Рехабилитационна програма

За да обясним влиянието на Менталната практика с движение (Тай Дзи Донг) в лечението и профилактиката при идиопатични сколиози, първо трябва да обясним какво е МПД.

Психофизичното (ментално) движение в някои профилакто-терапевтични аспекти. Като популярна форма за тренинг Тай Дзи е изследван, за да определи своя принос към активен и здравословен начин на живот, като все по-голям брой изследователи се фокусират върху изследването на потенциалните физиологични и психологически ползи от МД. „МД е термин, идентифициращ форми на упражнения, които използват движение във връзка с психологическото акцентиране към телесните усещания, включително проприорецепция, интероцепция и кинестатичност. МД включва традиционните източни методи на Ци гун (Чи Кунг) и Тай Дзи (Тай Чи), някои форми на йога и други азиатски практики, тренинг на М. П. Фелденкрайс и др.“(Христов Н.; Ментално Движение (Тай Дзи)-като ефективна стратегия срещу дистреса; 2022 г.).

През декември 2019г.  Юнеско признава Тай Дзи, като „Нематериално наследство на човечеството“. Това изкуство дълго време е стигматизирано, само като бойно или като средство за самозащита. Но корените на Тай Дзи са много по-дълбоки, разпростиращи се в космополитния древнобългарски мироглед, вероятно дал сериозни основи за развитие на древната даоистка култура, тясно свързана с традиционните философски и медицински практики на Изтока. Тази древна практика насърчава здравословни принципи, които могат да повлияят психическото и физическото благополучие на всеки човек.

Въздействието на Тай Дзи при идиопатичните сколиози може да се обясни с механизмите, обясняващи ефекта на МПД. Тривиалните механизми, които се срещат при конвенциалните физически упражнения, като мускулно, кардио и дихателно натоварване или чрез сложните неврологични механизми свързани или с неврохормонална и невроимунологична модулация, или с невропластичност.

Избрахме този метод за въздействие на идиопатичните сколиози, защото упражненията за ментално движение се изпълняват с лека до умерена интензивност, лесно се контролират, не се нуждаят от допълнително оборудване, не се изисква голямо пространство, както и не включват резки движения, които могат да доведът до спазъм на иначе повишения мускулен тонус на част от мускулите. Тай Дзи включва плавни координирани движения на всички части от тялото, които леко и постепенно, нестресово достигат възможния индивидуален обем на движение в големите стави.

При пациентите с гръбначни изкривявания, практикуващи Тай Дзи Донг, е от съществено значение да се фокусират не върху бъдещи цели или да са в режим на подразбиране, а върху конкретни соматични преживявания, които може да се разгледат, като пространствен, интероцептивен, проприоцептивен и кинестатичен фокус на осъзнаване.

„Кер посочва този фокус като „ ум в тялото“, т.е. състоянието на умът ръководи движението, за да го разграничи от по- познатата концепция за практики „ здрав ум- здраво тяло“. Този начин на използване на вниманието е подобен на този, използван в някои форми на седяща медитация, но МПД ( Тай Дзи) често включва допълнителни специфични умствени техники.“( Христов Н.; Характеристики на МПД (Тай Дзи) в Кан терапията; 2022г.)

Всеки един аспект от Тай Дзи води до подобряване на сомата и съзнанието. Използвайки движението, промяната в ритъма, дишането, дълбоката релаксация, постуралната позиция и др. ние пренареждаме цялата картина и подпомагаме забавянето на сколиотичните промени, предразполагаме и подпомагаме организмът да спре и дори да обърне процесът и това да доведе до известно възстановяване.

При пациентите със сколиози може да се засегне и дихателната система, поради тази причина трябва да се обърне внимание на дишането. Чрез контролирано дишане може да подобрим виталния капацитет на дробовете и така да подпомогнем подобряване на общото състояние. Промяната на дихателния модел може да промени и функционирането на вегетативната нервна система. При много практики, различните дихателни модели позволяват емоционално освобождаване, успокояване на ума, а също и засилване на физическата сила.

Ритъмът или плавните ритмични движения обикновенно се усещат доста приятни. Има твърдения, че при умерено ритмично движение може да се повиши парасимпатиковия тонус, докато интензивното ритмично движение да предизвика симпатиково активиране. Но е доказано, че редовното ритмично движение действа успокояващо, както соматично, така и психично. При Тай Дзи целим бавно изпълняване на движенията, образно казано около шест метра в минута. Това от своя страна ще доведе до синхронизиране на дишането и сърдечния ритъм, а кръвообръщението ще стане по-ефективно.

Постуралната позиция включва преместване на тежестта от единия крайник на другия или активация на цялото тяло, като центъра на тежестта е нисък, стъпили здраво на крайниците, като те са леко свити. От съществено значение е правилното уравновесяване на позата и на използването на тялото като цяло. Това ще доведе до по-добра и координирана активация на мускулите, което от своя страна ще подобри общото състояние, което е особено важно при пациентите с гръбначни изкривявания.

Движението е от съществено значение при пациентите с идиопатична сколиоза. С ТДД (Тай Дзи Донг) може да използваме, както спонтанно движение, при което движението е специфично и трябва да се научи и практикува с голяма точност, или спонтанно движение в свободна форма, при което практикуващият позволява на тялото да се движи спонтанно, самостоятелно. Практикуващият може да започне с голямо и очевидно движение, след което да го направи по-малко и по-малко, докато не стане незабележимо, като това от своя страна ще доведе до движение на виталната сила, ще предизвика определени усещания в тялото. В този процес интерецептивните и проприоцептивните усещания стават все по-интензивни.

Оповавайки се на определението на К. Купър, най-големият съвременен специалист по превантивна медицина, можем да кажем, че здравето е производно на физическата, емоционалната и социалната хармония.

Важен аспект е психическото състояние на пациентите с гръбначни изкривявания. Тай Дзи въздейства и върху емоционалното състояние на практикуващите. Бавното и плавно изпълнение, изключването на съзнанието от заобикалящото ни и фокусиране върху изпълнението на самото движение, несъмнено водят до хармония, до балансиране на възбудно-задръжните процеци. Това от своя страна ще доведе до подобряване на общата функционалност на цялата висцерална картина при подрастващите, както и разширяване на тяхната емоционална адаптивност.

„Динамичния двигателен стереотип, който се изгражда по време на практика, в комбинация с дихателния стереотип и кохерентното дишане водят до мускулна синергия- еутонус- което в съчетание с подпраговите екстравертни модели води до активна корекция на взаимодействието на двигателните сегменти, промяна в тонуса на дългите лигаменти, позициониране на ветебралния конструкт“ ( Н. Христов )
2.2 Патокинезиологичен анализ
Налице е дъгообразно изкривяване на гръбначния стълб с една или две кривини. Телата на прешлените се ротират в областта на кривината. Ребрата са разтворени към конвексната страна, а от конкавната са приближени. Proc. Spinosi се отклоняват към конкавната страна, Proc. Tramsversi от конвекстната страна проминират дорзално, а тези от конкавната вентрално. По тази причина в торакалния дял се увличат ребрата и се образува „ ребрен гибус“. В лумбалния дял напречните израстъци от конвексната страна избутват паравертебралните мускули дорзално , формирайки мускулен вал. Дишането се затруднява. Вътрешните органи се засягат, като при големи изкривявания бял дроб и сърце са притиснати. Наличието на гръбначно изкривяване в фронталната равнина води до изместване на  nucleus pulposus към конвексната страна. Това води до затрудняване в заемането на изходно вертикално положение на гръбначния стълб и създава стабилност на изкривяването. Постепенно настъпват промени с характер на контрактури на активните и пасивни стабилизатори от конкавната страна. Постепенно задълбочаващите се функционални изменения водят и до структурни изменения.

При функционалната некомпенсирана сколиоза главата, трупа и раменния пояс са отклонени към конкавната страна. От тази страна рамото е в депресия, скапулите са аддуцирани и едноименната е по-ниско разположена. По хода на торакалния и лумбалния дял се установява сколиотична деформация, като тазът е в елевация от конкавната страна. Тазобедрената става от конкавната страна е в аддукция и лека вътрешна ротация, а от конвексната страна в абдукция. Поради лекото отклоняване на трупа към конкавната страна, от едноименната посока ходилото е леко пронирано, а от разноименната леко супинирано. Тъй като долния крайник от конкавната страна е в компенсаторна аддукция и тазът е в елевация се създава зрително впечатление, че този крайник е по-дълъг.

От страна на мускулния дисбаланс, скъсени и с повишен тонус са паравертебралните, абдоминалните мускули и m. guadratus lumborum от конкавната страна, абдукторите в ТБС от конвексната, аддукторите в ТБС от конкавната, m. tibialis posterior, flexor halluces longus I flexor digitorum longus от конкавната страна. M. tensor fasciae latae от конвексната страна най-често също е хипертоничен, което предизвиква обтягане на целия tractus iliotibialis. Потиснати и с понижен тонус са паравертебралните и абдоминалните мускули от конвексната страна, m. guadratus lumborum от конвексната страна, абдукторите в ТБС от конкавната, аддукторите в ТБС от конвексната, m. tibialis posterior, flexor halluces longus и flexor digitorum longus от конвексната страна. Само в някои случаи е потиснат m. tensor fasciae latae от конкавната страна.
2.3 КТ
Тренировката с Тай Дзи Донг ще бъде, като част от кинезитерапевтичната процедура.

Цел:
– възможно максимално подобрение и възстановяване на правилно телодържание;
Задачи:

– увеличаване статично-силовата издръжливост на екстензорите на гръбначния стълб, коремната, гръдната и седалищната мускулатура и мускулите на раменния пояс;

– изграждане и затвърждаване на верни кинестатични възприятия за правилна поза и походка;

– подобряване на телодържането;

– възстановяване на мускулния дисбаланс и сила;

– положително психоемоционално въздействие и мотивиране за активно участие и изпълнение на кинезитерапевтичната програма;
Средства:

– общоразвиващи за всики мускулни групи, активни упражнения от различни изходни положения;

– корекционни упражнения – изтеглящи упражнения за скъсените мускули и съединителнотъканните структури и коригиране на постуралните нарушения – висове, упражнения изправящи, изтеглящи и отбременяващи гръбначния стълб;

– мобилизация; изометрични и изотонични упражнения; упражнения с уреди и на уреди; дихателни упражнения; упражнения за равновесие и координация;

– ПИР;

– игри;

– масаж;

Методични указания:
Основни изходни положения са колянна опора, тилен лег, лег и вис. Важно е в процедурата да се включват много дихателни упражнения. Включват се и циклични упражнения, чрез които да се затрърди навикът за правилно телодържане- ходене и бягане. Упражненията се изпълняват с различни уреди, скоростта на изпълнение е умерена, а натоварването – средно. Включват се и упражнения за пълзене и провиране. За по-добра мотивация заниманията може да се провеждат на открито, като се включват и корекционни игри.
2.4 Масаж
При изкривяванията в фронталната равнина, поради неправилното натоварване, мускулатурата изпада в спазъм от към конкавната страна на изкривяването, за да компенсира статичните отклонения, а от към конвексната мускулатурата е преразтегната с понижен тонус.

Цел

Масажът ще има за цел възстановяване на мускулния дисбаланс, с което от една страна ще постигнем аналгетичен ефект, а от друга ще забавим промените в сомата и вътрешните органи, които може да настъпят.
Видове

Всички видове масаж са показни при това заболяване.

– С класическият лечебен масаж (общ масаж, масаж на гърба, масажна яка) ще подобрим мускулния дисбаланс, което е от съществено значение за прекъсване на порочния кръг, който се наблюдава при пациентите с гръбначни изкривявания. Ще постигнем и аналгетичен ефект, което от своя страна ще предразположи пациентите за извършване на по- нататъчни рехабилитационни процедури;

– Съединителнотъканен масаж;

– Сегментарен масаж;

– Акупресура;

– Зонотерапия;
2.5 Физиотерапевтични процедури
Цел:

– постигане на аналгетичен ефект;

Видове:

– диадинамичен ток;

– електрофореза с нивалин и калиев йодат;

– ТЕНС;

– вани;

– електростимулация;

Дозировка:
– при прилагане на електрофореза или диадинамичен ток дозировката е 10-15 мин; До 8 мА;

– ТЕНС – времетраене 30-60 мин; 10-100 мА (в зависимост от апарата);

– Coлени  вани. Във вана с температура на водата 34 – 37°С се разтваря 3-4 kg морска сол. В тази среда продължителността на процедурата е 15—20 min един път дневно, на два- три дни с един ден почивка. Общият курс на лечение е 12—15 вани. Предизвиканата хиперемия подобрява обмяната на веществата. Прибавянето на едно пакетче хвойна—солено-хвойнова вана допринася за ободряване и повишаване на работоспособността. Солените и соленохвойновите вани са показани при хронични заболявания на опорно-двигателния апарат (полиартрит, артрози и др.), на периферната нервна система (неврити, невралгии, полиневрити и др.), при миозити, неврози и др.

Вани с лечебни растения, билки и продукти от тях.

Използват се готови препарати или се приготовляват отвари от лечебни растения и билки, които се изливат във водата на ваната с индиферентна температура (34—36°С). В някои случаи се налага водата допълнително да се затопли с 1—2°С. Процедурите са с продължителност 10—20 min, 15—20 броя на курс. Почива се на всеки трети ден.
2.6 Ерготерапия

Използването на корсет. Подходящи дрехи, които да позволяват свободни движения, както и подходящи обувки, като може да се използват специални индивидуални стелки, ако е необходимо.
2.7 Алтернативни методи на лечение

Шрот терапия

Остеопатия

Постурология

Тай Дзи Донг

автори: Н.Кьосев; Н. Христов