По време на сън мозъкът подтиска съзнателната дейност, но това не означава, че той не е наясно с обстановката.

Известно е, че по време на сън мозъкът блокира външните стимули, благодарение на пренасочващ механизъм в междинния мозък. Но експерименти, проведени преди повее от 50 години, показват, че определени стимули, като чуване името на спящия, могат да се промъкнат през тази блокада и да предизвикат събуждане. Въпреки това, начинът по който мозъкът филтрира информацията по време на сън, все още е неясен.

Когато заспим, състоянието в което изпадаме, от невробиологична гледна точка, е сравнимо с това при кома – губим съзнание: за себе си и за външния свят. Въпросът който учените си задава е, може ли мозъкът да „наблюдава“ какво се случва около него по време на сън.

Във френското изследване, участниците трябвало да натискат бутон в дясната или лявата ръка, в зависимост от класификацията на възприетите думи – животни или предмети. Докато участниците заспивали, учените записвали дейността на мозъците им чрез ЕЕГ, за да уловят моторните им намерения според чутите думи.

Учените откриват, че мозъкът в действителност може да възприема външна информация по време на сън. По време на дълбок REM сън, участниците показвали ментална подготовка за моторна активност, подобна на тази при будно състояние, въпреки че движение нямало. Но това се случвало само при думи, които вече са били чути и класифицирани от участниците в будно състояние. От друга страна, по време на лек NREM сън, участниците показвали ментална подготовка за моторна активност, независимо дали думата е позната или не. А в дълбок NREM сън, доброволците не показват никаква активност характерна за взимането на решение.

Идеята, че мозъкът може да възприема избирателно информация от външния свят по време на сън, не е нова. По-ранно проучване по темата показва, че докато спим на ново място, едната хемисфера на мозъка остава активна, за да бди за опасности. Докато спим, определени стимули от околната среда могат да превключат мозъка в режим бдителност.

 източник