Ноетика и паранормално – що за наука и изследвания
Все още малко се знае за ноетиката и нейните изследвания. Тя носи промяна за нас и нашите досегашни разбирания, за познатите определения на физическата вселена, дори за основни понятия като време и пространство.
Ноетиката събира схващанията на изтока и запада; доказва аспекти от митологията, които се оказват истина, а не мит. Изследва мощността на мисълта, на съзнанието, силата на груповата медитация, на молитвата; потайните все още неразкрити способности на човек, както и ефектът на глобалното съзнание, за което все повече учени събират данни.
Институтът по ноетика е основан от астронавта Едгар Мичъл (Аполо 14) през 1973 година след неговото мистично преживяване на връщане от Луната през 1971.
„Неочаквано зад хоризонта на Луната бавно и невероятно величаво се показва искряща в синьо и бяло скъпоценност – светеща в нежно небесносиньо сфера, обточена с бавни, спираловидно въртящи се бели воали, – която се издига лека-полека като малка перла в гъст океан от черна загадъчност. Доста време е нужно, преди да осъзнаем напълно, че това е Земята – нашият дом. […] На връщане към дома, вперил поглед през ширналото се на 240 000 мили космическо пространство към звездите и планетата, от която бях дошъл, внезапно усетих вселената като нещо интелигентно, любящо, хармонично […] На отиване към Луната бях прагматичен пилот-изпитател, инженер и учен като много от колегите си. Но когато видях как планетата Земя се носи в безбрежния космос […] почти осезаемо долових присъствието на божеството и осъзнах, че животът във вселената не е просто случайност, основаваща се на произволен процес.” – Едгар Мичъл в своята книга „Пътят на изследователя“
Божественото проникновение на Мичъл му вдъхва решимост да разшири знанието за природата и възможностите на ума и на съзнанието и да приложи това знание за увеличаване на човешкото благо и за подобряване на качеството на живот на планетата, поради което две години по-късно той създава Института по ноетика. Названието на организацията произлиза от гръцката дума ноетикос, която означава вътрешно, интуитивно познание.
През следващите три десетилетия Институтът по ноетика, разположен на площ от около 800 декара северно от Сан Франциско, работи с висококвалифицирани изследователи от цял свят и изследва същността на съзнанието от най-различни новаторски гледни точки. Организацията е свързана с някои от първите проучвания във връзка с виждане от разстояние (Remote Viewing или дистанционно наблюдение), проведени от Ръсел Тарг и Харолд Путоф от Станфордския изследователски институт, впоследствие превърнали се в програма „Старгейт“ на американската армия.
Институтът по ноетика си сътрудничи и с изследователи от Принстънския университет в областта на аномалните взаимодействия между съзнание и материя и във връзка с програма, изследваща ефикасността на терапията чрез визуализация при нелечимо болни от рак, освен това предлага стипендии на изследователи, проучващи въздействието на молитвата и на решителността върху хода на лечението.

„Имаме ясна нужда от смел нов синтез на резултатите от откритията относно природата на съзнанието и от също толкова смело приложение. Институтът по ноетика ще бъде връзка и инструмент за умела демонстрация на промяната на светогледа за по-добро здраве, творчески способности и мир за всички човешки същества.“– Председателят на Института по ноетика Джеймс О’Дий

Дан Браун в книгата „Изгубеният символ“ пише:
[…] Въпреки че ноетичната наука използваше свръхмодерна технология, самите открития бяха много по-мистични от студените машини, с чиято помощ се стигаше до тях. С получаването на поразителни нови данни, магията и митовете бързо се превръщаха в действителност и всичко това потвърждаваше изходната идеология на ноетиката за неизползвания потенциал на човешкия ум. Началната теза изглеждаше съвсем проста: ние едва докосваме повърхността на умствените и духовните си възможности. […] Експериментите в Института за ноетични науки (ИНН) в Калифорния и Принстънската лаборатория за изследване на инженерни аномалии категорично доказваха, че ако бъде съответно фокусирана, човешката мисъл притежава способността да въздейства върху физическата маса и да я променя. Тези експерименти не бяха забавни трикове като „огъване на лъжици“, а стриктно контролирани проучвания, които без изключение стигаха до еднакъв резултат: независимо дали го знаем, нашите мисли всъщност взаимодействат с физическия свят и водят до промени чак на субатомно равнище. […]
В горният пример става въпрос за известен експеримент със случайно генерирани числа, например от -1000 до +1000, като на монитор се изписва поредността на случайно генерираните стойности с диаграма във времето. Целта на участника в експеримента е статистически да наклони резултатите в полза на собственото си желание – оказва се, че случайно генерираните числа следват силата на мисълта и желанието, като случайността придобива съвсем друго понятие. Забавното е, че експеримента винаги дава положителен резултат и изкривява иначе случайно генерираните стойности.
В момента The Global Consciousness Project разполага със стотици генератори на случайни стойности по цял свят, които придават данни за обработка в Принстънският университет, където данните се обработват. Експериментът ясно показва, че когато се случват глобални явления, данните от всички устройства изкривяват статистиката в една и съща посока. Силно изразени изкривявания са наблюдавани при посрещане на Нова година, Коледа, атентата от 11-ти септември, както и по време на Сватбата на Кейт и Уилиям.
Разумът господства над материята
Това поразително откритие като че ли намираше аналог в древната вяра в космически разум – сливане на човешки намерения, способни реално да взаимодействат с физическата материя. Проучванията на масовите медитации и молитви с помощта на генератори на случайни събития дават подобни резултати и са залегнали в основата на твърдението, че човешкият разум е субстанция, съществуваща извън границите на тялото – сложно организирана енергия, способна да въздейства на физическият свят.
Стъпилите на тази основа изследвания доказаха, че фокусираната мисъл влияе буквално върху всичко – върху скоростта на растеж на растенията, върху посоката, в която плуват рибите в аквариума, върху начина, по който се делят клетките, върху синхронизирането на независими автоматични системи и химическите реакции в човешкото тяло, както дори върху резултатите от хвърляне на „изи или тура“. Умът променя дори кристалната структура на новообразуващо се твърдо тяло – известните експерименти със шоково замразяване на водни капки, „облъчени“ с различни човешки емоции.
Самите елементарни частици (в суперпозиция, от квантовата механика) се появяват или престават да съществуват единствено заради намерението или самото наблюдение на наблюдателя. Днес всички знаем за този объркващ здравомислещите физици феномен.
„Живият разум по някакъв начин е онова влияние, което превръща възможността в нещо реално.Най-същественият елемент в създаването на нашата вселена е разумът, който наблюдава“. – Лин Мактагарт
източник: http://fresh-science.com/noetika/

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *