Какво е дислексията и как да я разпознаем
ислексията е нарушение, за което в последните години често се говори и въпреки това все още се срещат определения като         „ болест“ или „увреждане“. Дислексията не е болест или увреждане, а нарушение, което засяга близо 10 % от населението на света.В групата на децата с дислексия не се включват деца с обучителни проблеми в резултат на зрителна, слухова или моторна недостатъчност, умствено изоставане,
емоционални смущения или са следствие от социални, културни или икономически фактори.
Важно е да отбележим, че дислексията не е резултат от лошо обучение или възпитание, нито е в резултат на мързел, недостатъчно учене или нежелание за развитие.Характерните трудности, които срещат децата с дислексия не се преодоляват с повече повторения на учебният материал – те имат нужда от различен подход в обучението си базиран на техните силни страни.
Определение: Специфично нарушение на способността за учене, свързано с процесите на преработка на информацията, което ограничава  придобиването и развитието на грамотността и води до несъответствие между очакваните за възрастта и реалните постижения в училище.
Проявите на дислексията условно могат да бъдат разделени на две групи: специфични и общи.
Общите прояви на дислексията включват разминаване между възможностите и реалните резултати на детето, дефицит на вниманието и паметови нарушения.
Децата с дислексия са интелигентни, говорят и обясняват добре, но резултатите им в процеса на ограмотяването са ниски.Тази разлика между реалните възможности и резултатите е една от характерните черти на нарушението.
Повечето от децата с дислексия страдат и от дефицит на вниманието.Проявява се в затруднения за отделяне на главното от второстепенното, неспокойствие, неорганизираност, импулсивност. До голяма степен този проблем се дължи на това, че децата с дислексия възприемат цялостна картина на обкръжаващата ги действителност, без открояване на детайлите.Много често ниските училищни постижения се обясняват единствено с дефицит на вниманието, често интерпретиран и като лошо възпитание.
Паметовите нарушения при децата с дислексия засягат най-вече краткосрочната и работната памет, особено по отношение на зрително-пространствената информация. Това е свързано с трудностите при използването на „вътрешната реч“.
Специфичните прояви на дислексията представляват нарушения в развитието на конкретни функции – при откриването, разпознаването и различаването на стимули, възприети по определен сензорен канал (зрителен, слухов, тактилен).*
Децата с дислексия често срещат затруднения свързани с възприемането на сходни стимули получени чрез зрителният канал – букви, думи, изображения, предмети. Специфичното възприемане на обектите като едно цяло, без да се взимат предвид характерни отличителни белези на обект/ предмет, водят до грешки от типа на различаването на букви, близки по външен вид.Наблюдава се и трудно възпроизвеждане при рисуване като тук спецификата идва от склонноста за опростяване на образите на предметите, неотчитане на тяхната големина или разположение в пространството.
Специфични са и нарушенията на слуховото разпознаване при децата с дислексия.Трудно разпознават сходни по звучене звукове и думи, както и срещат затруднения при преобразуването на образ в звук         / буква – звук/.
Други специфични прояви на дислексията засягат способностите за зрително-пространствена ориентация, времева ориентация и възприемане на ритмична последователност.
Как да разпознаем дислексията?
Дислексията е нарушение, което се проявява с различна степен, тежест и симптоматика, но съществуват и някой общи признаци.Не е необходимо детето да е носител на всички изброени характеристики.
Важно е да имате предвид, че диагностика на дислексия се извършва от логопед и психолог!Посочените по – долу симптоми имат само ориентировъчна стойност.
В предучилищна възраст *
  • Крайности при етапите на развитие:  при някои деца с дислексия може да се наблюдава изпреварващо развитие, а при други – закъснение (при пълзенето, прохождането, проговарянето…)
  • Кратък или отсъстващ период на пълзене
  • Закъснение в развитието на речта, затруднения при формирането на изречения и правилното произнасяне на думите
  • Трудности при многосрични думи
  • Обща несръчност и некоординираност: трудности при връзване на връзки, обличане, самостоятелно хранене, трудности при хвърляне, удряне и хващане на топка, хващане на молива по необичаен начин
  • Трудности при посочване на ляво-дясно, нагоре-надолу, преди-после и други думи които показват посока и време, трудности при запомняне на реда на дните на седмицата и месеците
  • Трудности при изпълняване на дейности с фонологично разбиране
  • Разменя местата на буквите и числата (напр. 15 вместо 51) и обърква сходните звуци (напр. ш ,ч)
  • Трудности при научаване на стихчета и имена
  • Чува неща, които не са казани или са останали незабелязани от другите. Лесно се разсейва от шумове
В начална училищна възраст
  • четене:  трудно разпознаване на самостоятелни думи; трудности при четене на глас (бавно четене, не използва точки); умора след бързо четене; по-добро разбиране при слушане, отколкото при четене; заместване на думи и букви със зрително сходни; заместване на думи с други със сходно значение; изпускане, прибавяне или сменяне на малки думи; трудности при възприемане на думи, които не може да си представи зрително; оплаквания от световъртеж, главоболие или болки в корема по време на четене; оплаквания от несъществуващи движения на буквите, по време на четене, писане или преписване.
  • правопис: заместване на зрително сходни букви; неправилно писане на обикновени думи; грешки при преписване; знаци на несигурност при писане (изтривания, корекции).
  • писане: неправилен  начин, по който детето държи молива; трябват много упражнения, за да може да пише правилно една дума; бавно, изморително писане; грешно начало и край на буквите; трудности при писане на един ред; разстоянието между думите може да е много голямо, много малко или понякога изобщо не съществува.
  • писмено изразяване: много кратки изречения; неправилно използване на точки и други знаци; нужда от повече време от обичайното за написване на едно изречение или писмена работа; неразбираем текст.
  • математика: трудности при пресмятане с преминаване през десетица; трудности при чертане на схеми по геометрия; трудности при използване на умножение и/или деление; трудности при използване на части от цялото; за да реши математическите задачи (дори и най-лесните), използва пръстите си; може да брои последователно, но се затруднява да преброи конкретни обекти и да оперира с пари; може да решава аритметични задачи, но словесните го затрудняват.
  • организация на времето: затруднения при използване на часовник; трудности при запомняне на месеци и дати; проблеми при организацията на времето, за да завърши една дейност; трудности при запомняне на ред и час на училищната програма.
  • организация на простанството: продължава да обърква ляво и дясно; лоша пространствена ориентация; има трудности при организация на обектите в стаята си.
  • други дейности: затруднения при вързане на връзки на обувките; затруднения при обличане/събличане; трудности при писане на големи букви; често падане, блъскане в предмети; чудесна дългосрочна памет по отношение на лични преживявания, места и лица и обратно – слаба памет за факти и случки, които не са лично преживени; мисленето е главно чрез образи, картини и чувства, без звукове и думи (слаба вътрешна реч).
В средна училищна възраст
  • Четенето продължава да е неточно
  • Продължава да прави грешки при правопис
  • Трябва да му повторят както телефоните номера, така и някакви инструкции, за да може да ги запомн
  • Има трудности при произнасяне на дълги и сложни думи
  • Обърква местоположения и дати
  • Има лоша самоувереност и самооценка
  • Детето има добри, но и лоши дни
Съвети:
1.Доброто познаване на симтомите и ранната диагностика на нарушението могат значително да повишат успеваемостта на детето!
2.Диагностика на дислексия се извършва от логопед специалист и психолог. Ако имате съмнения относно проведената диагностика или поставената диагноза – потърсете второ мнение, това е ваше право!
3.Използването на подходящи, образно представени материали за обучение и адекватен педагогически подход към децата с дислексия са важно условие за тяхното пълноценно развитие!
източник

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *