КЕДЪР И АРОМАТЕРАПИЯ

Аромата от кедър има древна история. Кедровия аромат  отдавна изпълва тибетските храмове, помагайки да се концентрирате по време на медитация – вдишването на кедров аромат изпълва душата с усещане за стабилност и сигурност и насърчава размисъл върху вечните ценности. В древен Египет маслото от кедрово дърво е било използвано за балсамиране и импрегниране на свещени папируси. В религиозните учения на Близкия изток кедърът се смятал за източник на духовна сила, бил символ на непоклатима вяра и затова маслото от това дърво се използвало за възвишени необходимости.

Свещеният  кедров аромат е предназначен да пречисти ума и душата, както и да разшири съзнанието. От древни времена е известно и лечебното действие на етеричното масло от кедрово дърво. Египтяните го наричат ​​аромахирург – предотвратява гниенето и разлагането, премахва застойните процеси в тялото и енергийната „ обвивка”. Засилва притока на чиста  енергия, пречиства и обновява аурата. Освен това ароматът на кедър соматично подобрява работата на дихателната система, облекчава състоянието при бронхит, пневмония и има противовъзпалителен ефект при цистит, уретрит и заболявания предавани по полов път ( сифилис, трипер). Поради своите антисептични и аналгетични свойства етеричното масло от кедрово дърво е полезно при възпаления на ставите, ревматизъм и остеохондроза. Подобрява кръвообращението, действа общоукрепващо на организма.

Кедровото масло магически възстановява и защитава мъжката сила.

Ароматът на маслото от кедрово дърво е тръпчив, напомня на сандалово дърво ( често се използва като заместител ), но по-сух, създава благоприятно усещане за уюта в къщата, помага за намиране на вътрешен баланс.

Етеричното масло от кедър се използва и в козметиката. Козметичният му ефект, подобно на други свойства, също е бил известен още в древен Египет. Маслото от кедрово дърво помага при кожни проблеми като акне, невродермит, екзема, гъбични кожни лезии, облекчава дразненето, стимулира бързото заздравяване на рани. Това е най-добрият продукт за грижа за кожата от всякакъв тип. Помога да да се съхрани функционалноста и виталноста на кожата за дълги години напред. Освен това укрепва косата, предотвратява косопада.

Както е добре известно, етеричните или ароматните масла са от особено важно значение за живота ни, отколкото изглежда на пръв поглед: могат да ви напомнят за реална житейска ситуация, да се върнете към миналото, дори влияят на оценката на едни или други събития, често чисто инстинктивно. Ароматите носят вдъхновение, здраве и вътрешна хармония. Освен това ароматните масла поддържат не само физическото, но и психическото здраве, привеждат чувствата ни в баланс, поддържат го и го укрепват. Всеки, който редовно използва етерични масла, знае колко невероятно може да се подобри благосъстоянието под тяхно влияние. Енергията се увеличава, появява се постоянна положителна нагласа, което означава, че тялото става по- малко податливо на болести. Ароматът на етеричните масла се възприема от обонянието и реагира по- бързо от останалите ни сетива. Маслата проникват през кожата, когато се къпете, правите масаж, използвате за компрес, крем, лосион, парфюм.

Ароматните масла могат да се използват по различни начини. Кой е най-добрият начин? Във всеки случай зависи от конкретните нужди. В ароматерапията трябва да разчитате на собственото си обоняние – ако някаква миризма не е приятна, не доставя удоволствие, няма да донесе никаква полза. Нека направим малко отклонение. Да се обърнем към историята и традициите на ароматерапията, като наука за хармонията и красотата, за поддържане на здравето на душата и тялото.

Традиции на ароматерапия

Ароматерапията се основава на принципа на въздействие върху човешкия организъм на естествени етерични масла, които са били използвани за лечение и профилактика на заболявания от древни времена. Ароматните растения и масла се използват от хиляди години като биохимичен ароматен инградиент в парфюмерията и козметиката, готвенето и медицината. В продължение на много векове обожествяването на ароматите продължава, но в същото време се провежда непрекъснато изследване на ароматните вещества, техните терапевтични, физиологични и естетически ефекти върху хората. Първите доказателства, че хората са се научили да изолират ароматни вещества от растителни материали, датират от около 5000 г. пр.н.е. В Индийската литература, датираща от около 2000 г. пр. н. е., се изброяват над 700 растения, включително канела, джинджифил, кориандър, сандалово дърво. Най- известните и подробни информации, свързани с първите ароматни вещества, идват от Древен Египет. Папирусите, написани около 2000 г. пр. н. е., говорят за „ чудесни масла, фини парфюми и тамян за храмовете, за да угодят на всяко божество“. Основните смоли за култов аромат са били смоли от кедър, тамян и смирна, които наред с други продукти са били използвани при балсамирането. Свещениците и благородниците използвали благоуханни масла за помазване и мехлеми в основа от маслиново, бадемово или сусамово масло, използвайки смирна и други ароматни съставки. Във Вавилон към строителните материали, от които са издигани храмове, са добавяни ароматни  масла (около 1800 г. пр. н. е.). Добре познатите антисептични свойства на маслата от лимон, кедър, смирна са използвани за дезинфекция в помещенията на храмовете.

Естественият тамян и ароматите са били сред най- ранните търговски артикули в древния свят и, тъй като са били рядкост, са се ценели особено високо. Те били символи на богатство и били едни от най- ценните подаръци. Арабските търговци и моряци са били много активни в търговията с тамян, подправки и екзотични ориенталски стоки. Те пренасяли камфор от Китай, канела и сандалово дърво от Индия, роза от Сирия, тамян, смирна, стиракс, корен от джинджифил, индийско орехче, черен пипер и галбан в арабските пристанища. Древната традиция за използване на ароматни масла за религиозни церемонии се е разпространила и в други религии. В будистките храмове, например, все още е прието да се намазват скулптурите на Буда с масло от сандалово дърво. Главата на Римокатолическата църква е използвал осветеното масло  ( миро) в продължение на много векове в църковни служби и коронации. Арабската наука е усвоила постиженията на древните и ориенталските учени и значително е изпреварила нивото на знания на европейските страни. Между 7- ми и 13- ти век арабите дават на света много велики учени, сред които Авицена (980-1037). Този изключително надарен лекар и учен е написал повече от 100 книги през живота си; много от тях са посветени на цветето, което мюсюлманите ценят най- много – розата. ” Розовото масло подобрява капацитета на ума и увеличава скоростта на мислене.” Розовата вода, получена от розови листенца чрез парна дестилация, е била високо ценена като лечебно и овкусително средство.

Розовата вода става много популярна в Европа по време на кръстоносните походи, заедно с други екзотични вкусове и подправки. До 13- ти век ” вкусовете на Арабия” стават известни в цяла Европа. Цветни води и етерични масла се появяват в много европейски аптеки. Поради необичайните си антисептични свойства, етеричните масла са признати за отлично средство срещу инфекции и епидемии. Известно е, че средновековните парфюмеристи рядко са били изложени на опасност при епидемии от холера и други инфекциозни заболявания. Маслото от нероли, което има екзотичен аромат и се получава от цветя на горчив портокал, става широко известно. Скоро започва да се използва за създаване на модни парфюми. Много препарати на базата на етерични масла, като ” Водата на кралицата на Унгария”, създадена през 1370 г. на базата на розмарин, са признати за универсални лекарства за много болести. По-късно, през 1611 г., става известен “кармелитският дух” или „ вода на кармелитите”, направен в Париж от монаси чрез дестилация на алкохол от тинктура от смес от маточина, лавандула и лимонови кори, а според други източници равни пропорции на стиракс и лаванда.

Данни за ароматните материали изпълват фармакопеите и в продължение на векове са били основната защита срещу епидемии. През следващите няколко века фармацевтите изучават и описват лечебните свойства на ароматните масла, които стават все повече и повече. Те включват не само добре проучени масла като кедър, канела, тамян, хвойна, роза, розмарин, лавандула и градински чай, но и есенции от пелин, каяпут, валериана и бор. Парфюмерийната индустрия привлича известни учени на нашето време в много страни на Европа, особено в град Грас в южната част на Франция, където възникват насаждения от рози, лавандула, жасмин и се появяват процъфтяващи търговски предприятия. В края на 17 век професията парфюмерист се отделя от сродните специалности и се появява разграничение между парфюмни и ароматни субстанции, което става основно поле на дейност на фармацевтите. През по- голямата част от 19- ти век парфюмерията се основава изключително на естествени продукти, много от които, особено етеричните масла, се внасят на висока цена. Научната революция от 19- ти век прави възможно получаването на много синтетични ароматни вещества чрез химически синтез. За първи път химиците успяват да идентифицират различните вещества, открити в маслата, и им дават специфични имена като гераниол, цитронелол и цинеол.

По ирония на съдбата  изследванията били насочени към  създаването на синтетични аналози на маслата като допринасят за развитието на съвременната лекарствена индустрия. Това развитие до средата на 20- ти век води до ограничаване ролята на ароматните масла  до използването им в парфюмерията, козметиката и храните. На базата на синтетични ароматни вещества е създадена основата за производството на масовата парфюмерия и аромати. Но във елитната  парфюмерия използването на скъпи етерични масла продължава. Терминът “ароматерапия” е въведен през 1928 г. от френския химик Рене де Гатефосе, който е работил в семейния парфюмерен бизнес. Той изследва етеричните масла и установява, че много ароматни масла са по-  ефективни от техните синтетични заместители или изолирани активни съставки. Друг френски лекар и учен, Жан Валне, използва ароматни масла като част от програма, която успешно използва за лечение на специфични физически и психически заболявания. Така започва развитието на съвременната ароматерапия във Франция, по- късно в Англия, а сега и по целия свят. До известна степен думата “ароматерапия” може да бъде подвеждаща, тъй като предполага лечение единствено чрез обонянието и емоциите. Но това не е така, освен миризмата, всяко ароматно масло се състои от комбинация от определени вещества, които взаимодействат по определен начин с химичните елементи на тялото, които от своя страна засягат определени органи или системи като цяло. Например, когато използвате масла за масаж, те лесно се абсорбират през кожата и се разнасят по цялото тяло. Това може да се докаже чрез триене на скилидка чесън върху стъпалото- летливото масло ще влезе в кръвния поток и след известно време миризмата на чесън ще се усети от дъха.

Интересно е да се отбележи, че различните масла се абсорбират с различна скорост, например:

• ела, бор, тамян, кипарис – 20 минути,

• евкалипт и мащерка – 20-40 минути,

• анасон, бергамот, лимон – 40-60 минути,

• цитронела, лавандула, здравец – 60-80 минути,

• кориандър, мента – 100-120 минути.

Интересът към ароматерапията, възникнал в началото на 20-ти век, рязко нараства през втората му половина, което до голяма степен може да се обясни с нарастващия брой странични ефекти и алергични реакции от употребата на синтетични лекарства. Всеки ден  нараства разбирането, че е време да се премине от терапия с определени лекарства към ефективни и нетоксични природни средства, ползите от които са тествани от векове. В Западна Европа, САЩ, Канада и Япония има стотици стаи за ароматерапия, издадени са много книги и списания, посветени на нея, работят научни институти. Специалистите уверено твърдят, че съвременната ароматерапия е превантивен, оздравяващ, напълно естествен начин за поддържане на добра психо- емоционална и физическа форма. Терапия, която ви позволява да премахнете ежедневния стрес, да предотвратите развитието на заболявания и да придадете красотата на ароматите на ежедневието.

Основни начини на приложение на етерични масла

1). Аромалампа- Купата на лампата трябва да се напълни с вода. Добавят се 5-8 капки ароматно масло във водата и се разбърква. След това трябва да запалите огън под купата (малка чаена  свещ). Ако е необходимо, може да се долива вода от време на време.

2). Спрей- Най-добре е да се използва стъклен, порцеланов или керамичен пулверизатор. Напълнете съда с дестилирана или  минерална вода, добавете малко спирт, 3-5 капки ароматно масло, затворете и разклатете.

3). Ароматни вани-   5-10 капки етерично масло се разреждат в 1-2 супени лъжици сметана, пълномаслено мляко, течен мед, неутрален сапун или растително масло, след това изсипете сместа във ваната и разбъркайте.

4). Сауна- За да създадете ароматна пара в сауната, просто добавете 5 капки етерично масло във ведрото с вода.

5). Масаж-  Като основа е по-добре да използвате масло от жожоба, авокадо или бадем – 50мл. Добавете 15-20 капки етерично масло към основата и разбъркайте добре.

6). Добавяне към шампоани и кремове- Към шампоаните могат да се добавят ароматни масла: 10-15 капки етерично масло на 100 мл. неутрален шампоан. Можете да добавите ароматни масла към крема: за 50 мл неутрален крем – 15-20 капки етерично масло, добавете и разбъркайте старателно и внимателно.

Етерично масло от кедър: описание и препоръки

Етеричното масло се получава от дървесината и вършината на атласки или хималайски кедри. Това е жълта, оранжева, кехлибарена или кафява вискозна течност с устойчива топла балсамова миризма с дървесни нотки. Ароматът е смолист, свеж, горчиво- опушен. Според химичния състав и свойствата на аромата, маслата от двата вида кедри се считат за близки. Етеричното масло от кедър няма фототоксичен ефект и се използва без ограничения при производството на парфюми и тоалетни сапуни. Кедровите масла включват също етерични масла, извлечени от дървесината на девствена, мексиканска и източноафриканска хвойна, както и траурен кипарис; те са известни под търговските наименования Вирджински, Тексаски, Източно- африкански и китайски кедрови масла. По състав и свойства тези масла са подобни едно на друго и се различават само в съотношението на компонентите. Могат да се използват в парфюми за различни цели, но по- често служат като суровина за изолиране или синтез на други, по- ценни ароматни вещества.

Енергетика на кедровите масла

Засилва процесите на обновяване, възстановяване на енергията на аурата, изгражда ефирните слоеве, помага за бързо възстановяване на силата и енергията при заболяване и прекомерен стрес . Придава благородство и валидност на мислите и действията.

Области на приложение

• Премахва възпалението на назофаринкса и дихателните пътища, има отхрачващо и противокашлично действие.

• Засилва кръвообращението и насищането на тъканите с кислород.

• Премахва застойните явления в храносмилателните и дихателните органи.

• Стимулира бързата регенерация и заздравяването на рани.

• Премахва нервното треперене, повишава вярата в себе си.

• Подмладява, подобрява еластичността на кожата.

• Предотвратява косопада и поява на пърхот.

• Помага при възпалителни реакции по кожата, акне, стресови петна, обриви, свързани с хормонални нарушения.

• Помага при инфекции на пикочно- половата система.

Действие

• Антисептично. • Противосърбежно. • Емоцинално.• Стягащо. • Диуретично.

• Отхрачващо. • Фунгицидно.• Успокоително.• Стимулиращо.

Синергия (съвместимост с други етерични масла)

Смесва се добре с масла от розово дърво, бергамот, бриония, кипарис, блатен аир, касия, жасмин, хвойна, нероли, мимоза, градински чай, розмарин, иланг иланг.

Терапевтични показания

• Акне. • Анемия. • Артрит. • Заболявания на жлъчния мехур. • Бронхит. • Косопад и грижа за косата. • Хиповитаминоза. • Грип. • Дерматит. • Мазна коса. • Импотентност. • Инфекции на устната кухина. • Кашлица. • Ларингит и катари. • Чупливи нокти.• Хрема. • Невралгия. • Невродермит. • Изгаряния. • Пародонтоза. • Пърхот. • Пневмония. • Порязвания. • Настинка. • Раздразнена и възпалена кожа. • Рани. • Ревматизъм. • Намален имунитет. • Стрес.• Акне. • Фригидност. • Цистит. • Екзема. • Язва на стомаха.

Аромаеротика

Придава пикантен, донякъде “бодлив” нюанс на усещанията, премахва сковаността и дискомфорта, изпълва партньорите с радостно усещане за еротична ефективност. Вдъхновява за благородни дела.

 

 Мерки за безопасност

• Нетоксичен, но дразнещ. Най-добре е да се избягва по време на бременност.

• Не използвайте, ако сте свръхчувствителни.

• Да не се използва при епилепсия, повишена възбудимост на нервната система, едновременно с химиотерапия.

• Не превишавайте дозата.

 

Дозировки

• Ароматни лампи: 4-7 капки.

• Инхалация: 3-5 капки.

• Вани: 4-7 капки етерично масло, предварително смесени с емулгатори (мед, мляко, морска или готварска сол).

• Сауна: 5-10 капки в малко гореща вода.

• Масаж: 3-5 капки на 10 мл. основа (масло от сладък бадем).

• Ароматни медальони: 2-3 капки.

Условия за съхранение: Съхранявайте плътно затворен в стъклено , тъмно шише на хладно и тъмно място.

Н.Х.