Това което ядем, или не ядем, докато сме болни определя скоростта на възстановяването ни.

Пилешка супа, препечени филийки, плодове, само течности: всеки си имаме своя начин за справяне с настинка, грип или стомашно неразположение. Но сега учените разбират, че в действителност съществува връзка между храната, която поемаме когато сме болни, и времето за възстановяване, и че в зависимост от инфекцията, е по-добре да се храним, или да избягваме храната изцяло.

Изследването, което за сега е проведено само върху мишки, показва, че поемането на повече храна когато се борим с вирусна инфекция, като настинка и грип, може да спомогне за по-бързото оздравяване, но от друга страна, ако се борим с бактериална инфекция, като хранително отравяне, поемането на храна може сериозно да влоши положението.

„Когато животните са заразени те спират да се хранят, което превключва метаболизма в гладуващ режим. Въпросът е, има ли ползи от това и определящо ли е и при хората.“ – водещ на проучването, Руслан Маджитов

Преди да прескочим към резултатите от проучването, нека първо се запознаем с това как тялото ни реагира към различните инфекции. Основно познаваме два вида инфекции: бактериални и вирусни.

• Бактериалните инфекции, които включват бронхит и пневмония, се причиняват от едноклетъчни организми, които могат да се развиват и размножават в тялото ни. За щастие, повечето бактериални инфекции поддават на третиране с антибиотици за ограничаване на колониите им.

• Вирусните инфекции, като грип (инфлуенца) или настинка (риновируси), от друга страна, не се размножават самостоятелно като бактериите. Вместо това, те завземат нашите клетки и ги принуждават да произвеждат още копия на вируса, и така се разпространяват из цялото тяло. Вирусните инфекции обикновено не реагират на антибиотично третиране, но някои антивирусни средства могат да предотвратят разпространение им към незасегнатите клетки.

Когато бъдем инфектирани с вредни бактерии или вируси, имунната ни система моментално сработва, като първата защитна реакция е засилване на възпалителните процеси в различни области на тялото. Това подлага на допълнителен стрес вече обсаденото тяло. И въпреки, че имунната система в повечето случаи върши чудесна работа в унищожаването на похетители, понякога в тези си усилия може да премине всякакви граници.

Всъщност, според други скорошно изследване става ясно, че много често рисковият фактор при преживяване на инфекция, е по-скоро свързан с възможността ни да преодолеем начина по който тялото реагира към инфекцията, отколкото опасността от самата инфекция.

И бактериите и вирусите могат да доведат до загуба на апетит, но той се възвръща по-бързо при вирусни инфекции, отколкото при бактериални.

Като се има това предвид, учените решават да разберат как храненето по време на двата типа инфекции може да засегне времето за възстановяване.

Така учените инжектират мишки с бактериални и вирусни молекули, които целят да предизвикат същия имунен отговор и възпаление като при истинско заразяване. След което блокират захарните молекули или внасят допълнително глюкоза, за да симулират две групи, с хранещи се и гладуващи мишки. Както се очаква, и при двата вида инфекции, мишките първоначално губят апетит, но тези с вирусна инфекция възвръщат апетита си по-бързо.

На база това учените предполагат, че глюкозата предпазва мозъка и другите системи по време на вирусна инфекция. От друга страна, насилствено хранените мишки с бактериална инфекция умират в следствие от увреждания в мозъка.

Защо резултатите са така драматично различни? Според учените, гладуващият метаболизъм кара черния дроб да произвежда кетони – молекули, които тялото отделя когато използва мазнини за попълване на енергийните си нужди.

Това е важно, тъй като бактериалните инфекции произвеждат свободни радикали – силно реактивни елементи, които могат да увредят други клетки със силно окислителните си свойства. Така свободните радикали попаднали в мозъка, могат да попречат на невроните да се хранят, което обяснява и мозъчните увреждания в експеримента. А глюкозата е основен източник на енергия за повечето бактерии.

С други думи, мишките не са искали да ядат, когато са се борили с бактериалната инфекция, тъй като това може да засили отделянето на свободни радикали. Вместо това, техните тела са искали да използват резервите от мазнини, което позволява на невроните да работят без да се предизвикват допълнителни увреждания.

Противоположно на това, храненето по време на вирусна инфекция помага на мишките да се възстановят по-бързо, защото този тип инфекция не се характеризира с отделянето на свободни радикали.

В крайна сметка, заключението на учените е, че когато се борим с инфекция тялото ни сигнализира какво е най-добре за нас, и може би е добра идея да слушаме внимателно.

Важно е да се отбележи, че изследването е проведено само върху мишки, и както сме виждали и преди в подобни проучвания, при хора резултатите могат да са съвсем различни. Следващата стъпка е изследването да бъде проведено и върху хора, за да се установи дали същото важи и за нашите тела. Също така се надяваме и учените да не изпадат в крайности при изследванията върху хора, както при мишките.

Независимо то това, разбирането на начина по който тялото реагира при различните инфекции, може значително да подобри методите на диагностика и назначаването на по-правилни лечения, и евентуално да допринесе за спасяването на повече човешки животи.

източник