Нещата, за които хората съжаляват на смъртния си одър
За какво най-често съжаляват хората преди да си заминат от този свят.
Медицинската сестра Брони Уеър (Bronnie Ware) се грижи за пациенти с тежки диагнози. Нейната работа я свързва с хора в последните 12 седмици от живота им, и тя решава да разкаже, кои са най-честите съжаления, които пациентите споделят с нея.

„Хората много се променят, когато са изправени пред смъртта. Някои промени са феноменални. Всеки един преминава през различни емоции: отричане, гняв, страх, съжаление, още отричане и накрая приемане. Въпреки това всеки един пациент намира покой преди да си отиде, всеки един от тях.“ – споделя Уеър.

А най-честото съжаление, което тя чува е:

„Иска ми се да имах куража да живея живот за себе си, не за това, което другите очакват“

Хората, изправени пред смъртта могат по-ясно да виждат нещата. Много от тях разбират колко много мечти са изоставили, поради решенията, които са взимали или са отлагали.

Уважавайте себе си и любовта, която заслужавате. Ако позволявате на страха да ви спира, трудно ще си простите после за взетите решения.

„Иска ми се да не бях работил толкова много“

Уеър споделя, че чува това от всеки мъж. Всички мъже са пропуснали детството на децата си и младостта на съпругите си. Жените също имат това съжаление, но повечето са от по-старо поколение, при което жените са по-скоро домакини. Всеки един мъж съжалява са прекарването на по-голямата част от живота си работейки.

В живота не всичко е пари. Насочете живота си към хора и събития, които са важни за вас. От кое ще се почувствате по-горди – от микровълновата или топлите летни вечери прекарани с приятели и семейство? Работата ли е онова, от което ще пазите скъпи спомени? Нуждаем се от пари, за да играем странната игра на обществото, но трябва сами да определяме правилата.

„Иска ми се да имах куража да изразя чувствата си“

Много хора потискат чувствата си с цел да запазят мира с другите. В резултат се подлагат на посредствено съществуване и никога не се превръщат в онова, което винаги са искали. Много от заболяванията са свързани с прикрития гняв и потиснати чувства.

Всички се опитваме да намерим компромис един с друг. Има разлика обаче, между компромис и развяване на бял флаг. Щастието на един не трябва да означава нещастие за друг. Хората в живота ни никога не биха искали подобно нещо, а и ние самите, ако знаехме, че приятелите ни са нещастни именно заради нас, бихме се почувствали ужасно. Така че честната комуникация между хората води до максимално щастие за всеки.

„Иска ми се да бях запазил приятелите си“

Често хората не осъзнават напълно ползите от стар приятел, докато не настъпи сетния час, когато е почти невъзможно да се издири приятеля. Много хора толкова се задълбочават в собствения си живот, че оставят златни приятелства да им се изплъзнат. Всеки умиращ усеща липсата на приятели.
Самата представа, че някой умира с мисълта, че никой не си мисли за него е ужасна.Да почитаме приятелите си и да не се колебаем да кажем на някого, че го обичаме – те ще го оценят много повече, отколкото предполагаме. А и колко е трудно да поддържаме връзка с приятелите си в днешно време?

„Иска ми се да си бях позволил повече щастие“

Това е изненадващо често съжаление. Много хора вглъбени в навиците си, не разбират до смъртта си, че щастието е въпрос на избор. Така наречения комфорт на познатото надделява над емоциите, както и живота. Страхът от промяна ги кара да се преструват пред другите и пред самите себе си, че са доволни, а дълбоко в себе си мечтаят да се смеят с глас и да вършат щуротии.
Щастието е цел, която задължително се постига, стига да продължаваш да опитваш. Не съществува „пълно щастие“, единствено чувствата и усещанията, които споделяме с тези, които обичаме. Заблуждаваме се от идеята за перфектен свят с непостижими параметри, и си сядаме на задните части, свиквайки с нещо, много по-малко, отколкото заслужаваме.

Опитвайте! Борете се! И най-важното – обичайте!

източник

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *