Статията се фокусира върху психофизичното (ментално) движение (МД) и неговите ефекти върху тревожността, депресията и други афективни състояния, като част от лично проучване относно ефективността на Менталното движение ( МД) в някой профилакто- терапевтични аспекти.
Като популярна форма за тренинг, МД (Тай Дзи) е изследван, за да определи своя принос към активен и здравословен начин на живот. Все по-голям брой изследователи се фокусират върху изследването на потенциалните физиологични и психологически ползи от МД.
МД е термин, идентифициращ форми на упражнения, които използват движение във връзка с психологическото акцентиране към телесните усещания, включително проприорецепция, интероцепция и кинестатичност. МД включва традиционните източни методи на Ци гун (Чи Кунг) и Тай Дзи (Тай Чи), някои форми на йога и други азиатски практики, както и западните практики: автогенна тренировка, тренинг на М. П. Фелденкрайс и др. Но това проучване разглежда предимно ползите от Ци гун и Тай Дзи.

Представяме доказателства за възможни механизми на ефектите на МД върху афективните състояния, включително ролята на стойката, ритъма на движение, кохерентното дишане и участието на специфични кортикални и подкоркови структури.
Тъй като акцента е върху Тай Дзи като източна форма на МД, смятаме за необходимо да споменем някои подробности относно неговата популярност. През декември 2019г., Юнеско призна Тай Дзи като ′′ Нематериално наследство на човечеството “. Това изкуство дълго време беше стигматизирано само като бойно или като средство за самозащита. Но корените на Тай Дзи са много по- дълбоки, разпростиращи се в космополитния древнобългарски мироглед, вероятно дал сериозни основи за развитие на древната даоистката култура, тясно свързана с традиционните философски и медицински практики на Изтока. Тази древна практика насърчава здравословни принципи, които могат да повлияят  психическото и физическо благополучие на всеки човек.
Както отбелязва Брус Францис, преди повече от двадесет години, той е един от първите западни разпространители на това прекрасно изкуство, по отношение на нарастващата популярност:
′′ Практикуващите Тай Дзи постепенно се увеличават, надминавайки практикуващите йога и други практики. Броя на практикуващите нараства непрекъснато в Северна и Южна Америка, Япония и Югоизточна Азия, все повече страни от ЕС. Разпространението на Тай Дзи се дължи основно на значителните ползи, които предлага за намаляване на стреса, преодоляване на болестите, подобряване на умствените и физическите дефицити. Тай Дзи също е практично и ефективно средство за здравословно стареене, което позволява на хората да разрешат много от проблемите свързани с нарушаване на качеството на живот, които често се изживяват в средна възраст. Тай Дзи може да се практикува от всеки: мъж или жена, млад или стар, силен или слаб, здрав или болен “. (′′ Силата на вътрешните бойни изкуства ′′ di Bruce Frantzis).

Стресът е основен проблем в днешното забързано общество и може да доведе до сериозни психосоматични усложнения. Древното източно упражнение за ум- тяло  МД- Тай Дзи може да осигури алтернативна и самоподдържаща се опция на фармацевтичните лекарства за хора в стрес, за да подобрят механизмите си за справяне.
Все повече научни доказателства предполагат, че МД ( Тай Дзи) е свързана с подобрения в психичното здраве, психосоциалното благосъстояние, намаляването на стреса и продължителността на съня, както и подобряване на самостоятелността и усъвършенстване на двигателния модел. Тези ползи са докладвани относно редица популации, включително деца, здрави млади и възрастни и популации пациенти, като такива с болест на Паркинсон, сърдечно- съдови заболявания и СПИН.
Целта на настоящата работа е да обобщи съществуващите знания относно потенциалните психологически ползи от МД, включително физиологичните процеси, за които се съобщава, че са свързани с психологически и функционални променливи, в различни групи участници.

Защо избрахме МД ( Тай Дзи)?
Още от дълбока древност, човек е оцелявал благодарение на непрекъснатото движение. Промените в околната среда са му налагали необходимостта да се движи, за да ловува и да намира храна, да мигрира, за да намира по- благоприятен климат и т.н. Физическата активност (ФА) е най-важният фактор във взаимодействието на човешкото тяло с околната среда, като повишава неговата устойчивост към физически и психически стрес, предизвикан от определени заболявания и вредни въздействия на околната среда.
Хипократ нарича движението „храна на живота“, а Плутарх – „складът на здравето“. За да поддържат и укрепват здравето, мускулите трябва да работят систематично. Физическият и умственият труд са една от основните потребности на човека и неговата мисия. Човекът е създаден за енергична дейност. Това се отнася за човека като биологично цяло и за всички негови системи, органи, тъкани и клетки.

Оповавайки се на определението на К. Купър, най-големият съвременен специалист по превантивна медицина, можем да кажем, че здравето е производно на физическата, емоционалната и социалната хармония.
Една от основните характеристики на съвременния живот е ниската физическа активност и неблагоприятните последствия за здравето от застоялия начин на живот. Физическата активност и здравословното хранене са най- важните фактори за постигане на пълноценен и качествен живот. Чрез редовните физически упражнения не само се поддържа нормално телесно тегло, но също така се прави превенция на редица заболявания, както и се подобрява физическото и психическо здраве. Хората, който са физически активни страдат по-рядко от хронични дегенеративни заболявания , КБС (коронарна болест на сърцето), хипертония, мозъчен инсулт, остеопороза, диабет- 2- ри тип. Добре известно е, че редовните физически упражнения подпомагат имунната система и намаляват риска от рак на дебелото черво, подобряват настроението и самочувствието.
Физическата активност и упражненията са “ключът” към здравословен начин на живот, не само защото ни карат да се чувстваме и изглеждаме по- добре, но и защото са важни за подобряването на здравето и удължаването на живота. Те намаляват риска от фатални заболявания като инфаркт, диабет и рак. Ето само някои от ефектите на физическите упражнения:
– по-ниска вероятност за ранна смърт
– по-ниска вероятност от инфаркт
– Хипертония ( ако кръвното налягане вече е повишено, по този начин можете да се балансира)
– по-добър контрол на телесната маса
– по-нисък риск от диабет
– по-нисък риск от рак на дебелото черво
– увеличава здравината на костите
– по- нисък риск за развитие на депресия и тревожност
– увеличава енергията.

От казаното до тука става ясно, че чрез добре планирана ФА, можем да повлияем позитивно психически афективни състояния и соматоформни такива, провокирани от високите нива на неусвоен стрес ( дистрес). Стресът е основен проблем, засягащ здравето на много хора в днешното общество. Световната здравна организация заявява, че психичните проблеми предизвикани от високите нива на неусвоен стрес вероятно ще се превърнат във второто най-често срещано увреждане до 2020 г. Ярък пример за това негативно явление е проучване проведено в Австралийския институт за здраве и благосъстояние. В него участват 2169 болни от болниците за психично здраве в Австралия. Проучването е направено в периода 2001–2002 г., като респондентите са били със здравословни проблематики, следствие от високите нива на стрес, довели до соматоформни разстройства. Освен това, анкета, проведена през 2011 г. от неправителствената организация Lifeline, показва, че 93% от австралийците са изложени на високи нива на стрес, в сравнение с 90% през 2010 г.
Аналогично проучване, проведено от Австралийското психологическо общество през 2011 г., също установява, че 12% от австралийците съобщават, че изпитват много високи нива на стрес, като всеки трети австралиец съобщава, че страда от депресивни симптоми, а всеки четвърти от тревожност. Пациентите с тежка тревожност обикновено се лекуват с фармацевтични лекарства, психотерапия или комбинация от двете. Преди прилагането на лечението трябва да се поставят прецизни диагнози, които биха могли да представляват социална стигма за здрави индивиди, които все още не са развили патологични или соматоформни състояния на тревожност. Това частично обяснява защо хората в състояние на тревожност започват да търсят допълнителни и алтернативни възможности за лечението си.

Докато физическите упражнения и статичната медитация ( като ментален тренинг) са признати като полезнни за здравето, то категорията упражнения, която съчетава менталния фокус с движението, често се пренебрегва или не се разбира правилно и задълбочено. Като вид упражнения липсва общоприето име, което да ги окачествява. Имаме в предвид група от специфични физически активности, включващи традиционните източни практики на Тай Дзи ( т.н. движения на Великия предел), Цигун и Хатха (постурална) йога, както и западни методи като тренинг на Моше Пинхас Фелденкрайс за осъзнаване чрез движение. Предлагаме тази форма на упражнение да се нарича „ ментално ( медитативно) движение“ (МД), което е дефинирано от ( Larkey et al.) като:
„ Практика, включваща движение, медитативно състояние на ума, съсредототчаване в дишането и дълбока релаксация.”
Тай Дзи ( 太极) или Тай Чи (TЧ), както е по-известен извън Азия, е древно упражнение за ума и тялото, което се практикува в цял свят от милиони хора всеки ден с убеждението, че има мощни лечебни ефекти върху практикуващия и е основен път към дълголетие.
През последните години броят на научните изследвания на Тай Дзи се увеличава значително. Тези практики обаче често се третират от изследователите като форми на упражнения, сравними с обикновените аеробика, стречинг или техники за релаксация.
Както Катрин Кер посочва, че разбирането на биомедицинския изследовател относно това, което се случва в МД, често се различава от това на учителя по МД ( Тай Дзи). Изследователя може да възприеме практиките с МД като форма на упражнение за генерализирано намаляване на стреса, не много по- различно по принцип от ходенето по време на разходка. То Учителят по МД ( Тай Дзи) обаче би го оценил като по- сложен процес, при който осъзнаването на практикуващия се фиксира в определени области на тялото, за да направи конкретни промени. Това разделяне на възгледите може да доведе до проблеми при проектирането на експерименти, които биха дали отговор на конкретни научни въпроси.

Използването на термина ментално ( медитативно) движение, предложен от Larkey, е важна стъпка в разпознаването на особеностите на тези практики. Той предлага следните основни характеристики на МД:
1). Медитативно състояние на ума, обикновено включващо фокус на осъзнаване върху тялото;
2). Форма на препоръчано (или спонтанно) движение;
3). Концентрация към дишането;
4). Състояние на дълбока релаксация.
Larkey базира дефиницията си върху познаването на Ци гун, Тай Дзи и подобни практики, в опит да привлече вниманието към тези форми на упражнения, различни от конвенционалните упражнения и тренинзи ( цел и на настоящата статия). Смятаме за необходимо да разширим определението, за да дефинираме по- точно характеристиките на МД и за да стане ясно колко радикално се различава от повечето други упражнения. В определението се акцентира върху постигане на дълбоко дишане. Ние смятаме, че състоянието на дълбока релаксация е резултат от постигане на еквилибриум между невровъзбудните и неврозадръжните процеси, постигнат чрез бавни, ритмични, подпрагови екстравертни двигателни модели, извършвани оптимално дълго време, съобразено с индивидуалния хабитус на практикуващите, както и със спецификите на поставените цели и задачи на практиката.

Ние вярваме, че за бъдещите изследвания е важно да имаме пълно и точно разбиране на МД, за да може то да бъде оценено точно.
Предпочитаме да се придържаме към термина „ ментално движение” МД поради разпространението на публикации ( някои научни, а други популярни), които твърдят, че съществува физическа и психологическа полза от една или повече от споменатите по- горе практики, включително по отношение на тревожност и депресия. Освен това, в тези публики се дискутират експерименти доказващи положително повлияване на афективното състояние, постигане на спокойствие на ума, по- добра физическа релаксация, подобрено общо здраве, по-добър баланс и координация, по-ниско кръвно налягане (RR) и подобрени биомаркери по отношение на възпалителни процеси и имунна функция, като С-реактивен протеин (CRP) и кортизол. Доказано е от психологичната и физикалната практика, че конвенционалните упражнения и психологични тренинзи отделно един от друг, подобряват състоянието на тревожност и депресия, но не е ясно дали тези резултати се отнасят и за МД ( Тай Дзи), както и дали механизмите на МД са сходни или се различават в сравнение с конвенционалните тренинзи. Съществуват много публикации в които се разглеждат резултатите от статичната ментална тренировка. Вероятно МД споделя много от същите механизми като менталния тренинг, но сами по себе си те са различни практики.

Определяне на практиките включени в Менталното ( медитативно) движение ( МД) в световните изследвания „Ци Гун“ и „Тай Дзи Цюан“ често се появяват в западната литература с множество изписвания. Има две системи за транслитерация, по- ранната система на ( Wade – Giles ) и съвременния ( официален) Pinyin. Ние ще използваме формата Pinyin, с Wade – Giles и други алтернативни изписвания в скоби и фонетично сближаване в курсив в нашите дефиниции по-долу.
А). Чи „Ци“; Ци Гун
(Ch’i, Chee) означава „жизнена енергия“ ; „ Придихание” или „дъх“. Това е основна концепция в цялата източна култура. „Ци гун“ (Ch’i Kung, Chi Kung, chee goong) означава „работа върху / чрез жизнената енергия“ и е широк термин, включващ методи, които едновременно (регулират физиологичните параметри на тялото, дишането, нервно- възбудните и задръжни процеси и ума“ .

Има четири основни клона на Ци Гун ( Чи гонг):
– поддържащ здравето ( профилактичен);
– медицински ( лечебен);
– бойноприложен;
– религиозен (духовен), като всички споделят едни и същи базисни принципи.
Всички разновидности използват различни техники, съответстващи на техните специфични цели.
Б). Тай Дзи Цюан; Тай Дзи
(T’ai Chi Ch’uan, Tai Chi Chuan, Tai Chi, Тie Jee Chwahn) е бойно изкуство, основано на същите принципи като Ци Гун; основно или модифицирано Тай Дзи се използва също като оздравително и ментално упражнение. Мненията се различават по отношение на това дали Тай Дзи трябва да се разглежда като форма на динамичен Ци Гун или като отделна категория движение. Тук разглеждаме и Ци Гун, и Тай Дзи като форми на МД.
В). Седяща медитация
Медитацията в седнало положение се характерезира със статична поза и включва изследване на различни психични състояния. В целия свят се практикуват много различни форми на седнала медитация. Съществува значително припокриване между менталните техники на МД ( Тай Дзи) и някои форми на седнала медитация, тъй като те могат да използват подобни психологични стратегии. МД ( Тай Дзи) обаче включва подпрагово движение или намерение за движение, което не е валидно за много форми на седяща ( статична) медитация. Съществува много литература за медитацията в седнало положение, особено за стила, наречен „самосъзерцание“, „ концентрация”, и сравнително малко за МД ( Тай Дзи).
Г). Йога

Думата на санскрит „Йога“ означава „да се присъединиш“ и се отнася до единството на индивида с Висшия разум; традиционно Йога е практическата страна на разнообразните индуски религиозни системи. Различните форми на йога използват различни методи за постигане на единение с Бог. Някои форми на йога могат да бъдат форми на МД, както са дефинирани в „Характеристики на МД“ , като асани и пранаяма Хатха Йога и Янтра йога; други, като Bhakti, Jnana и Raja Yoga, са специализирани форми на ментална практика, философско изследване или седяща медитация и често включват морални и диетични ограничения. Но в настоящето изследване, както се обосновахме по- горе, не възнамеряваме да разглеждаме потенциала на Йога, поради подчертано статичния характер на въздействие.
Д). Соматика

През изминалия век на Запад се развиха редица МД практики. Те са обединени под името „Соматика“. Този термин включва голямо разнообразие от практики, които като цяло споделят определящите характеристики на МД. В допълнение към Автогенната тренировка и Фелденкрайс, примери за соматични практики са: Eutony, Mensendieck, Сензорна осведоменост, Aston Patterning, Rolfing Movement, Континуум движение и Автентично движение. Somatic Experiencing® използва принципите на МД като терапия за травма. Към този момент има много малко научни изследвания на тези методи и ние не открихме нито едно, което да се фокусира върху афективните състояния.
( СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ)                                                                                                                                                            Н.Х.