Третият мозъчен вентрикул се счита за най-важната връзка между жизнения потенциал на „Дъха на Живота“ и проявлението му в тялото. Процесът на „запалване“ (по време на изпълнението на психофизични техники Тай Дзи Донг, медитация, автогенен тренинг- според Александър Смирнов) се появява вътре в ликворната течност, когато творческият дизайн на „Дъха на живота“ влиза в тялото през тази основна опора.

Тази екзалтирана „ експлозия“ образува “искра в двигателя”, посочена от д-р Съдърланд, която контролира продължителната флуктуация на гръбначно-мозъчната течност и определя организиращите сили на „дъха на живота“ в тялото. Този процес е жизненоважен за правилното въплъщение на организиращите сили на „Дъха на живота“. Много хронични заболявания, често с очевидно несвързани симптоми, могат да бъдат причинени от проблем, свързан с процеса на тази експлозия. Тя често се забавя поради напрежение или нараняване( Майкъл Керн).

Третият вентрикул (ventriculus tertius), заема централно място в диенцефалона и представлява сагитална цепнатина, ограничена от двете страни чрез междинните повърхности на таламуса и междинните части на субтакалумуса . Долната стена или пода на III вентрикула е задната (дорзална) повърхност на хипоталамуса, върху която има две кухини. Представлява своеобразна вдлъбнатината на фунията (recessus infundibuli) и надоптичната вдлъбнатина (recessus supraopticus), която се намира пред оптичната хиазма, между предната му повърхност и крайната плоча.

Предната стена на третия вентрикул се формира от крайната плоча, стълбовете на арката и предната комиссура на мозъка. От двете страни задният свод на мозъка и предната част на таламуса ограничават интервентрикуларния отвор (foramen interventriculare), през който кухината на III вентрикул комуникира с латералния вентрикул от тази страна. Задната стена на третия вентрикул се образува от епиталамова комисура, под която е отвора на мозъчния акведукт. В средата на горната част на третия вентрикул, над епиталамичната (задната) комисура, се наблюдава удебеляване (recessus suprapinealis). Горната стена на камерата или нейният покрив се формира от съдовата база (tela choroidea), която е представена от два слоя меки (васкуларна) обвивки на мозъка. В третия вентрикул меката мембрана прониква от страната на тилната част на мозъчните полукълба отгоре и малкия мозък ( от долу), под корпус мозолестото тяло и свода. Горният лист на обвивката се слива с долната повърхност на свода на мозъка. На нивото на интервентрикуларните отвори, този лист се навива, преминава в долния лист, който се връща обратно, покрива епифизата отгоре и се простира по горната повърхност (покрив) на средния мозък.

В страничната посока, горните и долните листове на пиаматер ( меката обвивка), заедно с лежащите в тях кръвоносни съдове, притискат от средната страна през съдовата кухина в кухината на страничната камера, прониквайки между горната (дорзална) повърхност на таламуса и долната повърхност на свода. Между горните и долните листове на съдовата база на III вентрикул, две вътрешни мозъчни вени са разположени в съединителната тъкан, образувайки несдвоена голяма церебрална вена (галенова вена) по време на сливането. От страна на вентрикуларната кухина, съдовата база на третия вентрикул е покрита с епителна ламина – остатък от задната стена на втория мозъчен мехур. Изрезите на долния лист на съдовата база, заедно с покриващата ги епителна плоча, висящи в кухината на третия вентрикул, образуват хороидния сплит на третия вентрикул (plexus choroideus). В областта на интервентрикуларния отвор, хориоидният сплит на третия вентрикул е свързан с хороидния сплит на латералния вентрикул.

Автор: Николай Христов- Мед. рехабилитатор- ерготерапевт