Skip to content
Когато се разхождаме и решим да се върнем у дома, ни е необходимо да знаем къде се намираме и накъде е дома. Това изглежда доста инстинктивно при хората и животните. Но как точно знаем къде се намираме?
Отговора на този неочаквано труден въпрос се опитва да намери Майкъл Чадуик с колегите си в наскорошна публикация. Те могат да посочат къде в мозъка се намира инстинкта ни за местоположение и определяне на посока към желаната дестинация.
Един много добър начин за ориентиране е запаметяването на информация относно заобикалящата среда. Процеса на научаване на тази пространствена информация предполага, че трябва да има място в мозъка, където тя се съхранява. Един вид невронна карта, начин по който се кодира пространството и информацията от картите и заобикалящия ни свят в мозъка. Подобна умствена карта помага да се ориентираме, което е жизнено важно за животните.
В края на 70-те години така наречения „център на когнитивната карта“ е открит при плъхове в частта от мозъка, наречена хипокампус. Специфични неврони се активирали, докато плъх пътувал през специфична зона от експерименталната област. Тези неврони са наречени неврони за местоположение. След допълнителни експерименти станало ясно, че плъховете кодират и запазват информация, свързана с разстояние и посока. Информацията за разстояние се съхранява в частта от хипокампуса, наречена енторинален кортекс, в грид-клетките, а тази за посока – в клетките за посока на главата. Когато плъха пътува, информация от тези клетки се подава към клетките за местоположение, давайки на животното усет за изминатото разстояние.
Това откритие за начина на работа на мозъка е от толкова голямо значение, че през 2014 година откривателя на клетките за местоположение Джон О‘Кийфи е награден с Нобелова награда.
При експерименти с хора, доброволци са разполагали с виртуална реалност, която са могли да изучават. След това е трябвало да отговорят на въпроси относно посоката на съответна дестинация, разчитайки изцяло на паметта си. В същото време, мозъците на участниците са били подложени на скенер, който измерва мозъчната активност.
Разглеждайки резултатите от скенера и кои неврони се активират по време на опита за ориентиране, учените потвърдили, че това се случва в центъра на енториналния кортекс, показвайки, че вътрешния ни компас е именно там.
Интересно е, че начина по който се активират невроните е един и същ, и когато човека е обърнат в правилната посока, и когато само си я представя. Учените предполагат, че мозъка използва тази способност за симулиране на желаната посока, без всъщност да се движим. Клетките за посока на главата сменят функцията си, като от даващи представа за посоката на гледане, създават симулация на желаната посока. По този начин тези неврони ни дават възможност да започнем да планираме пътуването.
Силата на активността в хипокампуса е свързана с личностните навигационни качества – по-слаба активност означава по-слабо усещане за посока. Това е също така областта от мозъка, която първа понася поражения при заболявания като Алцхаймер, което обяснява изгубването и объркването като ранен симптом. Също така се обяснява защо думата „загубен“ се използва като синоним на „глупав“.
Related