Остеомалацията представлява костно метаболитно заболяване, при което избирателно се нарушава минерализацията на костта, т.е. намалява неорганичната съставка на костта при запазена органична такава.
Остеомалацията е комплексно нарушение на калциево-фосфорната обмяна и метаболизма на витамин D, което може да се разглежда като еквивалент на рахита при възрастни лица.
Каква е причината за остеомалация?
Най-честите причини за остеомалация са:
Липса на витамин D – недохранване, малабсорбция (представлява процес на нарушено усвояване на хранителните вещества), недостатъчно излагане на слънце (например старци, живеещи в домове);
Смутен метаболизъм на витамин D – в черния дроб (ензимна индукция, например от антиепилептични лекарства; или пък при билиарна цироза) или бъбрека (хронична бъбречна недостатъчност).
Повишена бъбречна загуба на фосфати – фосфатен диабет, синдром на Fanconi и др. – обект на педиатрията
При лечение с някои медикаменти, влияещи на минерализацията на костта (флуориди, бифосфонати).
Много често остеомалацията се комбинира и с остеопороза.
Каква е клиничната картина при остеомалацията?
Тя се характеризира с мускулно-костна симптоматика: астения и мускулни болки, както и болки по хода на костите, промяна в походката и поява на незарастващи фрактури особено в долната трета на подбедриците.
Как се диагностицира?
На рентгенограмите на засегнатите кости се вижда характерно размазване на трабекуларния строеж (ефект на Renoir) и т.нар. зони на Loozer (зони на хипоминерализация). Измерването на костната плътност обикновено показва намалено минерално съдържимо и не позволява отграничаване от обикновена остеопороза. Костната сцинтиграфия с технециев препарат показва изключително бурно натрупване на изотопа (>150 %), което е нетипично за остеопороза.
абораторната констелация се характеризира с хипокалциемия, съчетана с хипофосфатемия (при хипопаратиреоидизъм е налице хипокалциемия с хиперфосфатемия), силно повишена алкална фосфатаза и по-специално костната й фракция. Насочващи към диагнозата са понижените серумни нива на метаболитите на витамин D (референтните граници са различни в зависимост от сезона – по-ниски през зимата поради липсата на слънчево греене), но патогномоничното изследване е костната биопсия с хистологично изследване, при което се отчита повишена дебелина на неминерализирания остеоид и удължено време на минерализация. Остеомалацията изисква етиологично уточняване и лечение.
Какво е лечението?
Патогенетичното лечение на остеомалацията се провежда с високи първоначални дози на витамин D и калций, съобразно възрастта.