ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МПД ( ТАЙ ДАЗИ) в КАН ТЕРАПИЯ

Умът в психичния свят и МПД ( Ментална практика с движение)

 

          При МПД умът не е ангажиран с концептуална дейност, нито е съсредоточен върху бъдеща цел, нито е в „ режим по подразбиране“, а е фокусиран върху конкретни соматични преживявания. Ние разглеждаме този пространствен, интероцептивен, проприоцептивен и кинестатичен фокус на осъзнаването като основна определяща характеристика на МПД. Осъзнаването на практикуващия е върху кинестатичните усещания на цялото тяло, движещо се в пространството, потокът от въздух при дихателната екскурзия, кръв и други висцерални усещания, стремежът към баланс, ориентация и стойка, усещането за пространство, което е съвсем различно от физическото осъзнаване при конвенционалните упражнения.

Кер посочва този фокус като „ ум в тялото“, т.е. състоянието на умът ръководи движението, за да го разграничи от по- познатата концепция за практики „ здрав ум- здраво тяло“. Този начин на използване на вниманието е подобен на този, използван в някои форми на седяща медитация, но МПД ( Тай Дзи) често включва допълнителни специфични умствени техники.

Например, практикуващите могат да бъдат инструктирани да се опитат да визуализират чувството „ въздуха колко е тежък“, сякаш се движат под водата. Това може да е трудно в началото, но с практиката човек може да развие ярко тактилно, перцепционно, кинестетично усещане за вискозно, почти хидравлично движение на въздуха, придружено от приятно усещане за лекота, топлина, плавност, непрекъснатост, приливност и мощ. Това показва напредък в упражнението и може да се счита за предвестник на положителни обективни ефекти. В МПД практиките умът се използва и за метафоричното „ насочване на движението на Ци ( дишане, придихание)“. Тъй като това е основна цел на повечето МПД движения, важно е да се разбере това по начин, който е съвместим с научния подход.

 

Движение

          Менталната практика с движение може да използва или преподадено движение (когато изискваното движение е специфично и трябва да се научи и практикува с голяма точност) или спонтанно движение в свободна форма (когато практикуващият позволява на тялото  да се движи спонтанно,  самостоятелно). В някои случаи използваното движение може да бъде изключително фино, до степен да бъде невидимо. За да се движи виталната сила (да предизвикат определени усещания в тялото), физическото движение е полезно, но не е необходимо на всяка цена да се извършва в биомеханичния „ видимия” спектър. Практикуващият може да започне, като направи голямо и очевидно движение, след което да го направи все по-малко и по-малко, докато стане незабележимо. В този процес интероцептивните и проприоцептивните усещания стават все по- интензивни. Тази повишена интензивност може да корелира с обективната ефективност на практиката. Често срещани скоропоговорки  в Тай Дзи са:

 

 „ Малкото движение е по- добро от голямото движение”, както и: „ Нито едно движение не е по-добро от малко движение “.

          В традиционната практика на МПД ( Тай Дзи), спокойния ментален тренинг в седнало положение се счита за „ Движение в покой”. Въпреки, че се прави разграничението между „ статична“ и „ движеща се“ практика, това не е основно. Традиционно те обикновено се практикуват заедно, като взаимно увеличават своята ефективност. В много очевидно статични форми, умът активно се използва във визуализацията на движение, което поражда определени вътрешни усещания. Подобна практика може да се редува между явно и неусетно „ движение“.

В този контекст става трудно да се определи точно какво се разбира под разграничението между движение и неподвижност. Според нас е логично, превръщането на активното движение в основен елемент в МПД, да не е съвсем категорично изискване. Подходящо  би било, да се усъвършенства тази част от дефиницията ( виж статията ” Ментално Движение ( Тай Дзи)- като ефективна стратегия срещу дистреса”) за МПД, за да се отнесе към намерението за движение, или да се включи движението на вътрешните усещания в тялото в определението за „ движение“.

Дишане

          Осъзнаването и контролът върху дишането са от основно значение в Ци Гун и Тай Дзи, Хатха Йога и др. На китайски и на много други езици същата дума може да се отнася както за „ дъх“, „ придихание”, така и за „ жизнена ” витална”  енергия ” сила”- Ци ( Чи, Ки)“. „ Движението на Ци“ може да се отнася или до физическото дишане, или до определени телесни, емоционални или пространствени усещания. Тези многостепенни значения на ключови термини не трябва да се пренебрегват при  МПД ( Тай Дзи) КАН.

Промяната на дихателния модел може да промени функционирането на вегетативната нервна система. Според много видове практики, различните дихателни модели позволяват емоционално освобождаване, успокояване на ума или засилване на физическата сила. Основна практика в повечето форми на МПД ( Тай Дзи) КАН е да се предаде осъзнаването през тялото в синхрон с дихателния ритъм. В зависимост от желания резултат, дишането може да бъде бавно или бързо, да се усеща в различни части на тялото, да се визуализира, че има различни качества (като топлина или прохлада) или да се задържа за различно време. В МПД дишането се описва като мост между несъзнателни и съзнателни функции, начин на съзнателния ум да влияе върху несъзнателно контролираните функции на вегетативната нервна система ( ВНС). Взаимното влияние между  дишането, вегетативната нервна система и емоциите е добре познато в медицинската наука. Направени са многобройни проучвания за ефектите на специфични МПД дихателни техники, но доколкото сме информирани, не е имало систематичен преглед на тези изследвания.

 

 Дълбоко състояние на релаксация( постигане на баланс)

 

          Английската дума за „ дълбока релаксация“ предизвиква асоциация на пълна отпуснатост. От друга страна, придържайки се към тази асоциативност можем да направим визуализация на диво животно, разхождащо се в планината, като за „ напълно отпуснато“, но това са две различни състояния. Китайската дума, обикновено преведена като „relax“, е „песен“ 歌曲( ge qu, soong). Тази дума обаче не означава вялост, а по- скоро състояние на напълно балансиран тонус, „eutonus“, при което всеки мускул прави точно това, което трябва, контролирано, синергично, икономично. Това състояние се преживява като лекота, свобода, движение без усилие, но в същото време като стабилност, мощ. Напрежението е състояние на хипертонус, отпуснатостта – състояние на хипотонус, а резултатът от успешната МПД практика е състояние на еутонус.

Има практики, които включват хипотонично състояние, като Шавасана на Хатха Йога, някои практики използват кратък максимален хипертонус (изометрия или ексцентрично натоварване). Нито едно от двете не е типично за МПД, което винаги се стреми към балансирано състояние, описано по- горе.

Биологичните системи са „сложни системи“, това е технически термин, предполагащ спонтанна самоорганизация. Сложните системи се саморганизират, за да запазят оптимални, а не минимални или максимални нива на произволен брой променливи (като температура или биохимичен състав). Това е известно като „ хомеостаза“, термин, въведен от д-р Кенън. Нивата на кортизол, например, могат да бъдат индикатор за стрес, предполагаемо отрицателно състояние. Твърде ниското ниво на кортизол обаче е толкова патологично, колкото и твърде високото ниво. Необходимо е голямо внимание при фармакологичните интервенции, за да се избегнат нежелани странични ефекти, дължащи се на „ предозиране“.

Целта на МПД  ( Тай Дзи) е да възстановят вродените в организма механизми за установяване на хомеостаза или динамично равновесие. Сложна система, която не може да се саморегулира, може да не успее да поддържа променливи ( като нивото на хормоните или други ситимулиращи агенти) в нормални граници, или нивото на концентрация може да се колебае във времето, между твърде ниска и твърде висока, е система изложена на патогенен риск. Повишената саморегулация  намалява колебанията, така че те вече да  не излизат извън нормалния диапазон. По- усъвършенстваната регулация води до по-малки колебания. Изследванията на движенията на тялото предполагат, че МПД може да подобри постуралната саморегулация. При изследването на МПД ( Тай Дзи) Кан терапия, трябва да се има в предвид, че желаният резултат е състояние на все по- усъвършенстван динамичен баланс, а не състояние, характеризиращо се с максимуми или минимуми, напрежение или отпуснатост.

автор: Н.Христов