Oбонянието

 Винаги сме възприемали носа, преди всичко като орган на дишането. Все пак, основната му функция е да филтрира въздуха, който поемаме в белите дробове. На второ място, носът служи като основен датчик за ароматите. Той е началото на пътя на обонянието. Любопитно е, че само около 2 % от вдишвания въздух достига обонятелния епител, който се разполага в основата на носа с площ около 5 кв. см. Това е мястото, където се регистрира аромата.
В обонятелния нерв се съдържат около 50 милиона мирисни рецептора, които представляват видоизменени израстъци на нервните клетки. Този високо специализиран епител под микроскоп се вижда като финно кадифено килимче. Тези власинки улавят миризмите и ги превръщат в информация, която се препредават на обонятелния нерв и след това към мозъка за допълнителна обработка.

 Ароматните сигнали преминават през т.нар. лимбична система (специфична структура в нашия мозък свързана преди всичко с емоциите) и имат важна роля за събуждането на спомени. Известни  части на  лимбичната система  са свързани с процесите на гнева, приятните емоции , вниманието, паметта, старите спомени свързани с някакво изживяване.

  Тъй като обонянието е силно свързано с паметта, ароматите могат да предизвикат преживяването на емоции свързани с отдавна преминало събитие. В подсъзнанието ни се съхраняват спомени от минали преживявания . Определен аромат, може да активира свързан с него спомен. Ако с аромата сме били в контакт в някакъв особен момент от нашия живот, който отдавна сме забравили, то той може да предизвика спомена за  тези отминали събития и емоции, свързани с него. Спомена за  определена миризма може да предизвика промени в телесната температура, апетита, нивото на стреса и сексуалната възбуда. Тази тясна връзка между аромата и паметта може да помогне да се разбере защо някои хора предпочитат един аромат пред друг.
Химическите вещества в аромата, които влияят върху репродуктивното поведение и действат като сексуално възбуждащи са известни като феромони. Феромони се намират в потта, слюнката, вагиналния секрет и урината. В потните жлези, разположени главно в мишниците и около слабините, има засилено производство на феромони.

 В едно проучване, пот, събрана от подмишниците на контролна група мъже била добре пречистена, след което, три пъти седмично била втривана в горната устна на жени, чийто менструален цикъл е по-малко от 26 дни или повече от 33 дни. След 3 месеца, цикълът на всички жени е бил регулиран на 29,5 дни

. Менструалните цикли на жените, които живеят или работят заедно от дълго време се синхронизирали . Смята се, че това се дължи на продължителното поемане на телесната миризма помежду им.

 Установено е, че  мъжете, които пребивават повече време сред жени имат по-бърз растеж на  косата, а жени, които са около мъжете имат по-редовни цикли. Жените са особено чувствителни към миризмата на феромони, точно преди овулацията- около

1000 пъти повече, отколкото по всяко друго време на цикъла.
Известно е, че китайския императорски молец има най-чувствителното обоняние, той може да открие аромат  на над 6 километра. Мъжкият молец копринар е на второ място, с неговата способност да открива мириса на сексуалната секреция на женски индивиди на над 2 километра. Въпреки, че улавянето на миризми не е силно развито чувство при човека, то остава почти 10 000 пъти по- силно, отколкото вкусовото усещане. Мирисното ни усещане определя в над 70% усещането ни за вкус. Поради тази причина когато имаме хрема, не усещаме вкуса на храната.

Кучетата са над 1 милион пъти по- чувствителни към миризми от хората.
Връзката между пола, репродукцията и аромата, при хора изглежда по-малко важна, отколкото тя е за насекомите и животните. Но дали е така?!? Отговор на този въпрос ще ви даде вашата чувствителност и страст към естествените аромати.

  Лабораторни плъхове, лишени от способността да усещат миризми от самото им раждане, имат ниски нива на хормони на растежа, произведени от хипофизната жлеза. Тяхното развитие е забавено и тестисите им са под нормата. Един на всеки 4 човека, които страдат от загуба на обонянието (загуба или увреждане на обонянието) губят интерес към сексуална активност.

 Загуба на обонянието засяга 2 милиона души в Съединените щати. Паросмията е често срещана аномалия, която причинява изкривяване на обонянието. Възприемането на даден аромат може да се тълкува като лош мирис, подобен на фекалитна маса. И двете условия, загуба на обонянието и паросмията, могат да са резултат от наранявания на главата или болестни процеси.
Днес, в нашето желание да дезодорираме телата си и да ги направим по- ароматни, прикриваме естествената ни миризма. В миналото обаче, вещите лекари са поставяли диагноза за дадено заболяване или състояние само по миризмата на тялото на болния. За да постигнем по- качествен живот, ние трябва да развием отново по-добро разбиране за това как ароматите влияят върху здравето и поведението ни. Само тогава ще започнем да ценим това уникално чувство и ще възприемаме все по-съзнателно всичките безбройни ароматни съобщения с които буквално бомбардираме нашите рецептори.

Чувството  за докосване

Докосването е много важна част от живота. Това е език, с който комуникира любовта, дава ни чувство за разбиране и увереност, и в същото време създава силен лечебен ефект. Изследвания през последните години показа, че лишаването от докосване може да доведе не само до емоционални смущения, но и да намалява интелектуална способност. Освен това, много форми на девиантно поведение, като тези, свързани с депресия, насилие, агресия, хиперактивност са като следствие на липсата на докосване.
В едно проучване, проведено в Университета на Уисконсин, маймуни, лишени от телесната топлина на майката, израснали раздразнителни, агресивни и били склони към насилие. Когато сираци са били лишавани от докосване и внимание в съответните домове, много често умират от недохранване въпреки калоричната храна която им била давана. Новородени животни, които не са  облизани от майката веднага след раждането обикновено умират. Тези състояния се определят като маразъм.

Масажът

Най- древното терапевтично средство. В продължение на хиляди години, ръката е била използвана като основен терапевтичен инструмент за опознаване и лекуване на тялото. В Гърция в началото на V век пр. н. е., Хипократ, бащата на медицината, пише за ползите от масаж. Асклепий, древен гръцки лекар, в последствие обожествен като Бог на здравето, след подробно изучаване и анализиране на същността на масаж, препоръчва употребата му за възстановяване и поддържане на здравето. Известният римски естественик Плиний, се облекчавал от пристъпите на хронична астма, като върху тялото му редовно се извършвали масажни въздействия.

  През Средновековието, масажа е почти забравен, до момента, в който френският лекар Амброуз Паре възражда древното изкуство през 16 век.
В началото на 19 век, Хенри Линг, шведски майстор по фехтовка и инструктор по гимнастика, използвал перкусионни техники върху тялото за преодоляване на оплаквания от ревматизъм. Познавайки лечебния потенциал на тялото, Линг комбинирал в работата си различни масажни техники, създавайки високо ефективна профилакто- лечебна система. Усилията на Линг се увенчават с резултат през 1813 г., когато  Кралския Централен Гимнастически Институт, в Стокхолм, спонсориран от шведското правителство, включва масажа на  тяло в своята програма. След смъртта на Линг през 1839, неговите бивши ученици публикуват работата му за  масажното въздействие върху тяло. Масажа печели популярност, а след това и много институти и балнеолечебници, открити в Германия, Австрия и Франция предлагат тази терапия. Това е началото на метода, известен днес като „Шведски масаж”.
В Съединените Щати,  до началото на 1970, хората, които на са били танцьори, спортисти или работещи в здравни и спортни центрове, не са наясно с ползите от масаж. Масажът е широко признат днес заради терапевтичните си качества, като на практика продължава да процъфтява в Западния свят. Той е на особена почит на Изток от древни времена. Правилното разбиране на безбройните масажни методи и използването им е критерии за високо ниво на култура! За това всички хора трябва да полагат усилия да се информират подробно за ефектите от прилагането на масажните техники и да го консумират компетентно, като лекарствено средство! Масажът като такъв, трябва да бъде правилно дозиран, с подчертан индивидуален подход за конретния човек и моментното му състояние. Това може да се гарантира само от отлично обучен специалист, с продължителен стаж и доказани умения!

Значението на Масажа

Масажът предизвиква механично дразнене на телесната повърхност и то не само върху кожата, а също и върху останалите тъкани. Достъп за масажни въздействия имат: кожата,подкожните тъкани, фасций, мускули, периостална тъкан, някои от вътрешните органи.

 С масажните дразнения предизвикваме ответни реакции в човешкия организъм. При правилна дозировка те водят до положителни профилакто-терапевтични резултати. При предозиране могат да доведат до различни по вид и тежест увреждания. При недостатъчна дозировка нямат нужния ефект. Под влияние на дозираните механични въздействия в организма се получават различни реакции.

 1). Най-непосредствената и елементарна реакция е механичното локално действие, разнасяне на тъканните течности (оттоците), разтягане и омекотяване на кожата.

 2). Основното действие на масажа е рефлекторното: рецепторния апарат възприема дразненето и изпраща импулса по центростремителните пътища към централната нервна система.От там се получава отговор по центробежните пътища, както към тъканите които се обработват, така и към вътрешните органи които са свързани с тях.

 3). Масажът има и хуморално действие ( humorоs- лат.- течност: кръв, лимфа, тъканна течност.) Механичните дразнения в организма водят до продуцирането на биологично активни вещества имащи изразен физиологичен ефект върху тъканите. Тези активни вещества попадайки в кръвния и лимфен ток се разнасят и цялото тяло и по този начин оказват въздействие във всички негови части.

  4). При допир, вследствие всички тези ефекти на масажното действие, човек попада и в едно специфично комфортно емоционално състояние, което при комбинация с правилно подбраната етеричномаслена смес, води до мултиплициране на ефекта. Чрез своето психосоматично въздействие етеричните масла увеличават  резултатите от масажната процедура. За това и масажа е най-често приложимия физикален метод в ароматерапията.

 

Подготовка за масаж

N.B.: Да се избягва масирането при рани, травми и разширени вени. При бременни, по-добре масажа да се прави от специалист рехабилитатор или кинезитерапевт.

 За да направите масажа по-приятен, моля, следвайте следните указания.

I. В стаята за масаж трябва да бъде удобно, тихо и топло. Трябва светлината да е приглушена, да не е дразнеща.

II.За да не се нарушава концентрацията трябва всички часовници и шумопроизвеждащи средства да се спрат.
III.Повечето хора релаксират добре на фона на тиха, нежна музика.
IV.Задължително трябва да използвате масажни валячета и възглавници, за да постигнете по- добро отпускане на тялото. Ако правите масажа на пода, подложката трябва да е значително по-широка от тялото на масажирания.

V.Преди масажа може да направите ароматичен фон в стаята. Това ще създаде предварително усещане за уют, сигурност и идея за предстоящо приятно изживяване.
VI.Поставете допълнителните хавлиени кърпи, одеяла и приготвените етерично маслени смеси в непосредствена близост, за да не прекъсвате процедурата търсейки ги.
VII. Ръцете трябва да са чисти и приятно топли преди началото на масаж.Желателно е да не започвате масажа със студени ръце.
VIII. Отстранете всички бижута.
IX. Облечете удобни, широки дрехи.
X.Базисните масла които ще използвате, е добре предварително да бъдат затоплени.За целта, можете да ги поставите в съд с топла вода или в близост до печката. След като приготвите сместа с избраните етерични масла, изсипете необходимото количество от нея в дланта си, и търкайте и двете ръце едновременно и енергично, докато се генерира топлина. След това втрийте маслото в кожата.
XI.Много важно е, когато правим масаж да сме спокойни и балансирани, тъй като напрежението, тревогата, агресията много лесно се предават на човека който получава масаж.
XII.По време на масажната процедура е желателно да поддържате постоянен контакт с масирания.
XIII. Измийте си ръцете в края

Автор: Николай Христов

Школа по масаж “Св. Никола”