Припадъкът е състояние, характеризиращо се с внезапна загуба на съзнание.
Може да се дължи на разнообразни причини, свързани със заболявания на нервната, сърдечно – съдовата, ендокринната система и др., както и нарушения с травматична, психосоматична генеза и др.
Едно от най – честите заболявания, свързани с повтарящи се припадъци е епилепсията.
Епилепсията е хронично заболяване на централната нервна система, характеризиращо се с повтарящи се, непровокирани припадъци. Диагнозата се поставя при появата на най-малко два непровокирани гърча (или един непровокиран припадък с вероятност за повече), които не са причинени от известно и обратимо медицинско състояние, като злоупотреба с алкохол или ниска кръвна захар.
Епилептичните припадъци са няколко вида:
1. Генерализирани епилептични припадъци:
– Grand mal – Тонично – клонични епилептични припадъци са свързани с внезапна загуба на съзнание с вик и спиране на дишането. Крайниците се изпъват. Наблюдава се ритмично потрепване на отделни мускулни групи, или гърч на цялото тяло.
Състоянието е кратковременно. Болният обикновено бързо се успокоява и започва да диша. По устата се наблюдава пенеста слюнка. Може да се наблюдава изпускане на тазовите резервоари. Характерно за тези пристъпи е т. н. Аура – болните предусещат появата на пристъпа – неприятен мирис, промяна на вкуса в устата, общ дискомфорт.
– Petit mal – Малък епилептичен припадък (абсанси) – характеризира се със загуба на съзнание за няколко секунди, без гърч. Наблюдава се само леко потрепване на отделни мускулни групи на лицето и пребледняване. Болният за момент се фиксира, след което отново се връща към дейността си. Припадъкът може да протече и под формата на стереотипни движения.
Болният може да изпадне и в епилептичен транс – на външен вид изглежда и се движи напълно нормално, но всъшност е в безсъзнание. След отминаване на пристъпа липсват спомени за действията през този период.
– Джаксънов припадък – при този припадък само част от тялото на болония е засегната. Характеризира се с ритмични потрепвания с продължителност от 1 до няколко минути. Болния съзнава случващото се и има спомен.
Могат да се наблюдават още тонични, атонични и клонични генерализирани припадъци, какато и вторично генерализирани припадъци, появяващи се след парциални гърчове. При това пациентът губи съзнание.
2. Неепилептични припадъци
Някои хора изпитват симптоми, подобни на тези на епилептичен припадък, но без данни за необичайна електрическа активност в мозъка. Това състояние е известно, като неепилептичен припадък (НП). Неепилептичните припадъци могат да бъдат резултат от патофизиологични процеси, или от психологическо (емоционално) пренапрежение/заболяване.
Затова могат да бъдат подразделени на две групи:
1.1 Неепилептичен припадък с психологическа генеза;
1.2 Неепилептични припадъци с патофизиологична, соматична генеза:
– Колапс – внезапно, генерализирано понижаване на съдовия тонус, което често, но не винаги води и до загуба на съзнание. Ако епизода е придружен със загуба на съзнание състоянието се нарича Синкоп. Най-често причината за това е от сърдечно – съдов произход (аритмия, тежка хипотония, крдиогенен шок, вазо – вагален синкоп, анафилактичен шок) и др. Възможно е да се касае и за белодробна емболия, аневризма на абдоминална аорта с или без руптура, адисонова криза, психологическа етиология и др.;
– Синкоп – състояние, характеризиращо се с временна загуба на съзнание и спадане на мускулния тонус, известно също, като “припадък”. В общия случай се дължи на недостатъчно количество кислород към мозъка в резултат от понижено кръвно налягане. Обикновено протича с бързо начало, кратка продължителнност и спонтанно възстановяване на съзнанието.
Понякога могат да се наблюдават следните продромални симптоми: главоболие, изпотяване, бледа кожа, замъглено виждане, гадене, повръщане или чувство за топлина. Синкопът може също да бъде свързан с кратък епизод на мускулни потрепвания.
– Моргани – Адамс – Стокс синдром (МАС синдром) – характеризира се с периодична загуба на съзнание, в резултат от спонтанно нарушение на сърдечния ритъм, което се повтаря през определени периоди от време и може да продължи секунди, часове, дни, дори седмици преди сърдечната дейност да се нормализира.
Променената сърдечна дейност води обикновено до намалена фракция на изтласкване на фона на преходната аритмия, нарушено оросяване на мозъка и периферните тъкани, резултиращо в загуба на съзнание.
– Хипогликемия – Клиничните прояви на хипогликемията се обуславят от два фактора:
1. Стимулация на симпатико-адреналната система, в резултат на което се усилва секрецията на катехоламини (адреналин инорадреналин);
2. Дефицит в глюкозното снабдяване на главния мозък (невроглюкопения).
При спадане на кръвната глюкоза под даден индивидуален праг (средно под 3,3 mmol/l), организмът реагира чрез активиране на симпатико-адреналната система с цел корекция на гликемията – отделят се катехоламини, кортизол, глюкагон и др. хормони, под влияние на които настъпва спонтанно възстановяване на нивото на кръвната захар. Ако кръвната захар продължи да спада, липсата на достатъчно глюкоза в централната нервна система довежда до т. нар. невроглюкопения със съответните клинични прояви:
Симптоми, вследствие стимулиране на симпатико-адреналната система – сърцебиене, възбуда, повишено изпотяване, тремор, чувство на глад.
Това е ранният симптомокомплекс и в тази фаза хипогликемиятаможе да се ликвидира, като се приеме храна – захар, бонбон или друг бързорезорбиращ се въглехидрат. Адренергичната фаза трае средно 5-10 min,след което преминава в невроглюкопеничната.
Симптоми, вследствие невроглюкопения – главоболие, невъзможност за съсредоточаване, умора, несигурна походка, объркване, възбуда, агресивни прояви, помрачаване на съзнанието, неадекватно поведение,халюцинации, гърчове и кома.
Сигурна диагноза на хипогликемия се поставя само след измерванена кръвната захар по време на клинична симптоматика и установяване настойности под 2,8 mmol/l.
– Хипергликемична кома – Хипергликемичната или диабетната кома се характеризира със значително количество захар в кръвта, но същевременно нарушава процесите на абсорбция поради недостиг на инсулин, което го отличава от хипогликемичната кома.
Хипергликемичната кома има няколко възможности:
– хиперкетонемична кисела кома, която се придружава от появата на ацидоза.
– хиперосмоларна кома, която се характеризира с остро разрушаване на процесите на хидратация, кръвоснабдяване и образуване на катиони в мозъчните клетки в присъствието на висока диуреза и загуба на соли.
– хиперлактацидемична кома, която се образува в резултат на тежки инфекции, недостатъчна бъбречна и чернодробна функция и след използване на бигуаниди.
Всичко това провокира нарушение на лактатната система и пируват, образуването на гликолиза и образуването на мощна метаболитна ацидоза и увреждане на мозъчната кора.
Характеризира се със следните симптоми:
– Симптоми на дехидратация – силна жажда, полиурия, понижаване на телесното тегло, анорексия и слабост;
– Симптоми на ацидоза и кетоза – раздразнителност, коремна болка, повръщане, диария, увреждане на съзнанието, ацетонов дъх, Кусмалово дишане;
Признаци на хиповолемия и дехидратация – суха кожа, мукозни мембрани, понижен тургор, хипотония, тахикардия, намален мускулен тонус;
– Симптоми на псевдоперитонит – напрегната и болезнена коремна стена, коремна болка, намалена перисталтика;
– Симптомите на нарушеното съзнание се развиват постепенно. Първоначално се появяват сънливо състояние и особена глухота, след което се забелязва сън и се задава хипергликемична кома, за която е характерно намаляването или загубата на всички рефлекси, в бъдеще това води до колапс и олиганурия. При анализа на урина се открива значително количество захар с появата на кетони;
– Разстройства на съня и нарколепсия (сънни атаки) или дневна сънливост поради сънна апнея (период на пауза при дишане, докато човек спи);
– Паническа атака – паническо разстройство, познато още като паническа атака или паник синдром, се характеризира с разнообразни симптоми, различно проявени при различните хора, в основата на които стои нервно-вегетативна дистония (по-често или по-рядко повтарящ се преходен дисбаланс на вегетативната нервна система). Честотата, с която се проявява е един случай на 75 човека;
Най-често срещаните симптоми, които настъпват неочаквано и без предизвестие и са придружени от наглед непреодолимо чувство на страх, са: учестено сърцебиене (т.нар. галопиращо сърце), затруднено дишане (чувство, че “не можеш да си поемеш дъх”), страх, достигащ до ужас, който почти ни парализира, замаяност, виене на свят, гадене, обилно потене (особено често на дланите);
Може да се наблюдават още:
– треперене, болки в гръдния кош, в областта на сърцето;
– топли вълни, минаващи през тялото или тръпки на студ, изтръпване на пръстите на ръцете и краката, неудържим позив за дефекация и т.н.
– Диасоциативни припадъци – дисоциативните гърчове приличат на епилептични припадъци, но не са. Заради това се наричат псевдоприпадъци – липсва прехапване на езика, нараняване при падане, загуба на съзнание, зениците реагират на светлина и няма изпускане по малка нужда.
Дисоциативните гърчове са тясно свързани по време с травмиращи събития, неразрешими проблеми или разстроени взаимоотношения. Те имат склонност към повторение, като е възможно да се развият хронични състояния. Дисоциативните гърчове са чести.
Голяма част от пациентите постъпили в болница със съмнение за тежка епилепсия, всъщност имат този вид гърчове.
Съществуват два основни варианта на дисоциативен гърч:
– с двигателна активност – тялото на пациента извършва движения, наподобяващи в голяма степен тези при генерализиран епилептичен припадък (тонично-клоничен гърч).
– без двигателна активност – при този вид припадъци, пациентите падат на земята и лежат неподвижно и нереактивни, често за продължителен период от време.