимавали учените Макс Плант, Дункан, Баалет, Биков, Мюлер, Плимент. И се оказва, че датата 1054г., указана в летописите не е вярна. Защото на астрономите се е отдало да определят точното време на образуване на Ракообразната мъглявина. Как е било направено?

На фотографиите, направени по отношение на линиите на водорода тази мъглявина напомня на рак. Независимо че във видимия спектър това е мъглява материя, облак. Но в този облак има много ярки излъчвания на водорода. Те са с малинов цвят. Астрономите измерили скоростта на разширение на тази мъглявина в отделните й части. По тези данни може да се определи възрастта на мъглявината или датата на избухване. При взрива остатъците на звездата се разлитат в радиално направление. Резултатите, получени от различни учени се намират в един времеви интервал от 1110г. до 1170г. Т.е. древните летописци са сгрешили и избухването на сръхновата звезда, от която се е образувала Ракообразната мъглявина. В този времеви отрязък се намира и датата на раждане на Христос, открита от Фоменко и Носовски в Руската Палея и Феатрон 1150-1152г. Вероятно това е била така наречената Витлеемска звезда.

Появата на комети е доста необичайно явление. Техните гигантски опашки се разстилат на половин миля. Такова явление не може да бъде незабелязано от човечеството. Ако в Евангелие на Матея действително е описана комета, то не е удивително, че на много стари изображения на раждането на Христос, Витлеемската звезда е показана с явна опашка. Например на картината на Джото „Поклонение на Волхите“ се вижда, че опашката на тази звезда е изтеглена наляво и нагоре.

Вероятно в годината на раждането на Христос освен Витлеемската звезда, хората са виждали и знаменитата Халеева комета. Тези астрономически явления са били толкова ярки, че е възможно да се съединили в съзнанието на хората, като едно цяло събитие. Може ли да се изчисли дали се е виждала Халеевата комета например през 1152 г.? Периодът на въртене на кометата около Слънцето е 76г. Затова може с висока точност да се изчислят всички дати на нейното появяване в продължение на няколко хиляди години.

born-christ

Друга дата, свързана с Исус Христос, Фоменко и Носовски са окрили в Египет. Особен интерес за тях са предизвикали зодиаците, които украсяват храмовете в Египет. При разшифровките на Египетските зодиаци се изяснило, че всички записани на тях дати се отнасят за периода от 11 до 15 в. от н.е. И сред тях има един, на който е записана точната дата на разпятието на Исус Христос. Това е знаменитият кръгъл Дендерски зодиак или както още го наричат, Зодиак на Озирис. Това е огромно изображение на камък с релеф на зодиак с планети и добре известни зодиаци. Датирането на този зодиак е проверено от учени, като Николай Морозов, който първи е поставил въпроса, че датата, която се приписва от историците е неправилна.

Получава се датата 20 март 1185 г. Това е било сряда, първият ден от пълнолуние, начало на Юдейската Пахса/Великден/, която се празнува 7 дни. А в Евангелието са казва: Тайната вечеря се е състояла в пасхален четвъртък. Пасхален е бил и петък. Евангелието утвърждава, че Исус е бил разпънат в петък. Следователно може да се назове точната дата на разпъването на Христос. Това е 22 март 1185г. Но в Евангелието има едно противоречие. В него е казано, че в деня на убийството на Христос е имало слънчево затъмнение.

И астрономите и историците добре знаят, че ако в летописите се споменава такова ярко астрономическо явление, като слънчево затъмнение, то е възможно с голяма точност да се установи датата на описаното събитие. Но в деня на разпъването на Христос не е можело да има слънчево затъмнение.

Убийството на Христос и слънчевото затъмнение са се обединили в съзнанието на хората. Те са попаднали на страниците на Библията, като събития, протичащи едновременно. Но защо авторите на новата хронология считат, че датата, зашифрована на кръглия Дендерски зодиак е свързана с Христос?

Торинска плащаница. За съжаление до нашите дни са достигнали малко материални свидетелства за Евангелските събития. Едно от тях е Светата плащаница. Това е 4 метра ленено платно, в което по предание Йосиф от Аритматея е загърнал тялото на Иисус Христос след неговите кръстни страдания и смърт. От 1578г. плащаницата се съхранява в специално ковчеже в катедрала Йоан Кръстител в Торино. Затова днес е известна с наименованието Торинска плащаница. Съгласно традиционната версия на историята за първи път тази реликва е била показана в 1353 г. във френския град Лил. Почти след 2 века се появява в Торино и след почти 100г. е положена в Торинската църква. Тогава за съхранение на плащаницата е направено специално ковчеже. В това ковчеже светинята практически се съхранила до края на 19 век. Докато не решили за първи път да я фотографират. През 1898г. по поръчение на църквата фотографът Секундо Пие направил първите фотографии.

plashtenica

На негатива неочаквано се видяло ясно изображение на човек отпред и отзад. Станало очевидно, че плащаницата съхранява загадъчен отпечатък. Ако се погледне на плащаницата при нормално осветление, то е малко забележимо. Но на негатива се е получило доста ясно изображение. Виждало се е, че е изменена самата структура на тъканта и капките кръв са истински. При това те са попаднали на тъканта преди появата на образа. Не е имало съмнение на кого е този отпечатък. Торинската плащаницата е запазила изображението на тялото на Исус Христос. През 1988г. е решено да се установи възрастта чрез метода на радио въглеродния анализ. От светата плащаница е отрязано парче, разделено на три части, които са изпратени за изследване в най-добрите лаборатории в света. В Аризонския университет в САЩ, Оксфордския университет в Великобритания и Федералния политехнически институт в Швейцария.

Учените са изследвали частите независимо и резултатите от изследванията са сензационни. В даденият случай е получена дата, която е била като шок в научните среди. Оказало се е, че датата не е както се предполагало, а някъде около 12 век от н.е. с грешка от 50-100г. Специалистите са склонни да мислят, че най-точна е Оксфордската лаборатория. Британските учени са указали най-късия интервал на датиране. От 1090г. до 1265г., освен това в отделни статии се указвала годината, в която е била точно датирана – 1150г. Естествено, че това не устройвало историците. Никой не желае да признава, че времето на изготвяне на това платно е 12 век. Много от учените и до сега казват, че плащаницата е фалшива. Те са готови по-скоро да признаят, че тя е била направена не в 12 век, а в 14 век. И е направена като имитация,  за да се заблуди народа.

Съгласно официалната история именно през 14 век тя е показана за първи път. Но тази плащаница е била известна дълго преди показването й в Лил. Къде е била до средата на 14 век? Счита се, че до началото на 13 век светата плащаница се е съхранявала в храма Света София в Константинопол. Значи в Европа тя е била донесена от Изтока. Обаче, в източната православна традиция тя не се споменава. Но на изток има друга почитана светиня „Спас неръкотворни“. На него са посветени православни икони и голям празник в Страстната седмица.

turin2

След 1988г. не е правен повторен анализ на плащаницата. Това е рядък случай, когато те са го направили не само с отговор: датата е такава и това е. Не са обяснили как са направили изследването, калибровка и т.н. В дадения случай са получени подобни данни от измерванията, в различните лаборатории и са получените дати без извършена калибровка, просто са измерени. Те са били публикувани и са известни. В този случай радио въглеродният анализ в действителност може да даде верният отговор, но с известна неточност, която е обоснована.

Резултатите от изследванията на Анатолий Фоменко и Глеб Носовски говорят, че истинската епоха на земния живот на Иисус Христос е 12 век от н.е. Това указват и древните документи и астрономическите датировки и резултатите радио въглеродния анализ на плащаницата. Това означава, че през 16 век историците или са сгрешили, или нарочно са преместили датата на раждането на Христос много години назад в миналото.

И до сега учените не могат да дадат научно или поне логическо обяснение, защо до наши дни са се съхранили така малко средновековни обекти на материалната култура и толкова много антични паметници. Логично е да бъде обратното. Единственото обяснение, което дават историците звучи неубедително. Те предлагат, че след многовековен период на бурно развитие древните цивилизации в Европа и Азия внезапно деградирали и изчезнали. Били са забравени всички научни и културни достижения на античността. И в течение на 10 столетия хората са живели в мрака на невежеството.

Става очевидно, че в историята няма 1000 години изоставане и невежество. Нямало е прекъсване на историческите епохи. В културното развитие на човечеството не е имало внезапни подеми и неоправдани спадове. А обратно, то се е развивало достатъчно равномерно и последователно. Новата хронология, се приема като някакъв революционен преврат на нашите представи за миналото и на нашето самосъзнание днес. Такива примери в историята на науката е имало и те са довеждали до нов и правилен поглед към живота.

Например откритията на Тихо Бруно и Коперник, които обявили, че не слънцето се върти около земята, а обратно. Шум, шок, в обществото след това откритие. Но те са разбрали, че този поглед е бил правилен за разбирането на Вселената. Въобще за хората не става по-лошо от научните открития. Показва, че колкото повече са научните открития, толкова по-добре живеем. С всяка година борбата с Новата хронология става все по-нагла. Но ако преди 400 години хронистите са сбъркали в определянето на такова важно за човечеството събитие, като раждането на Христос, възможно е те грешно да са указали и мястото на неговия земен живот.

източник

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *