Skip to content
Коледа е празник, посветен на раждането на Божия син. Раждане, обвито в мистерии. Възможно ли е, от научна гледна точка, непорочното зачатие?
Относно девствеността на Божията майка, науката не може нито да докаже това, нито да го отрече. Но учените подкрепят библейската история със зачатието – според проучване, около 0.5% от жените докладват за непорочна бременност, без използване на каквато и да асистирана репродукция. Как е възможно това?
Партеногенеза
Това е вид размножаване, при което индивиди се развиват от неоплодени яйцеклетки, един вид самоклониране. Процесът се наблюдава при насекоми, риби, дори птички и пчелички. Терминът за първи път се използва преди повече от 250 години. До скоро не съществуваха доказателства, че това може да се случва и при хора, но чрез разбиване кода на ДНК вече можем със сигурност да определим кой на кого е родител, и дали родителите са повече от един.
Първото самоклониране в естествена среда учени наблюдават при вид змия боа, която родила две поколения клонинги от неоплодени яйца, всяко от които притежавали генна мутация, която им придава карамелена окраска. Нито майката, нито която и да е от другите змии не били с подобен цвят. Чрез изследване на ДНК на клонингите се установило, че те не само са плод на един родител, но и генната мутация е създала изцяло нов пол. При змиите хромозомите определящи пола са съответно ZZ за мъжките и ZW за женските (Z хромозома от бащата и W от майката). Хромозомите на клонингите са WW, което показва, че са създадени от две майчини хромозоми. Този процес в природата е метод за оцеляване на видове, които са под заплаха от изчезване. Съответно при хората, това би довело до плод с две X хромозоми.
Химера
През 2005 учени от университета в Единбург откриват живо и здраво момче на четири годишна възраст, което е първоначално формирано от партеногенеза, а яйцеклетката е оплодена едва след като започнала да се дели. Кръвта на момчето е изградена изцяло от партеногенетични клетки от неоплодената част от яйцеклетката, като всеки ДНК тест определя пола на детето като женски. Според учените детето е напълно здраво и способно да стане баща на свой ред някой ден.
Според други проучвания, жените носят в себе си чужда ДНК, например от бивши любовници, включително и Y хромозоми. В случай на пртеногенеза, когато впоследствие е необходима тази хромозома, е вероятно майката да прибегне именно към тези „запаси“ от ДНК материал, за да се осигури нормално оплождане.
Зачестяват и откритите случаи с така наречения близнак-химера, когато единият, доминиращ близнак абсорбира другия, включително и неговото ДНК, като индивида става носител на две ДНК. И отново, не знаем колко често се случва това или се е случвало в историята. Подобни открития стават възможни едва в последните години, благодарение на ДНК тестовете, което до скоро не беше възможно.
Вероятност
От научна гледна точка, шансовете за оплождане от само себе си са изключително малки, но все пак съществува такава възможност. Каква е вероятността обаче, подобно нещо да се е случило в историята, и възможно ли е Божият син да е заченат по подобен начин? Отговорът на този въпрос, едва ли някога ще узнаем. Но дори и да разберем какво точно се е случило, едва ли това ще направи чудото по-малко.
Related