СЪЩНОСТ НА АРОМАТЕРАПИЯТА

ЕТЕРИЧНИТЕ МАСЛА- ОСНОВЕН АРОМАТЕРАПЕВТИЧЕН  ФАКТОР

 

 

РЕЗЮМЕ:

„Ароматът е история на езика, на усилията на човека да намери думи, за да изрази емоции и усещания. Свързан е с всички сетива, най вече с тези за вкус и цвят, както и с паметта. Влияят му редица психически явления, например силата на внушението”- Едуард Сагарин. Ароматерапията е част от световната медицинска практика. Ароматерапията не е самоцелно аплициране на етерични масла. Тя е сложна терапевтична система която често се представя като дял от фитотерапията. Основния инструмент на Ароматерапията се етеричните масла. Те в изключителна степен притежават универсалност, което ги прави приложими в много сфери. На психотерапевтите им предстои все по- честа употреба на тези природни субстанции, поради факта, че те доказват своята ефективност при допълването на похватите на психотерапията. Това разбира се не омаловажава приложението им в други сфери на медицинската практика.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: Ароматерапия; Етерични масла; масаж; холизъм.

УВОД:

В началото на XXI век човечеството е изложено под въздействието на редица негативи, появили се като резултат от трите основни фактора водещи до състояние на болест: неправилно натоварване на ОДА, нерационално хранене и разбира се стрес. За да се справим с този казус ние търсим алтернативи, които да ни дадат възможност за адаптация към новите условия на живот, които ни налага Ерата на високите технологии. В процеса на търсене все повече се обръщаме към нашето изконно начало, към добрата, стара ПРИРОДА. Все повече осъзнаваме, че е невъзможно и недопустимо да скъсаме пъпната връв, което би ни обрекло на явна гибел.Дали е възможно това? Дали не сме се отдалечили твърде много от нашето естество, от нашето съкровено начало? Търсейки отговори на тези въпроси ние постоянно се допитваме до старите нековенционални методи, пречупвайки ги през една научнообоснована призма,извличайки тяхната есенция и адаптирайки ги към съвременните схващания, съвременния начин на живот и т.н. Въпреки, че тези методи постоянно са игнорирани по ред причини, ние виждаме в тях основите на съвременната Рехабилитация, Кинезитерапия и Ерготерапия. Реални ли се те като методики? Дали не са отзвук от древния шаманизъм? Имат ли приложение в съвременния свят? Могат ли да се компилират принципите на старите методи със схващането на съвременната медицинска практика? На тези въпроси ще можем да си отговорим едва когато древните методи се подложат на задълбочен научен анализ! Едва тогава ще съумеем да извлечем максимална полза от тях, което, мисля, е много по- приемливо и разумно от това, да ги отричаме с лека ръка, без никаква обосновка, давайки възможност да се развива криминогената спекула с техните възможности.

 В тази статия имаме за цел да демонстрираме един древен профилакто- терапевтичен метод, правейки скромен опит да му придадем полагащата му се научност.

 Става въпрос за най-приятната и една от най-древните лечебни науки „АРОМАТЕРАПИЯ”. Възможно е тя да се е зародила в своя първообраз още в зората на развитието на човешкия род. В този си аспект тя е филогенетично обоснована. Въпреки, че като термин тя е създадена едва в началото на XX век от Рене-Морис Гатфосе, хората се възползват от здравословните благовония от незапомнени времена. Обема на този материал не ми позволява да направя подробен исторически обзор, но това едва ли е необходимо, достатъчно е да се подчертае факта, че използването на обонятелния анализатор и подбирането на средства за лечение с негова помощ се е развивало паралелно с най- древните лечебни изкуства- масажа и лечението с билки и храни.

 Стана въпрос за обонятелен анализатор, за това считаме за необходимо да направим кратко резюме на анатомичните структури, ангажирани при въздействието на този терапевтичен метод.

            

АНАТОМО-ФИЗИОЛОГИЧНИ ОСОБЕННОСТИ

ОРГАН НА ОБОНЯНИЕТО- представлява периферен апарат на обонятелния анализатор.Разполага се в слизестата покривка на носа, в горната му част.Тази част от лигавицата на носа се отличава от останалата му вътрешна повърхност по това, че е по-плътна и дебела и съдържа огромно количество обонятелни жлези.

Епитела на лигавицата е изграден от три типа клетки: обонятелни, опорни и базисни. Обонятелните клетки имат вретеновидна форма и завършват на повърхността на лигавицата с обонятелно мехурче и реснички. Противоположния им край продължава в нервно влакно. Тези влакна съединявайки се в снопче образуват обонятелния нерв. Те навлизат в черепната кухина през отворите на решетъчната кост, предават дразненето на първичните центрове на обонянието, а от тук и към коровите представителства на обонятелния анализатор. Тези обонятелни рецептори са химиорецептори. Дразнят се от миришещи вещества предимно с органичен произход и малка големина на молекулата.Те възбуждат рецептора, като се адсорбират върху мембраната му и променят неговата йонна пропускливост.

ОБОНЯТЕЛНИ ЛУКОВИЦИ- Удължено овално тяло, разположено в предната част на обонятелната бразда, над решетъчната пластинка. Чрез аксоните на рецепторите дразненето преминава през тези образувания като сигнала се отвежда до различните нива на лимбичната система. Продължават в обонятелен сноп, който достига до предния обонятелен триъгълник.

ЛИМБИЧНА СИСТЕМА-Започвайки от обонятелните луковици, тази система включва филогенетично по-примитивни подкорови образувания, които образуват кръг около мозъчния ствол и морския кон. Анатомично по-важни структури са:

-обонятелния мозък(риенцефалон)- има отношение към емоциите и поведенческите реакции. Структурите му се разполагат по долната повърхност на челния дял на мозъка и основата на хемисферите около мозъчния ствол.

-бадемовидния комплекс- от тук изхождат еферентни влакна които достигат подхълмието(латерална, ветрална и преоптична област)

-морския кон и неговите образувания- чрез неговите влакна системата се свързва с хипоталамуса.

-лимбичния лоб

-побхълмието

4)ХИПОТАЛАМУС- Част от междинния мозък, свързана с висцералните, автономните и ендокринни функции, участващи в афективното и емоционално поведение. Разполага се под таламуса и се ограничава от стените на третото мозъчно стомахче. Въпреки малките си размери, подхълмието има множество и разнообразни връзки. Получава влакна от вторичния обонятелен и основния сетивен сноп, хипокамапалните образувания, таламуса, субталамичното ядро и много области на кората и челния дял. Същевременно изпраща влакна до вегетативните центрове на мозъчния ствол и гръбначния мозък, до ядра на таламуса, до неврохипифизата.

5)ЕНДОКРИННА СИСТЕМА:

 -Хипофиза

-Епифиза

-Щитовидна жлеза

-Около щитовидна жлеза

-Тимус

-Надбъбречни жлези

6) КОЖА и подкожие.

Какъв е механизмът на действие на Ароматерапията?

 Както става ясно от изложения по- горе обзор на анатомичните структури ангажирани  при третиране с етерични масла(ЕМ), Ароматерапията има подчертан психо- соматичен ефект на въздействие, което доказва и нейната холистичност.

За да  придадем яснота и образност на принципа на въздействие на Ароматерапията е нужно да се направи диференциация между ЕМ и алопатичните лекарства. ЕМ са извънредно сложни като концепция и това прави тяхното действие върху тялото много прецизно. Ако си представим излекуването като отварянето на заключена врата, то приложението на алопатичните лекарства наподобява удар с тежък чук в/у нея, докато прилагането на ЕМ представлява отваряне с ключ. Несъмнено силата на ключа е по-малка, по-малък е по размери и трудно се демонстрира силата му. Но от друга страна, ключът действа в хармония с естеството на вратата; ключалката приема ключа. При отваряне

на вратата ключа показва ефикасността си без разрушително действие на ковашкия чук. И все пак ключа има един недостатък, докато чука отваря всяка врата то ключа отваря само определена врата. Важна е точната комбинация,както и давността на заболяването. Това показва,че говорейки за Ароматерапия, не можем да говорим за панацея което подчертава необходимостта от компилативен подход.

Докато прилагането на хим.лек се развива на базата на редукционализма(редуциране и максимално пречистване)- разбира се голяма част от познанията за АТ и ЕМ се дължат именно на този подход. То при холизма се разчита на “емпиризма”- всичко което върши работа се приема, дори липсата на достатъчно научни изследвания не ни дава правото да отречем с лека ръка фактора, довел до желания резултат.

С КАКВО ВЪЗДЕЙСТВА АРОМАТЕРАПИЯТА!

Етеричните масла са основния инструмент с който борави ароматерапията!

Те представляват природен продукт, който се получава от природни, растителни суровини чрез метода на дестилация. Могат да се получават и по механичен начин, чрез пресоване (например маслата от цитруси) или чрез екстракция.

 Те се използват в три промишлени отрасъла: козметикa и парфюмерия, кулинария и ароматерапевтични и лекарствени средства. В по- тесен аспект, определящ единствено ароматерапевтичното въздействие се разграничават три основни направления, които можем да дефинираме по следния начин:

 ХОЛИСТИЧНА АРОМАТЕРАПИЯ:

 Определя предимно външното приложение на ЕМ.Обикновено се прилага като основно или помощно терапевтично средство при доста широка гама от нозологични единици. Начините на приложение са : масаж, аромавана, аромадуш, компреси, инхалации, създаване на ароматичен фон и др. С най- често приложение е масажа. При приложението на този фактор се съчетават ефектите на въздействие на етеричните масла и допира. Съществуват редица доказателства, че допирът е съществен компонент на оптималното здраве, и е от значително важно значение в  първите години от живота. При липсата на допир и майчина ласка, много новородени развиват маразъм. Според много изследователи хората, страдали от липсата на обич и допир в млада възраст, изпитват неправомерна нужда от докосване в зрелия си живот и това често им създава емоционални проблеми. Според коментара на д-р Монтагю „ съществуват значителни биохимични различия между хора радвали се на адекватна тактилна стимулация, и тези, които са били лишени от нея”. Вероятно за това масажа е най- често прилаганата процедура. Не е тайна за практикуващите колеги, че комбинацията на масажните техники с ЕМ дава значително по- добри резултати, изхождайки от факта, че по- голям процент от заболяванията имат психо- неврогенна база.

 КЛИНИЧНА АРОМАТЕРАПИЯ:

 Касае вътрешния прием на етеричните масла. Извърша се изключително по лекарско предписание, от квалифицирани в тази област специалисти. Тази форма на Ароматерапия често се прилага от много френски лекари при лечение на инфекциозни заболявания. Нерядко се съчетава с билкови препарати.

 ЕСТЕТИЧНА АРОМАТЕРАПИЯ:

 Това е приложение на етеричните масла, най- често в готови фабрични смеси, предимно в салоните за красота. Използват се предимно за въздействие върху целулит, акне, наднормено тегло и обща релаксация.

Етеричните масла са благоуханни и с висок коефициент на изпаряемост. Не са мазни, тяхната консистенция повече се приближава до тази на водата отколкото на мазнините. Те са сложни органични съединения които съдържат от 50 до 500 различни органични съставки, като най-често срещани са представителите на алкохоли, естери, кетони, алдехиди, терпени, феноли и окиси. Имат киселинно pH. Този сложен състав е твърде динамичен, което определя уникалността на етеричните масла и тяхната адаптивност. Може би за това те представляват една неоспорима алтернатива на антибиотиците, тъй като микроорганизмите не могат да се адаптират към тяхната вариабилност. Тези благоуханни вещества се образуват в хлоропластите на листото, където образуват съединения с глюкозата.

Тези глюкозиди се предвижват в растителния организъм като в различните части на денонощието или на процеса на развитие на растението те се концентрират в цвета, ствола, листата или корените. Това определя и технологията на тяхното получаване. Докато са в растението те се разполагат в т.нар. екзогенни или ендогенни вместилища. До момента на извличането им, те постоянно променят състава си в зависимост от външните и вътрешни физикохимични фактори в условията на които се развива растението. Няма две растения, дори и от един и същ вид, които да ухаят еднакво. Есенцията (етеричното масло) на всяко растение е едва ли не неговата легитимност, неговия паспорт. Тя служи на растението да привлича или отблъсква определени насекоми в зависимост от целите (защита, репродукция и т.н.). Изпаряването на есенциите от растението е защитен механизъм за защита от бактерии, вируси и паразити. Тази ароматична аура предпазва растението от горещина и студ. Може да се направи аналогия на етеричните масла с кръвта на човека. След като за растенията проявяват витализиращо, терапевтично, афродизиачно и др. действия, то защо да не се възползват и хората от този дар от природата.

 Разтворими са в алкохол,етер и тежки,базисни масла, но не и във вода. Съществуват над 3000 вида етеричномаслени растения, като в ароматерапията се използват около 100. Най-разпространеното съдържание на етерично масло в растението е от 0,2%-1%. Най-голямото съдържание е в сухите карамфилови пъпки 15-18%. В зависимост от частите на растението с най-голяма концентрация на етерично масло съществува следната класификация:

-Листни-обработват се листата(мента,салвия)

-Цветни-обработват се цветовете(роза,лайка,лавандула)

-Дървесни-сандалово дърво

-Корови-бреза

-Плодови и семенни-хвойна,цитруси,резене,анасон.

-Смолисти и балсамови-отделят се естествено или чрез нараняване(тамян, елеми, смирна).

 Етеричните масла имат трайност от 6м. до 10г. при правилно съхраняване. Маслата се съхраняват на хладно и тъмно, в стъклени, тъмни шишенца.

По-тежките като аромат масла са с по-голям вискозитет и по-трайни от ниско вискозните, които имат по-висок коефициент на изпаряемост. Например маслото от сандалово дърво може да си запази аромата в продължение на десетки дни, а лимоновото, което е със съдържание на повече терпени, е значително по-нетрайно поради голямата си летливост.

Етеричните масла са лесно запалими. Тяхната точка на възпламеняване е от 43 до 70 градуса.

Качеството на маслата е от голямо значение за терапевтичните им свойства. За да са годни за ароматерапия те трябва да са цялостни, т.е. в състава им да присъстват всичките определящи ги съставки. Направен е анализ на състава на етерично масло от лимонен евкалипт и е установено, че когато компонентите са изолирани, те са много слабо активни. Когато обаче били смесени в съответните пропорции, въздействието им се усилило многократно. Когато се разглежда химичния състав на етеричното масло трябва да се обръща внимание и на тези компоненти които присъстват дори и само със следи, защото те могат да играят ролята на катализатори.

С времето аромата и химичния състав на маслата се променя. Съществуват международно установени норми за химичния състав на маслото получено в различни райони на Земята. Вариациите на качествата и аромата на етеричните масла са подобни на тези на вкуса на вината. Качеството може да се повлияе от измръзване, изтощена почва, суша и др. Производството и цената могат да се повлияят и от политическата обстановка в страната производител. Високата цена и специфичния производствен процес създават условия за масово фалшифициране на тези продукти.

 ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Ароматерапията не е панацея, но това не я прави по- малко значима в терапевтичната практика. Тя е може би една от най- древните лечебни методики, характеризираща се с адаптивност, ефективност, комбинативност, неограниченост и разбира се свързана с приятни усещания. Тя е мощен терапевтичен фактор, завоалиран в мистиката на древността, недостатъчно разбиран днес, поради повърхностно разбиране. В крайна сметка тя не е СПА- терапия. Ароматерапията е сложна и сериозна наука. Метафорично тя представлява един безбрежен океан в който могат да се откриват нови ценности. Просто има нужда от по- сериозно отношение.

Автор  Никoлай Христов

мед. рехабилитатор – ерготерапевт