Увод

Още през 470 г. пр.Хр. Хипократ е познавал този проблем и е прилагал лечение на сколиозите. Днес намираме информация дори, че терминът „сколиоза” е използван за пръв път от Гален през далечния І – ІІ век след Христа (131-201 г.) в “De motto maerculorum” (Bille, F., at all 2001). През годините, лекарите ортопеди са изследвали и отбелязвали голяма честота  на гръбначните изкривявания. Имена като Daemeron K., Sorenson H., Drumond D., Stagnara P., Shulthess, Holgar Shoerman, Mau (цит. по Каранешев Г., Черногорова С., Цанкова Г., 1982) са проучвали задълбочено този проблем.

Думата сколиоза идва от старогръцката дума σκολíωσις/skoliosis, означаваща „кривина“, с която се означава медицинското състояние, при което остта на гръбначния стълб се измества латерално. Изместване се наблюдава и в трите равнини(фронтална, сагитална и трансверзална). А най-точно определение за сколиоза е описано в статията „Rehabilitation schools for scoliosis thematic series: Describing the methods and results“, публикувана в Scoliosis през 2010 г. с автори M Rigo, Th Grivas и J O’Brian, която е:

„Комплексна триизмерна торзионна деформация на гръбначния стълб и торса, появяваща се при деца в добро общо здравословно състояние, която може да прогресира във връзка с множество фактори по време на бързия растеж в пубертета или по-късно в живота“.

Идиопатичната сколиоза (scoliosis idiopathica) представлява изкривяване на гръбначния стълб, причината за което  е неизвестна.  Особеното при идиопатичната сколиоза е, че състоянието на деформация в гръбначния стълб се забелязва във възрастта преди или около пубертета. Точно тогава тя напредва значително бързо в рамките на месеци, като прогресира до завършването на растежа и след това остава фиксирана. Засяга по-често момичета, отколкото момчета, като съотношение 2,5:1, като това съотношение се увеличава с увеличаване на градусите. Многостранни са факторите, влияещи върху стойката – психологически, кинезиологични, биомеханични и физиологични. Тази сложност определя  различията относно определението, диагностиката и средствата за лечение при различните постурални нарушения.

• Същност на заболяването:

Сколиозата е трайно изкривяване на гръбначния стълб в фронталната равнина, съчетано или не с торзионна деформация на прешлените.Среща се в детска възраст, като по-често се засягат момичетата. Сколиозата е най-забележима от всички деформации на гръбначния стълб, особенно по-изразените й форми.

Анатомо-физиологични особености

Гръбначния стълб основния елемент на аксиалната скелетна система. Заедно с гръдния кош той оформя основната структура на опорно-двигателния апарат. Гръбначния стълб е ангажиран с три основни функции- опорна, двигателна и защитна. От механична гледна точка тези функции изискват противоположни характеристики, което превръща гръбначния стълб в изключително натоварена и деликатна структура. Нормалната му функция зависи от множество взаимосвързани фактори и нарушаването на баланса между подвижност и стабилност предизвиква негативни функционални промени.

Опорната функция е свързана с централното му разположение в скелетната система. Гръбначният стълб понася тежестта на главата, трупа и горните крайници, като я предава чрез таза към долните крайници. Той осигурява стабилна основа за движенията на крайниците и е начално залавно място за мускулите на трупа, главата и проксималните части на крайниците. Опорната му функция е свързана с значително амортизиращи възможности, които произтичат от специфичната му форма и структура. Тези възможности позволяват плавно и ефективно поемане на аксиалните натоварвания, възникващи при движение. Важно значение за опорната функция имат физиологичните кривини в сагиталната равнина. Те му позволяват да пружинира при аксиално обременяване и по този начин може да поеме значително натоварване, което не би могло, ако беше права колона. Извивките позволяват инсерциите на залавящите се за него мускули да се отдалечат от централната ос, като това увеличава рамото им на действие, а от там и момента на тяхната сила. Амортизиращите възможности се определят и от междупрешленните дискове, които имат способността да превръщат вертикалните силови натоварвания в хоризонтални.

Защитната функция е свързана с осигуряване на пълна защита на гръбначния мозък, както и на частична защита на важни нерви, съдове и вътрешни органи.

Двигателната функция на гръбначния стълб е свързана с неговата подвижност. Осигурявайки движенията на трупа и главата, той дава възможност за заемане на разнообразни пози, необходими за двигателната дейност на човека. Мултисегментната му структура позволява при минимална подвижност между отделните прешлени, да се постига значителна обща подвижност. Малката подвижност от своя страна предполага значителна стабилност, която подпомага опорната функция.

Гръбначният стълб се състои от 24 прешлена (vertebra), кръстна кост (os sacrum) и опашна кост (os coccygis). В зависимост от отдела, в който се намират, прешлените имат своя характерна форма. Всеки прешлен се състои от масивна костна дъга (arcus vertebrae) с три израстъка- два напречни (processi transversi) и един бодилест (processus spinosus). Телата на прешлените и дъгите се свързват помежду си чрез стави (artt. Intervertebrales), които са образувани от залавящите един към друг ставни израстъци (processi articulares), а между ставните израстъци и телата на прешлените се намира по една изрезка (incisura vertebralis). Изрезките между два съседни прешлена образуват отвор, през който преминават кръвоносни съдове и нерви. Прешлените са свързани помежду си с междупрешленни хрущялни дискове (disci intervertebrales). Всеки диск е изграден от фиброзен пръстен (anulus fibrosus), който огражда пихтиестото ядро (nucleus pulposus). Така устроен междупрешленния диск осигурява движение между прешлените и амортизира всички удари и сътресения при ходене, бягане и скачане. Прешлените и дъгите са наредени така, че образуват отвор (foramen), в който е поместен гръбначният мозък.
Освен с междупрешленните дискове, телата на прешлените са свързани и чрез връзки – предна (lig. Anterius), з адна (lig. Posterius) и надлъжна (lig. Longitudinalis), които са сраснали с прешлените и дисковете и укрепват гръбначния стълб. Между дъгите на два съседни прешлена също има връзки (lig. Flavum), между напречните (lig. Intertransversalia) и между бодилковите израстъци (lig. Interspinalia), а над бодилковите израстъци се намира надбодилковият лигамент (lig. Supraspinalia), която започва от тилната кост на черепа.

Този сегментарен строеж осигурява изпълнението на сложната двигателна и опорна функция на гръбначния стълб.

Особено значение има строежът на междупрешленните дискове, които в краищата си са по-твърди, а към средата стават полутечни, пихтиести и силно еластични. Този строеж придава на междупрешленния диск лещовидна форма, която позволява съседните прешлени да се наклоняват един към друг ту в една, ту в другата посока и амортизиране на натиска между тях. Дебелината на междупрешленните дискове расте от шийния към поясния дял, като в лумбалния дял те са най-дебели и движенията тук са най-големи.

Движенията не биха могли да се осигуряват без многобройната и разнообразна по функция мускулатура на гръбначния стълб, която осигурява движенията му в три посоки. Проф. В.Н. Мошков (1949) дава нагледна таблица за движенията на гръбначния стълб:

Оси                               Плоскости                                Движения

-фронтална             движение в сагиталната          наклони напред и назад

-сагитална              движение в фронталната         наклони вляво и вдясно

-вертикална            движение в хоризонталната    въртене и извиване

Мускулите, които осъществяват движенията на гръбначния стълб, се разделят на две групи- сгъвачи и разгъвачи. Сгъвачите, разположени по предната част на трупа са по-слаби и по-малко на брой. Това са мускулите, които сгъват гръбначния стълб и навеждат трупа (m.sternocleidomastoideus, m.iliopsoas) и коремните мускули:

–m. sternocleidomastoideus:

–caput laterale– начално залавно място: от стерналния край на ключицата; крайно залавно място: proc. Mastoideus et linea nuchae superior; инервация: n.accesorius et cervicales (C2-C4);

–caput mediale– начало: от предната повърхност на manubrium sterni, крайно залавно място: proc. Mastoideus et linea nuchae superior; инервация: n. accesorius et cervicales (C2-C4);

–m. iliopsoas (флексия в тазобедрена става), който се изгражда от:

–m. iliacus : нaчално залавно място. : горните 2/3 на fossa iliaca labium internum sristae iliaca, онсовата на кръстната кост), крайно залавно място: trochanter minor femoris, инервация: rami misculares pl. lumbalis L1-L4;

–m. psoas major: н.з.м.- proc. Transversi на всички поясни прешлени, отстрани на телата и интервертебралните дискове на Th12- L5 включително, к.з.м. : trochanter minor femoris, инервация (rami misculares pl. lumbalis L1-L4);

Трябва да се разграничи навеждането на трупа от сгъването на гръбначния стълб. Това са две движения, които могат да се изпълняват поотделно, но могат и да се съчетават. Затова често се греши- сгъване на гръбначния стълб се идентифицира с навеждане на трупа, което е движение в тазобедрена става. Сгъването на гръбначния стълб е движение, което се извършва между отделните прешлени и то може да бъде и в две посоки- предно-задна и станична.

Мускулите разположени по задната част на трупа са по-мощни и много на брой. Те се разделят на две групи (повърхностни и дълбоки). Повърхностни широки мускули , които с единия си край се залавят за гръбначния стълб, а с другия извън него (mm. rhomboidei, m. trapecius, m.latissimus dorsi):

–mm. rhomboideus (участва в аддукцията на лопатката):

–m. rhomboidei minor: начално залавно място: ligamentum nuchae, proc. Spinosus на C7 и Th1; крайно залавно място: горната част на margo vertebralis scapulae; инервация: n. dorsalis scapulae (C4-C6);

–m. rhomboidei major: начало: proc. Spinosis на Th2-Th5; край: margo medialis scapulae от spina scapulae надолу; инервация: n. dorsalis scapulae (C4-C6);
–m. trapezius:

–pars descendens (участва в елевация на скапулата): начално залавно място: protuberantia occipitalis ext., linea nuchae superior, lig. Nuchae; крайно залавно място: pars acromialis claviculae; инервация: ramus ext. n. accessories nn. Cervicales( C2-C4);

–pars transversalis (участва в аддукцията на скапулата): начално залавно място: долната част от ligamentum nuchae, proc.spinosus C7 и рогните гръдни прешлени; крайно залавно място: acromion и spina scapulae; инервация: ramus externus n. accesorii, nn. Cervicales (C2-C4);

–pars asscendens (аддукция и депресия на скапулата): начално залавно място: proc. spinosus на долните гръдни прешлени и съответният lig. Supraspinale; крайно залавно място: медиалният край на spina scapulae; инервация: ramus externus, n. accessorii, nn. cervicales (C2-C4);

–m.latissimus dorsi (екстензия в раменна става): начално залавно място: proc. spinosus на последните шест гръдни прешлена, fascia lumbodorsalis и задният отдел на labium ext. cristae ilicae; крайно залавно място: crista tuberculi minoris humeri; инервация: n. thoracodorsalis (C4,C5);

Другата група са дълги мускули, които лежат по-дълбоко и се залавят с драта си края за гръбначния стълб или с единия край за гръбначния стълб, а с другия за кръстната или за тилната кост. Те, както и широките, са симетрични и образуват два мускулни валяка от двете страни на гръбначния стълб (m. splenius, m. sacrospinalis, m. iliocostalis, m. longissimus dorsi, m. spinalis, m. multifidus, mm. rotatores). При еднократно съкращение на симетричните мускули отляво и отдясно на гръбначния стълб се разгъва (изправя се и се навежда назад), а когато се съкращава мускулатурата едностранно, гръбначния стълб се сгъва в фронталната равнина, т.н. навежда се встрани и се завърта (извива се) в посоката на съкратената страна.

–m. sacrospinalis:

–iliocostalis cervicis: начално залавно място: от ъглите на 3-6 ребро; крайно залавно място: напречните израстъци на C4-C6; инервация: nn. spinales C6-Th1

–longissimus capitis: начално залавно място: proc. transversi на C4-C7 и Th1-Th3; крайно залавно място: задния край на proc. mastoideus; инервация: C1-C3;
–longissimis cervicis: начално залавно място: proc. transversi на горните гръдни прешлени; крайно залавно място: proc. transversi на C2-C5; инервация: C1-Th1;
–m. iliocostalis: начално залавно място: ъглите на долните шест ребра; крайно залавно място: за ъглите на горните шест ребра и proc. transversi на C7;

инервация: nn.spinales Th1-Th12;

–m. longissimus dorsi: начално залавно място: задната част на crista iliaca, proc. transversi на поясните и гръдните, и долните шийни прешлени; крайно залавно място: за последните прешлени, за гръдните прешлени и долните ребра, за шийните прешлени; инервация: nn. spinales C3-C4;

–m.spinalis: начално залавно място: proc. spinales на L1-L2 и Th11-Th12; крайно залавно място: proc. spinales на горните гръдни прешлени; инервация: nn. spinales Th8-Th12;

–mm. multifidus: начално залавно място: proc. transversi на съответния прешлен; крайно залавно място: proc. spinose на по-горен прешлен;

–mm.rotatores (дълги и къси): начално залавно място: proc. transversi на съответния прешлен; крайно залавно място: горно прилежащия прешлен при късите и през един прешлен при дългите ротатори;

От анатомична гледна точка гръбначния стълб се разделя на пет основни отдела:
– шиен (cervical) –състои се от 7 прешлена (vertebra);

– гръден (thoracal) -състои се от 12 прешлена;

– лумбален (lumbal) – 5 прешлена;

– сакрален (sacrum) – 5 прешлена;

– опашен (coxyges) -2-3;

От кинезиологична гледна точка може да се раздели на три части:

– краниална част- свързана с движенията на главата – атланто-окципиталните стави, шийния дял и краниалната част на торакалния дял (Т1-Т2);

– трупна част- участваща в движенията на туловището-гръдния (каудално от Т2) и поясния дял;

Шийният дял на гръбначния стълб е най-деликатен и отговорен. Наличие на латерална ръбцова шина (обособява се от т.нар. унковертебрални стави). Заедно със ставите на дъгите действат, като водещи шини и стабилизират флексията и дорзифлексията. Наблюдава се латерално стеснение на диска, което при задълбочаване на дегенерацията води контакт между procesus uncinatus и латералния ръб на горноприлежащия прешлен- образуват се унковертебрални неоартрози или „псевдоартрози“. Получава се преуствойство на интервертебралния канал, което води до релативен недостиг на пространство. При вторичен едем и др. може да се достигне абсолютния недостиг на пространство, което води до клинични явления (компресия и др.). Вертебралната артерия е др. анатомична особеност, която преминава през трансверзалните израстъци на C2-C6 намира се в съседство с най-ранимите структури на този дял.

Торакалния дял на гръбначния стълб е най-дълга и най-неподвижна част поради сложната ставна конфигурация на гръдния кош. Поради малката подвижност има и малка дискова височина. Ставните ивици са разположени почти отвестно в фронталната равнина с наклон около 45°, насочен навън и напред. Тазо конфигурация им дава двигателна свобода, ако нямаше ребрено ограничение. Гръдния кош също частично ограничава движенията напред, това ограничение е и като следствие от преопъването на интра- и супраспиналните лигаменти. Наличие на широки междупрешленни отвори, немасивни дъги и ставно съчленение с ребрата.

Лумбалния дял е значително по-къс от торакалния. Морфологията на прешлените е съобразена с тяхната носеща и двигателна функция. Ставната шина на дъгите осигурява разместване и стабилитет. Чести ставни аномалий. В лумбо-сакралния сегмент има най-голяма височина на дисковете, което е гаранция за подвижност на сегмента.

Преходни зони:

– C1-C2 осигурява и фиксацията на финната флексия и дорзифлексия в основата на главата;

– C3-C4 представлява преходна зона към ставите на главата, започва прехода от лордоза към кифоза. Този сегмент е най-натоварен, образнно казано раменния пояс е закрепен за този сегмент с мускули и лигаменти;

– C7 поради преходния си характер е склонен на аномалий (шийни ребра, мега трансверзи, липси на унко израстъци).Силно изразен бодилест израстък, който ограничава неговите движения спрямо съседните лигаменти. Ключова зона- от най-подвижния към най-неподвижния дял, като горните торакални прешлени имат буферна функция;

– Th4-Th5 (медиален преход) също център на функционалните смущения. От кинезиологична гледна точка, тук завършва шийната част на гръбначния стълб, т.е. навеждането на главата напред и назад може да започне или да завърши в този преход. В тази точка от стоеж могат да се различът максималната ротация или латерофлексия на главата;

– Th12-L1 (торако-лумбален преход) краниалната морфология на прешлените отговаря на торакалните особеностти, а каудалната на лумбалните. Характеризира се с рязка промяна в динамиката на гръбнака. Тук е преходната точка на торакалните сколиози в компенсаторни лумбални;

– L4-L5 най-висок профил на междупрешленното пространство;
Етиология:

В голяма част от случаите сколиозите са идиопатични, тоест причината е неизяснена. Съществуват много теории за развитието на сколиозите:

– генетична – при която се смята, че се дължи на наследствен фактор;

– нарушена обмяна на мукополизахаридите, при което се размекват епифизните зони на растежа в областта на залавяне на междупрешленните връзки, което води до разместване на апофизите на телата на прешлените и до възникване на сколиоза;

– дисплазична- дължаща се на неправилно развитие на мускулно-връзковия апарат на гръбначния стълб;
Разделят се и на вродени и придобити.

Вродени- дължи се на аномалии в развитието на гръбначния стълб (синостоза на ребрата или прешлените, едностранно),

– едностранно намален брой на ребрата;

– допълнителни ребра или прешлени, прешлени с разцепени дъги или ребра;

Придобитите форми според причината биват:

– рахитични (недостиг на Вит Д), с неблагоприятна прогноза, съчетава се с кифоза;
– паралитична сколиоза – при болни прекарали полиомиелит, инсулт;

– цикатриална форма- в следствие от обширни изгаряния, гнойни процели или наранявания в едната гръдна половина;

– травматични- луксация,фрактура на прешлениете;

– статична сколиоза – при ампутация на долен крайник или различна дължина;
– рефлекторна – може да бъде от хронично или продължителни заболявания придружени от болки в торакалния или лумбалния дял;

– идеопатична (най-често срещана);

– професионална – неправилна позиция на тялото по време на работа;
Според посоката:

– левостранна;

– десностранна;
Според локализацията:

– цервико-торакална;

– торакална;

– торако-лумбална;

– лумбална;
Според кривините:

– еденична;

– множествена;
Според завъртане на прешлена:

-торзионна;

Според възможностите за фиксиране:

– нефиксирана (от лег и вис се коригират);

– фиксирана (почти няма корекция);
Степени:

– лека – до 15°;

– средно-лека –16°-25°;

– средна – 26°-35°;

– средна към тежка – 36°-42°;

– тежка – 46°-60°;

– много тежка – над 60°;
При тежка и много тежка сколиоза вътрешните органи в гръдната и коремната кухина се разместват и притискат, белите дробове са притиснати от конвексната страна на деформацията, а от конкавната са емфизематозно променени; сърце и големи кръвоносни съдове също могат да бъдат изместени.
Сколиозите биват:

– структорни;

– функционални;

Функционалните сколиози не са структорно обусловени и фиксирани. Предизвикват се най-често от неправилна стойка, притискане на нервно коренче(анталгична), разлика в дължината на долните крайници(статична), хистерия и др. Често този тип сколиози засягат лумбалния и тораколумбалния дял на гръбначния стълб и не са прогресиращи. Коригират при наклон напред.
Етиологията на структурните идиопатични сколиози е предмет на много дискусии, като съществуват много теории. Структурните сколиози се дължът на вродени или придобите костни деформации, като клиновиден прешлен и полупрешлен или на продължителни мускулни дисфункции, като при квадриплегия. Те могът да бъдат идопатични, нервно-мускулни (последствие от увреда на периферния или централния двигателен неврон), миопатични (причинени от генерализирано мускулно заболяване), постоперативни, постконтрактурни (вследствие артрогрипоза), при неврофиброматоза, мезенхимни заболявания, посттравматични и др.

Сколиоза може да се предизвика и от възпалителни заболявания, инфекций и тумори нарушаващи костния интегритет.

Според времето на развитие идиопатичната сколиоза бива:

– инфантилна форма – възниква до 3 годишна възраст;

– ювенилна форма – появява се между 3 и 10 годишна възраст;

– адолесцентна форма – възниква след 10 годишна възраст;

Сколиозите могът да бъдат също и  компесаторни (когато тялото се опитва да балансира и се получава противоположна кривина).

Патогенеза:
Идиопатичната сколиоза (scoliosis idiopathica) представлява изкривяване на гръбначния стълб, причината за което  е неизвестна.  Особеното при идиопатичната сколиоза е, че състоянието на деформация в гръбначния стълб се забелязва във възрастта преди или около пубертета. Точно тогава тя напредва значително бързо в рамките на месеци, като прогресира до завършването на растежа и след това остава фиксирана.

Емоционалното състояние е свързано с това заболяване в детска възраст . При повечето деца с подобна патология, впечатление прави патогенната семейна микросреда. В повечето случаи е налице авторитарно- агресивно поведение на единия или двамата родители към детето, което го кара, като че ли да се „ скрие“ вътре в себе си. Това разбира се води до соматични дисбаланси във функцията на динамично чувствителния осев орган (гръбначния стълб). Подобни динамични процеси се наблюдават при деца, които са със статут на аутсайдери в клас или в социалната среда, в която се намират. За съжаление лечебните мероприятия са насочени най- вече към кинезиологичната, биомеханична проблематика, което е неправилно и нискоефективно. Търсейки етиопатогенезата на това пандемично заболяване при децата , крайно необходимо е да се намери съотносимостта между психо-емоционалното състояние на детето и адаптацията на неговото тяло (най- вече гръбначния стълб) към тази среда. За това е необходимо доказването на соматоформния характер на идеопатичната сколиоза.

Патологоанатомично се установява дъгообразно изкривяване с една, две или повече кривини. Телата на прешлените се ротират в областта на изкривяването. Ребрата са разтворени откъм изпъкналата страна и приближени откъм хлътналата страна. Появява се ребрена гърбица (гибус).Органите в гръдния кош (сърце, бели дробове) се разместват. Получават се фиброзни промени откъм конкавната страна, а откъм конвексната страна настъпват емфизематозни промени. Дишането се затруднява.

Клинична картина:

– болка- като източници могат да бъдат умората в мускулите и стресиране на лигаментите от конвексната страна; компремиране на нервни коренчета от конкавната; спазъм; дегенеративни промени в фасетите;

– ограничен обем на движение;

– нарушен белодробен обем;

– нарушено качество на живот;

– горен кръстосан синдром;

– долен кръстосан синдром;

• Функционални измервания и изследвания.

Анамнеза:

– дава информация за прекарани заболявания, условия на живот, навици, спорт, активност;

Кинезиологичен анализ:

– соматоскопия – оглед на пациента от всички страни, едно ниво на раменете, долните ъгли на скапулите да са на едно ниво, талиен триъгълник симетричен, оглежда се и формата на гръдния кош, развитието на гръдната мускулатура;

-Квадратна мрежа или разграфено стъкло;

-Четириъгълник на В.Н. Мошков;

-Измерване с пускане на отвес на Били-Кирхофер;

Рентгенова снимка по няколко метода:

– Фъргюсен (Risser-Ferguson);

– Якобсен и Коб;

– Е.А. Абалъмасова

Измерване обема на движение:

– ъглометрия;

– измерване степента на патологична ротация на сколиозата;

– сантиметрия;

– тест от Ott;

– тест на Schober;

– измерване ротацията на торса със сколиометър;

Повърхностна топография, апарат Formetric 4D

-Спирометрия;

-Метод на Г. Цакова и Д. Минкова;

-Коефициент на Harrington;

-Тест на Адамс;

-Измерване на дължината на долните крайници
1.3 Лечение и профилактика
Гръбначните изкривявания са тежко страдание. Те не са само козметичен дефект, а водят до редица усложнения и неблагоприятно функциониране на много органи и системи. Независимо от това, какво е изкривяването, винаги се получава скъсяване на гръбначния стълб, а това води до стеснение на коремната и на гръдната кухина, което от своя страна довежда до изместване на вътрешните органи и до затрудняване на тяхната функция.
Лечението на гръбначните изкривявания е продължително, изисква много усилия, както от страна на пациентите, така и на техните родители. Въпреки многото усилия и време, не винаги се стига до желания ефект.

При изкривявания от 1ва и леки форми на 2 ра степен вече  има функционална увреда в мускулите и в свързочния апарат. При тях се получава благоприятен ефект от лечението, но се изискват много усилия и време. При по-тежките изкривявания от 2ра и 3та степен вече има изменения не само в ставно-свързочния апарат, но и в костния строеж на прешлените, промени в формата на гръдния кош и процесът е почти необратим. Затова в зависимост от степеннта на заболяване, от възрастта и от общото състояние на пациента се определя и лечението, което може да бъде консервативно и оперативно.

До 25° специално насочени упражнения.

До 50° специални упражнения + корсет.

Над 50° оперативно.

При консервативното лечение основно място се пада на лечебната физкултура. Тя е самостоятелен метод на лечение. Отличава се от другите лечебни методи по използваните средства и активност на болния. Тя е единственият метод, при който лечението се извършва с активното участие на болния, с пълното му осъзнаване, че лечението зависи от съзнателно и системно участие в лечебния процес. Използва се изправителна гимнастика, за да се изработи правилен двигателен навик и да се тренира и засили мускулатурата на гръбначния стълб така, че той да е в състояние да изпълнява своите многобройни функции. Също така изправителната гимнастика е метод, който си служи с общоразвиващи и специални упражнения. Те се прилагат за предпазване и отстраняване на анатомо-функционалната недостатъчност на опорно двигателния апарат.

При консервативното лечение на гръбначните изкривявания използваме различни методики:

– масаж;

– Кт;

– ПНМУ;

– Шрот;

Като профилактика се извършват различни дейности, като:

1. Изграждане на правилен двигателен стереотип, правилно телодържане и правилна работна поза.

2. Подходящ спорт – плуване, баскетбол, волейбол.

3. Изправителна гимнастика – изработване на индивидуална терапевтична програма, включваща профилактика, диагностика и лечение на различните деформитети.

4. Ментални практики с движение, като Тай Дзи Донг (Тай Чи)

Профилактиката на гръбначните изкривявания трябва да бъде постоянна грижа на здравеопазването и да започне много рано, още в периода на бременността. Необходимо е бъдещата майка да работи и живее в екологично чиста среда, при добри битови условия, да й се осигури рационално хранене, правилен хигиенно-двигателен режим, закаляване и др.

Кърмаческата възраст изисква особенни грижи за профилактиката на гръбначните изкривявания. Необходимо е родителите да са запознати добре с начина на отглеждане и възпитание на своето дете. Трябва да му се осигурят добри битови условия, като светла и слънчева стая, разходки на чист въздух и слънце, богата на витамини храна, закаляване, достатъчно сън. Тези условия ще го предпазят от заболявания на дихателната система и на костите, главно рахит, който в ранна детска възраст е основната причина за изкривяване на гръбначния стълб. Много важно е още в края на втората седмица кърмачетата да се поставят по корем, а по-късно да се стимулират да пълзят. Ранното прилагане на масаж и гимнастика е и от съществено значение за доброто физическо развитие на детето. Трябва да се внимава при деца боледували от рахит. Носенето на детето от майката с една ръка, често под наклон, воденето му за една и съща ръка, спането на една и съща страна водят до гръбначни изкривявания.

Профилактичните мерки трябва да се засилват особенно през предучилищния период. Закаляването, подходящ спорт, игри са особенно важни за трениране на мускулите на трупа.

Трябва да се следи и за състоянието на зрението. Късогледството или далекогледството заставят децата много често да заемат неправилно положение и за това е нужно на време да се коригират. Облеклото също трябва да е удобно, за да не ограничава движенията на децата. С не по-малко профилактично значение са и обувките, тесните и къси обувки водят до плоскостъпие, което е една от предпоставките за гръбначни изкривявания.

Децата, които се занимават с активна спортна дейност, също трябва да са бъдат обект на специални грижи. При съвременното развитие на спорта и по-специално на високото спортно майсторство, обучението и специализацията в много видове спорт започват от ранна детска възраст, когато гръбначния стълб не е достатъчно стабилизиран и лесно се поддава на увреждания и деформации.

Профилактиката на гръбначните изкривявания е дълг на училищния лекар, на методиста по лечебна физкултура, на учителя по физическо, на треньора, на всеки педагог и родител.

автор: Н.Кьосев; Н. Христов