Междинният мозък е част от главния мозък и от централната нервна система. Той се намира в сърцевината на главния мозък, разположен е след средния мозък и е изцяло покрит от двете полукълба на крайния мозък. В него е разположено третото мозъчно стомахче. На границата между средния и междинния мозък се намира не добре ограничена клетъчна група, до която достигат нервни влакна от зрителната кора и от ретината. Към междинния мозък се отнасят двата хълма, таламус, и подхълмието, хипоталамус. Смята се, че заедно с мрежестата формация и мозъчната кора, междинният мозък е един от центровете на болевата чувствителност. Тук се намира най-важният център на вегетативните функции, както и на някои форми на поведение. От прикачената за него ендокринна жлеза епифиза се контролират и функции от сетивен и хуморален характер.
Междинният мозък се състои от таламус, метаталамус, епиталамус, субталамус и хипоталамус. Таламусът е удължена структура от два дяла, която изгражда най-горната част на мозъчния ствол и включва осем групи ядра. Дяловете са разположени отстрани на третото мозъчно стомахче. В таламуса се намират пластинки от бяло вещество. Метаталамусът има две коленчати тела – медиално и латерално. Медиалното коленчато тяло е подкоров център на слуха, a латералното коленчато тяло е подкоров център на зрението. Епиталамусът е изграден от няколко образувания, едно от които е белезникава ивица, за която чрез снопчета бяло вещество се прикрепва епифизната жлеза. Субталамусът е разположен под таламуса, а хипоталамусът се намира базално от таламуса, разполага се под двата зрителни хълма и се отделя от тях чрез бразда.
В зависимост от функциите, които изпълнява, междинният мозък се дели основно на две части – горна част или зрителни хълмове, и долна част или подхълмие. Между тях се разполага кухина – трети мозъчен вентрикул. Третият мозъчен вентрикул се разполага в средата на междинния мозък между двата зрителни хълма и над подхълмието. Зрителният хълм представлява струпване на голямо количество сиво вещество, а вътрешната стена на зрителните хълмове участва в заграждането на кухината. Встрани и надолу той сраства със съседните части, а чрез тънки снопчета бяло мозъчно вещество се разделя на отделни сиви ядра. По медиалния край на двата зрителни хълма се намира бяла ивица, която отива назад и образува триъгълно разширение. Триъгълните разширения на двата зрителни хълма се свързват чрез напречна връзка от бяло вещество. Под задната заоблена част на зрителните хълмове се намират двете задебеления – коленчатите тела. В подхълмието, близо до двата зрителни хълма, се намира участък от сиво вещество, което представлява продължение на мозъчните крачета на средния мозък.
Зрителните хълмове са централна междинна станция за всички сетивни импулси, които са възникнали в който и да е рецептор на тялото и които се насочват към кората на големите мозъчни полукълба. Те придават на тези импулси определена емоционална окраска. За естеството и характера на емоциите у човека обаче водеща роля играе кората на.големите мозъчни полукълба. Ако има поражения на зрителните хълмове се наблюдава намаляване до пълна загуба на сетивността или много силни болки. В подхълмовата област се намират множество ядра, които се свързват помежду си чрез нервни пътища с различните отдели на главния мозък и с хипофизата. Има данни, че хормоните от задния дял на хипофизата се изработват в някои от ядрата на хипоталамуса и едва след се пренасят това по нервните пътища и складират в задния дял на хипофизата. В подхълмието се намират някои жизненоважни центрове – висшите центрове на вегетативната нервна система, центърът на топлинната регулация и центровете, които регулират обмяната на белтъчините, мазнините, солите и водата.